Р Е Ш Е Н И Е №
393
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.
Видин,16.07.2020 г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова
и в присъствието на прокурора .................................. след като
разгледа докладваното от съдия Д. гр.дело № 1538 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2,
чл. 146 във вр. с чл. 143 от СК от М.Л.К. ***, ЕГН ********** срещу Д.М.Ч., ЕГН
**********, с адрес: *** за:
-предоставянето на упражняването на родителските права по реда на чл. 127,
ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на децата В. М. К.
с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН ********** на бащата и
определяне на местоживеенето им при ищеца на основание предл. 1 от
същият текст;
-
определянето на режим на лични отношения по
чл. 127, ал. 2, предл. 3 от СК на майката Д.М.Ч. с децата, както следва: два
пъти месечно от събота до неделя;
- осъждането
на ответницата да заплаща на децата В. М. К. и
М. М. К., чрез техния баща и законен представител М.Л.К., месечна издръжка по
чл. 146, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2, предл. 4 от СК в размер
на по 150 лв. за всяко дете.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на малолетните деца В. М. К. с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН **********.
Подържа се,че през последните две
години отношенията между родителите са се влошили след като ответницата започнала
връзка със сръбски гражданин. Пътувала често в чужбина, а през времето, което
прекарвала в гр. Видин пиела, непрекъснато плачела, лежала по цял ден, не
обръщала внимание на децата, не помагала в домакинството. Поведението ѝ
се отразявало на децата, които ставали нервни, по-затворени и не искали да се
прибират у дома.
Сочи се,че всичко това провокирало ищеца да поиска от ответницата да
напусне семейното жилище, а това довело до скандал относно местоживеенето на
децата.
Ищецът твърди, че изключително той се грижи за децата. Поддържа, че промяна
на местоживеенето не би им се отразила добре, тъй като живеят в гр. Видин от
раждането си, харесват учителите си и са установили приятелски отношения със
свои връстници.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че изложеното в исковата молба относно
отношенията между страните, причините за тяхната раздяла, родителските
отговорности на ответницата и цялостното ѝ поведение
не отговаря на действителността.
Твърди се, че страните са заживели заедно през 2006г., като са се
установили в гр. Видин в жилище, собственост на родителите на ищеца. Последните
се намесвали в отношенията между страните, включително при решаването на
ежедневни въпроси и при възпитанието на децата. Ищецът не се противопоставял на
това поведение и пренасял модела на родителите си към собствените си деца.
Демонстрирал толериране на сина за сметка на дъщерята, което създавало
отчуждение у децата. Освен това пренасял своите страхове и ограничения върху
тях. Въпреки желанието на децата да посещават бабата по майчина линия в с.
Смилян, общ. Смолян, ищецът отказвал под предлог, че е далече. По тази причина
бабата гостувала при всяка възможност във Видин, за да е с децата. Въпреки
ограничените посещения, децата се чувствали спокойни в с. Смилян, играели навън
с други деца, общували свободно и прекарвали време сред природата.
Твърди се, че ежедневните спорове относно възпитанието на децата често
завършвали със скандал, при който ищецът си позволявал да обижда ответницата
пред децата. Така тя се отчуждила от него. Отношенията им станали формални,
като на практика се свеждали до обща грижа за децата. Ответницата започнала
работа в австрийска компания. Ищецът решил, че има връзка с друг мъж и
скандалите станали по-чести. Ответницата твърди, че е направила всичко възможно
да подобри отношенията им, финансирала ремонти, поела грижата за обличането и
забавлението на децата, а не рядко и прехраната на семейството. След като това
не помогнало, в края на 2018г. заминала за с. Смилян с дъщеря си, с надеждата,
че кратката раздяла ще заздрави отношенията ѝ с ищеца. Не взела сина си
със себе си, защото той бил в първи клас и не искала да го откъсва от училище.
По време на отсъствието си ответницата поддържала ежедневен контакт с М.. В
началото на м. март 2019г. се върнала в гр. Видин заедно с В. с намерението да
заживеят отново заедно с ищеца. Вечер, след употреба на алкохол, ищецът
демонстрирал ревност, а през деня настоявал ответницата да не излиза от дома.
Стигнало се до момент, когато след поредния скандал ищецът се опитал със сила
да спре ответницата да излезе от дома., при което тя подала сигнал на тел. 112.
На 06.06.2019г. ответницата напуснала ищеца и заедно с децата се установила в
с. Смилян.
Страните постигнали извънсъдебно споразумение да упражняват съвместно
родителските права, като определили местоживеенето на децата от 01 до 16 всеки
месец по адреса на майката в с. Смилян, а от 17 до края на месеца по адреса на
бащата в гр. Видин. На 14.06.2019г. ищецът тръгнал с децата за гр. Видин, след
което отказал да изпълнява споразумението и ограничил контактите на децата с
майката.
Ответницата поддържа, че бащата не се справя с отглеждането на децата.
Последните не са с добра хигиена, хранят се нездравословно и предвид възрастта
им имат нужда от майчина грижа.
Ответницата твърди, че може да осигури по-добри материални условия за
отглеждането на децата. От 2017г. работи за австрийска компания с високо
месечно възнаграждение. Работата ѝ е дистанционна, което ѝ дава
възможност да бъде ежедневно на разположение на децата си.
Предявен е
насрещен иск от Д.М.Ч. против М.Л.К.,
инкорпориран в отговора на исковата молба.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права по отношение на децата В. М. К. и М. М. К.
на майката и да определи местоживеенето им при
нея; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата; да бъде
осъден бащата да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител Д.М.Ч.,
месечна издръжка в размер на по 150 лв. за всяко дете.
Постъпил е
отговор на насрещната искова молба от ответника по нея. Същият оспорва
твърденията в насрещния иск. Сочи, че майката Д.М.Ч. никога не се грижила за
децата и не е участвала във възпитанието им. Твърди, че не е настройвал децата
против майка им, но когато са ходили някъде с нея, тя винаги е била с друг мъж
и не им е обръщала внимание.
От ДСП-Видин е представен социален доклад.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От представеното по делото удо-е за раждане на детето В. М. К., ЕГН **********,
роден на *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0500/07.10.2014 г. и
от удостоверение за раждане на детето М. М. К., ЕГН **********, родено на *** г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 0542/14.11.2011 г., е видно, че страните
са техни родители.
От
свидетелските показания на Л. К.-баща на ищеца, се установява, че от съжителството
си страните имат две деца В. родена на *** г. и М.,
роден на *** г. Свидетелят излага, че семейството е било заедно до началото на
юни 2019 г., когато снаха му заминала за постоянно в с. Смилян и после в
Австрия, както и че децата са останали на грижите на бащата, като свидетеля и
съпругата му също са помагали. Сочи, че за периода на отсъствие се е случвало Д.
да идва няколко пъти да вижда децата и че доколкото знае в момента Д. живее в
Австрия, има ново семейство там, родила е наскоро друго дете. Твърди, че В. и М.
се чувстват много добре при баща си, той ги води на училище, на детска градина,
грижи се за тях, нищо не им липсва, води ги лятото на море, в апартамента,
където се отглеждат децата има всички удобства, създадени са условия,
привързани са към баща си и се чувстват добре с него тук.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част, тъй като същите
са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
В приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Видин е посочено,
че грижи по отглеждането и възпитанието на децата полага бащата, подпомаган от родителите
и брат си, както и че индивидуалните и базови потребности на децата В. и М. са
задоволени напълно. В доклада е изложено също и че връзката между двете деца и
майката е запазена, както и че същата прекарва съботите и неделите с тях, като
ги води на различни места.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че исковата
претенция на К. е основателна, по
следните съображения.
Съгласно чл. 127 ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния
съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на децата В. и М. не живеят
заедно и са разделени.
От ангажираните доказателства се установява, че понастоящем грижите за децата се полагат от баща им, който
е осигурил условия за тяхното правилно физическо, психическо и нравствено
развитие, а така също и че при отглеждането, възпитанието и издръжката на
децата бащата е подпомаган от неговите родители.
Налице са данни, че ответницата живее в гр. Линц, Австрия, където има друго
семейство.
Във връзка с данните по делото упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето на децата В. и М. се
съобрази с този факт.
По отношение на режима на лични
контакти на майката с децата, Съдът прие, че следва да се определи
обичайния за съдебната практика такъв, а именно: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботния ден, до 18:00 ч. на неделния ден,
както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск,
като майката следва да взима и връща децата на баща им,по местоживеене.
По отношение претенцията за издръжка на децата Съдът счита същата за основателна
в размера, в който е поискана.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо,
безусловно задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или
поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе
предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна нуждите
на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на децата В. и М., както
и че грижите по отглеждането и възпитанието им се поети от бащата, докато майката не участва
в издръжката.
Съдът приема, че с оглед възрастта и здравословното състояние на
ответницата, същата няма пречки да полага труд по трудово или гражданско правоотношение,
което да гарантира получаването на възнаграждение.
С оглед факта, че тя е родител на децата и е освободена от грижите по тях,
то по отношение на нея се поражда задължението за осигуряването на месечната им
издръжка, независимо дали се намира в трудови правоотношения или не, което
задължение произтича от императивният характер на чл. 139 от СК.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани
доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава
се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка на децата
В. и М., които са съответно на 5 и 8 г.,
са необходими по 250.00 лв., за всяко едно от тях, от които 152.50 лв. следва
да заплаща ответницата, а останалите ще се осигуряват от бащата.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните нужди
/храна, облекло/ на децата, с оглед възрастта им, както и че в така визирания
размер издръжката е съобразена и с възможностите на ответницата. На първо място
следва да се отбележи, че определената издръжка е в законоустановения минимум,
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, според която норма минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Дори и при липса на доходи за ответницата съществува не само морално,
но и законово задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилите пълнолетие
свои деца. Ответницата е в активна трудоспособна възраст и без каквито и да е
затруднения би могла да реализира доходи над минималната работна заплата.
При определяне размера на издръжката Съдът отчете също и обстоятелството,
че ответницата не участва в издръжката на децата си.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на
малолетните си деца, чрез техният баща и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на по 152.50 лв. за всяко едно дете, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка.
По отношение началния момент на
дължимост на издръжката, при положение,че такъв не е претендиран, съдът прие,че
същия следва да е най-благоприятния за ответницата,а имеенно считано от влизане
на решението в сила.
С оглед изхода на делото ответницата
ще следва да заплати дължимата се държавна такса по уважените искове, а тъй
като от ищеца в съдебно заседание е заявил, че не претендира разноски, такива
не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните деца В. М.
К., ЕГН ********** и М. М. К., ЕГН ********** на техният баща и законен
представител М.Л.К. ***, ЕГН **********, като майката Д.М.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** ще има право на лични контакти с децата си В. М. К., ЕГН **********
и М. М. К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00
ч. на съботния ден, до 18:00 ч. на неделния ден, както и един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да
взима и оставя децата по местоживеенето им при бащата.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата
В. М. К., ЕГН ********** и М. М. К., ЕГН ********** да е при баща им М.Л.К. ***,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.М.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на децата си В. М. К., ЕГН ********** и М. М. К., ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител М.Л.К., месечна издръжка в размер от по
152.50 лв. за всяко едно от децата, считано от влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
отпадане или изменение на основанието за плащането й.
ОСЪЖДА Д.М.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Видин държавна такса върху предявените искове в общ размер от 439.20 лв.,
както и 5.00 лв. такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: