Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260131 14.04.2020год. град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
първи въззивен граждански състав
На
тридесети първи март
Две хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание,в състав:
Председател: Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:П.Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№172
по описа на съда за 2021год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№260008/23.11.2020г.,постановено по гр.д.№46/2020г. Районен съд-Ивайловград:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове от „Приториа-Лес“ЕООД –гр.Ивайловград срещу
ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-гр.Ивайловград и произтичащи от договорни
отношения между страните по Договор за добив на дървесина с № РГ-13-32/29.05.2018г.
с цена на иска 323лв. и Договор за
добив на дървесина с №РГ-03-10/04.02.2019г. с цена на иска 1663лв.,като недоказани; ОСЪЖДА „Приториа-Лес“ЕООД да заплати на
ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-гр.Ивайловград разноски по делото в
размер на 400лв.-адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът „Приториа-Лес“ЕООД-гр.Ивайловград,който чрез
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
недопустимост,неправилност и необоснованост.Твърди,че недопустимо
първоинстанционният съд разгледал предявени от ответника насрещни искове за
разваляне на договорите,описани в исковата молба.Твърди,че от събраните по
делото доказателства се установявало по несъмнен начин наличието на договорна
връзка между страните,изпълнение на възложената работа и заплащане на тази
работа.Ответникът приел и заплатил изпълнението на работата по договорите без
възражения,оспорвания и рекламации,поради което нямало никакво основание да
откаже връщане на платените във връзка с изпълнение на договорите гаранции в
посочените в исковата молба размери. В
тази връзка поддържа,че районният съд следвало да приеме,че внесените по
договорите суми като гаранция за тяхното изпълнение представлявали задатък по
смисъла на чл.93 ал.1 от ЗЗД за гарантиране на изпълнението,поради което и
следвало да уважи изцяло исковите претенции.Във въззивната жалба е направен
анализ на събраните по делото доказателства,които според въззивника сочат на
извод,различен от този ,който е направил Районен съд-Ивайловград.Претендира
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Ивайловград и вместо
него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи изцяло
предявените искове,като доказани по основание и размер.Претендира и присъждане
на разноски по делото.
В
срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-гр.Ивайловград
,с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната
неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС-Ивайловград.
Хасковският
окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Ивайловград
е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове,предявени от ищеца
„Приториа-Лес“ЕООД-гр.Ивайловград против ответника ТП“Държавно горско
стопанство/ДГС/“-гр.Ивайловград за сумата от общо 1986лв.,която сума представлява внесени
от ищеца гаранции по два договора за добив на дървесина,съответно: 323лв. по Договор за добив на дървесина
с №РГ-13-32/29.05.2018г. и 1663лв. по Договор за добив на
дървесина с №РГ-03-10/04.02.2019г.Сумите са били претендирани ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
По
делото е безспорно установено,че между страните е съществувала облигационна
връзка ,породена от сключени два
договора за добив на дървесина,а именно:Договор за добив на дървесина с
№РГ-13-32/29.05.2018г. и Договор за
добив на дървесина с №РГ-03-10/04.02.2019г.По силата на договорната
обвързаност ответникът възложил на ищеца
срещу възнаграждение да отсече,извози,сортира и рампира на временен склад
маркирана дървесина.Т.е. по посочените договори ответникът е възложител,а
ищецът изпълнител .Договорите имат
белезите на договори за изработка ,поради което по отношение на същите следва
да намерят приложение клаузите на самите
договори, специалните разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД,както и общите
разпоредби на ЗЗД.Установено е също,че
при сключването на посочените два
договора изпълнителят е внесъл гаранции съответно в размер на 353лв. и
1663лв.,като в чл.2.5 е посочено,че
гаранцията се връща след освидетелстване на всички сечища в обекта.
С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо,съгласно поръчката на другата страна,а
последната-да заплати възнаграждение.Това са основните корелативни
задължения,които възникват между страните по договорите за изработка,поради
което неизпълнението на тези основни задължения,влече виновно неизпълнение на
някоя от страните.
От
ангажираните по делото доказателства се установява,че с Договор за добив на
дървесина с №РГ-13-32/29.05.2018г. ищецът се е задължил срещу възнаграждение за
отсече,извози,сортира и рампира на временен склад маркирана дървесина в
обект 485-в ,с краен за извършване
на възложената работа 31.12.2018г. От заключението на назначеното вещо лице,което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено ,се установява,че по
време на изпълнението на договора,прогнозното количество дървесина,което реално
е било маркирано към момента на предаване на подотдел 485-в с Протокол за
предаване на обект 1837 от ответника
на ищеца е 256 пл.куб.м. Усвояването
на дървесната маса за посочения отдел е било 17,6%,поради което в констатациите
е било записано,че остава преходен за 2019г.
По делото няма спор,че спазвайки изискванията на чл.108 от ЗГ
директорът на ДСГ“Ивайловград“,чрез оправомощено от него лице е издал
позволително за сеч № ***/30.05.2018г. на лицензиран лесовъд от ищцовото
дружество за добив на 256 пл.куб.м.
дърва от благун от 25,3 хектара площ,като дърветата са били маркирани с
оранжева боя ,в която връзка е издаден карнет-опис на извършеното маркиране от
15.09.2016г.В посочения отдел са били маркирани общо 2412 стоящи дървета.В деня на издаването на
позволителното за сеч е изготвен и Протокол за предаване и приемане на
обекта,подписан от лицензирания лесовъд на ищцовото дружество без забележка.Приемането
на извършваната работа от ищцовото
дружество е удостоверено с двустранно подписване на предавателно -приемателен
протокол,на база на който е изготвена фактура от ищеца и в последствие по тази
фактура се е осъществило плащането от страна на ответника.Между страните няма
спор,че добитото количество дървесна маса,което според заключението на вещото
лице,представлява 17,6% от маркираните дървета от ответника, е приета и
заплатена по банков път.
С
Договора за добив на дървесина с
№РГ-03-10/04.02.2019г. ищецът се е задължил срещу възнаграждение за
отсече,извози,сортира и рампира на временен склад маркирана дървесина в
обект 477-а;-г;-з; -и с начален срок
определен в позволително за сеч и с краен срок на сечта 31.12.2019г.
По делото няма спор,че спазвайки изискванията на чл.108 от ЗГ
директорът на ДСГ“Ивайловград“,чрез оправомощено от него лице е издал две
позволителни за сеч. Позволително за сеч
№***/08.03.2019г. ,което се отнася за отдел 477-з е за добив на 267 пл.куб.м.
лежаща маса от благун и цер,като стоящите дървета са били маркирани със синя
боя и е издаден карнет-опис от 27.08.2018г. Позволително за сеч №***/04.07.2019г. за отдел 477-и се отнася да добив на 509 пл.куб.м. лежаща маса от 16,5 хектара площно сечище,като
дърветата са били маркирани със синя боя
и
е издаден карнет-опис на извършеното маркиране от 30.08.2018г. .За останалите
две сечища по договора 477-а и 477-г не
са установени издадени документи,с
изключение на технологичен план и карнет-опис .По отношение на същите няма
издадени позволителни за сеч.За сечищата,за
които има издадени позволителни за сеч има и Протоколи за предаване и приемане
на обекта,съответно от 08.03.2019г. и от 04.07.2019г.,подписани от лицензирания
лесовъд на ищцовото дружество без забележка.Приемането на извършваната
работа от ищцовото дружество е
удостоверено с двустранно подписване на предавателно -приемателен протокол,на
база на който е изготвена фактура от ищеца и в последствие по тази фактура се е
осъществило плащането от страна на ответника.Между страните няма спор,че
добитото количество дървесна маса,което според заключението на вещото
лице,представлява 90% от маркираните дървета от ответника в сечища 477-и и
477-з, е приета и заплатена по банков път.В
останалите две сечища 477-а и 477-и ,представляващи част от обекта предмет на
договора за изработка ,не е
извършвана никаква сеч.
От заключението на назначеното вещо
лице се установява,че по време на изпълнението на договора,прогнозното
количество дървесина,което реално е било маркирано към момента на предаване на подотделите
с Протокол за предаване от ответника на ищеца е следното: за отдел 477и- 509пл.куб.м.
,за отдел 477-з-267 пл.куб.м.За
останалите две сечища 477-а и 477-г не са били издадени позволителни за сеч и
такава не е била осъществена. Усвояването на дървестната маса за отдел 477-и
е 71,1 % ,а за отдел 477-з е 127,3% В добитата дървесина е включена и
дървесината,която е била отсечена,но не е била рампирана,т.е. Дърветата,от
които е добита тази дървесина са маркирани.Вещото лице сочи,че в протоколите за
освидетелстване на сечищата 477-з и
477-и освен действително отсечената,извозена ,рампирана и приета дървесина са
отчетени и отсечената на временен склад.Общият обем на дървесината,съгласно
двете издадени позволителни за сеч е 776 пл.куб.м.,т.е. общият % на повалените
и маркирани дървета, за двата отдела е 90% от общата маса дърва,която е
посочена в позволителните за сеч.За тези две сечища вещото лице сочи,че има
съответствие между отсечените дървета и маркираните на терен стоящи дървета.
От заключението на вещото лице
се установява също,че за отдел 477-з са съставени 8 предвателно-приемателни протоколи/ППО/ за
общо 264 пл.куб.м. добита дървесина; за отдел 477-и са съставени 5 ППО за 232,1 пл.куб.м. и за отдел 485-в е
съставен 1 ППО за 45 пл.куб.м.Данните за общото количество добита дървесина за сечищата съвпада с
данните от протоколите за освидетелстване на сечищата.
С
уведомления изх.№ФСД-23-70/02.06.2020г. и изх.№ФСД-23-71/02.06.2020г.
ответникът е уведомил ищцовото дружество
,че внесените гаранции по двата договора за добив на дървесина ще останат в
негова полза,поради обстоятелството,че
договорните задължения са били изпълнени съответно на 17% по договора от
2018г. и на 35% от договора от 2019г.
При тези данни по делото настоящият съдебен
състав,счита,че и по двата процесни договора за добив на дървесина отсеченото,извозеното,сортираното и
рампираното на временен склад маркирана дървесина от ищеца количество дървесина е било заплатено от
ответното дружество.Т.е. добитата дървесна маса от посочените по-горе три
сечища,за които на ищеца е било издадено позволително за сеч е била приета и заплатена от ответника.
Основния
спор по делото се свежда до това,дали е налице неизпълнение на основни
договорни задължения от страна на ищеца
по двата процесни договора,което да е основание за прилагането на договорената
между страните санкция по чл.5.5.1 от договора от 2018г. и чл.5.4 от договора от 2019г.,
свързана с възможността ответника да задържи внесената от ищеца гаранция по тези
договори.На този въпрос първоинстанционният съд е отговорил правилно,като в
тази връзка следва да се отбележи следното:
И по двата договора за добив на дървесина
е установено,че ищецът не е изпълнил
точно задълженията си да отсече,извози,сортира и рампира на временен склад
маркирана от ответника дървесина,в посочените в договорите обекти и в
договорените количества.В тази насока са всички доказателства по делото
,преценени поотделно и в тяхната съвкупност.В раздел 6-ти на договора от 2018г.
и раздел 5-ти на договора от 2019г.,подписани от страните са договорени
санкциите и неустойките,които всяка една от тях следва да понесе при
неизпълнение на договорните си задължения.В раздел 6-ти, чл.5.5 вр. чл.5.5.1 на Договора за добив на дървесина от 2018г. е
посочено,че възложителят прекратява договора с едностранно писмено уведомление
без да дължи обезщетение за пропуснати ползи и неустойки за вреди,като
гаранцията за изпълнение не се връща в случай,че изпълнителят не спази някои от
уговорените в чл.4.2 срокове/спазване на графика по Приложение №1,който е
неразделна част от договора/.В раздел 5-ти
на Договора за добив на дървесина от 2019г. чл.5.4 е посочено,че при неизпълнение на други
посочени задължения в договорите възложителят има право да задържи внесената от
изпълнителя гаранция за изпълнение,като неустойка по договора.Изпълнителят не
се освобождава от отговорността за възстановяване на възложителя на реално
претърпените от него вреди,в случай,че размерът на задържаната гаранция не
покрива същите,когато по-високият размер на вредите бъде установен по съдебен
ред.
Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва
да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин.Задълженията трябва да се изпълняват с грижата на
добър стопанин.Съгласно чл.65 ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в
изпълнение нещо,различно от дължимото,а съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не
може да бъде принуден да приеме изпълнение на части,макар и задължението да е
делимо.Тъй като в случая се установява,че ищецът не е изпълнил в пълен обем
задълженията си по договорите,като не е изсякъл предвиденото количество
дървесина по двата договора и в сроковете,уговорени между страните , съобразени
с издадените позволителни за сеч,неговото изпълнение по договорите е
неточно,поради което кредиторът ,в случая ответникът , има право да задържи
внесената по договорите парична гаранция,която в случая има характер на договорна неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД.
В настоящият случай внесената от ищеца гаранция по двата договора за добив на дървесина има за цел да обезпечи точното и срочно изпълнение на задълженията му и служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението.Именно така е уговорена и приета от страните в разпоредбите на представените договори.Тази гаранция следва да се върне,съгласно чл.2.5 след освидетелстване на всички сечища в процесните обекти. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, възложителят има право да задържи целия размер на гаранцията за изпълнение.
Видно е, че гаранцията за изпълнение
в конкретните клаузи на договорите
проявява характеристиките на договорна неустойка с присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като при прекратяване на договора поради
виновното му неизпълнение от страна на изпълнителя се задържа изцяло от
възложителя /без да се доказват вреди/, а в останалите случаи служи за
обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение по смисъла на чл.82. от ЗЗД
подлежащи на установяване на общо основание. Връщането на гаранцията се дължи
след преустановяването на действието на договора.
Съдът намира, че неблагоприятните последици от неизпълнението, за които изпълнителят отговаря, могат да се формират на база последваща преценка на възложителя, че договорената, отчетена, приета, фактурирана и заплатена от него работа не е изпълнена точно,тъй като страните по двата процесни договора са се съгласили на това. Несъответствието относно обема на извършената работа е констатирано съобразно реда, предвиден в договора-след освидетелстване на всички сечища в обектите и съгласно клаузата на чл.2.5 от договорите.
Предвид изложеното, съдът намира, че облигационната връзка между страните е надлежно прекратена поради изтичане срока на договорите. След прекратяване действието на договорите се дължи връщане на дадените по тях гаранции, освен в случаите, когато те могат да бъдат задържани. В срока на действие на договорите ответникът е заплатил на ищеца добитата дървесна маса на база на съставените предавателно-приемателни протоколи,като след прекратяване на договорите поради изтичане на срока им са съставени и протоколите за освидетелстване на сечищата.Именно при това освидетелстване на сечищата е установено,че ищецът не е изпълнил задължението си в договорените между страните обеми и срокове,поради което и съгласно условието на чл.2.5 и от двата договора възложителят има право да задържи внесените гаранции по договорите за добив на дървесина.Ето защо предявените искове за връщането на гаранциите се преценяват като неоснователни .
Като е направил правни изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да се потвърди.Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,като преценката на установените факти и обстоятелствата е съобразена с изискванията на материалния закон.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260008/23.11.2020г.,постановено по
гр.д.№46/2020г. на Районен съд-Ивайловград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.