РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Павликени, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20224140100441 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от П. Й. Х. от***
против С. Х. Е. и Х. Й. С. от *** с предявен иск за прогласяване нищожността на
сделката, обективирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен
с нотариален акт №***, том *, рег.№***, н.д. №***г. на нотариус рег. № ***– Д. А., с
който Й. Х. С. и С. Х. Е. са продали на ответника Х. Й. С. шест свои недвижими имота
в землището на село П., община *** общо за сумата от 5 100 лева.
Ищецът твърди, че e наследник по закон, заедно с втория ответник, на Й. Х. С. с
ЕГН ********** – негови деца. Наследодателят от своя страна бил наследник на
покойната си съпруга и майка на ищеца и втория ответник – С. А. Х., починала на
***г. Излага се в исковата молба, че двамата наследодатели са притежавали шест
недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. П., общ. ***, а именно:
1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 10 740кв.м.. трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***;
2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 5499кв.м., трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***;
1
3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 5001 кв.м.. трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***;
4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 8178кв.м., втора категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***;
5) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на сП., общ.***, целият имот с площ от 2310кв.м., трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване ЛИВАДА, намиращ се в местността
„***" при граници и съседи: ***;
6) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 1280кв.м.. трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване ЛОЗЕ, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***.
Посочено е в исковата молба, че родителите на ищеца и на ответника Х. С. били
съсобственици на процесните имоти като 1/2 ид. ч. била индивидуална собственост на
Й. Х. С., а другата половина – СИО със съпругата му С. А. Х.. Последната завещала на
първата ответница и нейна внучка – С. Х. Е. цялото си имущество, вкл. частта си от
процесните земи, но след успешно проведено производство по възстановяване на
накърнена запазена част ищецът твърди да е придобил 1/16 ид.ч. от тези имоти. Преди
посоченото производство излага, че е извършена процесната сделка, по силата на която
наследницата по завещание и живият към онзи момент наследодател Й. Х. С. продали
на втория ответник собствеността върху шестте имота на 21.02.2019г. с уговорката
купувачът да получи рентата за текущата стопанска година – 2018/2019г. Поради тази
уговорка и ниската продажна цена- 5 100 лева, поради родствената връзка между
страните по сделката, възрастта на продавача и липсата на парични средства у него
след смъртта му– настъпила две години по-късно, ищецът счита, че уговорката между
страните не е била за продажба, а за дарение на имотите, като последното е прикрито с
формално оформената покупко-продажба. Обосновава правния си интерес с факта, че
като наследник с право на запазена част, ако се признае процесната сделка за дарение,
ще може да иска частичната й отмяна. По изложените съображения прави искане за
прогласяване нищожността на привидната сделка след разкриване на симулацията и
прогласяване, че реалната сделка е дарение на процесните имоти. Претендира разноски
и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявения иск. Оспорват иска
2
по основание, при твърдения, че продажбеното отношение е валидно и не прикрива
други отношения между страните. Заявяват, че страните по процесната сделка са се
договорили при спазване принципа на свобода на договарянето, при цена над
данъчната оценка на имотите, при спазена нотариална форма и ясна воля на двамата
продавачи. Оспорват твърдението, че наследодателят и продавач по сделката не е
получил продажната цена, като изтъкват, че ищецът не е посещавал дома му в
годините преди неговата смърт и не може да знае с какви парични средства е
разполагал. Претендират деловодни разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, приема за установено следното:
Видно от договор за доброволна делба от *** г., рег. № *** г. на Нотариус с рег.
№ *** – П. П. при РС – ***, вписан на *** г. с № ***, т. *, рег. № *** при Служба по
вписванията при РС *** е, че Й. Х. С., докато е бил в брак със С. А. С. /обстоятелство
установяващо се от Удостоверение за наследници с изх. № *** г. издадено от Община
***/ заедно със съпругата си са станали изключителни собственици на недвижими
имоти находящи се в землището на село П., община ***, а именно процесните такива,
като за уравнение на дела си Й. С. е заплатил на другите двама съделители Х. К. Х. и Р.
К. Х., на всеки от тях, по 850 лева. От посоченото писмено доказателство се установява
също така, че към момента на изповядване на сделката данъчната оценка на
процесните имоти е била в размер на 3 374 лева, тоест заплатената от Й. С. сума в общ
размер на 1 700 лева е малко над ½ от данъчната оценка, какъвто и дял същият
придобива чрез нея.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том *, рег. № ***, нот. дело № *** г. на нотариус с рег. № *** – Д. А. при РС – *** се
установява, че на ***.2019 г. Й. Х. С. и С. Х. Е. продават на Х. Й. С. следните свои
недвижими имоти: поземлен имот № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 10 740кв.м.. трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***; поземлен имот № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 5499 кв.м., трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***; поземлен имот № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 5001 кв.м.. трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***; поземлен имот № *** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 8178кв.м., втора категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване НИВА, намиращ се в местността „***"
при граници и съседи: ***; поземлен имот № *** по кадастралната карта и кадастрални
3
регистри на с. П., общ. ***, целият имот с площ от 2310кв.м., трета категория при
неполивни условия, начин на трайно ползване ЛИВАДА, намиращ се в местността
„***" при граници и съседи: *** и поземлен имот № *** по кадастралната карта
и кадастрални регистри на с.П., общ.***, целият имот с площ от 1280кв.м.. трета
категория при неполивни условия, начин на трайно ползване ЛОЗЕ, намиращ се в
местността ***" при граници и съседи: *** за сумата общо от 5 100.00 лв., която сума
продавачите са заявили, че са получили от купувача лично, напълно и в брой преди
подписването на нотариалния акт. Установява се също така от посочения документ, че
към 21.02.20209 г. данъчната оценка на процесните имоти е била в общ размер на 5
006.40 лева. Страните по сделката са обективирали воля, че рентата за процесните
недвижими имоти за стопанската година 2018/2019 г. ще се получи от купувача. Това
обстоятелство се установява и от писмено изявление на представляващия ЕТ „Х.- Х.
Х.“ и заверен препис на РКО № *** г., от които е видно също така, че ответникът Й. С.
действително е получил рента за стопанската 2018/2019 г. в размер на 1 765.20 лева за
четири от процесните недвижими имоти, а именно само за нивите, които са с обща
площ от 29.420 дка, тъй като само за тях е имало сключен аренден договор.
От удостоверение за наследници с изх. № *** г. издадено от Община *** е
видно, че Й. Х. С. е починал на *** г., като към този момент е бил със семейно
положение вдовец, и че е оставил за свои законни наследниците двамата си сина
ищецът- П. Й. Х. и ответникът Х. Й. С..
Видно от удостоверение за данъчна оценка № *** г. Дирекция „БМП и ОС“ при
Община *** е, че към дата 22.07.2022 г. общата данъчна оценка на процесните
недвижими имоти е в размер на 5057.30 лева.
От служебна бележка с дата 15.12.2022 г. на ***- В. Г. се установява, че ищецът
П. Й. Х. е бил служебно възпрепятстван през месец април 2021 г.- бил е *** извън
пределите на Република България и е изпълнявал служебните си задължения на ***.
От справка за движение по банкова сметка на Й. Х. С. за периода от 01.01.2017г.
до смъртта му 10.04.2021 г. на „***“ АД се установява, че по същата сметка С. е
получавал своята пенсия, както и че ответница С. Е. е била упълномощена от С. да се
разпорежда с наличните парични средства.
От заключението на вещото лице по приета от съда съдебно – техническа
експертиза /СТЕ/, кредитирано като компетентно и обективно дадено се установява, че
общата пазарна стойност на процесните недвижими имоти към датата на сделката-
***02.2019 г. възлиза в размер на 41 070.00 лева, като вещото лице е извело пазарна
стойност за всеки един от имотите, с оглед техните различни характеристики и
параметри.
От показанията на свидетеля Д. А.- нотариус с район на действие РС- ***,
изповядал процесната сделка се установява, че обстоятелствата в нотариалния акт,
4
предмет на оспорване по делото, са прочетени на страните по сделката, които са
заявили, че потвърждават прочетеното им, както и че продавачите пред нотариуса са
заявили, че са получил парите по сделката- лично, напълно и в брой преди подписване
на договора. Свидетелят А. е разяснила на страните по сделката последиците от
същата, като също така е упътила страните, че собствеността на недвижим имот може
да се прехвърли и по друг начин, но свидетелят е категоричен, че въпреки
разясненията й страните по сделката- ответниците по делото и Й. Х. С., са заявили, че
сделката е именно покупко-продажба и че тяхното желание е именно за такъв вид
сделка, както и че сделката е възмездна.
Видно от показанията на свидетелите В. В. и А. М. е, че ищецът по делото се е
грижел за родителите си приживе като им е осигурявал средства за закупуване на
животни, помагал им е и при нуждата от средства за ремонт на жилището им, както и
че когато са имали нужда от помощ при аварии С. С. и Й. С. са търсели за помощ
свидетеля М. Свидетелят В. установява, чрез показанията си, че ищецът е полагал
грижи за родителите си, като ги е посещавал, когато не е бил на път и им е предоставял
храна, а когато е отсъствал това са превели синът и съпругата на ищеца, същият
посочва, че е виждал и ответницата Е. да посещава дома на С., както преди да починат
С. С. и Й. С., така и след това, свидетелят споделя дори, че Е. е отглеждала храсти в
двора на имота, които продавала. От показанията на посочените свидетели и тези на
свидетеля Й. Т. е видно, че в дома на Й. С. са отглеждани ловни кучета собственост на
ищеца по делото, като грижи за тях е полагал Й. С., а ищецът е предоставял храна и
парични средства за издръжката им. Според свидетелските показания кучетата са били
отглеждане в двора до момент, когато имотът е бил прехвърлен на ответниците, тъй
като С. Е. била казала на ищеца да ги отстрани от имота. От този неустановен по
делото момент ищецът П. Х. все по-рядко посещавал дома на баща си. Видно от
показанията на свидетеля Й. Табаков е, че ищецът му е споделил, че е във влошени
отношения с брат си- ответника по делото, тъй като родителите им са „продали без
негово съгласие имотите си на брат му“.
От показанията на свидетелката Г. С. се установява, че за периода 2018 г. -2021
г. ответницата С. Е. е полага ежедневни грижи за С. С. и Й. С., като почти всяка сутрин
преди работа, Е. се отбивала в дома на баба си и дядо си, за да им носи храна,
консумативи, а когато здравословното състояние на баба й се влошило се налагало и да
сменя памперси. За покупките, които Е. оставяла в дома на прародителите си същата
ползвала както лични парични средства така и предоставени й от тях.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъждат поради
неотносимостта им към установяване на факти, включени в предмета на доказване, а
Решение № ***2022 г., постановено по гр. д. № *** по описа на Районен съд ***
съдебният състав не обсъжда, тъй като представеното по делото ксеро-копие не е
5
надлежно заверено, не е подписано и няма отбелязване дали и кога е влязло в сила.
При така приетото за установено съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за прогласяване на нищожност на сделката, материализирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, нот.
дело № *** г. на нотариус с рег. № *** – Д. А. при РС – ***, поради нейната
привидност, в това число, че сделката е симулативна и като такава прикрива договор за
дарение и че действителната воля на страните по сделката е била да сключат
безвъзмездна сделка- дарение, прикрита с покупко- продажба.
В тежест на ищеца е да обори доказателствената сила на представения договор
за продажба, като разкрие симулацията и прикритата сделка с твърдения предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона
форма, основание, както и привидните договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения.
От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните
факти, на които е основан искът или възражението. В случая, в тежест на ищеца е да
докаже обстоятелствата, на които основава своята претенция, а именно факта на
нищожността. Сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че
няма да си дължат посочените престации. Това предполага да е налице съзнавано
несъответствие между воля и изявление, тъй като страните не желаят правните
последици на външно обективирана воля. Ако страните са се съгласили, че няма да си
дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго,
симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е
привидна, е да докаже симулацията.
В случая доказателствената тежест е изцяло за ищеца, който следва по
правилото на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин
твърдяната относителна симулация – твърдението си, че волята на страните е била да
сключат договор за дарение, вместо обективирания външно в нотариалния акт договор
за покупко-продажба. Тъй като той е трето за сделката лице са допустими свидетелски
показания и такива са допуснати и събрани по делото, но въпреки това от показанията
на свидетелите по делото не се установяват сочените обстоятелства, като същите дават
сведения за отношенията между страните по делото, преди процесната сделка,
полаганите грижи за родителите на страните и всякакви други обстоятелства извън
спорната сделка.
6
Този съдебен състав като прецени в цялост събраните по делото доказателства, в
т. ч. гласните такива, в тяхната съвкупност и с останалия, събран по делото
доказателствен материал, намира, че ищецът не успя да установи по безспорен начин
твърдяната симулация. От доказателства по никакъв начин не е установено, че
атакуваната сделка е безвъзмездна, т. е. че е налице прикрита уговорка за неполучаване
на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху въпросните
недвижими имота и че такава не е получена от продавачите. Напротив от показанията
на свидетеля А. се установява тъкмо обратното, а именно, че страните по сделката са й
заявили изрично, че са получили лично, в цялост преди подписване на договора
продажната цена. Заявеният аргумент от ищеца, касателно това, че цената на сделката
е била в пъти под средната пазарна цена за този момент за идентични имоти в районна
на землището на село П., община ***, съдебният състав намира за неоснователно,
относно целеното установяване на нищожността на сделката като привидна. Поначало
съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Съдебната практика приема, че значителна липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори е налице, когато продажната цена е дванадесет
и повече в пъти по-ниска от обичайната пазарна цена на имота (например р. № 615/
15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/ 2009 г. Ill г. о. ВКС, р. № 119/22.03.3011Г. по гр. д. №
485/ 2010 г. I г. о. ВКС). Не без значение в конкретния случай е и установеното от
представения по делото договор за доброволна делба от ***2006 г., рег. № *** г. на
Нотариус с рег. № *** – П. П. при РС – ***, вписан на ***.2006 г. с № ***, т. *, рег. №
*** при Служба по вписванията при РС ***, с който наследодателят на страните по
делото Й. С. е заплатил за уравняване на дела си за придобиване в цялост на
процесните имоти също така цена, представляваща ½ от актуалната към онзи момент
данъчна оценка, тоест заявеното от процесуалния представител на ищеца възражение
касателно нееквивалентността на заплатената продажна цена е неоснователно. От
значение е и установеното по делото, че ищецът е споделил на свидетеля Т., че
родителите му са „продали“ имотите си на брат му.
По отношение на възражението на представляващия ищеца, че в имота на
починалия Й. С. не е открита парична сума след смъртта му, представляваща
получената продажна цена, на първо място следва да се посочи, че той не е получил
същата в пълния посочен в договора размер от 5 100 лева, тъй като имотите са били
съсобствени на него и ответница С. Е.. Наред с това, от момента на изповядване на
сделката и до момента на смъртта на Й. С. са изминали две години и два месеца-
период от време достатъчен, предвид ниските му пенсионни доходи (видно от
извлечение от банковата му сметка, същите за периода 2019- 2021 година варират в
порядъка от 332.00 лева до 547.81 лева), паричните средства да бъдат изразходени за
лични текущи нужди. Отделно от посоченото, с постигането на съгласие между
7
страните сделката се счита сключена, а предаването на сумата като продажна цена, е
действие по изпълнение на договора. Ако така поето задължение не бъде изпълнено,
това би било основание за разваляне на договора, а не за обявяване на неговата
нищожност като прикриващ друг вид сделка.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази
норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД.
Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те
прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите
лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля въобще договорът да породи
правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените – относителна симулация. Законът
разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото
съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. В този смисъл,
искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване на относителната
симулацията или за прогласяване на абсолютна симулация. В конкретния случай обаче
съдът, при анализа на събрания доказателствен материал, при неговата преценка по
отделно и в съвкупност, включително и след анализ на косвените доказателства
приема, че ищецът не успя да докаже твърденията си в исковата молба.
Съдът приема, че извършването на сделката, с която е реализирана покупко -
продажбата, с продажна цена малко над актуалната данъчна оценка на имотите, не
означава непременно симулация. Цената не следва да се възприема като абсолютно
основание за симулативност. Това е сред обичайните практики при разпоредителни
сделки, особено между близки роднини, какъвто е процесният случай. Обичайно при
такива отношения размерът на продажната цена се формира и при зачитане на
родствената връзка, като заедно с това страните си дължат сметка за намаляване на
разходите по сделката, което неизменно носи риск за тях. Декларираната от страните
по сделката продажна цена, по-ниска от пазарната оценка на прехвърляните права,
сама по себе си не е основание, което да води до безспорен извод за симулация,
предвид коментираното вече и по-горе обстоятелство, че именно сума в размер на
актуалната данъчна оценка е била заплатена от Й. С. за уравняване на дела му при
придобиването на процесните имоти. Съдебният състав не може да изведе и индиция,
касателно твърдяната симулация от обстоятелството, че страните в процесната сделка
са договорили купувачът да получи рентата за стопанската 208/2019 година за имотите
предмет на същата, доколкото сделката е изповядана на 21.02.2019 година- само
четири месеца след началото на стопанската година и е житейски логично именно
новият собственик да получи плодовете от имотите си.
Относно действителната воля на страните и налице ли са предпоставки за
доказано прикрито съглашение, поради липса на плащането на продажната цена по
8
сделката, в тази насока от ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки
допуснатите му гласни такива. Никой от разпитаните по делото свидетели не е заявил
знание, че паричната цена по сделката не е платена на продавачите, че волята на
страните е била безвъзмездно да дарят имотите си на първия ответник, респективно -
че последният не е дължал заплащане на продажна цена. Напротив, по делото са
събрани показанията на свидетелката А.- изповядала сделката, видно от които се
установява, че страните по нея са й заявили, че отразеното в акта е действителното
случило се и отговаря на волята им.
По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват и наличие на
прикрито съглашение, което да носи характеристиката на договор за дарение. Като
безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да
осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл,
съответно – дареният да заяви, че приема това дарение. Като всеки договор той следва
да има правно основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив
за сключването му, който е субективният елемент от фактическия състав. За настоящия
правен спор е важно да се установи мотива на продавачите по процесния договор,
защото в това е същността – действително ли е дарственото им намерение, което се
твърди от ищеца по делото. Това задължително води до конкретика в изясняването на
причините, които са го продиктували, за да се изключи възмездността на сделката,
която се твърди от ищеца. Това е така, защото подбудите, поради които се прави
дарението, са основанието на договора и те трябва да бъдат установени с оглед всички
изявления на страните и доказателствата по делото, но такива в конкретния случай не
бяха събрани.
При привидните сделки фактическият състав е завършен, но страните
съзнателно целят да скрият какво желаят да постигнат реално. Поради нежеланието на
страните привидната сделка да породи действие, то тя ще бъде нищожна, докато не
бъде разкрита симулацията. По делото не се събраха безспорни доказателства,
доказващи наличие на основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - при
хипотезата - привидна сделка.
При тези мотиви, съдът приема, че ищецът не проведе успешно доказване на
така предявените искове и след детайлна преценка на доказателства и при
неблагоприятните последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществен – чл. 154, ал. 1 ГПК. Предвид това основателността
на претенцията на ищеца остана само на фаза твърдения. Исковете са недоказани в
основанието си, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на ответниците следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в производството в размер на по 1
250.00 лв. на всеки от тях за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По
9
делото е обективирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение, като минималното такова, с оглед момента на възникване
на процесуалното представителство- 16.08.2022 г. определено по действащата към
онзи момент Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както е посочил процесуалния представител на ищеца по делото
възлиза в размер на 833.44 лева. Заплатеното от всеки един от двамата ответници
възнаграждение в размер на по 1 250.00 лева не е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, разпитаните свидетели и проведените по същото шест
открити съдебни заседания. Твърдението на процесуалния представител, че позицията
на ответниците е идентична и че се представляват от един адвокат, не обуславя
основателност на претенцията му за дължимост само на едно адвокатско
възнаграждение, тъй като с оглед свободата на договаряне страните в процеса имат
дискрецията да преценят кого ще упълномощят да ги представлява и обстоятелството,
че са преценили това да бъде един и същ адвокат, обуславя основание, всеки един от
двамата ответници при изхода на делото да има право на сторените от него разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. Й. Х., с ЕГН ********** и
с адрес *** против С. Х. Е., с ЕГН ********** и с адрес град *** и против Х. Й. С., с
ЕГН ********** и с адрес ***, искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то ЗЗД, във вр. с чл.
17, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на сделка поради привидност,
материализирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
*, рег. № ***, нот. дело № *** г. на нотариус с рег. № *** – Д. А. с район на действие
РС – ***.
ОСЪЖДА П. Й. Х., с ЕГН ********** и с адрес*** да заплати на С. Х. Е.,с
ЕГН ********** и с адрес ***на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 250.00 лева
/хиляда двеста и петдесет лева/- разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Й. Х., с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на Х. Й. С., с
ЕГН ********** и с адрес ***на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 250.00 лева
/хиляда двеста и петдесет лева/- разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
10
11