Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Пазарджик, 18.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1542/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.Е., с ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 17-*************г., издадено от
Началника на РУ- С. при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за неправилност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява. Поддържа жалбата, дава обяснения по случая и пледира за отмяна на НП
и алтернативно предлага да му бъде наложено само наказание глоба без лишаване
от право да управлява МПС.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в
което са изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 14.06.2017
г., около 21,45 часа, в с. К., на ул. „Първа“ в посока с. В., управлява автобус
„***, собственост на „***“ ЕООД гр. В. с МОЛ Д.Х.Й., като при извършената му
проверка било установено, че МПС е без поставени регистрационни табели на
определените за това места.
Това било установено от автопатрул на РУ- С. при
ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя- св. М.С.. До
изясняване на случая на водача на автобуса- жалбоподателя А. Е. било
разпоредено да не управлява МПС, като същото било оставено на паркинга на
бензиностанция „А. 2000“ да разрешаване на въпроса. По-късно на жалбоподателя
св. С. съставил по повод на констатираното АУАН с бл.№ 001279/30.06.2017 г. за
извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на който бил предявен и връчен
срещу подпис.
Материалите по образуваното административно
производство били изпратени от административния орган в РП- Пазарджик, където с
постановление на прокурор от 23.08.2017 г. било образувано досъдебно
производство. В хода на разследването по същото била установена следната
фактология:
На
14.06.2017 г. Д.Т., закупил от дружество „***“ ЕООД от гр.В. автобус „***“.
Същият бил предназначен за нуждите на федерацията по карате в гр.Х., като до
сделката се стигнало след като
автобусът бил обявен от собственика му за продажба в интернет сайт. При
пътуването си до гр.В. с посочената цел Т.бил придружаван от жалбоподателя А.Е..
След като собственикът на автобуса уверил Т., че МПС е в движение, бил сключен
договор за покупко-продажба. Собственикът на автобуса съобщил на Т., че СРМПС,
както и регистрационните табели на МПС се намират в КАТ- Пазарджик и може да ги
получи от там. След изготвянето на необходимите документи, Т.и жалбоподателя Е.
си тръгнали със закупения автобус, като Д.Т.управлявал лекия автомобил, с който
се придвижили до гр. В., а след него жалбоподателят Е. управлявал процесния
автобус. И двете МПС се движели с включени аварийни светлини. Около 21.45 ч. те
се намирали на ул. „Първа“ в с.К., обл.Пазарджик, където били забелязани от св.М.С..
Последният спрял двете моторни превозни средства за проверка, в хода на която
установил, че водач на автобуса е жалбоподателя А.Е.. Установил също, че
автобусът бил без регистрационни табели. Поради тази причина св. С. извършил проверка
в информационните масиви на МВР. След направена справка се установило, че
автобусът е с прекратена регистрация. Пред полицейския служител Д.Т.заявил, че
е закупил автобуса същия ден от лице в гр.В. и смятал да извърши промяна в
регистрацията на моторното превозно средство, което да ползва за нуждите на
федерацията по карате в гр. Х., чийто председател е. Св. С. разпоредил на
водача да паркира автобуса на намираща се в непосредствена близост
бензиностанция, където да остане до решаването на въпроса. По късно бил
съставен горепосочения АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
В хода на разследването било установено, че автобус „***“ бил собственост на „***“ ЕООД, представлявано от Д.Х.Й., както и че същият бил регистриран в Сектор „ПП“ с рег.№ ***, но регистрацията му била прекратена, считано от 27.10.2016 г.
При тази фактология прокурорът преценил, че
извършеното от жалбоподателя Е. деяние само от обективна страна покрива
признаците на престъпния състав на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред. Същевременно е приел, че липсва
признаците от субективна страна на престъплението, понеже жалбоподателят Е. не
е имал в съзнанието си представата, че управлявания от него автобус не е бил
регистриран по надлежния ред. С оглед на това с постановление от 23.11.2017 г.
прокурорът прекратил наказателното производство водено срещу А.Е. на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила.
Препис от същото ведно с материалите по наказателното производство били
изпратени на началника на РУ- С. с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на Е..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 08.02.2018 г. съставил срещу А.Е. атакуваното
НП. Последното е връчено лично на санкционираното лице на 22.07.2019 г., видно
от разписката към НП, а жалбата против НП е депозирана по пощата на същата
дата, видно от пощенското клеймо на плика на л.6 от делото, лично от
санкционирания чрез АНО пред РС- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на
актосъставителя- св. М.С. и обясненията на жалбоподателя Е., както и от
материалите по ДП № *****г. по описа на РУ- с. пр. преписка Вх. № *********г.
на РП- Пазарджик.
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетеля и обясненията на жалбоподателя, като същите се
явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на АНП, проведеното разследване по наказателното
производство, както и на съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на
същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП. Това е
така, тъй като не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС,
което е без поставени регистрационни табели на определените за това места.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП разписва, че по
пътищата отворени за обществено ползване се допускат да се движат само МПС,
които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните
места. В описанието на нарушението липсват обстоятелства относно регистрацията
на управляваното МПС. Не е посочено дали МПС е регистрирано по надлежния ред,
респ. дали не е регистрирано или е с прекратена регистрация, както и ако е
прекратена кога, с какъв акт, на какво основание и поради каква причина. От
писмените доказателства и от събраните гласни такива става ясно, че ВМПС е било
с прекратена регистрация, поради спирането му от движение, считано от
27.10.2016 г.
Непосочването на обстоятелствата визирани
по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята
защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето
на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Налице и друго основание за отмяна на
НП, дори и хипотетично да се приеме, че не е налице допуснатото посочено
по-горе процесуално нарушение. Както се установи по делото, жалбоподателят е
знаел, че управлява процесния автобус без поставени рег. табели и че същите се
намирали в Сектор „ПП“- Пазарджик. Установи се безспорно обаче, че същият не е
знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, т.е. че същото не е регистрирано
по надлежния ред към момента на управлението му. При
тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не се
установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал
виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до
необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това,
че жалбоподателят е съзнавал, че автобусът е бил с прекратена регистрация и че
това е станало на 27.10.2016 г.
На следващо място липсва каквото и да е доказателство
по делото, че към инкриминираната дата жалбоподателят
е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената
дерегистрация на автобуса. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя
би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по
смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко
АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл
в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му
не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Налице е и още едно основание за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност. НП е
било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН, вместо при условията на чл.36
ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН
№ 001279/30.06.2017 г. При това положение АНП е било образувано и се е развило
незаконосъобразно, което пък съставлява абсолютно процесуално нарушение водещо
до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя
АУАН е бил изпратен в РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе
прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е прекратил образуваното
НП, водено срещу жалбоподателя за посоченото престъпление, като е изпратил
материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е следвало да се развие
при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН ( в
редакцията, действаща към момента на образуване на АНП- бел. моя), когато се
установи, че деянието за което е образувано АНП, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
В случая това не е било сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и
АНП не е било прекратено от наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
да не допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства-
наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от
там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с
което ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия
по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи- съд или прокуратура и едва ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган, то той вече ще е
компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус
не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН,
който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е
съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо
АНП, което след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С
това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН
(съгласно новата редакция в сила след произнасянето на прокурора и изпращането
на материалите на АНО- бел. моя), което е опорочило необратимо цялото
производство по административно наказване и на собствено основание налага
отмяна на издаденото НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-*************г.,
издадено от Началника на РУ- С. при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на А.И.Е., с
ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 5 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: