О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 227
Гр. Бургас, 15. 08. 2019г.
В И М Е Т О Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети
август през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА
ВАНЯ ВАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдията- докладчик Захариев
в. ч. н. д. № 856- 2019г. по описа на Съда, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 345 ал. 1 НПК.
Образувано е по повод постъпил въззивен частен протест от Прокурор при Районна прокуратура- Царево против протоколно определение № 66 от 28. 06. 2019г. по НАХД № 146- 2019г. на Районен съд- Царево, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на конкретно посочени в него нарушения. В протеста се посочват подробни съображения защо прокурорът счита, че определението е незаконосъобразно и се предлага неговата отмяна.
Препис от този частен протест е изпратен на защитника на обвиняемите П.В.П. и Б.И.В. адвокат Пламен Димитров от АК- София, който е депозирал писмено становище. В него се изразява несъгласие с доводите на прокурора и по същество с предложението му до настоящата инстанция делото да продължи в съдебната си фаза. Отправя се молба протестът да бъде оставен без уважение, а определението на районния съд да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства и атакуваното определение, съдът приема за установено следното:
Съдебното производство по делото е било образувано пред компетентния първоинстанционен съд по повод внесено постановление на Прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а ал. 1 НК за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК срещу обвиняемите П.В.П. *** с ЕГН ********** и Б.И.В. ***, ЕГН********** за това, че на 27. 07. 2016г., около 02. 30 часа в гр. **, ул. „**“, в съучастие като съизвършители, причинили лека телесна повреда на Р. С. Ш., изразяваща се в масивно кръвонасядане с травматичен оток на клепачите на ляво око , охлузване на коленете, контузна рана тилно и лекостепенно мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Поради спецификата на съдебното производство- по реда на Глава Двадесет и осма НПК, съдът стриктно е приложил разпоредбата на чл. 376 НПК / без предварително изслушване на страните/, като съдията- докладчик с разпореждане е приел, че основанието за разглеждане на делото по този ред е налице и насрочил делото в законосъобразен състав за разглеждане в открито съдебно заседание. При проведеното такова обаче / вж. л. 33 и сл. съдебно дело/ защитникът на двамата обвиняеми е направил аргументирано искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за допълнително разследване поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите. В противен смисъл думата е взел прокурора, който намира, че нарушения на процесуални правила не са допуснати. При това съдът се е оттеглил и е постановил атакуваното определение. В него съдът е посочил какви съществени процесуални нарушения на досъдебното производство са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите- неизвършване на искани от тях процесуално следствени действия, включително и неиздирване на лице, което обвиняемите са посочили като извършител; липса на произнасяне по направените искания по надлежния формален ред и пр.
С настоящия частен протест против определението по същество прокурорът не оспорва обстоятелствената част на това обвинение. Намира обаче, че съдът, като същински господар на процеса е в правомощията си да реши доколко обвинението е доказано, включително и като събира нови доказателства.
Настоящата инстанция счита, че тези съображения на прокурора са неоснователни. Действително- съгласно разпоредбата на чл. 378 ал. 2 НПК съдът може да цени събраните по делото доказателства и да събира нови такива, но в случая искане за събиране на такива нови доказателства и възражения против определени действия на органите на досъдебното производство са били направени още в тази първа фаза на процеса. На следващо място е вярно е, че в атакуваното определение съдът не е посочил конкретно правните разпоредби, които са нарушени от прокурора. Внимателния прочит на обстоятелствената част на определението обаче води до единственият правилен извод, че районният съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на обвиняемите и че това е станало именно с определение, а не с разпореждане защото е постановено в съдебно заседание по дело, образувано по внесено предложение на прокурора.
Съгласно разпоредбата на чл. 249 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 НПК, съдът прекратява съдебното производство когато на досъдебното производство са били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила, водещи до нарушаване правото на защита на обвиняемия- да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството и пр. В конкретния случай обвиняемите са научили в какво се обвиняват и именно затова са направили редица искания по вече извършените / например разпити на свидетели без присъствие на родител или психолог; извършване на следствени действия по делегация и тяхното формално правно документиране в делото/ и необходимостта от извършване на нови следствени действия- например издирване и разпит на конкретно посочено от тях трето лице, което пак според тях е автор на инкриминираното деяние. Държавното обвинение не е предприело каквито и да било действия по това искане, нещо повече- дори не е намерило за необходимо / впрочем очевидно и при изготвения протест не намира за необходимо / да вземе отношение в надлежна форма защо по същество е отказало да удовлетвори това искане. В този смисъл и само на това основание органът на досъдебното производство е нарушил правото на обвиняемите да участват равнопоставено в производството- което, и както беше посочено по- горе само за себе си е съществено отстранимо нарушения на процесуални правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита и е в пряко противоречие с основен принцип в българското наказателно производство- чл. 13 НПК, пък и с разпоредбата на чл. 107 НПК. Нещо повече- противоречи и на ратифицираната и реципираната ЕКЗПЧОС- конкретно на чл. 6, т. 3, б. „d“ от Конвенцията. А да се твърди, че задължението за разкриване на обективната истина тези изцяло върху съда е не само незаконосъобразно, но и е опасен прецедент за прехвърляне на цялото отговорност върху Съда. Очевидно е, че към настоящия момент Законодателят е далеч от това разбиране- иначе би премахнал изцяло досъдебното производство като самостоятелна фаза в наказателния процес. Доколкото Съдът има определени правомощия, те са единствено с оглед на ролята му на арбитър, а не господар в процеса. В конкретния случай районният съд обосновано е приел какво би следвало да бъде коригирано в действията на държавното обвинение, което, разбира се, не означава, че в съдебната фаза на процеса не могат да бъдат предприети и други следствени действия, включително и за изграждане на вътрешно убеждение.
Останалите изложени както в частния протест, така и в писмените възражения против него на прокурора и защитника- теоретични и практически- са ирелевантни към конкретния казус. И доколкото изложените в атакуваното определение на съда съображения се споделят от настоящата инстанция, определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал. 1 НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 66 от 28. 06. 2019 година по НАХД № 146- 2019г. на
Районен съд- гр. Царево.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :