№ 141
гр. Благоевград, 24.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Дончева Въззивно
гражданско дело № 20251200500015 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
Жалбоподателят В. В., редовно призован – не се явява, за него се явява
баща му В. В.. Жалбоподателят В. Д., редовно призован – явява се. Двамата
жалбоподатели се представляват от адв. А., редовно упълномощена.
За ответното дружество „ДОДЕК 3“ ЕООД, редовно призовано - явява
се законния представител Г.С. с адв. К.-Б., преупълномощена от адв. Анева.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.-Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, счита че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. А.: Поддържам въззивната жалба, по съображенията изложени в
нея. Поддържам частната жалба срещу атакуваното определение, по
съображенията изложени в същата. Нямаме доказателствени искания по реда
1
на чл. 266 от ГПК.
АДВ. К.-Б.: Оспорваме въззивната жалба, както и частната такава,
считаме същата за неоснователна. Нямаме доказателствени искания, няма да
сочим нови доказателства.
Предвид отсъствието на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: От името на доверителите ми ви моля да постановите
решение, с което да уважите подадената въззивна жалба против атакуваното
първоинстанционно решение, като отмените същото и уважите предявените
искове като основателни и доказани. Моля да намерите, че при постановяване
на атакуваното първоинстанционно решения, съставът на РС Благоевград е
допуснал нарушение на материалния закон, налице е несъответствие между
правните изводи на съда и материалния закон, чл. 59 от ЗЗД. Решаващият
състав е допуснал и множество съществени нарушения на процесуалните
норми на чл. 235, ал 2 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172 от ГПК и е
постановил необоснован съдебен акт. Във въззивната жалба съм посочила, че
съставът на РС Благоевград е отхвърлил предявените от ищците срещу
ответното дружество искове, с първия довод, ще го прочета, защото ми е
трудно смислово да го възпроизведа, а именно, че ищците не проведоха
доказване за, цитат „Действия на обогатилия се ответник, които представляват
вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на
вещта без овластяване, паричното обезщетение на правото на ползване и
размера му, налично обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, и
разликата между тях, изискуемост на вземането за обезщетение“. Горният
цитат е обективиран на стр. 19 от мотивите. Изводът, който е направил РС
Благоевград за недоказаност на претенциите на ищците спрямо ответника е в
пълно, тотално противоречие с материалния закон - чл. 59 от ЗЗД и практиката
по неговото приложение, която е трайна и константна на ВКС. Във въззивната
жалба съм цитирала част от практиката, посочила съм конкретни решения,
като в писмената защита, която ще представя днес съм посочила и други
решения, в които еднозначно съставите на ВКС приемат, че размерът на
вредата се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота, а
именно това е средната наемна цена на същия функционален тип имот. В
случая, в хода на първата инстанция е приобщена неоспорена от страните
СТОЕ, изпълнена от в.л. Х.Г., който е дал отговор на въпроса - Какъв е
размерът на средномесечния пазарен наем за периода от 14.04.2020 г. - до
01.10.2023 г. за двата обекта, заснети по КК на с. Логодаж, със съответни
2
крайни дентификатори 6 и 7, които фактически са преустроени в един обект
от въззиваемото дружество, по време на ползването му, който обект е без
отделен идентификатор по КК. В случая, съставът на РС Благоевград като е
приел, че ищците не са провели доказване както на обедняването, своето
обедняване, така и на обогатяването на ответното дружество, е постановил
решение в разрез с трайната и константна практика на ВКС. В писмената
защита, която ще представя на стр. 4,5 и 6 съм цитирала конкретни решения
на ВКС, които са постановени след като с определения на същия, са допуснати
до касация въззивни решения, по материалноправния въпрос, а именно при
държане на чужд имот без правно основание, как следва да се определи
дължимото на собственика обезщетение за ползите, от които последният е
лишен, а именно чрез размера на наема получен от държателя по сключения от
него наемен договор с трето лице или чрез средната пазарна наемна цена за
процесния имот. Така например в Определение № 23/12.01.2018 г. на ВКС, по
гр.д. № 2191/2017 г., четвърто ГО, ГК, съставът на ВКС е приел, че
единственият обективен критерий за определяне размера на паричното
обедняване на собственика е само пазарът, търсенето и отдаването под наем
на недвижими имоти, с характеристиките на процесния. В решение №
267/20.01.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 13/2013 г. на трето ГО, което решение е
постановено по идентичен материалноправен въпрос, съставът на ВКС е
приел, че обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота,
които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни
наемни цени за конкретния имот. Моля да намерите, че съставът на РС
Благоевград, като е приел, че ищците не са провели доказване на размера на
вредата, в хипотеза, че по делото е приобщена, неоспорена от страните СОЕ,
за размера на средномесечния пазарен наем за процесния имот, е постановил
решение, в противоречие с материалния закон и с трайната и константна
практика на ВКС, по приложение на същия. При постановяване на
първоинстанционното решение, съставът на РС Благоевград е допуснал и
множество съществени процесуални нарушения. Само ще маркирам, съставът
на РС Благоевград не е ценил гласните доказателства на нито една от двете
страни по спора, с аргументи, че същите са в родствена връзка или в
приятелски отношения с всяка от страните. Съобразно трайната практика на
ВКС, съдът допуска процесуално нарушение ако не извърши преценка на
събраните гласни доказателства по реда на чл. 172 от ГПК, като е
недопустимо да не цени показанията на свидетели, само защото те са в
родствена връзка със страна по делото. Съдът е допуснал и процесуално
нарушение, което се изразява в това, че е приел, че исковете на ищците са
неоснователни, защото ищците не били собственици на имотите, за които
претендират обезщетение в размер на дължимия наем. В случая, съставът на
РС Благоевград е процедирал нарушение на служебното начало и е излязъл
извън предметната рамка на спора, очертан от ищците с ИМ и от заявените
възражения на ответното дружество. Съобразно отново трайната практика на
ВКС, обективирана в множество решения, част от които съм цитирала в
писмената защита, съдът не може да отхвърли предявения иск поради
3
недоказаност на факти, които не са били спорни между страните. В случая
между страните по делото не е имало спор, че ищците са собственици на
имотите, за които претендират обезщетение в размер на дължимия наем. Нещо
повече, ответното дружество, с отговора на ИМ, предяви срещу ищците
насрещни искове – главни и по два евентуални към всеки от главните искове, с
които искове претендира стойността на направените подобрения от
дружеството, в същия фактически преустроен обект, който по КК е заснет
като два отделни обекта. В случая, съдът без да има основание за това, според
нас, отдели насрещните искове в отделно производство, но видно от отговора
на ИМ, както и от насрещната ИМ, както и от възраженията и доводите
наведени в отговора и в хода на цялото производство, между страните в нито
един момент не е имало спор, че именно ищците са собственици на заснетите
по КК два обекти, като фактически ответното дружество е преустроило в един
обект, като в хода на това производство пред първата инстанция е предявил
насрещни искове, срещу ищците, за заплащане на подобренията извършени от
него в този фактически преустроен обект. В случая, спорът пред РС
Благоевград се свеждаше до това дали ответното дружество е ползвал за
процесния период процесните обекти, фактически преустроени в един на
правни основания, тъй като между страните по делото е сключен
предварителен договор за покупко-продажба, предмет на който обаче не са
тези два самостоятелни обекта заснети по КК, които фактически ответното
дружество е преустроил в един обект, предмет на същия предварителен
договор, е идеални части от терен и бензиностанция. Атакуваното от нас
първоинстанционно решение и е напълно необосновано. В хода на първата
инстанция са събрани писмени доказателства, които по категоричен начин
установяват правата на собственост на ищците върху процесните два
самостоятелни обекта по КК. В писмената защита съм цитирала на кои
страници са писмените доказателства пред първата инстанция, които са
останали необсъдени от РС Благоевград. От вниманието на съдебния състав
са убегнали констатациите и от СОТЕ, че самостоятелните обекти, за които
ищците са представили скици, схеми по КК, в които са отразени като
собственици, фактически са преустроени свързани от ответника чрез
извършени от него СМР в един отделен обект. В този смисъл е приобщено
заключение на в.л. Х.Г., което отново в тези му части е останало необсъдено от
съда или по-скоро съдът го е обсъдил, ценил го е, но не е направил въз основа
на това заключение връзка с извода, до който е достигнал, че ищците не са
съсобственици на тези два процесни имота. В обобщение, атакуваното
първонистанционно решение е грубо неправилно, тъй като съставът на РС
Благоевград по два въпроса, по които е налице безспорна съдебна практика на
ВКС, се е произнесъл в разрешение със същата, а именно приел е, че ищците
не са провели доказване на своето обедняване, което според практиката е в
размера на средномесечния наем, който те биха получили ако отдаваха под
наем двата самостоятелни обекта, че не са провели доказване на
обогатяването на ответника, което отново според практиката на ВКС се
изразява в това, че ответникът си е спестил заплащането на този
средномесечен наем. В хипотеза, че е налице неоспорена от страните СОЕ,
4
която дава отговор на този въпрос, както и по въпроса, че ищците не са
собственици в хипотеза, че такъв спор не е имало между страните, напротив,
ответното дружество в хода на същото производство е предявил насрещна
ИМ, с която претендира подобренията извършени от него в обекта, във
фактически преустроения обект, който по КК е заснет като два самостоятелни
такива, съсобствен между ищците и въззивници в производството. По
изложените съображения и тези, които съм изложила подробно в писмена
защита, моля да постановите вашето решение и да ни присъдите сторените
разноски, съгласно списъка, който представям по реда на чл. 80 от ГПК.
АДВ. К.-Б.: Уважаеми въззивни съдии, моля да постановите вашия
съдебен акт, с който да потвърдите решението на РС Благоевград. Считам
същото за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в унисон със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моля, с оглед
процесуална икономия, да ми бъде дадена възможност да представя писмени
бележки. С оглед представения списък за разноски на насрещната страна,
правя възражение за прекомерност, с оглед сложността на спора. Ние не
претендираме разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Предоставя на страните 7-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5