Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1538
06.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 7944 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “ЕКОУОТЪР“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, против „ДРАЙ БИЛД Г 2“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****,
с която претендира установяване дължимостта на част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2478/02.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 4895/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата 3 000 лева – остатък от дължима главница за доставена стока, съгласно фактура №
********** от 24.06.2014 година на стойност от 4 878. 26 лева, както и сумата
908. 33 лева – мораторна лихва за периода от 25.06.2016 година до 19.06.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева от 20.06.2019
година до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществували между страните търговски правоотношения, свързани с покупко-продажбата на стоки, изпълнение на задължения на ищеца по тях за доставката на стоките, надлежно индивидуализирани във фактурата по вид, количество и цена, и неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на уговорените и дължими суми за това. Излага се съществуването на трайна търговски отношения между страните и издаването на множество фактури в тази връзка, при което сочените във възражението на ответника плащания били отнесени към по-стари задължения на ответника.
Правното основание на исковете е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във с
чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
В законноустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като се изразява
становище за неоснователност на исковете, поради плащане на търсената главница,
като се излагат отделните дати на които са преведени и конкретни суми. Излага
се също така, че е ирелевантно за спора наличието на стари задължения, при все
че е от значение плащането по процесната фактура. Също търси присъждане на
направените по делото разноски.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно
фактура № **********/24.06.2014 г. ответното дружество е получило от ищеца –
доставчик описаните в същата стоки – строителни материали, на обща стойност от
10 167. 58 лева с ДДС.
По делото между страните няма спор, че
ищецът действително е доставил на ответника стоките по процесната фактура, за
което е уговорено плащането на посочената в нея цена, платима по банкова сметка.
***о уговорената и дължима цена за това,
като всъщност не се оспорва получаването на сумата 7 167. 58 лв. по тази
фактура т.е. спорът е за дължим остатък в размер на 3 000 лева.
В тази връзка ответникът сочи, че е
платил сумата от 3 000 лева на 08.06.2017 г., като видно от платежното
нареждане на тази дата е преведена по сметка на ищеца сумата от 3 000
лева, с посочено от платеца основание – плащане по фактури.
От заключенията на вещото лице по
изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, допълнени с изявленията
на експерта в съдебно заседание, които съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвени от лице с нужните специални познания, се установява,
че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества. В
това на ищеца по нея са отразени плащания в общ размер на 7 167. 58 лева,
а на ответника от 10 167. 58 лева т.е. цяла сума по фактурата.
Несъответствието идва от това, че извършените плащания са отразявани по
различен начин в двете счетоводства.
Фактури № 6674/09.03.2010 г. на стойност от 3 486. 52 лева и №
6847/21.04.2010 г. на стойност от 126. 04 лева в счетоводството на ответника са
закрити със счетоводна операция без да има е извършено плащане. Фактура № 11719/30.04.2014
г. на стойност от 1 260. 70 лева не е осчетоводена в счетоводството на
ответника. Така общият сбор на стойностите по тези три фактури в размер на
4 873. 26 лева. Така всъщност в
счетоводството на ищеца към 08.06.2017 г. фигурира частично неизплатена сума по
фактура 6674/09.03.2010 г. на стойност от 1 873. 26 лева. Към тази дата в
счетоводството на ответника не се води наличие на задължения по горните три
фактури. Всъщност с получаването на сумата от 3 000 лева на 08.06.2017 г.
ищецът е погасил задълженията си по фактура № 6847/21.04.2010 г. на стойност от
126. 04 лева, фактура № 11719/30.04.2014 г. на стойност от 1 260. 70 лева
и 1 613. 26 лева частично по фактура №
6674/09.03.2010 г. По две от тези фактури – 6674 и 6847 ответникът е упражнил
правото си да ползва данъчен кредит. По устна информация от счетоводството на
ответника сведена до знанието на експертът фактурите 7764 и 6874 са закрити,
тъй като стоките по тях не са получени.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД предвижда,
че този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. При извършване на плащането на сумата от 3 000 лева на
08.06.2017 г. ответникът не е посочил кое свое задължение към ищеца погасява,
като е посочил най-общо плащане по фактури. Така съгласно изр. 2-ро от
цитираната норма ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. Към 08.06.2017 г. най-обременителното задължение е по процесната
фактура № **********/24.06.2014 г., като към тази дата непогасеното задължение
по нея възлиза на 5 467. 58 лева т.е. е значително по-високо от тези по
другите фактури № 6674/09.03.2010 г. на стойност от 3 486. 52 лева, №
6847/21.04.2010 г. на стойност от 126. 04 лева и фактура № 11719/30.04.2014 г.
на стойност от 1 260. 70 лева, чиято обща стойност по всички фактури
възлиза на 4 873. 26 лева. Дори и да се приеме, че с оглед определянето на
това кое е най-обременителното задължение следва да се отчетат и изтеклите
лихви за забава към датата на плащането на сумата от 3 000 лева –
08.06.2017 г. то процесната фактура № **********/24.06.2014 г. отново се явява
най-обременителното задължение, тъй като към тази датата дължимата по нея
главница възлиза на 5 467. 58 лева, а мароторната
лихва върху нея за периода от 24.06.2014 г. до 08.06.2017 г. е в размер на
1 643. 74 лева или общо сумата от 7 111. 32 лева. Ако към нея се
добавят и дължимите лихви до извършените плащания на сумата от 2 000 лева
на 11.12.2014 г., 1 500 лева на 20.11.2014 г. и 1 200 лева на
22.12.2015 г. за периода от издаването на фактурата до дата на съответните
плащанията сумата ще надхвърли и този размер. В сравнение сумата от 3 486.
52 лева дължима по най-старата фактура № 6674/09.03.2010 г., ведно с лихвата за периода от датата на
издаването й до датата на плащането на 08.06.2017 г. в размер на 2 852. 72
лева или общо 6 339. 24 лева, при което само се потвърждава извода, че
вземането по процесната фактура от 24.06.2014 г. е най-обременителното. При
това съдът намира, че извършеното
плащане на сумата от 3 000 лева на 08.06.2017 г. е следвало да бъде
отнесено по процесната фактура № **********/24.06.2014 г. Заплатените от ищеца
суми от 2 467. 14 лева на 20.07.2017 г. и 0. 44 лева на 07.09.2017 г. също
следва да бъдат отнесени към процесната фактура № **********/24.06.2014 г., тъй
като ищецът изрично е посочил, че плаща по тази фактура, видно от отчета на
сметката му.
При това се налага извода, че към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 19.06.2019 г. не са дължими
суми по процесната фактура № **********/24.06.2014 г., при което иска за
главница като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на
депозиране на заявлението.
Досежно мораторната лихва заявена в
размер на 908. 33 лева за периода от 25.06.2017 г. до 19.06.2017 г. съдът
намира следното:
Във
фактура не е посочен изрично падеж на плащане. При това и съгласно чл. 327, ал. 1 от Търговския закон купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Безспорно е че към
началната дата на претенцията – 25.06.2017 г. стоката е била получена. Наред с
това ищецът признава извършените плащания на сумата от 4 700 лева по процесната
фактура – 2 000 лева на 11.12.2014 г., 1 500 лева на 20.11.2014 г. и
1 200 лева на 22.12.2015 г. Отделно от това следва да се вземе предвид и
плащането на сумата от 3 000 лева на 08.06.2017 г., съобразно подробно
изложени по-горе мотиви в тази връзка. При това към началната дата на
претенцията му – 25.06.2017 г. по процесната фактура е била дължима главница в
размер на 2 467. 58 лева. Върху тази главница се дължи лихва за периода до
20.07.2017 г., когато са платени още 2 467. 14 лева – или върху главницата
от 2 467. 58 лева за периода от 25.06.2017 г. до 20.07.2017 г. лихвата
възлиза на 17. 82 лева. Дължима е съответно такава или върху остатъка от 0. 44
лева за периода 20.07.2017 г. до 07.09.2017 г. – датата на плащането на сумата
от 0. 44 лева или лихва в размер на 0. 01 лева или общия размер на дължимата мораторната лихва възлиза на 17. 83 лева. При това иска за
мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 17. 83 лева и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 908. 33 лева.
При този изход и с оглед претенциите на страните
за присъждане на разноските по делото:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски от ищеца –заявител в размер на 3. 31 лева, съобразно
уважената част от исковете, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Следва да се осъди на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на ищеца сумата от 3. 46 лева за направените
по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от исковете.
Или общата дължима сума за разноски от
ищеца в полза на ответника възлиза на 6. 77 лева.
Ответникът също има право на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК да получи част направените по делото разноски, в това число и
тези за заповедното производство, които съгласно горното тълкувателно решение
следва да бъдат присъдени в исковото производство, в общ размер от 1 343.
84 лева, съобразно отхвърлената част на исковете или 597. 26 лева по ч.гр.д. №
4895/2019 г. и 746. 58 лева по гр.д. № 7944/2019 г.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че „ДРАЙ БИЛД Г 2“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, дължи на “ЕКОУОТЪР“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2478/02.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 4895/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата 17. 83
лева – мароторна лихва за забава върху дължимата
главница по фактура № ********** от 24.06.2014 г. в размер на 2 467. 58
лева за периода от 25.06.2017 г. до 20.07.2017 г., като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 17. 83 лева
до пълния заявен размер от 908. 33 лева,
както и иска за главницата от 3 000 лева – остатък от дължима сума за
доставена стока, съгласно фактура № ********** от 24.06.2014 г. на обща стойност
от 10 167. 58 лева , ведно със законната лихва върху главницата от
3 000 лева от дата на депозиране на заявлението.
Осъжда „ДРАЙ БИЛД Г 2“ ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, да заплати на “ЕКОУОТЪР“ ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 6. 77 лв. /шест лева и 77 ст./
за направените по делото разноски, от
които 3. 31 лева по ч.гр.д. № 4895/2019 г. и 3. 46 лева по гр.д. № 7944/2019
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда “ЕКОУОТЪР“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, да заплати на „ДРАЙ БИЛД Г 2“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 1 343. 84 лв. /хиляда триста четиридесет и три лева
и 84 ст./ за направените по делото разноски,
от които 597. 26 лева по ч.гр.д. № 4895/2019 г. и 746. 58 лева по гр.д. № 7944/2019
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.