РЕШЕНИЕ
Номер 123424.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20202100502119 по описа за 2020 година
Прои Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на Е. Д. П. –ответник по гр.д. № 320
/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
1500/03.07.2020 год. постановено по същото дело ,с което са наложени
мерки за защита на за срок от 12 месеца в полза на малолетните деца Н. и
И. Н. по повод извършено по отношение на тях домашно насилие на
08.01.2020 г. и 13.01.2020 г. от тяхната майка и законен прдставител Е. Д.
П. ,като въззивницата е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие ,забранява й се да приближава на по-малко от100 м.
молителите ,както и жилището при бащата ,което обитават –в гр. *** ,ул.
„****************** „ № ** ,като временно е определено
местоживеенето на децата при родителя,който не е извършил насилието –
бащата И. Н. ,въззивницата е задължена да посещава специализирана
програма за работа с извършители на домашно насилие към ЦПНП-
Бургас и на ответницата е наложена глоба в размер на 600 лв. – на
осн.чл. 5 ал. 4 ЗЗДН
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и необосновано.
1
На първо място се оспорва извода на съда ,че възникналият
конфликт на 08.01.2020 г. между страните –бивши съпрузи /чийто
отношения безспорно са влошени/може да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.Още по.малко такъв може да се
квалифицира като такъв акт случилото се на 13.01.2020 г..Напротив –
подчертава се ,че в молбата за защита от бащата липсва конкретика за
извършен акт на насилие на 13.01.2020 г.,поради което недоумение буди
фактът ,че съдът е прием ,че са извършени два акта на домашно насилие
,единият от които – на 13.01.2020 г.
Подробно се анализират обясненията на двете малолетни деца
,изслушани по реда на чл. 15 ал. 1 ЗЗДН и се подчертава явната
манипулация от страна на бащата ,както и противоречивите им показания
,както и че причините ,които децата изтъкват за желанието си да живеят
при баща си са от битово естество , а не поради упражнено спрямо тях
насилие.Посочва се ,че от м. 01.2020 г. децата живеят при баща си при по-
добри битови условия и на практика са въвлечени в конфликта между
двамата родители на страната на баща си ,считайки ,че с по-
рестриктивното си поведение към тях майка им ги е предала.Сочи се ,че от
приетата по делото психологична експертиза е било установено ,че
инцидента от 08.01.2020 г. е единичен и изключение –като резултат от
хормоналните промени при майката и особеното й психическо състояние
/тъй като се грижи за болната си майка/.Направените изводи на съда в
противната насока –относно психическото напрежение над двете деца ,са
според въззивната страна невярни и необосновани ,още повече ,че
предмет на делото е единствено актът на домашно насилие на 08.01.2020
г. ,описан в молбата ,който попада в едномесечния срок по чл. 10 ЗЗДН ,а
останалите твърдения –за насилие след развода ,не може да бъдат
обсъждани в настоящото производство .
Сочи се ,че в случая с описаните актове на домашно насилие
се е целяло подготвянето и приключването в полза на бащата висящото
вече пред БРС дело за родителски права ,отколкото постигане на ефекта
по ЗЗДН.Твърди се ,че липсват доказателства за упражнено домашно
насилие ,а представените от ищцовата страна такива не водят до
карегоричен извод за упражнен фиически тормоз /като подробно се
2
обсъжда представеното медицинско удостоверение /.Прилага се и
разпечатка от вайбър кореспонденция междзу майката и детето Н. ,в
което той изразява отношението си към нея.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново,с
което се отхвърли изцяло молбата за защита .
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице ,при наличие на правен интерес от обжалване ,в законния срок и е
процесуално допустима.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страни .В съдебно заседание чрез процесуалните си
представители оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване
на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Производството е инициирано по реда на чл. 8 т. 2 от ЗЗДН-по
молба на И. Н.ев Н.ев като баща на малолетните Н. и И. за издаване на
заповед за защита на децата против тяхната майка Е. Д. П. ,с която да се
наложат мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1,3,4 и 5 ЗЗДН .В приложената
към молбата декларация за извършено домашно насилие по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН молителят изтъква ,че на 08.01.2020 г. малкият му син И.
,плачейки му се е обадил по вайбър и силно разтревожен му казал ,че
майка му /бившата съпруга на молителя/ е набила жестоко големия му
брат Н. ,отнела му телефона,като е изключила интернета ,за да няма
връзка с външния свят.Молителят веднага звъннал на майката ,но същата
не се обадила и междувременно получил друго съобщение от малкия И.
,че виковете и побоят в другата стая продължават и самият той е много
разстроен.Тогава молителят звъннал на тел. 112 и тръгнал към жилището
на майката с децата ,като на адреса се срещнал с полицаите , а той
останал вън.Полицаите стояли дълго време в апартамента ,но на излизане
му казали ,че не може да вземе децата ,защото радителските права са
предоставени на майката .Междувременно детето И. му писало още
3
веднъж и било много разстроено.В понеделник – на 13.01.2020 г.
молителят успял да се види с децата ,които отказали да се върнат при
майката ,но той не посмял да ги задържи.На същата дата бащата завел на
лекар Н. ,който се оплакал ,че го болят гърдите от побоя над него ,като им
бил издадено съдебно-медицинско удостоверение за състоянието на
детето .Според въпросното съдебно-медицинско удостоверение детето е
имало синкаво-мораво връвонасядане 3х1 см. в областта на дясното
седалище в долната трета, кръвонасядане по страничната външна
повърхност на лява подбедрица –в горната трета ,косо разположено,както
и болки в областта на гръдния кош.
От обясненията на двете деца пред съда майката е ударила Н.
два-три пъти с дистанционното по главата, а след това-много пъти по
ръцете ,корема и краката .Кагото малкото дете И. й казал да спре да се
кара на брат му и да го удря ,майката го изгонила в другата стая и
продължила да удря Н. .След това И. се обадил на баща си .Обясненията
на децата кореспондират и със заключението на неоспорената съдебно –
аудиотехническа експертиза ,раротила по приетите като доказателства
флаш –памет -сива и черта ,от които вещото лице е снело репликите на
хартиен носител и е идентифицирало лица .Кореспондират и с двете
заключения на психологичните експертизи,които между другото
установяват ,че към настоящия момент няма обективни или субективни
данни за проявено въздействие или манипулация и натиск по отношение
на децата от страна на бащата с цел заемане на страна в конфликта на
родителите .Пак в тази връзка и в този смисъл е и представения по делото
социален доклад ,от който става ясно ,че психологическото напрежедение
над двете деца е системно след развода на родителите им ,като във
връзка с влошените взаимоотношения между родителите малотелния Н. е
бил насочен към социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа-с
включен психолог“ в ЦОП-Бургас.
Всичко това е дало основание на първоинстанционния съд да
приеме за доказано упражненото от ответницата П. над двете деца
домашно насилие на 08.01.2020 г и на 13.01.2020 г. по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН ,като е посочил ,че действията й имат неблагоприятно въздействие
върху психическото и нравствено развитие на децата и противоречат на
4
техните интереси .те са събудили в децата основателен страх за тяхното
здраве ,успеваемост в училище и добро бъдеще .Затова е приел ,че
адекватни на нуждите на пострадалите са предвидените мерки по чл. 5 ал.
1 т. 1,3,4 и 5 ЗЗДН за срок от 12 месеца. Настоящият съдебен
състав напълно споделя изложените от първостепенния съд мотиви ,към
които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК. На първо място следва да
се подчертае ,че направените от първостепенния съд изводи са
изключително задълбочени и се базират на цялостен анализ на всички
събрани по делото доказателства ,като съдът правилно е изходил и от
самото естество на производството ,неговите цели и значение ,както и от
обстоятелството ,че ,макар предмет на обсъждане да е единствено актът
на домашно насилие следва да бъде съобразена и спецификата в
изключително деликатните отношения родител-деца ,която да бъде
съобразена при определяне на най-адекватните мерки за защита .
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на
представената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,както и на
обясненията на пострадалите деца .В тази връзка правилно е посочил ,че
нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна
доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по делото липсват
други доказателства . С оглед на специфичния характер на отношенията
,чиято защита се търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя
,търсещ защита ,ред ,като представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на
която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното
насилие само на основание приложената декларация ,доколкото в нея се
съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото
,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай доказателствената тежест на
ответника при направеното оспорване ,че е извършил акт на домашно
насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно
нейната доказателствена сила .Законът за защита срещу домашното
насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно
производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с възможност
5
за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По
този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството
,който има възможност и следва да опровергае доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено изрично в
чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни доказателства. Тук не
става дума за разместване на доказателствената тежест ,но не може да има
спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на
базата на простото й оспорване ,без провеждане на доказване в
противната насока.Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЗДН, за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Защитата от домашното насилие
в семейната среда, която законът предоставя на децата е с цел
подрастващите да не попадат под негативни влияния, които са в състояние
да се отразят негативно върху формирането им като пълноценни
личности. Законната закрила на децата се разпростира както срещу
директното, така и срещу индиректното домашно насилие.Всяко дете има
право на закрила за нормалното му развитие и защита на неговите права и
интереси, съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето.
Доколкото в настоящия случай декларация по чл.9 ал. 3 ЗЗДН
изхожда от бащата на децата ,който не е присъствал по време на
инцидентите , съдът не е базирал своите изводи само въз основа на
твърденията ,въведени в декларацията , а след анализ на всички събрани
по делото доказателства – гласни и писмени ,включително и назначените
психологически и аудиотехнически експертизи .В тази връзка
неоснователни са възраженията на ответната –въззивна страна ,че съдът
е обсъждал отношенията на майката с децата и тяхното състояние за по-
продължителен период ,докато предметът на делото е единствено актът на
домашно насилие на конкретната дата ,описана в молбата в едномесечния
срок по чл. 10 ЗЗДН .Невярни са обвиненията ,че съдът формирал своите
изводи за доказаност на молбата ,позовавайки се недопустимо на
останалите доказателства – психологически експертизи и основно –на
обясненията на децата ,които изцяло били повлияни и манипулирани от
бащата .Споменаването на поведението на ответницата и начинът на
6
общуване между нея и децата , е само във връзка с психологическия
портрет на ответницата ,даден и в заключението на назначената
психологическа експертиза и е по повод задълбочения анализ на
създадените отношения между ответницата и децата й .Същото се касае и
до приложения социален доклад –който ,макар и да не представлява
удостоверяване на държавен орган за спорен факт ,но е приобщен за
сведение на съда относно описаните в него отношения в семейството
.Тези доказателства са обсъдени твърде задълбочено и настоящата
инстанция счита ,че направените въз основа на тях изводи са правилни и
обосновани.В тази връзка възраженията са ,че в голямата си част
мотивите на съда обсъждат общото състояние на семейната среда и
отношенията на майката –ответница към децата – молители ,както и на
психоемоционалното състояние на ответницата и децата ,което било
извън предмета на делото .Тези отношения и състояния обаче не са
осъдени изолирано ,а във връзка с конкретните актове на насилие на
посочените в молбата дати и са доказателство за наличието на
предпоставки за конкретния акт на насилие ,предмет на делото/този
анализ е послужил предимно при определяне на адекватните мерки за
защита / .Именно обсъждайки всички доказателства ,съдът е приел ,че
спрямо децата е осъществен акт на психологическо насилие –както в
посоченото от молителите време и дати ,така и в течение на един
продължителен период /безспорно е ,че няма пречки лицето да се обърне
за защита и при наличие на проява на продължителни или чести такива
действия на насилие ,всяко от които поотделно или в съвкупност покрива
един или повече от случаите ,за които се счита ,че е налице домашно
насилие /,а отделно е осъществен и акт на физическо насилие спрямо
детето Н. В крайна сметка изводите за упражнено психическо насилие
от ответницата спрямо двете й деца и физическо такова-спрямо Н. на
сочените от тях дати са направени и след обсъждане на представените
по делото гласни доказателства –показанията на свид. И. и Н.
В крайна сметка следва да се подчертае ,че ответницата
не е представила никакви доказателства ,опровергаващи както
съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,така и останалите
представени от молителя доказателства ,които по пътя на пълното и
7
главно доказване установяват осъщствените актове на домашно насилие
на сочените в молбата дати .Наведените във въззивната жалба
възражения ,с част от които се оспорват представените от противната
страна доказателства , са твърде голословни и не се подкрепят по никакъв
начин по делото .Напротив –установено е например ,че опити за
манипулация на децата има по-скоро от страна на майката ,отколкото от
тази на бащата .
Всичко това дава основание на настоящия съдебен
състав да счита ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,като
при този резултат в полза на въззиваемия молител следва на осн.чл. 78 ал.
3 ГПК да бъдат присъдени и направените от него разноски по делото
.Видно от приложения договор за правна защита и съдействие същите
възлизат в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1500/03.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 320/2020 г. по описа на Бургаския районен съд
ОСЪЖДА Е. Д. П. ,ЕГН ********** ,с адрес – *** да
заплати на И. Н.ЕВ Н.ЕВ ,ЕГН ********** от гр. *** сумата
500/петстотин /лева-направени разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9