РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1264
гр. Пловдив, 29.06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело 872
по описа за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба на Д-р П.Й.К.–
Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Пловдив срещу
Експертно решение № 0314, зас. № 040 от 02.03.2022г. на Националната експертна
лекарска комисия, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и се иска отмяната му в оспорената част, като се изразява несъгласие единствено в частта за срока на определения
процент ТНР, което оплакване може да бъде
отнесено към основанията за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.А.намира жалбата за
неоснователна по съображения подробно изложени в депозираното по делото писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна В.Г.Т., редовно
призована, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна ТЕЛК - ПЕТИ СЪСТАВ КЪМ УМБАЛ ПЛОВДИВ АД, редовно
призована, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно призована, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, редовно призована, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересованата страна ОБЩИНА ПЛОВДИВ,
РАЙОН „СЕВЕРЕН“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,оспорва
основателността на жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Д-р П.Й.К.–
Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Пловдив срещу
Експертно решение № 5244, зас. № 185 от 09.11.2021г. на ТЕЛК - ПЕТИ СЪСТАВ КЪМ УМБАЛ ПЛОВДИВ АД, в частта му
за срока на определения процент трайно намалена работоспособност - пожизнен. С
експертното решение на ТЕЛК е
извършено преосвидетелстване на лицето по документи и е определен процент ТНР 50
% срок пожизнен. След преглед на приложените в медицинското досие медицински
документи, съгласно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се е произнесла само по повода, посочен в
жалбата, на основание чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ
и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на
ТЕЛК по отношение на определения процент трайно намалена работоспособност 50% с
пожизнен срок, считано от 17.08.2007г., с водеща диагноза „карцином на дясна млечна жлеза“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед
разрешаването на административноправния спор следва в случая на първо място да
се констатира, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК,
предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав
по хирургични, ортопедични и сърдечно - съдови болести, определен съобразно
диагнозата по раздел ХII, част VIII от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение,
постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното
решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В
настоящето ЕР водещата диагноза е „карцином на дясна млечна жлеза“. Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните
състави на НЕЛК, се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната
хипотеза специализираният състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно
- съдови болести, се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от
председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3
от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че
оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
Спорен
между страните по делото е въпросът относно срока на определения процент на трайно намалена работоспособност на Т. за
заболяването „карцином на дясна млечна
жлеза“, който предопределя и заключението дали
административният орган е тълкувал и приложил правилно материалния закон-нормата
на чл. чл.69, ал.4 от НМЕ.
Казано с други думи,
спорът между страните е изцяло правен и е свързан с
тълкуването на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ.
Съгласно посочената разпоредба „При
дефинитивни състояния без възможност за
пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на
инвалидността.“ Легална дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“ се
съдържа в нормата на § 1, т.5 от ДР на НМЕ, съгласно която „Дефинитивни
състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във
времето.“ Тълкуването на двете норми в тяхната взаимовръзка сочи, че чл.69,
ал.4 от НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните състояния, които не
търпят позитивна еволюция във времето и
именно за тях е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността.
Очевидна е също така волята и целта на законодателя да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, тъй като това периодично освидетелстване е безпредметно,
при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във времето. Що се отнася до твърдението в жалбата, че можело да настъпи
негативна еволюция на освидетелстваното лице, това действително е така, но
последната ще доведе до евентуално преосвидетелстване по желание на лицето,
което обаче по никакъв начин няма да се
отрази на пожизнения срок на инвалидността.
Поради
това правилно и в съответствие с нормативната уредба НЕЛК е определила пожизнен
срок за конкретното дефинитивно състояние
/страните дори не спорят, че състоянието е такова, като в същото време
не са необходими специални медицински знания, за да се определи състоянието
като дефинитивно/, а при извършената служебна проверка на оспорения акт на
основанията по чл. 146 от АПК съдът не констатира основания за отмяна на акта или
за обявяването му за нищожен.
Поради изложеното съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК
и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, XII състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на д-р П.Й.К.– Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП
на НОИ - Пловдив срещу Експертно решение № 0314, зас. № 040 от 02.03.2022г. на
Националната експертна лекарска комисия, в частта му за срока на определения
процент трайно намалена работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – гр.София да заплати на Национална лекарска комисия разноски
в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :