Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 10553 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.М., ответник в производството пред СРС.
Обжалва се решение № 98760/19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 20655/2016 г.
по описа на СРС.
Навеждат се доводи за постановяване на
съдебното решение от незаконен състав, тъй като по делото липсвал протокол за
разпределяне на делото на съдията, който го е постановил. Това означавало, че
решението е незаконно.
По съществото на
спора във въззивната жалба се сочи, че
доказателствата по делото следва да бъдат ценени през призмата на истинността и
достоверността. Следвало да се избегне съдебната грешка. В случая изводите на
съда се базирали единствено на протокола за ПТП. По делото нямало представено
наказателно постановление, а това според особения представител било
задължително. При това положение следвало да се приеме, че решението е
мотивирано от негоден административен акт.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго по справедливост.
Въззиваемата страна /ищец в производството пред СРС/ - З. „Д.Ж.и з.“, в законоустановения срок е депозирала
отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение. Последното било постановено от законен състав. Не били допуснати сочените
от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата и съответно
постановяване на решение. Фактическата обстановка била правилно установена. Решението
било постановено при съобразяване със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. От последното се установило, че ПТП е реализирано по вина на
ответника, водач на МПС. Установило се от събраните писмени доказателства, че
ответника към датата на ПТП е неправоспособен водач на МПС, тъй като СУМПС му
било отнето. Плащането на застрахователното обезщетение от страна на
застрахователя ищец било доказано. Налице били предпоставките на чл.274, ал.2 КЗ, отм. По своя правен характер протоколът за ПТП представлявал официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 08.05.2019 г., обстоятелство, което се
установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната жалба е
подадена на 17.05.2019 г.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното
решение, което се обжалва искове по чл.274, ал.2 КЗ,отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД са били
уважени.
Ето защо съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
Въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:
Действително, с
протокола за избор на съдия-докладчик делото е разпределено на съдия М.Ш.,
председател към 15.04.2016 г. на 50-ти състав. Това е съдията администрирал
исковата молба.
Всички останали
процесуални действия, вкл. съставяне на доклада по чл.140 ГПК, както и
разглеждането на делото в публичното съдебно заседание, в което е даден ход на делото по съществото
на спора са извършени от съдия Я.Д.. Обжалваното решение също е постановено от
съдия Я.Д..
По общо правило, съдебен акт, постановен в гражданския процес от
незаконен състав, е нищожно. Ако конституирането на съдебния състав по
конкретното дело в първа инстанция е в нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от
2007 г., съответно чл. 12а ЗСВ от 1994 г., отм, постановеното от него решение,
когато подлежи на въззивно обжалване, обаче е постановено в нарушение на
процесуалните правила и, само ако поради това е постановен и крайния незаконен
резултат, е неправилен съдебен акт (допуснатото процесуално нарушение само
тогава се явява съществено). Този резултат следва от правомощията на
въззивния съд. Той, сезиран с жалба не разполага с възможността да го обяви за
нищожно или да го обезсили само поради установено нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от 2007 г., съответно чл. 12а ЗСВ от 1994 г., отм. Въззивната инстанция
не е организирана като контролноотменителна, а като такава по същество. Както е
изяснено в множество съдебни решение по чл. 290 ГПК - решение №
454/28.03.2014 г. по гр. д. № 4478/2013 г. на III г.о на ВКС, решение № по гр.
дело № 7175/2013 г. на IV г.о., решение № по гр. дело № 6606/2014 г. на IV
г.о., решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV г.о, решение
№ 237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г.о. и решение №
60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV г.о. ВКС, въззивният съд се
произнася след самостоятелна преценка на събраните по делото в двете инстанции
доказателства, доводи и възражения на страните, като прави свои собствени
фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване. Въззивният съд при всички случаи сам се произнася
по материалноправния спор и прави свои изводи по фактите и правото. Като краен
резултат само съпоставя своето разрешение по материалноправния спор с това на
първата инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя обжалваното
решение, като в последните два случая постановява частично или изцяло различно
разрешение по материалноправния спор.
По съществото на
спора:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е налице валидно сключен договор
по застраховка ГО за отговорността на водача на л.а.“Рено Меган“ с ******, собственост
на ответника, действаща към датата на ПТП.
От заключението
на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установило, че щетите по л.а. „БМВ“
с рег. ******са вследствие от
реализираното ПТП.
Установено било,
че ответникът, като водач на л.а.“Рено Меган“ с ****** е допуснал нарушение на
ЗДвП, като не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното МПС в резултат
на което е настъпило съприкосновение между последното и паркирания л.а. „БМВ“ с
рег. ******и по този начин , виновно е
причинил вредосносния резултат.
Вещото лице по
СТЕ посочило, че стойността на щетата по застрахованото имущество е 411,84
лева, изчислена по средни пазарни цени.
От представения
по делото Протокол за ПТП се установявало, че
към момента на настъпване на ПТП, ответникът е бил неправоспособен водач
на МПС, доколкото СУМПС, което му било издадено било отнето.
От представените
по делото доказателства се установявало, че ищецът е изплатил на собственика на
увреденото имущество, обезщетение в размер на 221,60 лева.
Затова и били
налице предпоставките на иска по чл.274, ал.2 КЗ, отм., който е приет от СРС за
основателен и като такъв е бил уважен в рамките на претендирания размер от
221,60 лв.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Съгласно чл. 274,ал.2 от КЗ,отм. застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление.
От ответникът
/пред СРС/ не е бил подаден отговор в срока по чл.131 ГПК.
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че е било налице валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и ответника към датата на настъпилото застрахователно събитие/л.9
пред СРС/.
От представените
платежни документи се установява, че ищецът е заплатил на собственика на
увреденото МПС сумата в размер на 221,60 лв., за която сума е насочил иска си
срещу ответника, водач на МПС, за който се твърди, че е виновен за
реализирането на ПТП.
От заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ САТЕ се установява, че ПТП
е реализирано поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от
ответника вследствие на което същият осъществява ПТП с паркирания автомобил,
застрахован при ищеца, като със странична дясна част го удря в предна лява
част. След извършен анализ на документите по делото, вещото лице достига до
извода, че щетите по лек автомобил марка БМВ, ДК № 8628 ВК са причинени
вследствие на ПТП от 21.10.2015 г. Стойността на щетите според вещото лице
възлизат на 411,84 лв.
Решението
е правилно:
Настоящата
съдебна инстанция споделя мотивите на първата съдебна инстанция. Изводите на
съда съответстват на събраните по делото доказателства. Неоснователен е довода
на въззивника, че СРС е достигнал до извода за основателност на ищцовата
претенция само въз основа на протокола за ПТП. Първоинстанционният съд е
обсъдил и анализирал в тяхната съвкупност всички събрани по делото
доказателства, вкл. заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която
видно от съдържанието на протокола, съставен за извършените от съда и страните
процесуални действия в публичното съдебно заседание, състояло се на 12.11.2018
г., не е било оспорено от нито една от страните по спора.
Твърдението
на особения представител в горецитираното о.с.з., че ответникът е имал документ
за правоспособност е останало недоказано.
Видно
от протокола за ПТП в графата „свидетелство за управление на МПС“ относно
участник 1 /ответника/ е посочено „отнето“.
Протоколът
е съставен на мястото на ПТП от длъжностно лице от РДВР, гр.Шумен в рамките на
неговата законова компетентност.
Противно
на твърдяното от особения представител на въззивника, наличие на влязло в сила
наказателно постановление не е задължителен елемент за уважаване на иска по
чл.274, ал.2 КЗ, отм. Само за пълнота на изложението ще посочим, че такова може
и да съществува в правния мир, но доколкото този доводи е извън срока по чл.133 ГПК, то доказателства за установяване на това не се събират.
В
случая крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Ето защо
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на
спора въззивникът няма право на разноски за производството пред въззивната инстанция.
В полза на въззиваемата
страна разноски се следват и такива се присъждат в размера, в който са
направени- 300 лв. разноски за особен представител и 300 лв. за
юриск.възнаграждение или общо в размер на 600 лв.
По изложените мотиви,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 98760/19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 20655/2016 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Севинч К.М. /с предишно име Е. Н. Е./, ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на З. „Д.Ж.и з.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 600 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: