МОТИВИ към Присъда
№ 8 от 20.01.2020 г., постановена по НЧХД № 1396/2019 г. по
описа на БРС, LI наказателен състав
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод на
постъпила в съда частна тъжба от Д.Г.Ж., ЕГН **********, против подсъдимия
Р.П.П., ЕГН **********, с обвинение за това, че в условията на продължавано
престъпление, в периода от 01.10.2018 г. до 10.10.2018 г. е извършил следните
деяния: на 01.10.2018 г., около 14.00 часа, в гр. Бургас, в коридора на ОУ
„К Б“, в присъствието на колеги и ученици, казал публично унизителни за честта
и достойнството на Д.Г.Ж., в качеството й на длъжностно лице -
заместник-директор в ОУ „К“ - гр. Бургас, при изпълнение на службата й,
изявления, като многократно я е нарекъл „некъдърница“,
„подмазвачка“, „гьзоблизка“, „подлога на директора“; на 10.10.2018 г., около
15.00 часа, в гр. Бургас, в кабинета ми на трети етаж в ОУ „К, в присъствието
на колеги и служител на Първо РУ - Бургас, в качеството й на длъжностно лице,
при изпълнение на службата, нанесе публично обиди на Д.Г.Ж., като я нарекъл
„некъдърница“, „подмазвачка“, „гьзоблизка“, „подлога на директора“ -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебното производство частният тъжител Д.Г.Ж. беше конституирана в
качеството й на граждански ищец като предяви, а съдът прие за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия Р.П.П. в размер на 2500 лева,
представляващи обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 10.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С
протоколно определение от 25.11.2019 г. съдът прекрати производството по делото
в частта по отношение на повдигнатото обвинение, че на „10.10.2018 г., около
15.00 часа, в гр. Бургас, в кабинета ми на трети етаж в ОУ „К“, в присъствието
на колеги и служител на Първо РУ - Бургас, в качеството ми на длъжностно лице,
при изпълнение на службата ми, нанесе публично обиди на Д.Г.Ж., като я нарекъл
„некъдърница“, „подмазвачка“, „гьзоблизка“, „подлога на директора“.
Определението е влязло в сила на 11.12.2019 г., като производството продължи
само досежно обвинението, че на „01.10.2018г., около 14.00 часа, в гр. Бургас,
в коридора на ОУ „Княз Борис“, в присъствието на колеги и ученици, казал
публично унизителни за честта и достойнството на Д.Г.Ж., в качеството й на
длъжностно лице- заместник-директор в ОУ „К“ - гр. Бургас, при изпълнение на
службата й, изявления, като многократно я е нарекъл „некъдърница“, „подмазвачка“,
„гьзоблизка“, „подлога на директора“ – престъплениечл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа повдигнатото
обвинение и счита, че то е доказано по категоричен начин. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен, както предявеният граждански иск да бъде уважен в
пълен размер, претендира разноските по делото.
Частният
тъжител се придържа изцяло към казаното от повереника си и моли за осъдителна
присъда и уважаване на гражданския иск.
Защитникът
на подсъдимия излагат подробни аргументи в негова защита и за налагане на
минимално наказание и определяне на справедлив размер на гражданската
претенция.
Подсъдимият
съжалява за стореното, като искането му е било да види детето си.
Съдът,
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.П.П. е роден на *** г.
в гр. Айтос. Същият е български гражданин, неженен, работи като учител по
музика в СОУ „Е“ в гр. Бургас.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че до момента подсъдимият е
неосъждан.
На 14.09.2018 г. е
издадена заповед от началника на РУО – Бургас, с която било наредено
тъжителката Д.Г.Ж., изпълняваща до
тогава длъжността заместник-директор по учебната дейност в ОУ „С“ в гр. Бургас,
да изпълнява задълженията на директор на училището до завръщането на титуляря
от отпуск, считано от 14.09.2018 г.
На 01.10.2018 г.,
около 14.00 часа, св. Д И била на смяна, като дневна охрана на портала на
ОУ К. В същия ден, директно, без да спре на входа, подсъдимият П. се
втурнал да влиза към вътрешната врата на училището и успял да влезе, тъй като
механизмът на врата бил развален. Когато се опитала да го настигне, за да го
спре, подсъдимият на висок тон се разкрещял и заплашил свидетелката И, че ако я
доближи ще я убие и продължил да се качва по стълбите на втория етаж.
Подсъдимият започнал да чука на вратата на директорката, но тя отсъствала
поради болничен. Когато видял, че няма никой тръгнал към третия етаж и се
насочил към стаята на заместник – директорите, на третия етаж на училището. По
това време там били тъжителката Д.Ж. и св. Г, които чули силни викове и
крясъци откъм коридора и излезли да проверя какво се случва. Видели подсъдимия
Р.П. да бяга нагоре по стълбите, а след него бягала и дневната охрана на
училището – св. Денка Иванова, която се опитвала да го спре. В коридора се
чували викове и крясъци и обидни думи. Първоначално разговорът започнал в
коридора на училището, но тъжителката го помолила да влязат в кабинета, защото
подсъдимият П. викал, крещял и обиждал, а през това време един от класовете
минавал по стълбите. Подсъдимият говорел неуважително, на висок тон,
жестикулирал и многократно се обръщал към тъжителката Ж. с изразите „подлога на
директора“, „некъдърница“, „слуга на директора“, „нечистоплътна“, „гъзоблизка“,
„че миреше“, „че не знае какво е сапун“, „че ще я уволни“, като обидите
започнали още в коридора и продължили в кабинета. След като чула някой да крещи
и да говори на висок глас, в кабината влязла и св. Гергова, която
също стана свидетел на случилото. Подсъдимият се опитвал да изрази
некомпетентността на тъжителката, както и че тя била некъдърна. Целта на
посещението на подсъдимия била да се види с дъщеря си, която учела в училището.
Всичко това се отразило много негативно върху тъжителката, тя не била на себе
си, била много притеснена, била разконцентрирана, разсеяна, допускала грешки в
работата, не работела адекватно, била подтисната от случилото се, станала
изнервена и неспокойна, и постоянно мислела за инцидента. Тъжителката била
много засегната от казаните от подсъдимия думи и било нужно много време за да
се успокои.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Р Г, Ж Ги Д И както и
от приложените по делото писмени доказателства – заповед за назначаване
на длъжност директор; длъжностна характеристика на длъжността
директор; удостоверение на л. 62, етичен кодекс, и справка за съдимост на
подсъдимия.
И
тримата свидетели са били преки очевидци на случилото се,
които подробно разказват как са установили идването на подсъдимия в
училището, качването му по стълбите и насочване към стаята на тъжителката.
Пресъздават поведението на подсъдимия и отправянето на обидните думи към
тъжителката, изразяващи се в многократно изричане на
думите „некъдърница“, „гъзоблизка“ и „подлога на директора“.
Отправените думи били много добре възприети от тъжителката и от
свидетелите Р Г и Ж Г, тъй като същите били изречени в тяхно присъствие. И
тримата свидетелите установиха, че по време и място на изричане на обидните
квалификации към тъжителката е имало колеги и ученици. Свидетелката Генова
установи, че докато били още в коридора, по това време, един от класовете се
връщал от час по физическо, което се потвърждава и от показанията на св.
И. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р Г, Ж Г и Д И,
казаното тях е логично и без съществени противоречия, а удостоверените
посредством тях факти и обстоятелства са изложени по безпристрастен и обективен
начин, като в своята съвкупност подкрепя изложеното в тъжбата на тъжителката
досежно изричането на думите „некъдърница“, „гъзоблизка“ и „подлога
на директора“.
От представената по делото
заповед се доказва, че към инкриминираната дата тъжителката Д.Ж., изпълняваща до
тогава длъжността заместник-директор по учебната дейност в ОУ „С“ в гр. Бургас,
е изпълнявала задълженията на директор на училището, считано от 14.09.2018 г.
Подсъдимият в
своите обяснения заявява, че е учител с многогодишен стаж, познава много добре
етичните правилата и пропусквателния режи в училище. Заявява също, че не е
виждал дъщеря си от както е ученичка в ОУ „К“ и това е продиктувало поведението
му.
Анализираната съвкупност от доказателства води съда до
единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически
констатации и намира за установено по безспорен начин, че подсъдимият е
отправил към тъжителката думите - „некъдърница“, „гъзоблизка“ и „подлога на
директора“.
Не се установи по делото само обстоятелството, че
подсъдимият е отправил към тъжителката обидната дума „подмазвачка“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението срещу
подсъдимия Р.П. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК е доказано по
безспорен и несъмнен начин и се подкрепя от събраните гласни и писмени
доказателства. С деянието си последният е осъществил от обективна страна
състава на престъплението, като на 01.10.2018г., около 14.00 часа, в гр.
Бургас, в коридора на ОУ „К, в присъствието на колеги и ученици, казал публично
унизителни за честта и достойнството на Д.Ж., в качеството й на длъжностно лице
- заместник-директор в ОУ „К“ в гр. Бургас, при изпълнение на службата й,
изявления, като многократно я е нарекъл „некъдърница“, „гьзоблизка“,
„подлога на директора“.
Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността, както и оществените отношения, които
осигуряват нормална обстановка на длъжностните лица да изпълняват служебните си
задължения по време и място на изпълнението на службата.
От обективна страна се доказа,
че на 01.10.2018 г., около 14.00 часа, подсъдимият Р.П. е изрекъл по адрес на
тъжителката Д.Ж. думите „некъдърница“, „гъзоблизка“ и
„подлога на директора“, които с оглед съдържанието и значението им несъмнено са от естество да засегнат в отрицателен аспект
чувството й за
чест и собствено достойнство. Обидните думи са били изречени в присъствието на тъжителката Ж., която ги е възприела незабавно, като безспорно са били унизителни за пострадалата и са засегнали честта и
достойнството й. В конкретния
случай, думите са били изречени многократно с цел да бъде засегната
тъжителката, по начин, че да се омаловажи смисъла на действията й и се изрази
пренебрежение към личността й и длъжността която изпълнява. Употребените изрази
са цинични и се изразяват в грубо неуважение към представителя на ръководството
на учебното заведение. Обидата е била отправена спрямо длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, при изпълнение на службата му, тъй като
тъжителката Ж. е заемала
длъжността директор на ОУ „С“ в гр. Бургас и по време на деянието е била на
работа, като е изпълнявала служебните си задължения. Обидата е била нанесена и
публично по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, в сградата на учебното
заведение, в присъствието на колеги и преминаващите ученици, като обидните
изрази са били чути от повече от две лица.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
изразите „некъдърница“,
„гъзоблизка“ и „подлога на директора“ са обидни. Предвиждал е, че
казаното може да засегне честта и достойнството на тъжителката, и именно това е
целял.
В конкретния
случай не се доказа думата „подмазвачка“ да е била
изричана от подсъдимия и да е възприета от присъстващите свидетели, поради
което съдът оправда подсъдимия Р.П.П. за това да е изрекъл думата „подмазвачка
“ по отношение на тъжителката Д.Г.Ж., на основание чл. 304 НПК.
По
наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, при което съдът счита, че са налице предпоставките за
прилагане института на освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Съдът взе предвид
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимия и мотива му да осъществи контакт с детето си. За отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на повече от едно
квалифициращо обстоятелство от състава на престъплението, мястото и времето на
извършване на престъплението - в коридора и в кабинет на учебно заведение, че
подсъдимият има качеството на учител, както и явното незачитане на установените
правила и ред в самото учебното заведение. Като преподавател с
дългогодишен опит подсъдимият е бил много добре запознат с установените етични
правила на българския учител и тези за пропусквателния режим в училището, но въпреки
това ги е нарушил и е проявил явно неуважение към колегите си и в частност към
директора на училището – тъжителката Ж.. Не се е съобразил и с установения ред
в сградата и с молбите на дневната охрана да не влиза по време на учебния
процес.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че за постигане целите на генералната и специалната
превенции на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК адекватно по
вид и размер наказание се явява глобата, определена под средния размер, а
именно от 2000 лева, в полза на държавата. Настоящият
състав намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това
наказание ще бъдат постигнати в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК.
По гражданския
иск:
За да бъде уважен
гражданския иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени
следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки (юридически факти) -
деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между
деянието и вредите и виновно поведение. Подсъдимият беше признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 3, от НК, а
отговорността е на лицето, което е причинило вреди другиму. От събраните по делото
доказателства се установи, че именно подсъдимият, в резултат на противоправното
си поведение, е причинил престъпния резултат – обидил е многократно
пострадалата. По делото категорично се доказа от показанията на св. Г, че
вследствие на случилото се и изречените обидни квалификации пострадалата се
засегнала, била възмутена от държанието на подсъдимия, който бил и колега.
Тъжителката Ж. била разсеяна, неадекватна, подтисната, нещата не
вървели, не можела да излезе от ситуацията, не работела адекватно. Съдът отчита
и обстоятелството, че деянието е било извършено на работното място на
пострадалата, в присъствието и на други колеги и ученици, което е оказало още
по-неблагоприятно влияние върху психиката й. Тези обстоятелства говорят за
претърпени психически травми от тъжителката, които са отшумявали дълго време
след случилото се.
Съдът определя
размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. След като взе
предвид интензитета на престъпното посегателство, причинения стрес, засягането
на честта и достойнството на тъжителката, случилото се пред нейните колеги, в
учебно заведение, счита, че предявеният граждански иск за причинените
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 1500 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието - 01.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, като в останалата част до пълния предявен размер от
2500 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
Предвид крайният
резултат по делото разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен, а частният тъжител е направил изрично
искане за присъждане на направените от него разноски, на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец
сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено от последния
адвокатско възнаграждение на повереника му за процесуално представителство пред
съда и сумата в размер на 12 лева, представляваща направените от частния
тъжител разноски по делото за държавна такса. Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на РС-Бургас сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и сумата от 5 лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВО:К.А.