№ 969
гр. Сливен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101750 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. И. Х., с постоянен адрес в гр.
Сливен, ****, ЕГН **********, чрез адвокат П. С. Н. - АК Сливен против Г. А. П., с
постоянен адрес: гр. Ямбол, ****, ЕГН ********** и М. К. Б., гр. Сливен, **** ЕГН
********** с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и на имуществени вреди – правно основание чл.45 ЗЗД в общ размер
на 9219 лв., като искът е частичен от иск в пълен размер на 15 219 лв.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците, които
в срока по чл.131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба. Ответникът Г. А. Петков
чрез процесуалния си представител адв. В. Д..
Ответникът М. К. Б. чрез процесуалния си представител адв. В К.
Ищецът твърди, че на 17.04.2020 г. малко след 23,00 часа, двамата ответници
пристигнали с лек автомобил пред входа на сградата, съставляваща част от бензиностанция,
находяща се в с. Калояново, община Сливен, която била собственост и се била стопанисвала
от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Сливен, ****
ЕИК ****, представлявано от ищеца, в качеството му на управител. По същото време
последният се бил намирал в горепосочената сграда, съставляваща също и търговски обект-
магазин, в който от една страна се били отчитали и заплащали извършените продажби на
гориво, а от друга страна се били продавали и дребни нехранителни и хранителни стоки и
напитки. На входа на обекта имало поставена Заповед/ Разпореждане, издадено от
управителя на дружеството „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, , в която заповед с оглед на пандемичната
обстановка, свързана с разпространение на коронавируса „Ковид 19“ и съответни указания
от Министерство за здравеопазването, изрично било вписано - „продажбите на стоки се
1
ограничават във времето от 6,00 до 22,00!“ Така издаденото разпореждане, респ. заповед
било основано на Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр.
22/13.03.2020 г. и на Решение от 07.04.2020 г. на Народното събрание на страната, с което
срокът на обявеното извънредно положение бил удължен до 13.05.2020 г. Въпреки така
поставената на видно място, респ. на входа на обекта Заповед, съдържаща конкретни
разпореждания, двамата ответници в неадекватно състояние били нахлули в магазина. Часът
по това време е бил малко след 23,00 часа, т.е. в периода, по отношение на който била
разпоредена забрана да се извършват продажби на стоки в обекта. След като двамата
ответници нахлули и то без маски или други предпазни средства в обекта (установено от
съхранения видеозапис от инсталираната в обекта система за видео наблюдение и възприето
от работещият в обекта служител И. Г. И.), ищецът твърди, че им бил изрично казал, че
магазинът не работи и че не се продават никакви стоки, както и че това е указано и вписано
в разпореждането, залепено на входната врата. Поради това ищецът посочва, че бил
приканил двамата ответници да напуснат обекта. Последните обаче не само не се
съобразили с това, но първият ответник Г. А. П. самоволно и без съгласието на ищеца бил
взел от хладилната витрина една бутилка с безалкохолна напитка („Фанта“). Ищецът
твърди, че им бил заявявил, че ще подаде сигнал до полицията и бил започнал да набира по
мобилния си телефон номера на тел. 112. Вместо да съобразят поведението си с дадените им
указания да напуснат обекта, двамата ответници започнали да се държат още по-грубо и
арогантно с ищеца, като първоначално се били заяждали словестно, а впоследствие
отправили закани към него за саморазправа. Тези закани не били останали само вербални,
при което двамата ответници ги били реализирали ефективно. Докато ищецът бил седял на
един от столовете в помещението, към него агресивно се бил приближил ответникът М. К.
Б.. Последният се бил надвесил над ищеца и приближавайки в близост главата си до
неговата, без предпазна маска бил започнал да му крещи, че след като не иска да продава
стоките в обекта, трябвало да го затвори. Тъй като пръски слюнка от устата на ответника М.
Б. били попадали върху ищецът, последният се бил опитал с ръка да го отстрани от себе си.
Вместо да се измести назад и да напусне обекта, същият ответник М. Б. бил хванал ищецът
отзад, за яката на якето, разтърсил го и го ударил в масата, на която се били намирали „лап
топа“ на ищеца, очилата му, както и други вещи. От този удар допълнително ищецът бил
понесъл физически травми в областта на кръста, както и предната част на торса, предната
лява предмишница, в областта на тазобедрените стави, а така също и в областта на лицето.
Непосредствено след като ударил ищецът в масата, ответникът М. Б. му бил взел мобилния
му телефон и силно го бил затръшнал на пода, от което апарата се бил счупил до степен на
пълна негодност. По същото време към двамата се бил приближил и ответникът Г. А. П.,
който бил посегнал и ударил силно с ръка ищеца по лявата му ръка. При така
осъществената спрямо него агресия, ищецът заявява, че отново бил подканил двамата
ответници да напуснат обекта, като се бил изместил до друга маса с цел да предотврати
последващо нападение срещу себе си от тяхна страна. Същите първоначално тръгнали да
излизат от обекта навън, но след като преминали през вратата се обърнали и видели, че
ищецът бил държал лист и химикал и бил записвал вероятно номера на автомобилът им. По
2
тази причина ответниците незабавно се били върнали обратно, при което и докато се
насочвали към ищеца, той бил оставил на една от масите листа и химикала. След като го
били приближили ответникът М. Б. бил започнал да блъска с ръце ищеца в гърдите, а
ответникът Г. П. бил взел от масата листа, върху който бил записан номера на автомобилът
им. Забелязвайки случващото се, работникът на бензиностанцията, а именно И. Г. И. бил
влязъл в помещението и видял двамата ответници надвесени над ищеца. Телефонът на
последния бил на пода и на части/парчета, а двамата ответници били крещели, отправяйки
закани и заплахи за саморазправа към ищеца, в частност, че ще го пребият. Посоченият
свидетел-очевидец И. Г. И. се бил опитал да застане между двамата ответници и ищеца с цел
да преустанови осъщественото спрямо последния нападение, но въпреки това ответникът Г.
П. бил успял да нанесе с дясната си ръка силен удар със шамар в лявата област на лицето му.
Ответникът М. Б. бил продължавал да блъска с ръце ищеца в областта на гърдите, като и
двамата ответници били продължили наглото нападение, съпътствано с дърпане на ищеца,
както и с отправяне на закани към него, че ще го пребият. След като извършили всичко
гореописано ответниците били напуснали обекта и територията на бензиностанцията, като
включително по време на напускането си не били преставали да отправят закани и заплахи
за саморазправа към ищеца.
Ищецът заявява, че през м. септември 2019 г. бил претърпял хирургична операция -
смяна на дясна колянна става, при което свързаните с това терапия, рехабилитация и
възстановяването му не са били завършени към датата на инцидента - 17.04.2020 г. Отделно
от това, включително и с оглед на неговата възраст, ищецът твърди, че имал увреждания и
на лявата си колянна става, съпътствани с периодични отоци, болки и ограничение в
движенията. След като двамата ответници били заминали в неизвестна посока ищецът бил
подал сигнал от телефона на съпругата си Анелия Г. Х.а на тел. 112, като обекта бил
посетен от полицейските служители И. Ж. И. и Д. П. К.. Впоследствие били предприети
издирвателни мероприятия, при което са били открити и установени извършителите на
престъпните деяния, а именно двамата ответници Г. А. П. и М. К. Б..
Ищецът посочва, че на 21.04.2020 г. бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Тома
Чаушев, което е обективирано в Съдебномедицинско удостоверение N: 143/2020 г., изх. N:
143/21.04.2020 г.
Въз основа на така осъщественото нападение било образувано досъдебно
производство (ДП) N: 402/2021 г. по описа на РУ на МВР Сливен, вх. N: 2322/2020 г. по
описа на Районна прокуратура Сливен. По така цитираното ДП двамата ответници били са
привлечени към наказателна отговорност, като са им били повдигнати обвинения за
извършени от тях престъпления по чл. 131, ал. 1 т т. 12 от НК, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК. Впоследствие делото било внесено за разглеждане пред Районен съд
Сливен, във връзка с което е било образувано АНД N: 945/2021 г. по описа на същия съд. По
така цитираното дело било постановено съдебно Решение N: 184/03.09.2021 г., с което
двамата ответници, в качеството им на подсъдими по визираното съдебно производство
били признати за виновни в това, че: На 17.04.2020 г. в с. Калояново, община Сливен, в
3
бензиностанция „Продигаз“, в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански
подбуди са причинили леки телесни повреди на ищеца Д. И. Х., а именно: контузия на
лявата половина на лицето, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост;
контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; контузия
в областта на кръста, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довели до
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпления по чл. 131. ал. 1. т.
12 от НК, във вр. счл. 130, ал. 1. във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК. На основание чл. 78а от НК
двамата подсъдими/ответници били освободени от наказателна отговорност, като са им
наложени административни наказания „глоба в полза на държавата“ в размер от по 1 000
лева за всеки един от тях.
Към така цитираното ДП N: 402/2021 г. на РУ на МВР Сливен били приложени
горепосоченото Съдебномедицинско удостоверение N: 143/2020 г., изх. N: 143/ 21.04.2020 г.,
издадено от д-р Тома Чаушев, както и гореспоменатият видеозапис от инсталираната в
търговския обект на бензиностанцията система за видео наблюдение. Отделно от това по
посоченото ДП била назначена и съответно приложена съдебно-медицинска експертиза N:
98/2021 г., изготвена от Д. С., в която подробно са описани телесните увреждания, получени
от ищеца, вследствие на осъщественото спрямо него противоправно нападение от двамата
ответници, обективирани в: контузия на лявата половина на лицето с болки в областта на
лицето, контузия на кръста с болки в областта на кръста и тазобедрените стави, контузия на
левия горен крайник с болки в областта на лявата предмишница, лявата китка и лявата
лакътна става, съпътствани със силни болки в така травмираните области на тялото.
Към момента на причиняване на визираните вреди, от една страна ищецът бил на 67
години, а от друга страна същият се бил ползвал с изключително добро име и висок
авторитет в обществото, като бил и пряк потомък на известния български писател и
художник Панайот Тодоров Х., известен с артистичния си псевдоним „Сирак Скитник“.
Вследствие на така извършените от двамата ответници престъпления против
личността на ищеца, последният бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му физически травми и увреждания, съпътствани със значителни болки и
страдания, изпитани от него не само с оглед на възрастта му, но и поради непълното му
възстановяване след извършената през м. септември 2019 г. хирургична операция - смяна на
колянна става. И до настоящия момент болките от причинените травми били продължавали,
което било налагало прием на лекарства, каквито ежедневно ищецът твърди, че бил взимал.
Тези неимуществени вреди следвало да бъдат репарирани солидарно от страна на двамата
ответници по реда на чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД . Стойността на така причинените
неимуществени вреди ищецът определя в размер на 9 000 лева.
Ищецът твърди, че двамата ответници не само били отправили закани и заплахи
спрямо него, но по същество били изпълнили част от тях по време на описания по-горе
инцидент. Посочва, че и включително по време на напускането на обекта, двамата
ответници били продължили да отправят заплахи и закани за саморазправа към ищеца,
които били възбудили основателен страх от бъдещото им осъществяване. Чрез така
4
отправените към ищеца заплахи и закани за саморазправа, ответниците му били причинили
и неимуществени вреди, изразяващи се в засилен стрес, тревожност, перманентни негативни
очаквания от осъществяване на отправените спрямо него закани и заплахи и постоянен страх
от възможното им осъществяване.
Счита, че и тези причинени му и посочени по-горе неимуществени вреди подлежат
на възмездяване солидарно от двамата ответници по реда на чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД .
Стойността на така причинените неимуществени вреди определя в размер на 6 000 лева.
Освен гореописаните неимуществени вреди, ищецът заявява, че бил понесъл и
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева за изготвяне на жалба против Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, издадено на 22.06.2020 г. от Районна прокуратура Сливен по преписка вх. N:
2322/2020 г. по описа на същата прокуратура. Извършеното заплащане на посочената сума в
размер на 200 лева било удостоверено в Договор за правна защита и съдействие N:
15/15.12.2020 г., заверен екземпляр от който прилага към настоящата искова молба. Парични
разходи в размер на 19,00 лева, които ищецът бил сторил и за снабдяване с документи,
съдържащи се в АНД N: 945/2021 г. на PC Сливен, необходими за представянето им по
настоящото съдебно производство.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди солидарно двамата
ответници Г. А. П. и М. К. Б. да заплатят на ищеца следните обезщетения:
1. Сумата в размер на 9 000 (девет хиляди) лева, от която:
- 3 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената
му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата половина на лицето,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довела до „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Този иск предявява като частичен в размер на 2 000 лева;
- 3 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената
му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата ръка, изразяваща се в
палпаторна и функционална болезненост, довела до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Този иск предявява като частичен в размер на 2 000 лева;
- 3 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинената му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на кръста и таза,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довела до „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Този иск предявява като частичен в размер на 2 000 лева:
2. Сумата в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в засилен постоянен стрес, тревожност, перманентни
негативни очаквания от осъществяване на отправените спрямо доверителя ми закани и
заплахи, отправени му от двамата ответници, както и постоянен страх от възможното им
бъдещо осъществяване. Този иск предявява като частичен в размер на 3 000 лева!;
Предявява искане за присъждане и на законната лихва върху всяка една от
дължимите главници, считано от датата на увреждането 17.04.2020 г. до датата на
5
окончателното им изплащане .
3. Сумата в размер на 219 (двеста и деветнадесет лева), съставляваща
обезщетение за имуществени вреди, от която сума от 200 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалба против Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, издадено на 22.06.2020 г. от Районна прокуратура Сливен по
преписка вх. N: 2322/2020 г. по описа на същата прокуратура, което плащане е удостоверено
с Договор за правна защита и съдействие N: 15/15.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на вредата, респ. извършеното плащане, а именно
15.12.2020 г. до датата на окончателното й изплащане и сумата от 19 лева - държавна такса
за снабдяване с документи, съдържащи се в АНД N: 945/ 2021 г. на PC Сливен, в т.ч. платена
банкова такса, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на вредата, респ.
извършеното плащане, а именно 11.01.2022 г. до датата на окончателното й изплащане .
Моли двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да му заплатят всички
разноски, сторени от него по настоящото производство, в т.ч. и тези за адвокатско
възнаграждение .
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците е постъпил. Ответникът Г. А. П.
твърди, че на 17.04.2020 г., той и ответникът М. К. Б. били свършили цигарите и били
решили да отидат до бензиностанцията в с.Калояново за да си купят безалкохолно и цигари.
Малко след 23 ч. двамата били влязли в бензиностанцията, като не били видели никакви
табели, които да предупреждават, че обекта не работи. Напротив - всичко било светело,
момчето било зареждало кола отвън и нямало никакви признаци, по които да се съди, че
обекта е затворен. Неверни и силно подвеждащи съда били твърденията в исковата молба,
че двамата били в неадекватно състояние, вероятно дължимо на употреба на алкохол или
наркотични вещества и/или други стимуланти. Напротив, били спокойни и трезви, в
адекватно състояние и единствената им цел за да посетят обекта била за да си купят цигари
и безалкохолно. Това твърдение се било потвърждавало и от Постановление от 29.07.2021 г.
на РП-Сливен, в което било констатирано по категоричен начин, че лицата не са били в
пияно състояние. Заявява, че когато били влязли в обекта, виждат Д. И. Х. да стои на една от
масите в бензиностанцията. Още с влизането им ищеца им бил изкрещял: „Къде отивате, не
виждате ли, че е затворено! Марш оттук!“. Ответникът М. Б., бил предложил да излязат
навън, където да платят и да вземат цигари и една фанта. Междувременно Г. П. вече бил
взел една фанта от хладилника. Тогава Д. Х., бил започнал да крещи отново: „Боклуци,
махайте се оттук! Сега ще се обадя на шефа на полицията и ще видите, какво ще стане!
Мръсни педерасти“ . Тогава ответникът М. Б. се бил запътил към стола, където бил седнал
Д. Х.. Твърди, че му бил заявил: „Не те ли е срам, че си на възрастта на баща ми, да говориш
така!“ Тогава седейки Д. Х. бил избутал М. Б., под предлог че нямал маска, но той също
нямал маска. Предпазна маска нямал и служителя на бензиностанцията И. Г.. Избутвайки М.
Б., Д. Х. бил продължавал да го обижда. Посочва, че при спречкването телефона бил паднал
на земята. Заявява, че и двамата ответници тръгвали да напускат бензиностанцията.
Излизайки от вратата, били чули как Д. Х. бил крещял зад тях: „Аз на вас ще ви еба
6
майката, педерасти мръсни! Ще видите, какво ще ви се случи, боклуци!“ Майката на М. Б. -
Антоанета Милчева И.а била болна и от 1995 г. страдала от психично заболяване. Това била
силно чувствителна и най-болезнената за него тема. Майката на Г. П. била възрастна жена
на 75 години. Недопустимо било, от морална и етична гледна точка, такова отношение от
страна на възрастен мъж, особено от пряк потомък на известния писател и художник Сирак
Скитник. Неверни били твърденията на ищеца, че тъй като е записал номера на автомобила
на ответниците, същите се били върнали обратно в бензиностанцията. Причината да се
върнат обратно била, че Д. Х. бил започнал да ги псува на майка, а за тях това била
изключително деликатна тема. Тогава и двамата ответници се били върнали обратно. М. Б.
се бил надвесил над ищеца и го бил питал, защо го псува на майка. Д. Х. бил продължавал
да го псува и кълне, да види мъртва майка си в ръцете си. Във видеозаписа, който бил без
звук, ясно се било виждало, че очите на М. Б. били насълзени. В този момент в
бензиностанцията бил влязъл и служителя И. Г., който бил застанал между тях и Д. Х..
Действително Г. П. бил посегнал да удари шамар на Д. Х., но предвид факта, че И. Г. бил
между тях, той само го бил пернал по брадата и не бил успял да го удари. През цялото време
не било имало закани и заплахи от тяхна страна. Това се било потвърждавало и от
показанията, дадени в досъдебното производство от св.И. Г., а именно: „Не съм чул никой да
се заканва на друг. Не е имало закани за убийство или побой отправени към никой“. За да
възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото
лице да търси обезвреда, следвало да се установят елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно и да са причинени вреди в причинно-следствена връзка с
извършеното.Предявените били искове за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи
се в контузия на лявата половина на лицето, изразяваща се в палпаторна /при опипване с
ръка/ и функционална /при движение/ болезненост. Заявява, че в случая не се било касаело
за ударен шамар, а за това, че вследствие на обиди и изключително арогантно и
провокативно поведение от страна на Д. Х., същия бил пернат по брадата. Не било
възможно от един неосъществен шамар да последват болки и страдания с дни, както се
твърди от страна на ищеца. Претендирало се и обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна /при опипване с ръка/
и функционална /при движение/ болезненост. В конкретния случай, дори било звучало
смешно, че при хващане на ръка се получава лека телесна повреда. Претендирало се и
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия в областта на кръста и таза,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост. С приложените към исковата
молба документи се било доказвало, че действително на 18.09.2019 г. Д. Х. бил претърпял
хирургическа операция за смяна на колянна става, което нямало нищо общо с болки в кръста
и таза. Операцията била повече от половин година преди процесното събитие. В този
смисъл операцията нямала никаква причинно- следствена връзка с настоящия казус. В
исковата молба се твърдяло, че ищеца и до настоящия момент ежедневно приема лекарства,
без да се уточнява какви са те, за какво са, кой ги е предписал, с каква цел и без да се
представят доказателства относно това твърдение. Болките и страданията, претедирани от Д.
7
Х. били силно преувеличени. Още повече, че с поведението си към двамата ответници
можело да се каже, че ищеца ги бил предизвикал. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
предвиждала, че обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по
справедливост. Справедливостта не била абстрактно понятие, а било свързано с преценката
на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които трябвало да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Установената съдебна практика давала разяснения за
критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени
неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които следвало да се
вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, можели да бъдат: характера и
степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за
развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. обстоятелства касаещи изключително
естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице. В този смисъл,
счита че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 9000 лв., отнасящо се за
търпени болки и страдания, получени вследствие на едно перване през брадичката и
хващане за ръката, получено като ответна реакция за провокативното и арогантно поведение
от страна на пострадалия не било отговаряло на принципа за справедливост, както и на
всички морални и етични норми. Ищеца претендирал и обезщетение в размер на 6000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в засилен постоянен стрес и тревожност, перманентни
негативни очаквания от осъществяване на отправените спрямо него закани и заплахи.
Единственият пряк свидетел на случката, разиграла се на 17.04.2020 г. И. Г. И., в дадените
по досъдебното производство показания, бил отбелязал че: „..Всички говореха на висок тон
- и тримата.Не съм чул никой да се заканва на друг. Не е имало закани за убийство или
побой отправени към никой.“ В този смисъл, не било оправдано ищеца да изпитва страх и
стрес, предвид факта, че същия бил дори по-нападателен и по-арогантен, отколкото
ответниците. Последните също били преживели тежко събитията от процесната нощ. Вече
повече от две години те не могли да се отърсят от всички последици, свързани със случая -
разпити в полицията, обяснения по досъдебно производство, дела в съда и т.н. Това водило
до постоянен стрес, както за тях персонално, така и за семействата им. Оспорва изцяло
фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба. Представени
били снимки, но нямало звуков файл, от който да се добие реална представа за събитията
случили се в нощта на 17.04.2020 г., както и доказателства относно непристойното,
арогантно и изключително провокативно поведение на ищеца. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани и при условие на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Ответникът М. К. Б. в писмения отговор на исковата молба излага идентични
съображения с другия ответник Г. А. П., поради които счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед характера на предявените искове съдът е указал на ищеца с Определение №
8
1686 от 28.06.2022 г. по чл. 140 ГПК, че негова е доказателствената тежест да установи, че
спрямо него е осъществено описаното в исковата молба деяние / действие или бездействие/
от страна на ответниците, че това деяние е противоправно, от него са му били причинени
твърдените неимуществени вреди и имуществени вреди /причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди/, вид и характер на вредите. Със същото определение съдът е указал на
ответниците, че следва да докажат възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца изразило се в описаното от тях поведение от негова страна.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.04.2020 г. около 23 часа двамата ответници в с. Калояново, в бензиностанцията
„Продигаз“ в съучастие като съизвършители по хулигански подбуди са причинили лека
телесна повреда на ищеца, а именно контузия на лявата половина на лицето, изразяваща се в
палпаторна и функционална болезненост, контузия на лявата ръка, изразяваща се в
палпаторна и функционална болезненост, контузия в областта на кръста изразяваща се в
палпаторна и функционална болезненост довели до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
Ответниците са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и са освободени от наказателна отговорност по
чл. 78 А НК, като им е наложено административно наказание „глоба“ с влязло в сила
Решение № 184 от 03.09.2021 г. по АНД № 945/2021 г. по описа на СлРС.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство АНД № 945/2021 по описа на
Районен съд-Сливен.
Видно от представения по делото видеозапис, които е приобщен към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 204 ГПК и неговото съдържание е
възпроизведено в съдебния протокол от откритото съдебно заседание проведено на
30.11.2022 г. на 17.04.2020 г. малко след 23,00 часа, като видеозаписът е без звук и не се
установява от него съдържанието на разменените между страните реплики двамата
ответници пристигнали с лек автомобил в червен цвят пред входа на сградата, съставляваща
част от бензиностанция, находяща се в с. Калояново, община Сливен, която е собственост и
се стопанисва от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление на дейността -
гр. Сливен, **** ЕИК ****, представлявано от ищеца, в качеството му на управител. По
същото време последният се е намирал в горепосочената сграда, съставляваща също и
търговски обект- магазин, в който от една страна се отчитат и заплащат извършените
продажби на гориво, а от друга страна се продават и дребни нехранителни и хранителни
стоки и напитки. Часът по това време е бил малко след 23,00 часа, т.е. в периода, по
отношение на който била разпоредена забрана поради Ковид епидемията в страната да се
извършват продажби на стоки в обекта, което е ноторно известно обстоятелство. След като
двамата ответници влизат без маски или други предпазни средства в обекта, ищецът
посочва, с показалец на двамата ответници, като по всяка вероятност им заявява да напуснат
обекта. Последните обаче не само не се съобразяват с това, но първият ответник Г. А. П.
9
самоволно и без съгласието на ищеца взима от хладилната витрина една бутилка с
безалкохолна напитка („Фанта“). Ищецът започва да набира по мобилния си телефон номера
на тел. 112. Вместо да съобразят поведението си с дадените им указания да напуснат обекта,
двамата ответници започват да се държат още по-грубо и арогантно с ищеца. Докато
последният седи на един от столовете в помещението, към него агресивно се приближава
ответникът М. К. Б.. Последният се надвесва над ищеца и приближавайки в близост главата
си до неговата, без предпазна маска започва да му крещи, като ищецът, се опитва с ръка да
го отстрани от себе си. Вместо да се измести назад и да напусне обекта, същият ответник М.
Б. хваща ищеца отзад, за яката на якето, разтърсва го и го ударя в масата, на която се
намира „лаптопа“ на ищеца, очилата му, както и други вещи. От този удар допълнително
ищецът е понесъл физически травми в областта на кръста, както и предната част на торса,
предната лява предмишница, в областта на тазобедрените стави, а така също и в областта на
лицето. Непосредствено след като ударя ищеца в масата, ответникът М. Б. му взима
мобилния му телефон и силно го хвърля на пода, от което апарата се счупва до степен на
пълна негодност. По същото време към двамата се приближава и ответникът Г. А. П.,
който посяга и ударя силно с ръка ищеца по лявата му ръка. При така осъществената
спрямо него агресия, ищецът се премества до друга маса с цел да предотврати последващо
нападение срещу себе си от страна на ответниците. Същите първоначално тръгват да
излизат от обекта навън, но след като преминават през вратата се обръщат и ответниците
незабавно се връщат обратно. След като отново приближават ищеца ответникът М. Б.
започва да блъска с ръце ищеца в гърдите. Забелязвайки случващото се, работникът на
бензиностанцията, свидетелят И. Г. И. влиза в помещението и вижда двамата ответници
надвесени над ищеца. Свидетел-очевидец И. Г. И. се опитва да застане между двамата
ответници и ищеца с цел да преустанови осъщественото спрямо последния нападение, но
въпреки това ответникът Г. П. успява да нанесе с дясната си ръка силен удар с шамар в
лявата област на лицето му. Ответникът М. Б. продължава да блъска с ръце ищеца в областта
на гърдите, като и двамата ответници продължават нападението, съпътствано с дърпане на
ищеца. След като извършват всичко гореописано ответниците напускат обекта и
територията на бензиностанцията.
След като двамата ответници заминават в неизвестна посока ищецът подава сигнал
от телефона на съпругата си Анелия Г. Х.а на тел. 112, като обекта е посетен от
полицейските служители И. Ж. И. и Д. П. К.. Впоследствие са предприети издирвателни
мероприятия, при което са били открити и установени извършителите на престъпните
деяния, а именно двамата ответници Г. А. П. и М. К. Б..
Ищецът на 21.04.2020 г. е освидетелстван от съдебния лекар д-р Тома Чаушев, което
е обективирано в Съдебномедицинско удостоверение N: 143/2020 г., изх. N: 143/21.04.2020
г.
Въз основа на така осъщественото нападение е образувано досъдебно производство
(ДП) N: 402/2021 г. по описа на РУ на МВР Сливен, вх. N: 2322/2020 г. по описа на Районна
прокуратура Сливен. По така цитираното ДП двамата ответници са привлечени към
10
наказателна отговорност, като са им повдигнати обвинения за извършени от тях
престъпления по чл. 131, ал. 1 т т. 12 от НК, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК. Впоследствие делото е внесено за разглеждане пред Районен съд Сливен, във връзка с
което е било образувано АНД N: 945/2021 г. по описа на същия съд. По така цитираното
дело е постановено съдебно Решение N: 184/03.09.2021 г., с което двамата ответници, в
качеството им на подсъдими по визираното съдебно производство са признати за виновни в
това, че: На 17.04.2020 г. в с. Калояново, община Сливен, в бензиностанция „Продигаз“, в
съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили леки
телесни повреди на ищеца Д. И. Х., а именно: контузия на лявата половина на лицето,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; контузия на лявата ръка,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; контузия в областта на кръста,
изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довели до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпления по чл. 131. ал. 1. т. 12 от НК,
във вр. счл. 130, ал. 1. във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК. На основание чл. 78а от НК двамата
подсъдими/ответници били освободени от наказателна отговорност, като са им наложени
административни наказания „глоба в полза на държавата“ в размер от по 1 000 лева за всеки
един от тях.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на
нанесеният му на 17.04.2020 г., около 23,00 часа побой на работното му място в
бензиностанция, намираща се в с. Калояново, обл. Сливен ищецът Д. И. Х. е получил
следните телесни увреждания: Контузия на главата, в лявата половина на лицето,
изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск с пръстите па ръка) и функционална
(при движение на лицевите мускули) болезненост на меките тъкани, без наличие на описани
видими травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на
21.04.2020 г.; Контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск
пръстите на ръка) и функционална (при движение) болезненост в областта на
предмишницата, лакътната и гривнена стави, без наличие на описани видими травматични
изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на 21.04.2020 г.; Контузия в
областта на кръста, изразяваща се в палпаторна (при натиск и опипване с пръстите на ръка)
и функционална (при движение в кръста и тазобедрените стави) болезненост, без наличие
на описани видими травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар,
извършен на 21.04.2020 г.;
Описаните в материалите по делото телесни увреждания имат травматична генеза,
дължат се на механичното действие (удар, притискане) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети, както и на извършени форсирани движения с амплитуда по-голяма от
физиологичната и е възможно да бъдат получени по време и начин, описани в исковата
молба. Следва да се отбележи, че в момент на нанасяне на удари с ръце и/или крака същите
придобиват характеристиките на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети. Описаните в
отговора на първи въпрос телесни увреждания в своята съвкупност са причинили на ищеца
Д. И. Х. временно разстройство на здравето неопасно за живота му. Увреждания от такъв
характер отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните
процеси. Вещото лице констатира, че в материалите по делото са приложени копия на
медицински документи (Епикриза към история на заболяването №23943 от 16.09.2019 г.,
издадена от ОТО при УМБАЛ „Пълмед “ - гр. Пловдив и Епикриза към история на
заболяването №1200 от 14.01.2020 г., издадена от ОТО при УМБАЛ „Пълмед“ — гр.
11
Пловдив) в които са описани извършени оперативни интервенции в областта на двете
коленни стави по повод на хронични дегенеративни изменения (гонартроза на лява колянна
става и остеохондропатия на дясната колянна става) с няколко годишна давност. В
материалите по делото не се откриват медицински документи, които да доказват пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между тези увреждания на двете коленни стави
и нанесеният на ищеца Д. И. Х. побой на 17.04.2020 г., около 23,00 часа на работното му
място в бензиностанция, намираща се в с. Калояново, обл. Сливен.
Видно от изготвената по делото съдебно-психологична експертиза в резултат на
упражненото върху него насилие ищецът е преживял остра стресова реакция. Възникнала е
непосредствено в момента на стресогенното събитие и е свързана с първоначално състояние
на вцепененост; стесняване на вниманието и дезориентация; отдръпване от стресогенната
ситуация; прекомерна тревожност, самоизолация; възбуда, гняв, хиперактивност.
Симптомите при ищеца са отзвучавали сравнително бързо и спонтанно след 24 - 48 часа до 3
дни. Системното и инцидентното преживяване на насилието води до промяна на личността.
Преживяването на насилие се отразило върху качеството на справяне със задачите от
ежедневието. Предизвиквало е отрицателни психични състояния, които нарушило
изградения динамичен стереотип на осв. Преживяването на насилие се е приело от него като
събитие, което предизвикало краткотрайна криза на съществуването. Малтретираният,
унизяваният, нараняваният, човек живее в страх. Страхът е променил самочувствието на
ищеца. Същият е преживял чувство на страх. У Д. И. страхът е провокирал: ниско
самочувствие и обезценяване на живота; усещане на неудоволетвореност към себе си; отказ
от собствено мнение; компромис със собствените принципи и потребности; чувство за вина
и безпомощност; хронично безпокойство. Ищецът Д. Х. е изпитвал неудовлетвореност от
междуличностните взаимодействия и жизнената си перспектива. Преживял е период на
самоизолация. Симптоми, които е развил осв. след преживяното насилие: неспособност за
поддържане на продължителни и удовлетворяващи отношения; снижено самочувствие;
прояви на страх; емоционални изблици.
Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертиза като изготвени от безпристрастни и обективни вещи лица в рамките на тяхната
компетентност.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И., който е един от двамата
полицейски служители, които са се отзовали на сигнала подаден на тел. 112 от ищеца
същите получили информация, че един от извършителите живее в с. Желю войвода и тъй
като полицейските служители се били намирали там били изчакали да ги спрат там, ако се
появят с колата, но това не се случили и заминали на мястото на инцидента в
бензиностанцията. Били разбрали от ищеца, че двамата ответници били в нетрезво
състояние и му се били нахвърлили вербално, тъй като бил отказал да ги обслужи, обиждали
го и му счупили телефона, което били констатирали на място. Ответниците били взели нещо
от витрината без негово съгласие и били разбрали от служителя на ищеца и свидетел по
делото И., че единият от двамата извършители бил от с. Жельо войвода, като били отишли
на посочения адрес, но не били открили никого. Били се върнали на мястото на инцидента
съставили докладна записка и си отишли. Ищецът бил превъзбуден и им бил обяснил, че е
ударен, но те били констатирали само счупения телефон. Не били гледали видеозаписите и
тогава не били установили извършителите. Ищецът и свидетелят И. не били носили
предпазни маски. Не били констатирали видими следи от нараняване на ищеца, но същият
бил обиден и възмутен от поведението на ответниците.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел К., който е другият полицейски
служител отзовал се на сигнала на ищеца на тел. 112 той и неговия колега И. отишли на
12
място, като беседвали с ищеца и му били разяснили неговите права. Били направили справка
и били установили, че едно от двете лица било от с. Жельо войвода след разговор със
служител в бензиностанцията и отишли там, но не намерили никой на адреса. Ищецът им
бил заявил, че ответниците са го били обиждали, като единият от тях го бил бутнал и му бил
счупил телефона. Инцидентът се бил случил вътре в самата бензиностанция, като и двамата
свидетели не си спомнят дали е имало залепена на външната врата заповед за поставяне на
предпазни маски при влизане в обекта. Ищецът нямал видими наранявания- кръв или
открити рани. Казал им, че бил уплашен, но отказал да се обадят на лекар. Бил притеснен,
тъй като го били обиждали и им бил показал счупения телефон. Били пристигнали 10-15
минути след подаването на сигнала.
Видно от показанията на свидетеля очевидец на инцидента И., който познава ответника Г.
П., тъй като живеят в с. Жельо войвода и е служител на ищеца по време на пандемията,
когато бил нощна смяна била спряла кола, от която бил излязъл Г. и още един мъж, като
свидетелят бил стоял отвън на бензиностанцията, а двамата били влезли вътре в обекта.
След известно време бил чул викове и бил влязъл вътре за да разбере какво се случва. Видял
счупен телефона на ищеца и двамата ответници си били тръгнали, но се били върнали и
бутнали ищеца, но единият от тях по-високия Г. му бил ударил шамар. На врата на обекта
имало залепена заповед, на която било написано работно време на обекта до 11 часа или 12
часа вечерта. Бил чул викове и крясъци и от ищеца и от ответниците, но не си спомня
какви, тъй като се опитвал да ги разтървава. Ответниците си били веднага тръгнали и след
това ищецът бил извикал полицията. Видеозаписи, които се правили били без звук само с
изображение.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Х.а, която е съпруга на ищеца по
време на пандемията през 2020 г. имало заповед да не се влиза и да не се извършва
продажба след 22,00 часа. Свидетелката била пристигнала на място след инцидента, като и
се бил обадил свидетеля И. и била видяла счупения телефон на съпруга й и ищецът бил в
окаяно състояние. От нейния телефон се били обадили на полицията, като полицаите били
направили оглед, а тя била изгледала видеозаписа и от него била разбрала точно какво се е
било случило. Видеозаписът бил без звук, тъй като бил записан от камери за
видеонаблюдение. Свидетелката възпроизвежда съдържанието на видеозаписа, като видяла
единият от ответниците да счупва телефона, а другия да го удря и блъска, като вследствие
на удара съпругът й имал синина на лицето, болки в рамото и болки в кръстта, като били
ходили на следващия ден при фелдшера на село му предписали обезболяващи. Видяла на
записа как свидетелят И. се мъчи да разтърве ищеца и ответниците. Синината върху лицето
на ищеца се била появила на следващата сутрин, била постепенно станала жълта и била
изчезнала. Болките на съпруга й били продължили около седмица, като трудно си бил
движил ръката. Бил разстроен, тъй като не бил очаквал такова агресивно поведение, като
бил започнал да гледа на клиентите си с недоверие. Съпругът й не бил агресивен човек и не
бил проявявал агресия особено предвид обстоятелството, че бил трудно подвижен и се бил
подпирал на патерици. След инцидента съпругът й бил унил и не желаел да разговаря дори
и с нея. Споделил й че бил предупредил ответниците да напуснат заведението, тъй като
имало поставена заповед. По време на инцидента никой не бил носил предпазна маска.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите освен, че са еднопосочни и
безпротиворечиви кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, а
именно съдържанието на видеозаписа, приетите от съда и неоспорени от страните съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертиза.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., която е съпруга на Г. П. на
13
Разпети петък се били събрали при нейния баща и им било свършило безалкохолното,
поради което ответниците били отишли до бензиностанцията да закупят безалкохолно.
Ищецът ги бил изгонил като им казал, че обекта не работи, като ги бил псувал на майка,
наричал ги „педерасти и боклуци“ и по този начин бил накърнил достойнството на нейния
съпруг, тъй като неговата майка го била отгледала сама. Ответникът Г. П. бил много
разстроен след като се бил прибрал. Искал да удари ищеца, заради тези обидни думи, но бил
спрян от служителя И..
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., която е съпруга на ответника
М. Б. на процесната вечер се били събрали и им било свършило безалкохолното и
ответниците били отишли да купят. Върнали се много разстроени, тъй като ищецът ги бил
псувал на майка, изгонил ги и ги бил наричал „педерасти“. Научила от съпруга си, че били
блъснали за ръката ищецът и телефонът му бил паднал. Майката на Б. била болна и той се
бил грижил за нея, затова бил чувствителен на тази тема.
Съдът не кредитира показанията на тези две свидетелки в частта, в която заявяват, че
ищецът е бил псувал ответниците и бил обиждал същите, тъй като макар, че са еднопосочни
и безпротиворечиви в тази част не кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал. Самият видеозапис няма звук и не се събраха по делото други доказателства,
които да потвърждават показанията на тези свидетелки в тази им част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има
качеството на пострадало лице от деянието на ответниците, които са пасивно легитимирани
да отговарят по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по АНД №
945/2021 г. по описа на РС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за
неимуществени и имуществени вреди от ищеца срещу ответниците за причиненото му
непозволено увреждане. Ищецът претендира солидарно обезщетение за претърпените от
него в резултат на извършеното от ответниците престъпление имуществени и
неимуществени вреди, тъй като в случая солидарната отговорност произтича от
разпоредбата на чл.53 ЗЗД, съгласно която ако увреждането е причинено от неколцина
делинквентите отговарят солидарно.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 219
лв. е напълно основателен и следва да бъде уважен, тъй като тази сума представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на извършеното от
ответниците деяние на 17.04.2020 г. и ответниците не са оспорили размера на
имуществените вреди, нито причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите
имуществени вреди. Същите съставляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв. за изготвяне на жалба против Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 22.06.2020 г. на РП-Сливен по преписка с вх. №2322/2020 г., което
плащане е доказано с представено писмено доказателство от страна на ищеца-Договор за
правна защита и съдействие № 15/15.12.2020 г. и сумата от 19 лв., съставляваща заплатени
държавни такси за снабдяване с документи съдържащи се в АНД № 945/2021 г. на СлРС, за
което са представени преводни нареждания.
14
Ответникът е пряк причинител на телесното увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществените, тъй като съдът
приема, че Решение № 184 от 03.09.2021 г. по АНД № 945/2021 г. по описа на СлРС
представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ
последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновност на дееца. Решението, с което извършителите се освобождават от наказателна
отговорност и им се налага административно наказание „глоба“, имащо характер на влязла в
сила присъда срещу ответниците, обуславя отговорността им за причиненото непозволено
увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на
деянието, неговата противоправност и виновността на дейците. Следователно съдът счита,
че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт- Решение
№ 184 от 03.09.2021 г. по АНД № 945/2021 г. по описа на СлРС, е установена вината на
ответниците спрямо ищеца и противоправността на деянието им, а именно, че те са
причинили умишлено и по хулигански подбуди след нанасяне на удари в областта на
лицето, лявата ръка и областта на кръста леки телесни повреди на ищеца. Следователно
ищецът е пострадал от престъплението на ответниците и същият може да претендира
имуществени вреди, съставляващи претърпени загуби във връзка с образуваните
наказателни производства по повод на процесното деяние, както и неимуществени вреди
съставляващи претърпени от него болки и страдания настъпили в пряка причинно-
следствена връзка от извършеното от ответниците престъпление. Съдът намира, че в случая
се установи, че с деянието на ответниците, признато за престъпление, са причинени
имуществени вреди на ищеца, изразяващи се заплащане на стойността на заплатеното от
него адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението на РП за отказ да се
образува наказателно производство и в разноски сторени по АНД № 945/2021 г. по описа на
СлРС.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита,
че така предявения иск за обезщетение за причинени имуществени вреди се явява изцяло
основателен и доказан.
С оглед на изложеното по отношение на неимуществените вреди с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК също се считат за установени авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на дейците. Следва да бъдат установени следните
обстоятелства- причинно-следствената връзка между претендираните вреди и извършеното
деяние и размера на претендираните вреди, които всъщност се явяват и спорни между
страните. Ответниците следва при условията на пълно и главно доказване да докажат
въведеното от тях в отговорите им на исковата молба възражение за съпричиняване от
страна на ищеца по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
като последица от телесни увреждания, безспорно е свързан с критерия за справедливост,
15
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се
съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен
случай са различни. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по
конкретното дело, и като се ръководи от общоприетите принципи за морал и общоприет
начин на поведение в обществото, държи сметка за личните чувства на увредения и за
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Съдът
за да определи размера на справедливото обезщетение на неимуществените вреди,
причинени на ищеца, следва да има в предвид следните критерии: характер и тежест на
увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и
затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на
ищеца, продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е
настъпило увреждането, болки и страдания от психическо естество във връзка с преживения
от ищеца при нападението шок и уплаха, както и възрастта и възможността за по-лесно
физическо възстановяване, доброто общо здравословно състояние при извършените
медицински прегледи, и с оглед на констатациите на приетите по делото и неоспорени от
страните съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно –медицинска експертиза в
резултат на извършеното от ответниците деяние на ищеца са му били причинени следните
леки телесни повреди: Контузия на главата, в лявата половина на лицето, изразяваща се в
палпаторна (при опипване и натиск с пръстите па ръка) и функционална (при движение на
лицевите мускули) болезненост на меките тъкани, без наличие на описани видими
травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на 21.04.2020 г.;
Контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск пръстите на
ръка) и функционална (при движение) болезненост в областта на предмишницата, лакътната
и гривнена стави, без наличие на описани видими травматични изменения по време на
прегледа от съдебен лекар, извършен на 21.04.2020 г.; Контузия в областта на кръста,
изразяваща се в палпаторна (при натиск и опипване с пръстите на ръка) и функционална
(при движение в кръста и тазобедрените стави) болезненост, без наличие на описани
видими травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на
21.04.2020 г.; Описаните в материалите по делото телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане) на твърди тъпи
и/или тъпоръбести предмети, както и на извършени форсирани движения с амплитуда по-
голяма от физиологичната и е възможно да бъдат получени по време и начин, описани в
исковата молба. Следва да се отбележи, че в момент на нанасяне на удари с ръце и/или крака
същите придобиват характеристиките на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети.
Описаните в отговора на първи въпрос телесни увреждания в своята съвкупност са
причинили на ищеца Д. И. Х. временно разстройство на здравето неопасно за живота му.
Увреждания от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при нормален
16
ход на оздравителните процеси. Вещото лице констатира, че в материалите по делото са
приложени копия на медицински документи (Епикриза към история на заболяването
№23943 от 16.09.2019 г., издадена от ОТО при УМБАЛ „Пълмед “ - гр. Пловдив и Епикриза
към история на заболяването №1200 от 14.01.2020 г., издадена от ОТО при УМБАЛ
„Пълмед“ — гр. Пловдив) в които са описани извършени оперативни интервенции в областта
на двете коленни стави по повод на хронични дегенеративни изменения (гонартроза на лява
колянна става и остеохондропатия на дясната колянна става) с няколко годишна давност.
В материалите по делото не се откриват медицински документи, които да доказват пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между тези увреждания на двете коленни стави
и нанесеният на ищеца Д. И. Х. побой на 17.04.2020 г., около 23,00 часа на работното му
място в бензиностанция, намираща се в с. Калояново, обл. Сливен.
Съдът като прецени характера и тежест на всяко едно от трите увреждания съставляващи
лека телесна повреда/ Контузия на главата, в лявата половина на лицето, изразяваща се в
палпаторна (при опипване и натиск с пръстите па ръка) и функционална (при движение на
лицевите мускули) болезненост на меките тъкани, без наличие на описани видими
травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на 21.04.2020 г.;
Контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск пръстите на
ръка) и функционална (при движение) болезненост в областта на предмишницата, лакътната
и гривнена стави, без наличие на описани видими травматични изменения по време на
прегледа от съдебен лекар, извършен на 21.04.2020 г.; Контузия в областта на кръста,
изразяваща се в палпаторна (при натиск и опипване с пръстите на ръка) и функционална
(при движение в кръста и тазобедрените стави) болезненост, без наличие на описани
видими травматични изменения по време на прегледа от съдебен лекар, извършен на
21.04.2020 г./, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания /
увреждания са от такъв характер, че отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при
нормален ход на оздравителните процеси съгласно съдебно-медицинската експертиза и с
оглед свидетелските показания на свидетелката Х.а, която посочва, че ищецът е изпитвал
болки малко повече от седмица/ и затрудненията, до които последните са довели,
нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца /видно от показанията на свидетелката
Х.а същият бил разстроен, притеснен и унил, затворил се в себе си и не искал да разговаря,
започнал с недоверие да гледа на клиентите/, продължителност и вид на проведеното
лечение /поставянето на инжекция за обезболяване от фелдшера в селото на следващия ден
видно от показанията на свидетелката Х.а/, обстоятелства, при които е настъпило
увреждането, като неочаквано и агресивно поведение извършено съвместно от двама
извършители, възрастта на извършителите, които са на 45 г. и на 34 г. и възрастта на ищеца
около 69 години, както и неговата трудна подвижност и увредено здравословно
състояние/същият има сменени тазобедрени стави/, което е обусловило и по-
продължителния оздравителен процес и изпитването на по-силна болка от настъпилите
увреждания, както и обстоятелството, че извършителите са нарушили и действащите по
време на пандемията заповеди, показващи склонност към незачитане на обществения ред и
17
девиантно поведение, както и обстоятелството, че трето лице се е намесило, в случая
свидетеля И. и е предотвратило настъпването на по-сериозни травматични увреждания на
ищеца предпазвайки го от ударите на ответниците, които въпреки това са продължили
нападението си, счита че предявените три иска за обезщетение на неимуществените вреди
настъпили в резултат на всяко едно от трите телесни увреждания /контузия на лявата
половина на лицето, контузия на лявата ръка и контузия в областта на кръста/ следва да
бъдат частично уважени до размера на 1000 лв. за всеки един от тях или общо в размер на
3000 лв., като бъдат отхвърлени за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от 2000
лв. или за разликата над общия размер от 3000 лв. до общия претендиран размер от 6000 лв.
като неоснователни и недоказани.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 3000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засилен постоянен стрес, тревожност,
перманентни негативни очаквания от осъществяване на отправените спрямо доверителя ми
закани и заплахи, отправени му от двамата ответници, както и постоянен страх от
възможното им бъдещо осъществяване съдът счита, същата за изцяло основателна. Видно от
изготвената и кредитирана от съда съдебно-психологична експертиза в резултат на деянието
на ответниците от 17.04.2020 г. ищецът е преживял остра стресова реакция. Възникнала е
непосредствено в момента на стресогенното събитие и е свързана с първоначално състояние
на вцепененост; стесняване на вниманието и дезориентация; отдръпване от стресогенната
ситуация; прекомерна тревожност, самоизолация; възбуда, гняв, хиперактивност.
Симптомите при ищеца са отзвучавали сравнително бързо и спонтанно след 24 - 48 часа до 3
дни. Системното и инцидентното преживяване на насилието води до промяна на личността.
Преживяването на насилие се отразило върху качеството на справяне със задачите от
ежедневието. Предизвиквало е отрицателни психични състояния, които нарушило
изградения динамичен стереотип на ищеца. Преживяването на насилие се е приело от него
като събитие, което предизвикало краткотрайна криза на съществуването. Малтретираният,
унизяваният, нараняваният, човек живее в страх. Страхът е променил самочувствието на
ищеца. Същият е преживял чувство на страх. У Д. И. страхът е провокирал: ниско
самочувствие и обезценяване на живота; усещане на неудоволетвореност към себе си; отказ
от собствено мнение; компромис със собствените принципи и потребности; чувство за вина
и безпомощност; хронично безпокойство. Ищецът Д. Х. е изпитвал неудовлетвореност от
междуличностните взаимодействия и жизнената си перспектива. Преживял е период на
самоизолация. Симптоми, които е развил ищеца след преживяното насилие: неспособност за
поддържане на продължителни и удовлетворяващи отношения; снижено самочувствие;
прояви на страх; емоционални изблици. В този смисъл са и свидетелските показания на
съпругата на ищеца свидетелката Х.а, която заявява, че същият бил унил, притеснен след
инцидента, затворил се в себе си, не желаел да общува и да разговаря дори и с нея, започнал
да гледа с недоверие клиентите и дори и бил изоставил ежедневните си задължения. От
показанията на разпитаните полицейски служители свидетелят К. и свидетелят И., които са
пристигнали на място веднага след инцидента ищецът бил възмутен, обиден и уплашен от
случилото се. С оглед на анализа на посочените доказателства съдът счита, че се установява
по безспорен начин, че ищецът в резултат на деянието на ответниците е преживял остра
стресова реакция и дълбоки душевни страдания отразили се крайно негативно на
психическото му състояние, породили у него чувство на страх и хронично безспокойство и
довели до неговата социална изолация и несправяне с ежедневните му задължения. По тези
съображения съдът приеме искът за обезщетяване на този вид претендирани неимуществени
вреди за изцяло основателен в претендирания размер от 3000 лв.
18
Като неоснователно и недоказано съдът намира възражението на ответниците за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По делото не се установиха и
доказаха наличието на обективни белези за нарушени правила на поведение и от страна на
пострадалия за да се приеме съпричиняване на настъпилите вреди, т.е обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява ако пострадалия е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат с оглед разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По делото не се събраха доказателства пострадалия да е провокирал с поведението си
ответниците да извършат противоправното престъпното деяние причинило на ищеца лека
телесна повреда, както и такива, че поведението на ответниците е било предизвикано от
агресивното и неприлично поведение на ищеца. Съответно не са налице данни за
намаляване на размера на обезщетението на това основание. В този смисъл единствените
доказателства, на които почиваше защитната теза на ответниците, че ищецът е провокирал
поведението им с отправянето на псувни, обиди и заплахи по техен адрес са свидетелските
показания на съпругите на двамата ответници И.ка Д. и Диана Д., които не са кредитирани
от съда в тази им част, тъй като не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Приобщеният по делото видеозапис няма звук и не може да се
установят какви конкретни реплики са си разменили ищецът и ответниците. Свидетелят
очевидец на инцидента И. заявява общо, че е чул викове и крясъци и от страна на ищеца и
на ответниците, но не може да възпроизведе тяхното съдържание. С оглед на изложеното
ответниците не успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване възраженията
си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което същото не
следва да бъде уважено.
Като акцесорна е основателна и претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва
върху главницата в общ размер на 6219 лв. /неимуществени вреди в общ размер на 6000 лв.
и имуществени вреди в общ размер на 219 лв./ от лева, считано от датата на увреждането –
17.04.2020 год. по отношение на претенциите за неимуществените вреди в общ размер на
6000 лв., а по отношение на имуществените вреди, считано от датата на настъпване на
вредата, т.е. от тяхното плащане, така както е поискано от ищеца или датата 15.12.2020 г. за
сумата от 200 лв. и датата 11.01.2022 г. за сумата от 19 лв. до окончателното изплащане на
сумата и като такава същата следва да се уважи.
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да заплатят солидарно в полза на РС-
Сливен държавна такса в размер на 248,76 лв. върху размера на така уважения иск, както и
сумата от 229,90 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза и сумата от 258,63 лв., депозит за вещо лице по назначената
съдебно-психологична експертиза, тъй като тези разноски са поети от бюджетните средства
на съда и се дължат от ответниците с оглед частичното уважаване на предявените искове.
С оглед изхода на делото- частичното уважаване на иска, съдът намира, че съгласно чл. 78,
ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят солидарно на ищеца и сумата от 742,04 лв.
за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съобразно
19
уважената част на исковете. С оглед частичното отхвърляне на иска ищецът следва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника М. К. Б. сумата от 650, 83 лв., съставляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и на ответника Г. А. П. сумата от 227, 79 лв.,
съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ответника М. Б., с оглед фактическата и правна сложност на делото,
събирането на доказателства н три поредни открити съдебни заседания и положените усИ.
от адв. П. за осъществяване на процесуалната защита на ответника Б..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Г. А. П., с постоянен адрес: гр. Ямбол, ****, ЕГН
********** и М. К. Б., гр. Сливен, **** ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
Д. И. Х., с постоянен адрес в гр. Сливен, ****, ЕГН ********** сумата от общо 6219 лв.,
от които :
сумата от 1000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинената му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата половина на
лицето, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довела до
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ като отхвърля претенцията
му за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., съставляващ
частичен иск от иск в пълен размер от 3000 лв.
сумата 1000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената
му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата ръка, изразяваща се в
палпаторна и функционална болезненост, довела до „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ като отхвърля претенцията му за разликата над 1000
лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., съставляващ частичен иск от иск в пълен
размер от 3000 лв.
сумата от 1000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинената му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на кръста
и таза, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довела до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. като отхвърля претенцията му за
разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., съставляващ
частичен иск от иск в пълен размер от 3000 лв.
сумата в размер на 3 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в засилен постоянен стрес, тревожност, перманентни негативни
очаквания от осъществяване на отправените спрямо доверителя ми закани и заплахи,
отправени му от двамата ответници, както и постоянен страх от възможното им
20
бъдещо осъществяване, като частичен иск от иск в пълен размер на 6000 лв. ведно със
законната лихва върху всяка една от дължимите главници, считано от датата на
увреждането 17.04.2020 г. до датата на окончателното им изплащане .
сумата в размер на 219 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, от
която сума от 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
против Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, издадено на
22.06.2020 г. от Районна прокуратура Сливен по преписка вх. N: 2322/2020 г. по описа
на същата прокуратура, което плащане е удостоверено с Договор за правна защита и
съдействие N: 15/15.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на вредата, респ. извършеното плащане, а именно 15.12.2020 г. до датата
на окончателното й изплащане и сумата от 19 лева - държавна такса за снабдяване с
документи, съдържащи се в АНД N: 945/ 2021 г. на PC Сливен, в т.ч. платена банкова
такса, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на вредата, респ.
извършеното плащане, а именно 11.01.2022 г. до датата на окончателното й
изплащане, както и да заплатят и сумата от 742,04 лв. за направени разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение съобразно частичното уважаване на
предявените искове .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. А. П., с постоянен адрес: гр. Ямбол, ****, ЕГН
********** и М. К. Б., гр. Сливен, **** ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в
полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 248,76 лв. върху размера на така уважения
иск, както и сумата от 229,90 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза и сумата от 258,63 лв., депозит за вещо лице по
назначената съдебно-психологична експертиза тъй като тези разноски са поети от
бюджетните средства на съда и се дължат от ответниците с оглед частичното уважаване на
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. И. Х., с постоянен адрес в гр. Сливен, ****,
ЕГН ********** да заплати на Г. А. П., с постоянен адрес: гр. Ямбол, **** сумата от 227, 79
лв., съставляваща сторени по делото разноски с оглед частичното отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. И. Х., с постоянен адрес в гр. Сливен, ****,
ЕГН ********** да заплати на М. К. Б., гр. Сливен, **** ЕГН **********, ап. 6 сумата от
650, 83 лв., съставляваща сторени по делото разноски с оглед частичното отхвърляне на
исковете
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
21