РЕШЕНИЕ
№ 260080/10.02.2022 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 458 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от М.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „С. Н.“ № * срещу П. на Р. Б.обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми представляващи обезщетение за претърпени в резултат от повдигнато
незаконно обвинение по ДП № *г. по описа на ОСО при О. пр.– В., в извършване на
престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда, имуществени
вреди както следва: сумата от 834,86 лв.,
представляваща разликата между дължимото и заплатеното от работодателя
допълнително възнаграждение от 22 % за трудов стаж и професионален опит за
периода 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г. (след допуснато изменение
в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК); сумата от 1730,00 лв., представляваща
неполучена сума за облекло за 2015 г.; сумата
от 1005,10 лв., представляваща неполучена сума за обекло за 2016 г.; сумата от 413,83 лв., представляваща
стойност на неполучени ваучери и пари за храна за 2015 г.; сумата от 140,00 лв., представляваща стойност на неполучени ваучери
за храна за периода м. януари- м. май 2016 г., сумата от 216,78
лв.,
представляващи внесени за сметка на ищеца здравноосигурителни вноски за периода
25.03.2015 г. - 25.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.06.2016 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молбa
ищецът чрез адв. Величка Джамбазова излага, че изпълнява длъжността „държавен
съдебен изпълнител“ при ВРС от 2006 г. първоначално по договор до провеждане на
конкурс, а след проведен такъв – по трудов договор от * г. Поддържа, че е бил
привлечен като обвиянем по ДП № *г. на ОСО при О. пр.– В. за извършено
престъпление по чл. 131, ал.2, пр.6, т.4, вр. чл.1, т.2 вр. чл 130, ал.2 от НК,
като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че с обвинителен
акт от 11.12.2014 г. е предаден на съда за визираното престъпление, а на
основание чл. 272, ал.1 от ЗСВ е отсстранен от длъжност от Министъра на правосъдието до приключване на
наказателното производство срещу него. Сочи, че поради последното е бил в
невъзможност да получава трудови доходи като държавен
съдебен-изпълнител, както и да упражнява каквато и да е професия за времето,
през коеото е отстранен. Излага, че с присъда от 13.11.2015 г., постановена по
НОХД № * г. по описа на РС – Р., е признат за невиновен и оправдан по всички
повдигнати му обвинения. Тази присъда била потвърдена от Окръжен съд – Р.
Твърди, че със Заповед № * г. на Министъра на правосъдието е възстановен на
длъжност държавен съдебен-изпълнител на основание чл.
272, ал.1 от ЗСВ. Сочи, че от поддържаното от ответника незаконно обвинение за
него са произтекли имуществени вреди. В тази връзка твърди, че датата на
отстраняването му от длъжност- 02.02.2015 г. е получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 1847,93 лв., формирано от основна заплата в размер
на 1514,70 лв. и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 22% върху основното му възнаграждение или сумата
от 333,23 лв. месечно. Излага, че след възстановяването му на заеманата
длъжност му е изплатено брутно трудово възнаграждение за периода на
отстраняването му в размер на 32382,77 лв. или 1847,93 лв. месечно при размер
на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит изчислен
на 22% месечно за целия период. В тази връзка сочи, че с молба рег. № * г. до М.
на пр.поискал периодът на отстраняването му 02.02.2015 г.- 17.07.2016 г. да му
бъде признат за трудов и юридически стаж, както и да му бъде изплатено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за
този период, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Излага,
че с писмо изх. № * г. е уведомен, че искането му не може да бъде
удовлетворено, тъй като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит се заплаща за действително отработеното време, според
чл.12, ал.8 от НСОРЗ. В тази връзка сочи, че ако не беше незаконното обивнение
би имал имал правото да получи
допълнително трудово възнаграждение върху основното му възнаграждение в размер
на: 24% за периода м. май 2015- м. април 2016 г.; 26 % за периода м. май 2016-
м. април 2017 г.; 28% за периода м. май 2017-м. април 2018 г.; 30% за периода
м. май 2018- м. април 2019 г. и 32% за периода м. май 2019 г. до настоящия
момент. Сочи, че за периода общият размер на разликата между изплатеното
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на основание
чл. 272, ал.2 ЗСВ за периода 02.02.2015 г. - 17.07.2016 г. и допълнителното
трудово възнаграждение, което би получил като държавен съдебен изпълнител при
Районен съд В. за периода 01.05.2015 г. - 31.12.2016 г. е в размер на 988,68
лв. Твърди, че законната лихва върху неполученото допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит за периода януари 2017- 31.12.2019 г. е в размер на 288,92 лв. Твърди, че от незаконното
обвинени са произтекли и други имуществени вреди, доколото отстраняването му от
работа го е лишило и от следните суми, които иначе би получил: сумата от
1730,00 лв., дължима за облекло за 2015 г.; сумата от 1005,10 лв.,
представляваща разлика между дължима сума за облекло за 2016 г. в общ размер от
1848 лв. и получена от него на 12.08.2016 г. сума за облекло в размер на 842,
90 лв.; сумата от 413,83 лв., представляваща стойност на неполучени ваучери и
пари за храна за 2015 г.; сумата от 140,00 лв., представляваща стойност на
неполучени ваучери за храна за периода м. януари- м. май 2016 г. Сочи, че в
следствие на незаконното обвинение е претърпял и вреда, изразяваща внесени за
негова сметка здравно осигурителни вноски за периода 25.03.2015- 25.08.2016 г.
в размер на 216,78 лв. С молба от 29.10.2021 г. уточнява, че с отстраняването му
от длъжност е преустановено плащането на вноските за здравното му осигуряване и
здравно осигурителните права на ищеца са прекъснати, което е наложило да ги
плати за своя сметка. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Пр. на Р. Б., чрез
прокурор Е. К., с която исковете се оспорва по основание и размер. Сочи се, че
претендираните от ищеца вреди са възникнали от действията на М. на пр.,
доколкото заповедта за временно отстраняване на ищеца от длъжност е издадена в
условията на оперативна самостоятелност и негова лична преценка. В тази връзка
сочи, че нормата на чл. 272, ал.1 от ЗСВ е дискреционна, а не императивна.
Твърди, че поради това Прокуратурата не е материално легитимирана по иска за
вреди. На следващо място се поддържа, че на обезщетение за времето на
отстраняване на държавен съдебен-изпълнител се заплаща по реда
на чл. 272, ал.2 от ЗСВ, поради което отговорността по ЗОДОВ е изключена на
основание чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ. Прави възражение за частично изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД спрямо претенцията за законна
лихва. Излага, че увреждането е причинено поради изключителна вина на ищеца, а
алтернативно че той е допринесъл за увреждането, доколкото
наказателният съд който е оправдал ищеца е констатирал, че между него и пострадалия
е имало сбиване, при което двамата са си нанесли удари.
В о.с.з. ищецът поддържа
изразеното становище чрез процесуалния си представител. След обявяване на
делото за решаване е депозирал писмени бележки, които не следва да бъдат
вземани предвид при формиране изводът на съда по същество доколкото страната не
е релевирала своевременно искане по чл. 149, ал.3 от ГПК и срок за писмени
бележки не е предоставян.
В о.с.з. ответникът се
представлява от Е. К. – прокурор при ВРП, който поддържа изразеното
становище по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от трудов
договор № * г. се установява, че ищецът е назначен на
длъжност „държавен съдебен изпълнител“ при Районен съд – В. за
неопределено време, след проведен конкурс.
Не е спорно и че
съгласно Заповед
№ * г. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 272, ал. 1 от ЗСВ,
считано от 02.02.2015 г., ищецът е отстранен от длъжност до приключване на
водено срещу него наказателно производство във връзка с внесен обвинителен акт
за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 6, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал.
2 от НК.
Страните не спорят и че
с решение
№ 79/10.06.2016 г. по НОХД № * г. по описа на Окръжен съд – Р.е потвърдена
присъда № * г., постановена по НОХД № * г. по описа на Районен съд – Р., с
която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, за това, че на 27.09.2012 г. в гр. В., в кабинет № * на съдебноизпълнителната служба при Районен съд – В., находящ се на адрес
ул. „А. К.“ № *, в качеството си на длъжностно лице – държавен съдебен изпълнител при ВРС,
при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда – оток
по лява буза, охлузване по десен лакът и ограничен оток по кожата на дясно
коляно, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, без разстройство на
здравето на държавен съдебен-изпълнител при ВРС Л. Г., при и по повод изпълнение на службата му.
Видно от Заповед №
* г. на Министъра на правосъдието ищецът е възстановен на длъжността „държавен
съдебен изпълнител“ при РС – В., считано от 18.07.2016 г., като на основание
чл. 272, ал. 2 от ЗСВ му е изплатено трудово възнаграждение за
периода на отстраняването му.
Представено е преводно
нареждане от 16.11.2016 г., с което ищецът е внесъл сумата от 216,78 лв. по
сметка на ТД на НАП – В. с посочено основание за плащането: здравноосигурителни
вноски за НЗОК.
Съгласно писмо от * г. до ищеца от ТД на НАП – В. за периода 01.02.2015 г. – 17.07.2016 г.
същият е с прекъснати здравноосигурителни права, като на 16.11.2016 г. е подал
декларацаия обр. № * г., внесена е дължимата сума и здравноосигурителните
права са възстановени. В писмото е посочено, че за периода 01.02.2015 г. –
24.07.2016 г. липсат данни за социално осигуряване на ищеца.
Съгласно молба с
вх. № * г. ищецът е отправил искане до министъра на правосъдието периодът на
временното му отстраняване от длъжност (02.02.2015г. – 17.07.2016 г.) да му
бъде признат и зачетен като трудов и юридически стаж, като съответно му бъде
изплатено дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, ведно с дължимата законна лихва, в отговор на което че с писмо с изх. № * г. ищецът е уведомен,
че за периода 02.02.2015 г.- 17.07.2016 г., през който е бил отстранен от
длъжност, същият не е упражнявал трудова дейност или сходна професия без
трудово правоотношение, паради което този период не следва да бъде признат за
професионален опит по смисъла на чл. 12 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, респективно да бъде зачетен за юридически
стаж, както и да му бъде изплатено допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит (юридически стаж за длъжността) за този период.
На съдът е служебно
известно, че с влязло в сила решение от * г. по гр.д. № * г. на ВРС М.
на пр.е осъдено да заплати на ищеца М.Ж. сумата 1906,82 лв., представляваща
разликата между дължимото и заплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от м. януари 2017
г. до м. декември 2019 г., като искът за разликата над 1906,82 лв. до
претендираните 2670.24 лв. и за периода м. май 2015 м. – м. декември 2016 г. е
отхвърлен.
Като доказателство по
делото е прието заключението на ССчЕ изготвена от вещото лице А.М.. Съгласно заключението на експерта общият размер на
брутните трудови възнаграждения, начилени от работодателя за периода 01.05.2015 - 31.12.2019
г. е 132672,46 лв., а общият размер на начисленото и заплатено
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за същия период възлиза на 26783,46
лв. Ескпертизата сочи, че разликата
между допълнителното възнаграждение, изчислено при отчитане на твърдението, че
увеличението на възнаграждението за трудов стаж и
професионален опит следва да е било отразено през м.май на всяка от
годините, и реално начисленото и заплатено такова за всеки един от месеците в
периода 01.05.2015 г. - 31.12.2019 г.
възлиза на 2895,50 лв. общо, а само за
периода 01.05.2015г.-31.12.2016 г.
разликата е в размер на 834,89 лв. Досежно претенцията за ваучери на храна експертизата е установила, че за 2015 г. са изплатени общо 413,83 лв. на
служители на длъжност „Съдебен изпълнител“ за
отработени пълни месеци и цяла година. Вещото лице е установило, че на ищеца са изплатени под
формата на ваучери 30,00 лв. за месец, като остатъкът за получаване от
общата сума за 2015 г. от 413,83 лв. възлиза на 383,83 лв. Съгласно експертизата за 2016 г. на
служители на длъжност „Съдебен изпълнител“ за отработени пълни месеци от януари
до юни 2016 включително, са изплатени 140,00 лв. Излага се, че на служителите
на длъжност „Съдебен изпълнител“ през март
2015 г. са изплатени 1730,00
лв. на човек за 2015 г., а през
март 2016 са изплатени 1848,00 лв.
на човек за 2016 г. Сочи се, че на ищеца са
изплатени 842,90 лв. за периода 18.07.2016 г. -
31.12.2016 г., като остатъкът
за получаване за 2015 и 2016 възлиза на 2735,10 лв. Според заключението дължимата от ищца сума за здравноосигурителни осигуровки възлиза на 268,80 лв. без
начислени лихви за периода 01.04.2015 г. - 31.07.2016
г.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За успешното провеждане на исковата защита по предявените искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ищецът следва установи,
че му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда, претърпените имуществени вреди и техния размер,
както и причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на
държавните органи, падежът на задължението за плащане на дължимото
допълнително възнаграждение.
В случая не е спорно
между страните, че с влязла в сила присъда № * г., постановена
по НОХД № * г. по описа на Районен съд – Р.ищецът е оправдан по
повдигнатото му и поддържано от ответника обвинение чл. 131, ал. 2, пр.
6, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
На следващо място съдът
намира, че по делото се установяват претърпени от ищеца имуществени вреди под
формата на неполучени суми за допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, както и за заплатени за негова сметка здравноосигурителни
вноски, доколкото обстоятелството, че всички суми без последната не са влезли в
патримониума на ищеца, не се оспорват от ответника в отговора по чл. 131 от ГПК, нито че същият е заплатил здравноосигурителни вноски за процесния период 25.03.2015
г. - 25.08.2016 г. Установяват се и
размерите на визираните имуществени вреди, видно от неоспореното заключение на
допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно.
Основният спорен въпрос
по делото е наличието на причинно следствена връзка между повдигнатото и
поддържано обвинение от ответника срещу ищеца в престъпление от общ характер от
една страна и от друга настъпилите в патримониума на ищеца имуществени вреди.
Съдът намира, че
твърдяната причинно следствена връзка не е налице по следните съображения:
Временното отстраняване
от длъжност на държавен съдия-изпълнител по реда на чл. 272, ал. 1 от ЗСВ по
своята правна същност представлява принудителна административна мярка, а актът
за налагането ѝ - индивидуален административен акт. По
правилата на чл. 272, ал.1 от ЗСВ министърът на правосъдието действа
при условията на оперативна самостоятелност и неговият
властнически акт е предмет на упражнена дискреционна власт (право на преценка
относно целесъобразността за прилагане на тази принудителна административна
мярка). Законосъобразното упражняване на това правомощие от министъра на правосъдието обаче предполага обсъждане на необходимостта
от временно отстраняване и излагане на мотиви за избора, като същият не е бил обвързан от обстоятелството, че срещу ищеца
било образувано наказателно производство, поради което този административен
орган е следвало да прецени обосноваността
на повдигнатото обвинение и е могъл
да не наложи принудителната административна мярка „временно отстраняване от
длъжност”. В този смисъл, образуваното наказателно производство за разследване
на извършено престъпление от държавен съдебен-изпълнител е
само една от материалните предпоставки (юридическите факти), при проявлението
на които държавен съдебен-изпълнител може да бъде
временно отстранен от заеманата от него длъжност. Тъй като, за да бъде завършен
фактическият състав, при който по отношение на ищеца да бъде
надлежно наложена тази принудителна административна мярка, е следвало да бъде
взето решение на министъра на правосъдието в условията на оперативна
самостоятелност (при упражняване на
дискреционна власт), поради което е прекъсната пряката причинно-следствената
връзка между незаконното обвинение и отстраняването на ищеца от заеманата от
него длъжност „дъражвен съдия - изълнител”.
Причинно-следствената връзка не би била прекъсната, само в случай че министърът
действаше в условията на обвързана компетентност, какъвто не е настоящият казус
– в този смисъл и т. 10 от ТР № * г. по т.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК.
На следващо място исковете за имуществени вреди за неплатено допълнително трудово
възнаграждение и както и за заплатени за негова сметка здравноосигурителни
вноски са
неоснователни и поради липсата на пасивна
материална легитимация на Прокуратурата да
отговаря за тези имуществени вреди, тъй като ищецът притежава правна възможност
да получи обезщетение за тях на друго правно основание.
В тази връзка изрично
правната норма, уредена в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ,
предписва, че когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Същевременно чл. 272, ал.2
от ЗСВ е уреден по императивен
начин ред
за обезщетяване на временно отстранен от длъжност дъравен съдебен-изпълнител, като се сочи, че при прекратяване на наказателното производство или при
постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е
временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото
възнаграждение за периода на отстраняване. В тази връзка понятието
„трудово възнаграждение“ по смисъла на чл. 231 и
272 от ЗСВ включва основно и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
целият период на отстраняването от длъжност, както и съответно дължимите на основание чл. 277, ал.2 от ЗСВ
здравноосигурителни вноски, доколкото законът изрично споменава случаите,
в които се касае само за основно или допълнително възнаграждение, ерго чл. 231
и 272 от ЗСВ целят да възстановят положението все едно
не е бил отстранен магистрата/ДСИ, а не само да се заплати основното
възнаграждение. Наред с това нормата на чл. 272, ал.2 от ЗСВ не поставя ограничение
в броя не месечните трудови възнраграждения, които следва да се изплатят на
възстановения на длъжност (обратната хипотеза в Решение № 53/05.05.2020 г. по
гр.д. № 2747/2019 г. на ВКС, IV г.о.).
Неоснователен на
друго основание се явява и искът за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучени пари за облекло за 2015
г. и 2016 г.
По силата на чл. 221 от ЗСВ всяка година на магистратите се изплащат
средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица
в бюджетната сфера, но този разход за съдебната власт е обвързан от
обстоятелството, че съответният магистрат реално ще престира своя труд през
съответната година. Следователно, тези средства не представляват доход за
магистрата, а тяхната цел е насочена към обезпечаване нормалното изпълнение на
трудовите му функции съобразно неговия социален и професионален статус. Поради
тези правни съображения, когато магистратът не е полагал труд за съответната
година, независимо от причината за това, той няма право да получи тези
средства, респективно не притежава субективно право те да му бъдат
изплатени като обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи. По тези правни съображения на ищеца не би се дължало и
обезщетение за платен годишен отпуск, тъй като фактически не е изпълнявал
трудовите си функции, като в този смисъл е Решение № 167/25.05.2011 г. по гр.д.
№ 1308/2010 г. на ВКС, III г. о. По идентични правни съображения неоснователни
поради липса на реално положен труд се явяват и исковете за неполучени суми за
ваучери за храна.
В обобщение процесните
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на спора право на разноски в процеса има ответника, който не е релевирал искане по
чл. 78, ал.3 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася с решението
по отговорността за разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
м-ст „С. Н.“ № * срещу П. на Р. Б.обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми представляващи
обезщетение за претърпени в резултат от повдигнато незаконно обвинение по ДП № *г.
по описа на ОСО при О. пр.– В., в извършване на престъпление от общ характер,
приключило с оправдателна присъда, имуществени вреди както следва: сумата от 834,86 лв., представляваща
разликата между дължимото и заплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение от 22 % за трудов стаж и професионален опит за периода
01.05.2015 г. – 31.12.2016 г. (след допуснато изменение в размера
на иска по реда на чл. 214 от ГПК); сумата
от 1730,00 лв., представляваща неполучена сума за облекло за 2015 г.; сумата от 1005,10 лв., представляваща
неполучена сума за обекло за 2016 г.; сумата
от 413,83 лв., представляваща стойност на неполучени ваучери и пари за
храна за 2015 г.; сумата от 140,00 лв.,
представляваща стойност на неполучени ваучери за храна за периода м. януари- м.
май 2016 г., сумата от 216,78 лв., представляващи
внесени за сметка на ищеца здравноосигурителни вноски за периода 25.03.2015 г.
- 25.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 11.06.2016 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: