№ 7372
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110152528 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. М. срещу
...............
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор е заемала при ответника
длъжността „сандвич-артист“. Със заповед № 179/08.09.2023 г. трудовият
договор е бил прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради
намаляване обема на работа. Излага съображения, че в заповедта за
прекратяване не е посочено правоотношението по кой трудов договор се
прекратява. Твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено
незаконосъобразно, тъй като посоченото основание не се е осъществило.
Твърди, че работодателят е следвало да извърши подбор, което в случая не е
сторено. Твърди, че е налице злоупотреба с право, като реалната причина за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са подаваните от нея
жалби и сигнали.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;
2. да я възстанови на предишната й работа;
3. да осъди ответника да й заплати сумата 4 680 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата;
4. да осъди ответника да й заплати сумата 794, 04 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата;
5. да осъди ответника да й заплати сумата 780 лв., представляваща
обезщетение по чл.222 КТ.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .............., с който оспорва исковете. Твърди, че на 09.08.2023 г. на
ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на ТПО, а на 14.09.2023 г. –
заповед № 179/08.09.2023 г. за прекратяване на ТПО на основание чл.328,
ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа. Твърди, че противно на
твърденията на ищцата обемът на работа значително е намалял, намалял е
обемът на продадената продукция, при което за работодателя е трудно да
осигури работа, съответно – трудово възнаграждение на персонала в неговата
цялост. Оспорва твърденията на ищцата, че не е извършен подбор, като
твърди, че такъв е извършен между двама от служителите, за което е съставен
протокол от 05.08.2023 г. на 5-членна комисия. Твърди, че сумата 794, 04 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е била
платена на ищцата на 06.10.2023 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че по силата на сключен помежду им
трудов договор ищцата е заемала при ответника длъжността „сандвич-
артист“. Горното се потвърждава и от представения по делото трудов договор
№ 141/03.08.2020 г., ведно с приложена към същия длъжността
характеристика.
От страна на работодателя е отправено 30-днвено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.2 КТ, вр.
чл.328, ал.1, т.3 КТ, считано от 08.09.2023 г., връчено на 09.08.2023 г.
Със заповед № 179/08.09.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата,
заемала длъжността „сандвич артист“, код по НКПД 52120001, е прекратено,
на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа.
Заповедта е връчена на 14.09.2023 г. По делото не се твърди и установява
съществуването на друго трудово правоотношение между страните, различно
от процесното, с оглед на което не възниква съмнение, че с представената
заповед се прекратява именно процесното трудово правоотношение с ищцата.
По делото е представено извлечение от сметка на ответника, от което е
видно извършването на превод на 06.10.2023 г. на сумата 790, 20 лв. в полза
на А. А. М. с основание: доплащане септември + компенсация + неизползван
отпуск.
На ищцата е издадена регистрационна карта от Бюрото по труда, от
която е видна дата на регистрация 15.09.2023 г.
Представена е справка от ТД на НАП-гр. София за подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ за ищцата в периода 06.08.2020 г. – 29.03.2023
г., т.е. преди прекратяването на ТПО, от която е видно подадено уведомление
на 06.08.2020 г. от ответното дружество.
2
Видно от постановление от 08.06.2021 г. по пр.пр. № 22403/2021 г. на
СРП, отказано е образуването на ДП по сигнал на А. М. във връзка с
установена липса на мобилен телефон на работното й място в гр. София,
МОЛ „България“, закусвалня „Събуей“.
Представен е протокол № 41-23/05.08.2023 г. на комисия в състав:
.........., управител на ответното дружество; .......... – мениджър на Subway
България Мол; ......... – мениджър на Subway Сердика Център; ......... Д. –
човешки ресурси при ответника; ......... – счетоводител в ответното дружество,
за извършен подбор. В същия се сочи, че е целесъобразно извършването на
съкращения единствено в длъжността „сандвич артист“, на която са
назначени 12 лица, като предвид информацията за текущи проблеми в
ефективността на работа и отношенията в екипа, предложените лица, между
които следва да се извърши подборът, са: А. А. М. и ............
По делото е разпитана в качеството на свидетел .........., която депозира
показания, че е служител на ответното дружество и от 2020 г. заема
длъжността „мениджър на ресторант“ в обект в МОЛ „България“, като в това
си качество познава ищцата А. М., заемала длъжността „сандвич-артист“ в
същия обект от м.08.2020 г. и за целия период, докато е била на длъжността,
свидетелката е била неин пряк ръководител. Заявява, че има поглед върху
дейността на дружеството и обема на работата, както и че от пролетта на 2023
г. до към есента има наблюдения за намаляване обема на работа, изразяващ се
в намаляване броя на клиентите, които обслужвате; че оборотът им е пряко
зависим от броя на клиентите и в този смисъл той е намалял; че другият им
обект е „Събуей“ - МОЛ „Сердика“, където клиентите и съответно –
оборотите, също са намалели. Депозира показания, че работата й е основно в
МОЛ „България“, но включва и това да изпълнява задължения и в обекта в
МОЛ „Сердика“; че намаляването на обема на работа е започнало някъде от
преди лятото, като преди този период „сандвич-артистите“ са работели всеки
в съответния обект, в който е бил назначен, а след като е започнало това
намаляване, се е наложило „сандвич-артистите“ от единия обект да работят в
другия обект – от обект, в който има по-малко работа, служителите са
прехвърляни в другия, за да се обезпечи дейността, както и че това
преместване е било свързано с нежелание на работодателя да бъдат
прекратявани трудови договори.
Заявява, че си спомня да е участвала в комисия по извършване на
подбор на 05.08.2023 г. в състав от петима души, сред които: собственикът
..........., мениджърът ......., ........ от „Човешки ресурси“ и ......... от
счетоводството, като подборът е бил извършен между А. М. от обекта в МОЛ
„България“ и ........... от обекта в МОЛ „Сердика“; че за извършения подбор са
съставили протокол, като потвърждава, че това е предявеният й такъв на лист
74 – 77 от делото и че подписът, положен под т.2, е неин; че са направили
подбор межди тези две служителки, заемащи длъжността „сандвич-артист“
(А. – в МОЛ „България“, и ........ – в МОЛ „Сердика“), поради това, че те не са
имали професионално отношение към клиентите, не са се държали
3
колегиално и е имало трудности в общуването. Заявява, че общо дванадесет
са лицата, които заемат длъжността „сандвич-артист“, като останалите десет
лица не са били включени в подбора и той е бил извършен само между
посочените две служителки – с оглед начина на изпълнение на задълженията
им.
Депозира показания, че на няколко пъти е искала от шефа им А. да бъде
освободена; че многократно е питала А. дали има персонално проблеми с нея
и с колегите, но независимо от това нещата са ескалирали; че веднъж А. е
извикала полиция с твърдения, че свидетелката и нейна бивша колежка не са
я пуснали да почива, заради което на място е дошла полиция, писали са
обяснения, като ищцата не е дала смислен отговор кое е наложило подаването
на сигнала; че е имало случаи, в които е отказвала да обслужва клиенти на
английски език, въпреки че го владее и че по длъжностна характеристика има
задължение да говори английски и многократно й е било обяснено, че
стандартите в обслужването на клиентите изискват определено поведение,
което тя не спазва; че е проявявала расизъм по отношение на лица с различна
етническа принадлежност - част от екипа, изразяващ се в нарочни обръщения
и демонстриране на нежелание да работи с тях. Заявява, че от А. знае за още
един случай, в който е викала полиция заради нейни твърдения, че е била
заключена в ресторанта, като във връзка с този случай свидетелката е била
викана в полицията да дава обяснения, както и че не й е известен случай, в
който друг колега от обекта да е замерял А. с капак от тенджера, а и в обекта
няма тенджери. По отношения на другата служителка, участвала в подбора –
........, заявява, че тя също е имала проблем с общуването с клиентите, но след
проведени разговори е проявила желание за промяна, което е дало резултат,
като и понастоящем тя работи в „Събуей“ в МОЛ „Сердика“, а от останалите
десет служители са били напълно доволни и не са имали оплаквания. Заявява,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на А. в рамките на една
седмица са дошли всички възможни институции на проверки, което е
съвпаднало по време с нейното напускане.
Пред СРС е разпитана и свидетелката ............, която заявява, че е „шифт
мениджър“ („мениджър смяна“) в обекта в „България“ МОЛ и познава А. М.,
която е заемала длъжност „сандвич-артист“; че принципите на „Събуей“ са да
се движи работата системно, има правила, има определени норми на бързина,
на качество на сандвичите и на обслужването на клиенти, като един служител
„сандвич-артист“ трябва да покрива тези критерии; че ищцата е била доста
бавна, неорганизирана, системно не е изпълнявала задълженията си по
длъжностна характеристика; че задълженията на свидетелката включват
осъществяване на контрол и има непосредствени наблюдения как А. е
изпълнявала задълженията си; че се е случвало да отказва да обслужва
клиенти на английски език, което води до загуба на оборот, закъснявала е,
решавала е да излезе в отпуск, без да се съобрази с графика на останалите
колеги, в болнични също, имала е пререкания при поставяне на задачи.
Депозира показания, че знае за подавани от ищцата сигнали до МВР и може
4
да се каже, че при възникване на междуличностни конфликти в екипа тя се
обръщала към МВР за разрешаването им, и то повече от веднъж; че
свидетелката е била разпитвана относно неин сигнал заради подадена жалба
срещу нея и срещу хора от екипа с твърдения, че е била заключена в
„Събуей“, което не отговаря на истината; че е имала пререкания с двама
служители от ромски произход, като непрекъснато и изказвала недоволство
от работата с лица от ромски произход; че й е известно както на А., така и на
други служители да са били налагани глоби, каквато практика има в
дружеството.
Заявява, че потокът на клиенти в обекта е намалял след пролетта на
2023 г. и по впечатления на свидетелката това е било трайно.
Според заключението на СИЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, от анализа на приходите от продажби на база
предходния месец на изследвания период м.01.2023 г. – 14.09.2023 г. се
установява, както следва: за обекта в МОЛ „България“ – намаляване на
приходите средно за периода в размер на 0,77%, формиран като средна
стойност на изменението на прихода за текущ спрямо предходен месец, а
спрямо първия месец на изследвания период – м.01.2023 г. – намаляване на
приходите със 7, 67%; за обекта в МОЛ „Сердика“ – намаляване на приходите
средно за периода в размер на 0,97%, формиран като средна стойност на
изменението на прихода за текущ спрямо предходен месец, а спрямо първия
месец на изследвания период – м.01.2023 г. – намаляване на приходите с 5,
21%. Обобщено за двата обекта, се наблюдава плавен спад в приходите от
продажби в размер на 0,92% като средна стойност, а спрямо първия месец на
изследвания период – м.01.2023 г. – намаляване на приходите с 6, 24%.
Вещото лице е посочило, че на 06.10.2023 г. по сметка на ищцата е
постъпила сума в размер на 790, 20 лв., преведена от ответника с основание:
доплащане септември + компенсация + неизползван отпуск.
Видно от изискана справка от ТД на НАП – гр. София относно
действащи трудови договори, сключени с ответното дружество, за периода
14.09.2023 г. – 07.02.2024 г., т.е. след прекратяване трудовото
правоотношение на ищцата, за 8 от посочените в справката 11 лица се
констатира съвпадение на кода по НКПД с този на заеманата от ищцата
длъжност, с 5 от които трудови договори са били сключени преди 2023 г., т.е.
преди периода, в който се твърди да е започнало намаляване обема на работа,
с 2 от тях – след прекратяване ТПО на ищцата (съответно на 30.10.2023 г. и
19.01.2024 г.), а с 1 от тях (под № 10 в справката) – ден преди връчване
заповедта за уволнение на ищцата (на 13.09.2023 г.).
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен
трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било
прекратено от страна на ответника. Посочените обстоятелства в случая не са
5
спорни между страните и се потвърждават от ангажираните писмени
доказателства.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение.
С оглед уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване
обема на работа, в тежест на ответника е да докаже факта на намаляване на
обема на работата към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, както и наличието на връзка между намаления обем на
работата и трудовата функция на уволнения работник, т.е. че намаляването на
обема на работата се отнася към конкретна дейност, реализирана чрез
трудовата функция на уволнения работник.
Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между
намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния
процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като
съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е
намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят
носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този,
който носи доказателствената тежест и по отношение на факта на наличието
на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на
уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено
потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е
налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно
упражнено и уволнението не подлежи на отмяна /в посочения смисъл –
решение № 270 от 2.06.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 152 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 4059/2016 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 50294 от 4.01.2023 г. по гр. д. № 1616/2022 г. на ВКС, IV ГО и др./
Това намаляване трябва да е в обем, даващ основание да се намали
броят на работниците, изпълняващи съответните трудови функции. Когато
намаленият обем на работа е незначителен спрямо общия, каквото например е
намаляване на работата с един или два процента спрямо общия обем, то това
намаляване макар и трайно не може да бъде основание за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Доколко намаляването
на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в
каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността /в посочения
смисъл – решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г. на ВКС, IV
ГО, в което приетото за установено обстоятелство, че броят на
произвежданите от работодателя изделия е намалял с около 9% за период от
6
две години, е обусловило извод за наличие на сериозно и трайно намаляване
на общия обем на работата/.
В случая съдът намира, че установеното от заключението на СИЕ
намаляване в приходите на ответното дружество за период от осем месеца и
14 дни – от м.01.2023 г. до 14.09.2023 г. както за конкретния обект, в който
ищцата е работела – ресторант „Събуей“ в МОЛ „България“, със 7, 67%,,
формирани като средна стойност на изменението на прихода през текущия
месец спрямо прихода за първия месец от изследвания период м.01.2023 г.,
така и обобщено за двата обекта на ответното дружество – с 6, 24%,
формирани на същия принцип, обуславя извод, че е налице намаляване в
обема на работата, доколкото се касае за обекти за бързо хранене, в които се
продават сандвичи, съответно – приходите им представляват покупната
стойност на същите и намаляването на тези приходи в установения обем сочи
на намаляване обема на работа.
Това намаляване има връзка с изпълняваната от ищцата трудова
функция, доколкото същата е заемала длъжността „сандвич артист“, респ.
намаляването на приходите от продажба на сандвичи означава намаляване в
обема на работа на лицата, ангажирани в тяхната подготовка и продажба на
клиентите.
Същевременно, съдът намира, че не би могло обосновано да се приеме,
че това намаляване има траен характер, на първо място – предвид
изследвания период от осем месеца и 14 дни, и на следващо – доколкото,
видно от графиките към констативно-съобразителната част на експертизата,
за обекта на МОЛ „България“ е било налице намаляване на приходите през
м.02.2023 г., след което плавно увеличаване в периода м.03.2023 г. –
м.06.2023 г., последвано от плавен спад в летния период м.07.2023 г.,
последван от увеличение през м.08.2023 г. и рязък спад до края на
изследвания период – до 14.09.2023 г., какъвто рязък спад в края на периода,
част от който съвпада с активния летен сезон, се наблюдава и в представената
обобщено за двата обекта графика. В обобщение, спрямо първия месец от
изследвания период – м.01.2023 г. се констатира намаляване в обема на
работа, но при изследване ръста на приходите за целия период, не би могло
обосновано да се приеме, че това намаляване има траен характер.
С оглед изложеното съдът намира, че от страна на работодателя не се
установява в условията на пълно и главно доказване намаляването на обема
на работата да има траен характер и да обуславя законност на уволнението.
Извод в различен смисъл не следва от показанията на разпитаните свидетели,
че работата е намаляла, тъй като не е достатъчно да е налице намаляване в
обема на работа, а следва същото, както беше посочено, да има траен харакер,
за да възникне в полза на работодателя правото да прекратява ТПО на
соченото основание.
Наред с посоченото, съгласно чл.329, ал.1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
7
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Според разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС,
правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира
още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при
конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част от
предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При
една част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване
на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника
или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в
закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на
работодателя.
При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване
обема на работа, както в случая, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно –
работници и служители на длъжности в намаления обем работа,
задължително се предпоставя от подбор , който става част от правото на
уволнение.
Като приложима в управленческата дейност на работодателя
целесъобразността не е предвидения от законодателя ред за упражняване на
правото на подбор, респективно – за преценка на критериите по чл. 329, ал. 1
КТ. Затова и възможността да бъде разширен кръгът на работниците и
служителите, към които може да се насочи правото на уволнение, е
установена от закона с определянето на обсега на подбора – до длъжности,
които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в
закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата.
При задължителност на подбора, както в случая, работодателят
преценява какъв да бъде обсегът на същия – между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с
намален обем на работата, или в по–широк кръг, чрез включването и на
работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
В случая, както от представения по делото протокол № 41-23/05.08.2023
г. за извършен подбор, така и от показанията на едно от участвалите в
комисията по подбор лица – свидетелката .........., се установи, че
работодателят е извършил подбор, но не между всички 12 лица, заемали
длъжността „сандвич артист“, а само между две служителки на тази
длъжност, една от които – ищцата. Горното се мотивира с констатираното
неизпълнение на служебните задължения именно на тези две служителки. В
случая обаче трудовото правоотношение на ищцата не е прекратено по реда
на налагане на дисциплинарно уволнение за нарушения на трудовата
8
дисциплина, а заради намаляване обема на работа. При това положение за
работодателя е възникнало задължение да извърши подбор между
работниците и служителите, чиито длъжности се намират в звеното с намален
обем на работата, в случая – между всички сандвич артисти, а не единствено
между двете служителки, за които е посочил данни за нарушения на
трудовата дисциплина.
С оглед така приетото, се налага извод, че от страна на работодателя не
се доказва законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, поради което предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаването
му за незаконно и неговата отмяна се явява основателен.
По иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Предвид основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, основателен се явява и обусловеният от него
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на работа.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ:
В тежест на ищцата е да установи, че уволнението е незаконно; че е
останала без работа за периода, за който претендира обезщетение, както и
размера на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението, или последното получено месечно брутно
трудово възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 6/2013 г. на ОСГК на
ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал
без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата
на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия
период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа.
В случая с оглед установената по делото регистрация на ищцата в
Бюрото по труда съдът намира предявения иск за установен по основание,
като по отношение на неговия размер между страните е отделено като
безспорно обстоятелството, че същият е в размер на исковата сума 4 680 лв.
за период от шест месеца – от 14.09.2023 г. до 14.03.2024 г.
По иска по чл.224 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото
9
си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника
обезщетение за неизползвания такъв.
Не се спори между страните относно прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата. От страна на ответника се твърди плащане на
задължението за неизползван платен годишен отпуск.
Установи се от заключението на експертизата по делото, че съгласно
ведомост за заплата за м.09.2023 г. на ищцата е начислена сумата 961, 21 лв.,
от която: заплата 164, 21 лв., 2, 96 лв. класове и 794, 04 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
След приспадане на 10% ДОД дължимото обезщетение по чл.224 КТ
възлиза на сумата 714, 64 лв.
Установи се от заключението на експертизата и че след приспадане на
нормативно установените удръжки в общ размер на 171, 01 лв., в т.ч. от
дължимото трудово възнаграждение, на 06.10.2023 г., в хода на процеса, на
ищцата е изплатена сума в общ размер на 790, 02 лв., включваща дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни, изчислено в
размер на сумата 714, 64 лв.
С оглед изложеното искът следва да се отхвърли изцяло – до размера на
сумата 714, 64 лв. – като погасен чрез плащане в хода на процеса, а над тази
сума до пълния предявен размер от 794, 04 лв. – като неоснователен.
Върху погасената чрез плащане в хода на процеса сума се дължи
законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането –
06.10.2023 г.
По иска по чл.222 КТ:
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него,
съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за
повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се
премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от
работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди
това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече
от 1 месец.
Обезщетението по чл.222, ал.1 КТ се дължи само в случай, че
извършеното уволнение на някое от сочените основания не е отменено. В
случаите на отмяна на уволнението поради незаконосъобразност вредите от
оставането на работника/служителя без работа след уволнението се репарират
от обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ.
Предвид това, от естеството на правото, което се претендира, следва, че
искът по чл.222, ал.1 КТ може да бъде съединен с исковете по чл.344, ал.1,
10
т.1-3 КТ само в условията на евентуалност, тъй като това обезщетение се
дължи само в случай, че ТПО е било законосъобразно прекратено на някое от
сочените основания, сред които и намаляване обема на работа. В случая, с
оглед уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условия за
разглеждане на евентуалния иск по чл.222, ал.1 КТ.
Относно предварителното изпълнение по чл.242, ал.1 ГПК:
Съгласно чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа, с оглед на което в случая следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта относно обезщетението по
чл.344, ал.1, т.3 КТ.
По разноските:
От страна на ищцата се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като за целта
съобрази естеството на спора, вида и обема на предоставената правна защита,
броя на проведените открити съдебни заседания – две, както и
обстоятелството, че минималното възнаграждение при съобразяване нормата
на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 1 554, 60 лв. (1
МРЗ по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер на 780 лв. за 2023 г. +
774, 60 лв. общо по оценяемите искове по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата).
Уговореното адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. не надвишава този
размер до степен, обуславящ извод за прекомерност. Наред с посоченото, от
страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение в размер, по-
голям от претендирания от ищцата.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 950 лв. разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, и претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за правна защита от 06.11.2023 г., в който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 150 лв., платимо по банков път до
13.11.2023 г., доказателства за плащане на което не са представени по делото,
с оглед на което и при съобразяване на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС (според която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път задължително се
представят доказателства за това.), разноски не следва да му се присъждат.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
11
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
всеки от тях се събира такса в размер до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство (обема от
доказателства, наведените доводи и възражения от страните, необходимостта
от провеждане на съдебно дирене и т. н.), съдът намира, че дължимата
държавна такса следва да се определи в размер на по 50 лв. за всеки от тези
искове. Държавната такса за осъдителния иск по чл.344, ал. 1, т.3, вр. чл.225,
ал. 1 КТ, е в размер на сумата 187, 20 лв. Държавната такса за осъдителния
иск по чл.224 КТ е в размер на сумата 50 лв., от която с оглед частта от иска,
която се отхвърля като погасена чрез плащане в хода на процеса, се дължи
сумата 45 лв.
Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на сумата 332, 20
лв.
В тежест на ответника следва да се възложат, на основание чл.78, ал.6
ГПК, и разноските от бюджета на съда за СИЕ, в размер на сумата 500 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на А. А. М., ЕГН **********, извършено със
заповед № 179/08.09.2023 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение,
възникнало с .............., ЕИК ....... по силата на трудов договор №
141/03.08.2020 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ А. А. М., ЕГН
********** на заеманата от нея длъжност „сандвич-артист“.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ....... да заплати на А. А. М., ЕГН **********,
на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, сумата 4 680 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.09.2023 г. –
14.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., ЕГН ********** срещу ..............,
ЕИК ....... иск с правно основание чл.224 КТ до размера на сумата 714, 64 лв. –
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА , а над сумата
714, 64 лв. до пълния предявен размер от 794, 04 лв. – като
12
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ....... да заплати на А. А. М., ЕГН **********
законна лихва върху сумата 714, 64 лв., платена в хода на процеса, от датата
на исковата молба – 24.09.2023 г. до датата на плащането – 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ....... да заплати на А. А. М., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 950 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ....... да заплати на СРС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата 332, 20 лв. държавна такса и сумата 500 лв. разноски за
производството.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в ЧАСТТА, с която .............., ЕИК ....... е осъдено да заплати на
А. А. М., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ,
сумата 4 680 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 14.09.2023 г. – 14.03.2024 г.
Решението в частта относно допуснатото предварително изпълнение,
имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13