РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Царево, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200488 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Д. АС. СТ., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 251а-49/ 12.07.2021 год. на Директор на ОД на
МВР- Бургас, с което на Д. АС. СТ., ЕГН **********, за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева, на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Моли за
отмяна на НП.
АНО, редовно призован, се представляват от юрисконсулт, който взема
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
1
устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 27.05.2021 год. при изпълнение на служебните си задължения,
актосъставителя и нейните колеги, установили паркиран на територията на
морски плаж „Приморско Юг“ автомобил. Било установено, че автомобила е
навлязъл в плажната ивица и е заседнал в пясъка. При проверката се
установило, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, който при
опит да направи маневра е навлязъл в плажа и там е заседнал. Констатираното
мотивирало актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН №
775972 от 27.05.2021 год. в който нарушението било ясно и точно описано.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя и приет от него без
възражения. Въз основа на така съставения АУАН, на 12.07.2021 г. и след
преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал
атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което,
административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 17б, ал. 1
от ЗУЧК и санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на
2 000.00 лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя и свидетелите, които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
2
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В случая, събраните по делото доказателства сочат по безспорен и
категоричен начин на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е
съобразил със забраната и е навлязъл с управляваното от него МПС в
границите на морския плаж. В тази посока са показанията на свидетелите-
полицейски служители- присъствали по време на проверката на място, които
са категорични, че превозното средство на жалбоподателя е било паркирано
на морския плаж. Следва да се има предвид, че това не се спори и от самия
жалбоподател, като в тази насока са и показанията на водения от него
свидетел.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност
процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено
зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Съгласно § 1, т. 4 от
ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни
са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
По отношение на авторството на деянието, същото не се спори от
страна на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17б, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е
паркирал автомобила си на територията на морския плаж.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000,00 до 3000,00 лв. или с
имуществена санкция от 3000,00 до 5000,00 лв. за всеки който в нарушение
на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране
върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
3
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е
определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда
при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е
съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че
административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите
определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е наложил наказанието в размер над минималния. Съда
прецени, че с оглед на обстоятелството, че са били направени опити от страна
на жалбоподателя нарушението да бъде отстранено непосредствено след
извършването му, санкцията следва да е в минимален размер.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването
на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското
крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т.
1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това
число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една
от основните функции на административно наказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на
превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите
граждани.
4
Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно
постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в
останалата му част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-49/ 12.07.2021 год. на
Директор на ОД на МВР- Бургас, с което на Д. АС. СТ., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000.00 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, в частта му досежно
размера на имуществената санкция, като за това нарушение НАЛАГА на Д.
АС. СТ., ЕГН **********, административно наказание „глоба“ в размер на 1
000.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. АС. СТ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
Бургас, сумата от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5