РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Карлово, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101976 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „*******“ ЕАД гр. С. твърди, че на 11.11.2019г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 19.08.2019г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между *******.,
клон Б. ЕИК ****** и „*******“ ЕАД, ЕИК *******, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № EMLN-
*******, сключен на 08.02.2017г. между „********“ ЕАД и ИВ. СТ. М. било
прехвърлено в полза на „*******“ ООД, ЕИК ******** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С цел спазване
изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата
на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни
на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.
1
Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД,
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да
гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по
неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на Приложение № 1 са
включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия
правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени.
Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В Приложение №
1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е
ирелевантна за процесния случай.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ЕМLN-
******* от 18.11.2019г. от името на „********“ ЕАД (универсален
правоприемник е „*******.,клон Б.“). И към настоящата искова молба
представят и моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „*******., клон Б.“ с изх. № УПЦ-П-БНП/ЕМLN-******* от
18.11.2019г., като се позова на постановените от ВКС на основание чл. 290 и
291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение
№ 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Твърди, че на 08.02.2017 г. между „********“ ЕАД, като Кредитор и
ИВ. СТ. М. като Кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит EMLN-*******, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждал от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на
2
сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 30 500 лв. С
подписването на договора кредитополучателят се е съгласил да заплати на
кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 610.00 лв. и срещу която
кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата
следвало да се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.
Предоставянето на посочената сума съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 48164.40 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена отстраните в размер на 17
664.40 лв. На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.02.2027 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които
по 401.37 лв., при първа погасителна вноска 20.03.2017г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
20.02.2027г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора
за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
3
този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Отстрана на „*******“ ЕАД до кредитополучателя било изпратено
Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ EMLN-*******, с което му
било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 13.03.2021 г. (датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо било
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ К.М.П., peг. № 824, на когото
„*******“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на 13.03.2021г.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 14.03.2021г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която била в общ размер на 3 216.85 лева, от който е
изключен периодът от 12.03.2020г. до 13.07.2020г.-включително, съобразно
изискването, въведено с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Предвид изложеното обосновава правен интерес за „*******“ ЕАД да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ИВ. СТ. М., в деловодството на Районен съд -
Карлово. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №
20215320101053/2021г. била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна
обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца, следните суми, присъдени в издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
20215320101053/2021г. на КрлРС, а именно: 20 636.35 лв. - частично
4
претендирана сума по договор за потребителски кредит № EMLN-*******,
сключен на 08.02.2017г., представляваща главница по 68 броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.07.2021г. до 20.02.2027г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
13.03.2021 г.; 3 216.85 лв. - обезщетение за забава, считано от 14.03.2021г. до
датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен
периодът от 12.03.2020г. до 13.07.2020г.-вкл. съобразно изискването,
въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, както и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да ни
присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. №
20215320101053/2021г., като ответникът може да заплати дължимите суми по
банкова сметка на ищеца, а именно - IBAN: ********, BIC: ******* в ******
АД. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - ИВ. СТ. М., редовно призован за съдебното заседание, не
се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност
за това.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.04.2022г., ищецът е
заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв
не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира,
че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва
5
да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск,
без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 477.06 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лева или общо в размер на 527.06 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1053/2021г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 527.06 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИВ. СТ. М. от с. Х.Д., ул.
„****** с ЕГН ********** по предявения иск от „*******“ ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № 25,
офис сграда Л., ******, представлявано от изпълнителния директор ЮЛ.
ЮРГ., че ИВ. СТ. М. от с. Х.Д., ул. „****** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на
„*******“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******“ № 25, офис сграда Л., ******, представлявано от
изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ. следните суми:
- 20 636.35 лева - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № EMLN-*******, сключен на 08.02.2017г.,
представляваща главница по 68 броя неплатени месечни погасителни вноски
за периода от 20.07.2021г. до 20.02.2027г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 13.03.2021г.;
- 3 216.85 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
14.03.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е
изключен периодът от 12.03.2020г. до 13.07.2020г.-включително, съобразно
6
изискването, въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, ВЕДНО със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
районен съд – 05.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1053/2021г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА, ИВ. СТ. М. от с. Х.Д., ул. „****** с ЕГН ********** да
заплати на „*******“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „******“ № 25, офис сграда Л., ******,
представлявано от изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ., разноските направени
в исковото производство в размер на 527.06 лева, която сума може да бъде
заплатена от ответника по банковата сметка на ищеца, а именно IBAN:
*******, BIC: ******* в ****** АД.
ОСЪЖДА, ИВ. СТ. М. от с. Х.Д., ул. „****** с ЕГН ********** да
заплати „*******“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „******“ № 25, офис сграда Л., ******, представлявано от
изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ., разноските направени по частно
гражданско дело № 1053/2021г. по описа на КрлРС в размер на 527.06 лева,
която сума може да бъде заплатена от ответника по банковата сметка на
ищеца, а именно – IBAN: *******, BIC: ******* в ****** АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК,
като същото да се връчи на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7