РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив,13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ГРАД ПЛОВДИВ, ХXVІІІ състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3615 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на И.С.Т., ЕГН********** *** срещу Решение № 2153-15-234
от 16.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх.№1012-15-258/16.10.2018г против Разпореждане №********** по
протокол №2136-15-66/03.10.2018година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив,
с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.г от КСО е отменено предходно
Разпореждане №**********/1999г. и е определена и отпусната нова пожизнена лична
пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999г.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че атакуваното от него
Решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на
административно – производствените правила. Излага подробни съображения защо
счита за неправомерни изводите на административният орган относно приетия за
действителен осигурителен стаж и определеният и индивидуален коефициент.
Редовно призован, в съдебно заседание се не се явява. От страна на процесуалния
и пълномощник адв.В. се поддържа жалбата и се
ангажират писмени доказателства. По същество дава мнение за събрани достатъчно
доказателства за незаконосъобразност на издадения административен акт и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован, се
представлява от процесуален представител - юрисконсулт В., която оспорва
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания
административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по
административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-234/16.11.2018г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставено в сила
Разпореждане №********** /протокол № 2136-15-66/03.10.2018г. на Ръководител „ПО“
в ТП на НОИ-Пловдив за отмяна на Разпореждане №**********/1999г и отпускането
на нова пожизнена пенсия за ОСВ в нов, по- нисък размер. Установено е, че с
Разпореждане № **********/1999г. по заявление от 17.03.1999г., по реда на чл.2
от ЗП /отм./ на И.Т. е отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999година. Размерът на пенсията е бил определен при осигурителен
стаж III категория труд от 27г, 10м и 03 дни,
индивидуален коефициент 0.699, заявен най- благоприятен доход за периода 01.01.1983г. до 31.12.1985г в размер на 7152.00лева и от 01.01.1997г до 31.12.1999г. с доход 1021970.00лева., като с
Разпореждане №**********/13.12.1999г., считано от 22.11.1999г. е бил определен
нов базисен тригодишен период от 01.01.1982г. до
31.112.1984г. в размер на 18926.00лева и индивидуален коефициент 1.690. В
последствие с различни разпореждания тя е била изменяна и осъвременявана. Във
връзка с направен преглед на пенсионните досиета по Заповед №82/06.03.2013г. на
Директор на ТП на НОИ-Пловдив, е направена преценка на необходимостта от
допълнително установяване на осигурителния стаж и осигурителен доход на
жалбоподателя. В тази връзка от него са изискани отново в оригинал документи,
свързани с удостоверяване на осигурителния му стаж и доход. С декларация от
27.02.2014г и от 28.02.2014г. Т. е посочила, че не съхранява необходими за това
документи и е посочила осигурители и осигурителен период при тях- за периода
1961-1964г ДИБ „**“ като шивач, периода 1964-1967г. в „**“ на длъжност
„сервитьор“, периода 1968-1971г. в „**“АД на длъжност „сервитьор“, за периода
1971-1992г в „**“-П.в хотел **, хотел ** и хотел „*“ на длъжност „сервитьор“ за
периода 1992-1994г. в ЕТ“**“ на длъжност „продавач“ и за периода 1994-1998г. в
частна фирма като „работник“. В
тази връзка от органите по пенсиониране била извършена проверка за установяване
на действителния осигурителен стаж на И.Т. за посочения период при посочените
от нея осигурители. В тази връзка било получено писмо вх.№МП-39915#7/07.07.2014г. от „**“ АД, в което било посочено, че тя фигурира
в разплащателни ведомости само по отношение на обект Ресторант „*“ за периода
01.07.1968г.-20.09.1968г., писмо вх.№МП-39915#12 от „**“АД, част от бившето „**,
в което се сочи, че липсват данни в периода м.08.1991г.-1992г Т. да е била техен
служител. По отношение на осигурителят „**“ АД са представен образец УП-3 с
изх.№306/11.07.2014г., в който посочено, че жалбоподателят за периода
13.07.1959г.- 21.06.1961г. е бил осигуряван на длъжност „шивач“, а по отношение
на осигурителя „** АД са получени обр. УП-3 с
изх.№216/07.07.2014г. за периода
01.07.1968г-20.09.1968г. на длъжност „сервитьор“, както и обр.УП-3
с изх.№391/10.07.2014г. за заемана длъжност „сервитьор“ само за периода
15.05.1970г. - 01.09.1970г.. С Констативен протокол
№КВ-5-15-00149793/24.06.2016г. по служебен ред контролните органи са
установили, че за периода 01.01.1996г. - 31.12.1998г. че жалбоподателят се е
осигурявал като член на семейството към ЕТ „Кирил Танев“ ЕИК825390587.
Представени са и 3 бр. образци УП-2 с изх. №88лс/02.09.2014г., изх.
№69лс/22.07.2014г. и изх.№35лс/06.04.2017г. от осигурителя „Стария Пловдив“АД,
в който е отбелязано, че за периода 01.01.1982-31.12.1984г.,
01.01.1983г- 31.12.1985г. и периода 01.01.1988г-31.12.1990г. Т. е заемала длъжността „сервитьор“ и
се е осигурявала върху доходи в размер на 6666.09 лева, 7183.17лева и
8642.79лева. Допълнително са били представени и образец УП-3 с
изх.№21лс/15.03.2017г. на осигурител „*“АД, в който е посочено, че Т. е била
осигурявана з периода 24.04.1973г-30.12.1975г., 15.01.1976г.-09.05.1976г.,
07.03.1977г.-18.10.1979г. и 01.08.1980г-01.11.1995г. на длъжността „сервитьор“
и обр.УП-3 изх.№70лс/22.07.2014г. за това, че тя е
осигурявана за периода 01.01.1982г.-31.12.1990г. на
длъжността „сервитьор“. От извършената проверка органите по пенсиониране не
успели да установят осигурителен период за времето от м.01.1971г. до
м.04.1973г.. От приобщените доказателства те изчислили, че общият стаж на И. Т.
възлиза
на 26г 03м 24 дни от трета категория труд, с което определили индивидуален
коефициент от 0.699 към момента на първоначалното отпускане на пенсията и
индивидуален коефициент 0.674 към момента на изменение на пенсията-
22.11.1990г.. На тази база е прието, че е налице разминаване между действително
положения осигурителен стаж на заявителя и зачетения такъв при изменение на
пенсията, като е останал според органите по пенсиониране недоказан стаж трета
категория в размер на 27г 10м 13дни. Затова с Разпореждане, взето по протокол №
N01144/12.04.2017г. на И. Т. е била отпусната на
основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./, друга лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 22.11.1999 г., като размерът на пенсията е определен от
осигурителния доход за периодите от 01.01.1983 г. до
31.12.1985 г. – 7183.00 лева и от 01.01.1997 г. до 31.12.1998
г. – 1021970.00 лева, при индивидуален коефициент - 0.689, и при осигурителен
стаж от трета категория - 26 години, 03 месеца и 24 дни. При обжалване на така
издаденото Разпореждане жалбоподателят е декларирал осигурителен стаж за
периода от 1965г до 1966г в обект „**“ на длъжност „сервитьор“, което
обстоятелства е подлежало на допълнителна проверка, за което с Решение
№2153-15-101/12.06.2017г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е отменил издаденото
Разпореждане от 12.04.2017г. и върнал преписката за ново произнасяне. С писмо
изх. № 2175-15-189#1/30.10.2017
г., от осигурителя „**“АД е изискана справка относно полаган осигурителен стаж
от жалбоподателя в периода 1965г-1966г.. Получен е отговор, че липсва архив при
осигурителя за периода до 1975г. и не могат да представят търсените данни. С
писмо изх.№78лс/22.12.2017г е получен отговор и от „**“АД, че съобразно
ведомостите, с които разполагат, липсват данни за осигурителен стаж за периода
1965-1966година за И. Т.. При тези обстоятелства е прието от органите по
пенсиониране, че се за липса на осигурителен стаж от страна на лицето за
посочения период. Ето защо е издадено и Разпореждане по протокол
№2136-15-12/14.02.2018г., с което по отношение на И. Т. е изменено Разпореждане
от 13.12.1999г., като е определена отново на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.11.1999 г., като
размерът на пенсията е определен от осигурителния доход за периодите от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. – 7183.00 лева и от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. – 1021970.00 лева, при
индивидуален коефициент - 0.689, и при осигурителен стаж от трета категория -
26 години, 03 месеца и 24 дни. При обжалване на така издаденото Разпореждане
жалбоподателят е приложил удостоверение зих.№21лс/21.03.2018г
на осигурителя „Стария Пловдив“АД за осигурителен стаж на длъжност „сервитьор“
за периода 01.01.1984г-31.112.1986г. с осигурителен
доход от 7035.96 лева. С Решение №2153-15-101/12.06.2017г. Директорът на ТП на
НОИ-Пловдив е отменил издаденото Разпореждане по протокол №2136-15-12 от
14.02.2018г., като е приел, че пенсията е неправилно отпусната и върнал
преписката за ново произнасяне с указания, че следва тя да бъде определена от начален период 01.01.1999г., при доказан осигурителен стаж от 24г 03м 24дни
при условията на трета категория труд, базисен период 01.011983г-31.12.1985г с
доход по УП2 №35лс/06.04.2017г с осигурител „**“АД-Пловдив в размер на
7183.00лева и с период от 01.01.1997г-31.112.1998г. с
осигурителен доход 1021970.00лева, като считано от 22.11.1999г пенсията не
следва да бъде изменяна. Така издаденото решение е било обжалвано от Т. пред
съда, който със свое определение от 27.04.2018г. по адм
. дело №1247/2018г. е оставил жалбата без разглеждане като недопустима. При
тези указания с Разпореждане №**********, протокол №2136-15-66/03.10.2018г.
органът по пенсиониране е отпуснал лична пожизнена пенсия на Т. за ОСВ от 01.01.1999г., при осигурителен стаж при условията на трета
категория труд от 24г 03м 24дни, базисен период 01.011983г-31.12.1985г с доход
по УП2 №35лс/06.04.2017г на „**“АД-Пловдив в размер на 7183.00лева и с период
от 01.01.1997г-31.112.1998г. с осигурителен доход
1021970.00лева. Същото е било обжалвано пред горестоящият
административен орган, като с процесното решение
директор на ТП на НОИ-Пловдив е оставил без уважение подадената жалба.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото
писмени доказателства, касаещи пълната административна преписка по обжалвания
административен акт, получена с вх. №22133/28.11.2018г. на Административен съд
–Пловдив,както и приобщените в хода на съдебното производство писмени
доказателства, касаещи копие то входящ
дневник за подадени от Т. заявления, писмо №91-01-188/26.08.2008г на НОИ-София,
Заповед №172/07.05.2007г на директор на ТД на НОИ-Пловдив с работна инструкция,
Заповед №345/18.09.2008г на директор на ТД на НОИ-Пловдив с работна инструкция,
Заповед №89/11.03.2010г на директор на ТД на НОИ-Пловдив с работна инструкция.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна
процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто
права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е
компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава
актове от вида на процесния по силата на разпоредбата
на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. а от КСО.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването
му са посочени и обсъдени всички налични
доказателства, поради което липсват основания, които да се приемат за
съществени нарушения, обуславящи неговата нищожност.
По отношение на преценката на съответствието на акта с административно
производствените правила и с материалноправните
разпоредби, съдът възприе следното:
Касае се за преценка дали
законосъобразно е преценен осигурителния стаж на жалбоподателя и следва ли да
има такава отмяна на първоначалния административен акт за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, с нова преценка на обстоятелствата от органите по пенсиониране
по реда на чл.99 ал.1 т.2 б.г от КСО, който текст определя, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО може
да се измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се
установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано
отпускането й. С посоченото разпореждане №**********/1999г. е била отпусната
първоначално личната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено при условията
на чл. 2, ал. 1
от ЗП
(отм.), считано от 01.01.1999 г. при осигурителен
стаж от III категория - 27 г. 10 м. 13 дни и навършена възраст 56 г. 00 м. 11
дни. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена
необходимост от установяване на осигурителния стаж. Законосъобразно от Т. е
изискано да представи оригиналните документи за стаж, въз основа на които е
определен размерът на пенсията по разпореждане № **********/1999г..Същата не е
представила относимите документи, с които е следвало
да разполага, а и те не са част от задължителното съдържание на пенсионната
преписка според изискванията на НПОС. Въз основа
на събраните документи е установено, че липсват доказателства за периода от 13.07.1959г.
до 31.12.1998 г., от които да се установява, че осигурителният стаж на Т. от III-та
категория труд е в размер на 27 г. 10 м. 13 дни, както и осигурителен доход за
базисен период 01.01.1983г до 31.112.1985г. в размер
на 7152.00лева и за времето от 01.01.1982г. до
31.112.1984г. в размер на 18926.00лева, поради което е прието, че пенсията е
била неправилно отпусната. Така на база събраните в преписката доказателства на
основание чл. 104 от КСО общият
осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд е изчислен в размер на 26
г. 03 м. 24 дни. Прието е, че с оглед на тези обстоятелства, Т. е имала право
на пенсия по чл. 2, ал. 1
от ЗП от 11.01.1999 г. при осигурителен стаж от трета категория 26г
03м 24дни, индивидуален коефициент 0.689 и доказателства за осигурителен доход
за периода 01.01.1983гдо 31.112.1985г от 7183.00лева
и за периода 01.01.1997г до 31.112.1998г. 1021970 неденоминирани
лева и на основание чл. 99, ал. 1,
т. 2 б.г от КСО разпореждане №**********/1999г. и последващите го следва да се отменят.
Административният орган законосъобразно е приел, че по отношение на Т. са
събрани всички необходими доказателства в резулатат
на служебната проверка за нейния действителен осигурителен стаж 26 г. 03 м. 24
дни, тъй като липсват необходими доказателства за периода 1971- до м.04.1973г..
Освен това Т. не е декларирал други осигурители и периоди на положен от нея
стаж. Пенсията е определена в действителен размер с доход по образец УП 2 № 36лс/06.04.2017
г., издаден от "**"АД. Така с оглед на събраните по делото
доказателства законосъобразно е бил определен действителния размер на отпусната
лична пенсия за ОСВ, като наведените доводи от Т. възражения в обратния смисъл са
неоснователни. Липсва и посоченото от жалбоподателя противоречие в мотивите на
административния акт. Оспореното Решение от 16.11.2018г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив е постановен при спазване на административнопроизводствените
правила и законосъобразно приложение на материалноправните
норми с оглед на събраните доказателства. Били са налице предпоставките за
изменение разпореждането, с което на И.Т. първоначално е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като към момента на издаване на разпореждане № **********/1999г.
тя не е имала положен осигурителен стаж от 27 г 10 м и 03 дни. Действително
положения и доказан осигурителен стаж е 26 г 03 м и 24 дни, съобразно който е
коригиран размерът на пенсията.
С оглед
изхода на настоящото производство и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, в полза на ТП на НОИ – град Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
определено на
основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100,00 /сто/лева.
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Т., ЕГН********** ***
срещу РЕШЕНИЕ № 2153-15-234 от 16.11.2018г. на Директора на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх.№1012-15-258/16.10.2018г против Разпореждане №********** по протокол
№2136-15-66/03.10.2018година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив, с което
на основание чл.99 ал.1 т.2 б.г от КСО е отменено предходно Разпореждане №**********/1999г.
и е определена и отпусната нова пожизнена лична пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999г..
ОСЪЖДА И.С.Т.,
с постоянен адрес *** да заплати на ТП на НОИ
–гр. Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул."Любен
Каравелов"№7 сумата от 100.00 /сто/
лeвa,
представляващи разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: