№ 12386
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110165760 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими към установяване на подлежащите на доказване факти по делото, поради което
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
По искането на ищеца за изискване на информация от . съдът ще се произнесе в
насроченото съдебно заседание след отделяне на спорните от безспорните между страните
обстоятелства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изискване на информация от . по
реда на чл. 186 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2025г. от
09.40 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения договор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
1
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът . твърди, че по силата на неформални договори за изработка ответникът . му
възлагал извършване на дейности по диагностика и ремонт на собствени на ответното
дружество автомобили. Сключването на договорите ставало с директно посещение на
сервиза от служител на ответника и оставяне на съответния автомобил за диагностика,
съответно по същия начин били приемани издадените за диагностика и ремонт фактура и
обработената поръчка със справка към нея за извършените дейности. Твърди, че по
посочения начин му било възложени извършване на диагностика и ремонт на автомобил с
рег. № . на 18.07.2019г., на който автомобил бил извършен ремонт на стойност 1525,10 лв.;
диагностика и ремонт на автомобил с рег. № . на 06.08.2019г., на който автомобил бил
извършен ремонт на стойност 38,45 лв.; диагностика и ремонт на автомобил с рег. № . на
17.10.2019г., на който автомобил бил извършен ремонт на стойност 60,51 лв.; диагностика и
ремонт на автомобил с рег. № . на 09.09.2020г., на който автомобил бил извършен ремонт на
стойност 50 лв.; диагностика и ремонт на автомобил с рег. № . през 2019г., на който
автомобил била извършена диагностика с резултат „за основен ремонт“ и диагностика и
ремонт на автомобил с рег. № . през 2019г., на който автомобил била извършена диагностика
с резултат „за основен ремонт“, като общата стойност на извършените ремонти се равнявала
на сумата от 1674,06 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че изготвил поръчки-договори за всички
автомобила, с изключение на последните два с рег. № . и с рег. № ., тъй като за тях ремонтът
се явявал нецелесъобразен. Твърди, че всички автомобили били непотърсени от ответника и
останали на паркинг и охрана при ищеца до датата на подаване на исковата молба, като
ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение за извършената работа. Съгласно т. 14
от договорите-поръчки за автомобили, неполучени 3 дни след обявената дата за получаване,
клиентът следвало да заплати паркинг 10 лв. на ден. Тъй като автомобилите не били
потърсени дълъг период от време, през който ищецът ги съхранявал на отговорно пазене и
като израз на добронамереност, вместо таксата по т. 14, ищецът начислил на ответника
месечна такса паркинг в размер на 30 лв. на месец за всеки автомобил, както следва: за
автомобил с рег. № . за периода от 18.07.2019г. до 31.10.2023г. (за 52 месеца) – сумата от
1560 лв. с ДДС, за автомобил с рег. № . за периода от 06.08.2019г. до 31.10.2023г. (за 50
месеца) – сумата от 1500 лв. с ДДС, за автомобил с рег. № . за периода от 17.10.2019г. до
31.10.2023г. (за 48 месеца) – сумата от 1440 лв. с ДДС, за автомобил с рег. № . за периода от
09.09.2020г. до 31.10.2023г. (за 49 месеца) – сумата от 1470 лв. с ДДС, за автомобил с рег. № .
за периода от края на 2019г. до 31.10.2023г. (за 46 месеца) – сумата от 1380 лв. с ДДС и за
автомобил с рег. № . за периода от края на 2019г. до 31.10.2023г. (за 46 месеца) – сумата от
1380 лв. с ДДС, или общата дължима сума за паркинг на непотърсените автомобили – на
стойност от 8730 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че извършената работа е изпълнена
своевременно и приета от ответника, както и че за стойността на дължимото
възнаграждение са издадени фактури, приети и надлежно осчетоводени от ответника, но
въпреки неколкократно отправяните покани ответникът не заплатил дължимите суми, с
оглед на което се претендира за осъждането му да заплати дължимото по договорите
възнаграждение, както и дължимата такса за паркинг съобразно договорите. Претендира се и
2
законната лихва от подаване на исковата молба – 28.11.2023г. до окончателното изплащане
на вземанията, както и разноски за производството.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Моли да му се
даде възможност да ангажира доказателства в първото съдебно заседание, като заявява, че не
желае делото да се гледа в отсъствие на представител на дружеството.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между страните са сключени
неформални договори за изработка с предмет диагностика и ремонт на всеки от посочените
в исковата молба автомобили с твърдяното съдържание, по силата на които е извършил
възложената му работа, чиято стойност се равнява на претендирания размер, че е предал
работата, съответно същата е била приета от ответника без възражения, че страните са
постигнали уговорка за заплащане на такса за паркинг на непотърсени автомобили в
претендирания размер на месец, че е имало определен ден за предаване на всеки от
обслужваните автомобили от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че се е явил да прегледа, респ. приема
извършеното в уговорения срок, а при установяване на фактите в тежест на ищеца, че е
платил претендираните вземания.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
предаване, респ. приемане на работата от ответника, както и че е имало определен ден за
предаване на всеки от автомобилите, а също така че страните са предвидили заплащане на
месечна такса за съхранение на непотърсени автомобили, която за исковия период се равнява
на претендирания размер.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК на ответника, че не сочи доказателства
за установяване на фактите в негова доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4