Решение по дело №189/2018 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 63
Дата: 3 август 2018 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Александра Фьодоровна Коева
Дело: 20182180100189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2018 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н ИE

                                         03.08-2018г.,                                        град Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЦАРЕВСКИЯТ районен съд                         граждански  състав

На тринадесети юли две хиляди и осемнадесета  година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                            Председател :   АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар Нели Стоянова  

Прокурор ………............

като разгледа докладваното от съдията Коева

гр. дело  № 189  по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД,  вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

         Производството по делото е образувано по повод  искова молба от А.Л.Ч., ЕГН ********** ***, ***със съдебен адрес ***-адвокат М.П. против С.В.Г., ЕГН ********** *** и Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, с която желае съдът да постанови решение, с което да  осъди ответниците да заплатят на А.Л.Ч., ЕГН ********** обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 5000,00 лв./ пет хиляди лева / , от които 3000,00 лв./ три хиляди лева/ нанесени имуществени вреди и 2000,00 лв./ две хиляди лева / пропуснати ползи, ведно със законната лихва  до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД,вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Претендира на разноски по делото.Представя доказателства.

         Ищцата А.Л.Ч., ЕГН ********** *** излага в исковата си молба, че е собственик  на ***, находящо се в ***.Ищцата твърди, че апартаментът  над нейния , който се намира на 4-ти жилищен етаж , е собственост на ответниците С.В.Г., ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН  **********, многократно я наводнявали в продължение  на шест години.Твърди, че с всяка  следваща година пораженията са все по-големи.  Твърди, че вече са  засегнати всички помещения- стените и таваните на трите стаи, трегерите, вкл. и коридора.Ищцата твърди, че  нейния апартамент  негоден за  обитаване.

Ищцата твърди, че  провеждала многократно  разговори с Г., той обещавал  да ремонтира терасата си и всяка година твърди,  че е направил ремонт, но същият не е направил  нищо.Твърди, че през 2017 година жилището имало застраховка, но застрахователно дружество е отказало да заплати нанесените щети, защото не са  били отстранени причините на наводнението.Твърди, че през месец юли 2017г. сертифициран оценител  на недвижими имотиизвърши оглед  и оценка нащетите по жилището след което и изпрати писмена покана до ответника да извърши ремонт  на нейното жилище, да закачи водосточната тръба, която е премахнал  и да й заплати нанесените щети.Ищцата твърди, че в устен разговор  ответникът  твърдял, че е извършил  ремонт на терасата си, обеща , че ще  постави водосточната тръба, която е закачена на фасадатана неговия имот  и само той има достъп  да я премахне и  постави, но към датата на подаване на исковата молба пораженията в нейния имот  са още по-големи и нищо не заплатено на нея.Твърди, че тази година, освен , че са  наводнени тавани и стени, още повече  е увредено имуществото и обзавеждането вътре, вкл. мухлясали матраците, мебелите и трябва да се подменя ламинат в стаите.

Твърди, че не може да прави ремонт в чужда собственост, за да преустанови течовете от което търпи имуществени вреди и пропуснати ползи, защото жилището се дава под наем.Претендира присъждане и на направените по делото разноски.Представя доказателства.

        В законния  срок по чл. 131 от ГПК  ответниците С.В.Г.  и Г.Т.Г.,*** чрез процесуален представител – адвокат  И.Г.Й. , вписан в ПзАК, с адрес за връчване на призовки и съобщения : ***,  представят писмен отговор на исковата молба.

        С отговора си на исковата молба ответниците  твърдят, че предявеният иск  е процесуално недопустим и неоснователен.

         Твърдят, че фактите, изложени в исковата молба, са подбрани преднамерено, така, че  да създадат невярна представа за действителното фактическо положение , като значителна част от тях  не отговарят на истината, а множество истински факти са премълчани, защото са неизгодни за ищцата.

           С отговора си на исковата молба  ответниците твърдят, че от 27.09-2017г. ответниците не са собственици на жилището /студиото/, което е  над жилището/ студиото  на ищцата/.Твърдят, че с нот.акт от посочената дата , същото е продадено на А.И.Г.– А.И.Г., с постоянен адрес в ***.Твърдят, че ищцата премълчава фата, че над нейното жилище / студио/ освен терасата на горното студио, се намира и част от покривната конструкция на сградата , която е обща  част по смисъл на чл. 38 от ЗС.Представят доказателства. Правят искания по доказателства.

 

Правят искане и молят съдът да не приема като доказателство по делото приложения към Исковата молба „Опис на увреденото и/или унищожено имущество „ от 05.07-2018г.,от вещо лице Н.Б.

           В съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител – адвокат М.П., вписана в ***

            Ответниците С.  В.Г. и Г.Т.Г. чрез процесуален представител – И.Г.Й.  изразяват становище в смисъл, че поддържат писмен отговор на исковата молба.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт  за продажба на вещно право  на строеж и идеални части от земя № 111, том 3, рег.№ 2044, дело № 479 /2007г.  от 15.05-2007г. на нотариус М. В.  вписана под  рег.№370  в регистъра на НК, на Република България , с район на действие РС-Царево, се установява, че ищцата А.  Л.Ч., ЕГН ********** ***  е собственик на  недвижим имот, находящ се в ***, а именно: *** , с адрес :***.

От заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа  експертиза по гр.дело № 189/2018г. на ЦРС, се установява, че вследствие  на водни течове  от апартамент №х, намиращ се над процесния апартамент №х, са нанесени повреди на – подкожушена шпакловка  по таваните в трите стаи, над които е разположена покривна тераса и скосяване под 45 градуса по периферията на терасата с покритие –шиндли, тип „ондуин“, в стаите следите от течове са по хоризонталната таванска повърхност в близост до скосяванията.По вътрешната стена на южната спалня, обща за ателие №*** и №*** има подкожушена шпакловка на височина 0,50 м от нивото на пода, като в коридора има петна по стената над вратата-гредичка със сечение 30/30 см, като под вратопрозорците на двете спални имаоронена шпакловка.Вещо лице със заключението си доказва, че по южната фасадна стена на четвъртия  тавански етаж е демонтирана крайната водосточна тръба, ведно с водосточното казанче и подменена крайната част от олука/без отвор за казанчето/.Вещо лице твърди, че с промяна на  отводняването- с една, вместо с две водосточни тръби се нарушава процеса на отводняването на голяма покривна площ-неравномерно поставени водосъбирателни тръби, непроменен  наклон на олука към изпълнена, но впоследствие демонтирана водосточна тръба.Вещо лице със заключението си доказва, че средната пазарна  стойност на разходите за ремонт  на  увреденото имущество възлизат  на сумата от 386,63 лв. с ДДС.

 

От показанията на  разпитан по делото свидетел Д. К. Н. –***, се установява, че  5-6 години апартаментът на ищцата не беше наводняван, беше в добро състояние , бил обзаведен от ищцата и не е имало никакви проблеми с течове от горе.Свидетелят Д.Н. твърди, че от четири, пет години  само отгоре тръгнали течове, промени се конструкцията , бяха премахнати водосточните тръби- преди  били три , останала само една.  Разпитана по делото свидетелка Н. М. Б.  в съдебно заседание твърди, че на 05.07-2017г.  правила снимки на апартамента на ищцата  и  твърди, че не видяла водосточна тръба  над процесното студио, имало е запушване от строителя, който правил  ремонта на терасата и запушил  улука над процесния имот  и твърди, че поради това  водата прелива през този улук.Свидетелката Н.Б. твърди, че от отвора на барбакана водата се излива  между  скосения покрив  и битомните керемиди и става голям  разлив на водата.Съдът кредитира показанията на разпитани свидетели Н. и Б., тъй като счита, че същите  допринасят изясняването на спора и се  потвърждават от заключението на вещо лице, изслушано по делото.

Разпитан по делото свидетел В. А. М. всъдебно заседание твърди, че  преди две или три години, по поръчка на  господин Г.  извършил ремонт  на една  голяма тераса .Свидетел М. твърди, че по време на ремонта на една голяма тераса на апартамента на г-н Г. в с.Л., не  слагал улуци, нито  правил улуци, нито  махал улуци.Разпитан по делото свидетел П. Г. К.  в съдебно заседание  твърди, че полагал грижи за апартамента на г-н Г.,  за наводняването на долния апартамент, под апартамента на Г.  св. К.  не знаел  някой да е полагал грижи.Свидетел К. твърди, че за  наводняването на долния апаратамент  могат да бъдат много причини.

Съдът не кредитира показанията на разпитани по делото свидетели В. А. М. и  П. Г. К.,  тъй като  счита, че  същите и двамата са заитерисовани, по смисъла на чл.172 ГПК.

              При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищцата, че е налице действия на ответниците, от които като пряка и непосредствена последица да са й били причинени твърдяните имуществени вреди.

Съдът приема, че непозволеното увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица. Съдът намира, че в настоящия случай се подкрепиха с доказателства доводите на ищцата, изложени в исковата молба, за наличието на действия от страна на ответниците, довели до причиняването й на имуществени вреди, изразяващи се в повреди на шпакловка по таваните в коридора, в трите стаи в нейния апартамент , над които  е разположена покривна тераса и скосяване под 45 градуса по периферията  на терасата.В тази насока съдът намира, че са ангажирани от ищцата доказателства за противоправното поведение от страна на ответниците. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че  както преди, така и през 2017 година,  в резултат на водни течове от терасата на ответниците

са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в повреди на шпакловка по таваните в коридора, в трите стаи в нейния апартамент ,латексов грунд и латекс по стени и тавани.В тази връзка съдът приема за установено, че ответниците със своите действия и бездействия са причинили вреди на ищцата, както и че е налице действия на ответниците, от които като пряка и непосредствена последица са били причинени имуществени вреди на ищцата.

На следващо място съдът приема, че е налице в конкретния случай и вина на ответниците. Вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответниците за обстоятелства, изключващи тяхната  вина, поради което съдът приема, че те са  причинители на деликта и  действали  виновно. Ето защо съдът приема, че е налице виновно деяние на ответниците, в резултат на което ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на сумата от 386,63 лв. с ДДС, съгласно заключението на вещо лице.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че ответниците са причинители  на деликта, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 3000,00 лв./ три хиляди лева/, представляващи обезщетение за  нанесени  имуществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, се явява основателен и доказан само  до размер от 386,63 лв. с ДДС и като такъв следва да бъде уважен , заедно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -08.05-2018г. до окончателното изплащане, като в останалата му част – до размер на 3000,00 лв./три хиляди лева / счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради своята недоказаност.

По отношение на претенцията, касаеща сумата от 2000,00 лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи:

            Според приетото в ППВС № 4/68 г., по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които обосновават неговия размер. Така и в задължителната съдебна практика /например решение № 407 по гр. д. № 1273 за 2009 г. на III ГО/, изрично ВКС приема, че съдът обосновава решението си винаги на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК  в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда, а опровергаването на презумпцията  за вина е в тежест на ответниците при условията на обратно  пълно доказване.

В случя в тежест на ищцата е да докаже пропуснатите от нея ползи  в резултат на наводненията  на собствения й апартамент .В хода на производството по делото  не са събрани  никакви доказателства , които  да сочат  какви действително ползи и в какъв размер  пропуснала ищцата поради  наводненията на собствения й апартамент, находящ се в ***, а именно: *** , поради което съдът намира  претенцията в тази й част ,с която ищцата желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на заеждане на иска  до окончателното й изплащане , за напълно недоказана и счита, че следва да бъде отхвърлена като такава.

Ищцата е направила  разноски в размер на 1100,00 лв., ответниците направили разноски в размер на 800,00 лв..Съобразно уважената част на  иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да  заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 143,00лв. или всеки един от тях да й заплати по на 71,50 лв..Като на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 696,00 лв., или на всеки един от тях да заплати по 348,00 лв. съразмерно отхвърлената част на иска .

Мотивиран от горното, съдът

                          Р   Е   Ш    И   :

  ОСЪЖДА С.  В.Г. , ЕГН **********и Г.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на А.Л.Ч., ЕГН  ********** *** сумата от за сумата от 386,63 лв. /триста осемдесет и шест лева и 63 стотинки / с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на наводнение в апартамент, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда -08.05-2018г. до окончателното изплащане,  с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като в останалата му част – до размер на 3000,00 лв./три хиляди лева / отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

 ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от А.Л.Ч., ЕГН  ********** *** против  С.  В.Г. , ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН **********,*** за сумата от 2000,00 лв./ две хиляди лева /, представляваща обезщетение за пропуснати ползи , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на заеждане на иска-08.05-2018г.   до окончателното й изплащане ,с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, вр.  чл.86, ал.1 от ЗЗД  като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.  В.Г. , ЕГН **********и Г.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплатят на А.Л.Ч., ЕГН  ********** *** направените по делото разноски в размер на 143,лв./сто четиридесет и три лева/ или всеки един от тях да й заплати по на 71,50 лв./седемдесет и един  лева  и 50 стотинки/,съобразно уважената част на  иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като отхвърля искането в остааналата част .

      ОСЪЖДА А.Л.Ч., ЕГН  ********** *** да заплати на С.  В.Г. , ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 696,00 лв./шестстотин деветдесет и шест  лева / , съразмерно отхвърлената част на иска , на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,  или на всеки един от тях да заплати по  348,00 лв. /триста четиридесет и осем лева /  съразмерно отхвърлената част на иска .

         Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в 14 - дневен срок от  получаване на соъбщението от страните , че е изготвено.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: