Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 708 /26.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Бургас, в открито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2457 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят С.Р.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат С.И.И. и съдебен адрес: ***, е оспорил заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0269-000054/20.09.2021г.
на началник група РУ Средец при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.171,
т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена
принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. №А7790НС за срок от шест месеца поради нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не е
предоставил собствения си автомобила, описан в заповедта, на лицето, което е
установено да го управлява на 18.09.2021г. В жалбата е посочено, че
жалбоподателят един месец преди това на 17.08.2021г. го е оставил на
автосервиз, находящ се в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ бл.450 и е оставил ключа
от автомобила на автомонтьора А.Г.Д., който е негов познат без да остави
документите за автомобила, в т.ч. застраховка „Гражданска отговорност“,
регистрационен талон и други. Причината за ремонта била нуждата от смяна на
накладки. След като потърсил автомобила, А.Д. по телефона го уведомил, че не е
отремонтиран, а след това престанал да вдига телефона. На 24.09.2021г.
жалбоподателят отишъл до сервиза лично и тогава Д. му обяснил, че без негово
разрешение се качил на автомобила и бил спрян от служители на МВР на разклона
за с.Вълчаново по пътя Бургас-Б., където му съставили акт и свалили номерата на
автомобила, защото Д. бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Твърди,
че категорично не е предоставял възможност на Д. да управлява собственото му
МПС, а го е оставил за ремонт и че не му е известен фактът относно отнетото
СУМПС на Д.. Иска обжалваната ПАМ да бъде отменена.
В съдебно заседание, чрез представител
по пълномощие адвокат И., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за
отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът не се явява и не изпраща
представител.
ФАКТИ:
Според представения АУАН с бланков №
948728 от 18.09.2021г. на същата дата около 22:00 часа на разклон „Вълчаново
ханче“ бил спрян за проверка лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № А 7790
НС, собственост на жалбоподателя, управляван в този момент от А.Г.Д., по
отношение на който се установило при проверката, че е лишен по административен
ред от право да управлява МПС с наказателно постановление №
20-0769-005570/05.02.2021г., влязло в сила на 12.03.2021г. В акта е отбелязано,
че като доказателства са иззети 2 бр. регистрационни табели № А 7790 НС. Във
връзка с това на 20.09.2021г. е издадена процесната заповед, с която на
собственика на автомобила, настоящ жалбоподател С.Х. е била наложена ПАМ на
основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № А 7790 НС за срок от шест месеца поради това, че
автомобилът е бил предоставен на неправоспособен водач.
По делото след двукратно разпореждане на
съда е представено наказателното постановление, съставено на водача на
автомобила А.Г.Д. – НП № 20-0769-005570/05.02.2021г., с което за нарушение на
чл.174, ал.3 ЗДвП (отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за употреба на наркотични вещества и техните аналози) му било наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца. Наказателното постановление е връчено на 04.03.2021г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.Г.Д.. В показанията си свидетелят
заяви, че жалбоподателят му оставил преди шест месеца собствения си автомобил
„Мерцедес Спринтер“ за подмяна на накладки. Оставил и ключа от автомобила без
документите. Автомобилът престоял в сервиза около месец. Жалбоподателят бил
чест клиент на свидетеля, оставял многократно собствените си автомобили за
ремонт. Твърди, че на датата, посочена в акта, му се наложило да отиде до с.Р.,
което е до гр.Б., където живее майка му, за да й занесе лекарства. Признава, че
към този момент е бил с отнета шофьорска книжка и че този факт не е бил
известен на С.. Въпреки, че не притежавал необходимата правоспособност към този
момент, решил да вземе автомобила на С., защото тогава нямал друг работещ
автомобил под ръка. На връщане го спрели на мястото, описано в АУАН, понеже
автомобилът бил с тъмни стъкла и предизвиквал съмнение за осъществяване на
трафик на мигранти. При проверката полицаите установили, че е лишен от право да
управлява МПС и извикали полицаи от Средец, които му съставили акт. Седмица
по-късно уведомил С. за случилото се. Твърди, че С. и друг път е оставял свои
коли за ремонт, които свидетелят също е карал, но само за да ги тества след
ремонта, не е ходил някъде с тях, както в конкретния случай.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП - началник група в РУ Средец при ОД на МВР – Бургас, който със заповед
№ 251з-3805/26.08.2021г. на директор на ОД на МВР Бургас е оправомощена да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Обжалваната заповед
съдържа фактически и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният
ред, регламентиран в специалния закон и в АПК.
При издаване на
заповедта е нарушен материалният закон.
Съгласно чл.171, т.2а,
буква „а” от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен
ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.
В процесния случай е
приложима последната хипотеза, при която е предвидено прекратяването на
регистрацията на ППС на собственик, чиито автомобил е управляван от друго лице,
за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а“ на т.2а.
По делото не е спорно, че на 18.09.2021г.
А.Г.Д. е управлявал собствения на жалбоподателя лек автомобил с рег. №А7790НС,
въпреки че е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Формално са изпълнени всички елементи на фактическия състав на приложената от
административния орган норма на чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП). Периодът, през който е постановено прекратяването на
регистрацията е съобразен с изискванията на тази норма.
В процесния случай обаче се установи, че
водачът на автомобила А.Д. е автомонтьор и лекият автомобил на жалбоподателя му
е бил оставен в държане, за да бъде ремонтиран. В тези случаи, с оглед
необходимостта автомобилът да бъде преместен в рамките на автосервиза,
собственикът винаги оставя ключа, който позволява автомобилът да се приведе в
движение. По делото се установи, че жалбоподателят не е оставил документите на
автомобила – свидетелство за регистрация, контролен талон, доказателство за
платена винетка, договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят
не е могъл да предполага, че лицето, на което поверява автомобила, ще го
използва не за целите, за които му е оставено, а именно да го ремонтира, а ще
го управлява, за своя лична изгода, извън очертанията на автосервиза. Затова
съдът счита, че в случая обжалваната заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като
с оглед установените факти тя се явява несъответна на целта на закона.
Конкретната цел е регламентирана в
самата норма – осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения. В хипотезата на нормата на
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, в която е регламентирано, че уредената
принудителна административна мярка се налага и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице някои от обстоятелствата, изрично
изброени в нормата, законодателят цели да дисциплинира собствениците на МПС да
полагат грижата на добър стопанин, когато предоставят тази своя вещ на друго
лице, като вложат усилия, за да установят дали това лице е правоспособен водач,
който добросъвестно и в съответствие със закона би управлявал тяхното МПС. В
процесния случай обаче жалбоподателят – собственик на моторното превозно
средство, чиято регистрация е прекратена, не е предоставил на А.Д. автомобила си
за управление по републиканската пътна мрежа, а го е оставил в автосервиз за
ремонт. Затова с прекратяване на регистрацията на автомобила, собственост на
жалбоподателя, не би се осигурило преустановяване на административното
нарушение, извършено от А.Д., не защото нарушението не е извършено от самия
собственик, а защото собственикът никога не е имал намерение да предоставя
автомобила си на това лице за ползване и управление.
По изложените съображения обжалваната
заповед като незаконосъобразна поради противоречие с целта на закона следва да
бъде отменена.
С оглед изхода от спора разноски следва
да се присъдят в полза на жалбоподателя. Те са претендирани своевременно и се
дължат от ответника, в размер на 410 лв., от които 10 лв. – платена държавна
такса за образуване на съдебното производство (л.14) и 400 лв. – платено възнаграждение
за един адвокат (л.4 и л.29).
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0269-000054/20.09.2021г. на началник група РУ Средец
при ОД на МВР Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Бургас да заплати на С.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: