РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.07.2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Пети брачен
състав, в
публично заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа
докладваното от председателя съдия Йосифова , гр. дело № Е 8492 по
описа за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от Кодекса на международното частно право
(КМЧП).
След
постановен отказ от страна на кмета на
Район“Средец“ в гр.София по молбата на А.Г.К. за вписване на постановено във В.съдебно
решение за осиновяване на децата на съпругата му-С.К.и В.К. е подадена
настоящата искова молба с вх.№93587/08.07.2016г., по реда на чл.118 ал.2 от КМЧП, чрез адв.Е.В. *** с искане за признаване и допускане изпълнение на
решение от 27.10.2014г., постановено по дело №2014EWHC 4727/FAM/, иск
№BR06/014L и №BR07/014L от Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC2LL по силата на което решение А.Г.К. е осиновил децата на съпругата си Л.К.К.- С.В.З.,
родена на ***г., и В.В.З., роден на ***г.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника- С.О. Район Средец, и от ответника В.З., биологичния баща на
осиновените деца чрез назначения особен
представител от САК, адв.Я.А..
Съдът, след като провери
редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск, който е с
правно основание чл.118 ал.2 от КМЧП, вр. чл.121 КМЧП намира доказателствата и
доказателствените искания на ищеца за относими и допустими, поради което и на
основание чл. 140, ал.1 от ГПК, е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като се осигури възможност на ответника - В.З., биологичния
баща на осиновените деца чрез назначения особен представител от САК, адв.Я.А. да организира своята процесуална
защита и да ангажира доказателства, съгл.чл.117т.1-5 КМЧП, а на процесуалния
представител на ищеца, адв.Е.В.
доказателства във връзка с чл.43 от КМЧП.
Съгласно
разпоредбите на чл. 117, 118 и 119 от Кодекса на международното частно право
(КМЧП) и чл. 57 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), подадената молба
от А.Г.К. от гр.София до СО, Район „Средец“ е била разгледана, като
административна услуга, която има за цел да укаже условията и да проследи реда
за признаването на чуждестранни решения и други актове, касаещи гражданското
състояние и гражданската регистрация на физическите лица, от съответната
община.
С
Решение от 19.10.2015г., по Протокол №24, Кмета на Район “Средец“ към С.О. е отказал
да признае на територията на Република
България, съдебно решение от
27.10.2014г., постановеното по дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L на Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC2LL В.по силата на което А.Г.К. е осиновил децата на съпругата си Л.К.К. - С.В.З.,
родена на ***г., и В.В.З., роден на ***г.
Настоящото
производство е образувано по предявен установителен иск от А.Г.К. с ЕГН ********** от гр. София, чрез
пълномощника адвокат Е.В. *** община , с
искане да бъде признато и зачетено чуждестранно съдебно решение постановеното
по дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L от Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC 2LL В.от 27.10.2014г., по силата
на което А.Г.К. е осиновил децата на съпругата си Л.К.К.- С.В.З., родена на ***г.,
и В.В.З., роден на ***г.
Вторият ответник
по делото - биологичния баща на двете осиновени деца В.З.З., се представлява по
делото от назначения му особен представител, тъй като не е намерен по
предвидения в ГПК ред на обявените настоящ и постоянен адрес на територията на
България.
В исковата молба се посочва, че пред съда на Обединено
Кралство В.децата са били конституирани в съдебното производство по
осиновяването им като им е бил назначен попечител съобразно законите на
Обединеното Кралство.
Изрично се посочва, че ищецът А.Г.К. и неговата съпруга Л.К.К.
са български граждани, които имат сключен граждански брак и дете от брака си - А.,
роден на *** г.
След влизане на съдебното решение за осиновяване в сила,
съгласно законите на Обединеното кралство са били извършени вписвания в
Регистъра за осиновени деца при Главна служба регистрация - Англия, е поредни
номера 48302 - за детето Сиянна, съотв. 48303- за детето В.и са издадени
удостоверения, удостоверяващи променения граждански статус на двете деца, в
които като техен баща е вписан ищецът А.К., а неговото фамилно име е вписано
като фамилно име на осиновените от него деца на съпругата му.
С молба Вх. № ПО
9400-90/03.08.2015 г. и Вх. № ПО-9400-90 (1)/24.09.2015 г. ищецът е инициирал
процедура по реда на чл. 117 и сл. от КМЧП пред Столична
община - Район „Средец” за признаване на територията на
България на постановеното съдебно решение за допускане на осиновяването на
двете деца на съпругата му.
С Решение от 19.10.2015 г. на ВрИД Кмет на район „Средец”,
обективирано в Протокол № 24/19.10.2015 г., е отказано признаването за
територията на Република България на съдебното решение за осиновяване, по
съображения, че в съдебното решение за осиновяване от чуждестранния съд не е
посочена формата на осиновяване - пълно
или непълно, в съответствие е чл. 100, ал.1 от СК, поради което така
постановеното решение за осиновяване противоречало
на българския обществен ред, а в хода на съдебното производство ответникът
по делото С.О. - Район „Средец“ допълва мотивите на отказа си със съображения,
че при допускане на осиновяването не било взето съгласието на биологичния баща
на двете осиновени деца - ответникът В.З., което имало за резултат нарушаване
на неговите права и законни интереси.
Пред настоящата инстанция е представено чуждестранното
съдебно Решение от
27.10.2014г., постановеното по дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L на Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC2LL Великобритания.
Представено е и Решение от 19.10.2015 г. на ВрИД Кмет на район
„Средец”, обективирано в Протокол № 24/19.10.2015 г., е отказано признаването
за територията на Република България на съдебното решение за осиновяване, по
съображения, че в съдебното решение за осиновяване от чуждестранния съд не е
посочена формата на осиновяване - пълно
или непълно, в съответствие е чл. 100, ал.1 от СК, поради което така
постановеното решение за осиновяване противоречало
на българския обществен ред,както и че пред английският съд не е било взето
съгласието на биологичния баща на двете осиновени деца - ответникът В.З.,
което имало за резултат нарушаване на неговите права и законни интереси.
Представено е в
превод и извлечение от Закона за
осиновяването и децата от 2002г на Кралство Великобритания.
На основание на
направения отказ, ищецът предявява настоящия иск , като счита, че са налице
процесуалните предпоставки на чл. 117 КМЧП, за признаване и допускане изпълнението
на процесното чуждестранно съдебно Решение.
В съдебно
заседание иска се поддържа от адв. В. от САК, която представя и писмено
становище.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Кмет на район
„Средец”, гр. София с който се изразява
становище за неоснователност на молбата, както и отговор от вторият ответник по делото
- биологичния баща на двете осиновени деца В.З.З., чрез назначения му особен
представител, адв.Я.А..
Процесуалните
представители на ответниците искат от съда да не допуска изпълнение на
чуждестранното решение, при съобразяване
с предпоставките на КМЧП.
Софийска градска
прокуратура, не е конституирана като
контролираща страна по настоящото дело, и не изразява становище относно
искането за признаване на чуждестранното съдебно решение.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, при така установената фактическа
обстановка, съобразно приложимия закон и по свое убеждение, достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.
118, ал. 2 КМЧП е доказан и основателен.
Иска се признаване и допускане
изпълнение чуждестранното съдебно Решение от 27.10.2014г., постановеното по
дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L на Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC2LL Великобритания.
По настоящото
дело не е представена и не е приета декларация по чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП, но
по тези обстоятелства не се и спори. Съдът приема, че на същото основание и за
същото искане няма влязло в сила решение на български съд, поради факта, че
кмета на район „Средец”, гр. София не
прави такова възражение от което да е видно , че е била призовавана като страна
в подобен процес като настоящия.
За да не признае действието на процесното чуждестранно
съдебно решение, компетентната съгласно КМЧП общинска администрация (ответника
СО-Район Средец) е възприела, че непосочването
на форма на осиновяване в решението на чуждестранен съд е равнозначно на
нарушаване на българския обществен ред, което обосновава правния интерес на
ищеца от настоящата искова претенция.
Тези съображения
са изцяло неправилни и не намират достатъчно правно основание в регламентацията
на семейните, в частност - осиновителските отношения, дадена с българския СК.
Същите се базират формалистично и погрешно тълкуване на условията по чл. 117 от
КМПЧ за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни съдебни актове.
Предмет на производството по чл. 118 КМЧП е
наличието на предпоставките (условията) визирани в чл. 117 КМЧП за признаване
на чуждестранно съдебно решение и допускане изпълнението му на територията на
Република България.
С оглед приетите
по делото доказателства не може да бъде направен извод за противоречие с
българския обществен ред.
По реда на чл.43
от КМЧП- в производството по доказване на съдържанието на чуждото право
(правото на съда по допускане на осиновяването - Обединено кралство
Великобритания), ищецът представи заверени
преводи на български език на извлечение от съответните относими разпоредби от Закона за осиновяването и децата от 2002 г.
на Обединеното кралство, и по-конкретно извлечение и превод на
Глава 4 „Статут на осиновените деца“ и
Част 1 „Осиновяване“ на Закона за осиновяването и децата от 2002 г. на
Обединеното кралство, с цел доказване, респ. установяване по тълкувателен път от
страна на българския съд по екзекватура, както на формата на осиновяването на двете деца, аналогична на една от двете
предвидени форми на осиновяване в българския Семеен кодекс- пълно или непълно, така
и на приетите от съда по осиновяването предпоставки
на закона при които осиновяването се допуска и без съгласието на биологичния
родител, в настоящия случай , без съгласието на ответника В.З..
Безспорно установено е, че в Обединенто Кралство
В.е проведена процедура по допускане на осиновяването, там където ищецът-А.К.,
неговата съпруга Л.К.и двете осиновени деца имат постоянно /обичайно/
пребиваване.
Настоящият
съдебен състав приема, че с постановяване на съдебното решение от чуждестранния
съд не се нарушават императивни разпоредби на българското право, регламентиращи
условията за осиновяването на български граждани и определящи съдържанието на
понятието обществен ред, т.е в хода на
процедурата по екзекватура , се установи, че не е нарушена предпоставката по
чл. 117, т. 5 от КМЧП - признаването или допускането на изпълнението на
чуждестранно решение да не противоречи на българския обществен ред.
В българския Семеен кодекс в частта относно осиновяването -
Раздел I Условия за осиновяване (чл. 77 и сл. от СК), изрично са посочени
условията, формиращи понятието обществен ред в областта на осиновяването, при
липсата на които или на едно от тях, не може да бъде допуснато осиновяване:
възраст на осиновяваното лице, дееспособността на осиновяващия, нормативно
определената разлика във възрастта между осиновяваното лице и осиновителя и
установяването на забрани за осиновяване между роднини и за осиновяване от две
лица, освен в посочените в закона случаи.
От това следва, че непосочването на форма на осиновяване в
съдебно решение на чуждестранен съд не представлява нарушение на българския
обществен ред, а тя следва да бъде извлечена по тълкувателен път - чрез
изследване на статута на осиновените деца след осиновяването, регламентиран с
разпоредбите на чуждото право, и съпоставянето му със съответните разпоредби на
българския семеен закон, които определят осиновяването като пълно или непълно.
Формата (вида) на осиновяване по българското право - пълно или непълно
осиновяване, не е императивно условие, формиращо понятието български обществен
ред, когато същата може да бъде извлечена по тълкувателен път от нормативно
заложените в чл. 100 от СК критерии. В настоящия случай, не може да се изисква
чуждестранният съд да сочи в своето решение формата на осиновяване, ако
правната система на същия съд не регламентира такива по вид и обем форми на
осиновяване, със съответните правни последици, или ако въобще не регламентира
форми на осиновяване, както е в настоящия случай.
Настоящия
съдебен състав приема, видно от представеното по делото извлечение на Глава 4 „
Статут на осиновените деца “ от Закона за осиновяването и децата от 2002 г. на
Обединеното кралство / л.183-190/, че не се
регламентират формите на осиновяване, в Обединеното кралство. По тълкувателен път на
Глава 4 „ Статут на осиновените деца “ от Закона следва да се приеме, че
А.Г.К. е осиновил децата на съпругата си Л.К.К.- С.В.З., родена на ***г.,
и В.В.З., роден на ***г., при условията на пълно осиновяване.
В този
смисъл е и разпоредбата на чл.67 ал.2 „б“ и чл.67 ал.3“а“ и чл.68 от Глава 4 „ Статут на осиновените деца от Закона за осиновяването и децата от 2002
г. на Обединеното кралство-„осиновеното лице, е законното дете на осиновителите
/на осиновителя/ и ако е осиновено от единия
от двойката/семейството по чл.51/2/
и следва да бъде третирано, като дете от
връзката между посочената
двойка/семейство/“ и чл.67 ал.3“а“-„осиновеното лице , ако е осиновено от
единия от двойката , следва да бъде третирано от закона така , като че ли не е дете
на никое друго лице , различно от осиновителя“.
Безспорно
установено е , че е налице и
предпоставката на чл. 117, т. 2 от КМЧП.
Не може да се приеме, че допускането на осиновяването на
двете деца без съгласието на биологичния родител - бащата В.З., е
обстоятелство, което сочи на неизпълнение на условието на чл. 117, т. 2 от
КМПЧ.
Условието по чл. 117, т. 2 от КМЧП за признаване и допускане
на изпълнението на чуждестранно съдебно решение се отнася от субективна страна
към лице, което притежава качеството на „ответник“ както в чуждестранния
съдебен процес, така и в процеса по екзекватура пред българския съд. В
конкретния случай ответникът по делото В.З. не е бил страна - ответник по
делото за осиновяване пред чуждестранния съд, а трето лице в производство с
охранителен характер. От друга страна, не може да се твърди, че неговите права
са били нарушени чрез някои от посочените в т. 2 от разпоредбата начини,
доколкото по делото се съдържат доказателства, вкл. и в мотивите на съдебното
решение по осиновяването на Кралство В.мотиви защо съгласието на биологичния
баща не е взето предвид. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от
представеното по делото извлечение на Закона за осиновяването и децата от 2002
г. Глава 38 на Обединеното кралство, съдът има право да издаде разпореждане за
осиновяване по отношение на дете без съгласието на неговия родител, ако се
увери, че: а) той не може да бъде намерен или не е в състояние да даде съгласие,
и б) с цел осигуряване благосъстоянито на детето е необходимо да се предприемат
действия без съгласието на родителя.
В конкретния случай са налице и предпоставките на чл.84 ал.4 от КМЧП-когато
осиновяваното лице и осиновяващият са
български граждани, които имат обичайно местопребиваване в друга
държава/в случая в Обединеното кралство/ и осиновяването трябва да отговаря и на
условията за осиновяване на другата държава, т.е на Обединеното кралство.
Безспорно е , че интереса на децата е над всичко и т.н. благосъстояние
на двете деца изисква полагане на грижи от двама родители, поради което
британският съд е допуснал осиновяването като е намерил, че тази предпоставка
надделява над изискването за осигуряване на съгласието на биологичния баща на
децата и е признал ищеца за осиновител.
И в настоящото съдебно производство (2016-2019 г.),
българският съд не можа да намери биологичния родител на децата - ответникът В.З.,
въпреки използването на всички възможни законови процедури по ГПК.
От доказателствата по делото може основателно да се приеме,
че чуждестранното съдебно Решение от
27.10.2014г., постановеното по дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и
№BR07/014L на Върховния съд на
Обединеното кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон,
WC2LL Великобритания, отговаря на залегналите в КМЧП законови условия за
признаване на чуждестранни съдебни актове и изпълнението му не противоречи на
българския обществен ред, като са налице предпоставките на чл. 117 КМЧП -
чуждестранният съд е бил компетентен да се произнесе по иска, съдебното
производство пред чуждестранния съд е било проведено по законоустановения ред и
не са нарушени принципите за водене на процеса, съобразно българското право,
свързано с правото на защита на интересите на страните по тези дела, между
страните няма влязло в сила решение на български съд с този предмет, между
страните няма висящ процес и произнесено решение преди процесното чуждестранно
решение.
По отношение на
представеното чуждестрано решение са налице и предпоставките на чл.117 от КМЧП,
като условията за осиновяване се уреждат от отечественото право на всяко от
лицата и при лица с различно гражданство се прилага правото на държавата, в
която е тяхното обичайно местопребиваване, което в случая е Обединеното кралство
В.и по което се урежда и действието на осиновяването, като решението не
противоречи на българския обществен ред,
а с осъществяване на
осиновяването е защитен именно интереса на децата да растат и да се отглеждат в
семейна среда с помощта на двама родители, каквото му е осигурено в семейството
на майката и нейния съпруг в Обединеното кралство В..
Следва да се признае
чуждестранно съдебно решение от 27.10.2014г., постановеното по дело №2014EWHC
4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L на Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC 2LL В.по силата на което А.Г.К. е
осиновил децата на съпругата си Л.К.К.- С.В.З., родена на ***г., и В.В.З.,
роден на ***г., при условията на пълно
осиновяване по чл.101 от Семейния кодекс и се допусне изпълнението му на територията на Република България.
По разноските:
Претендираните
разноски от ищеца в това производство са в общ размер от 2450 лева : 50 лева за внесена
Държавна такса по сметка на Софийски градски съд, 1500 лева за изплатено в брой
адвокатско възнаграждение на адв. Е.В. от САК по Договор за правна помощ и
съдействие от 15.03.2017г, приложен на л.80 и л.81., и 900 лева за възнаграждение на особения
представител на ответника-В.З.З.-адв.Я.А. от САК .
Предвид изхода на делото ответника С.О.,
Район“Средец“ следва да заплати сумата 750 лева от общо направените от ищеца разноски,
а ответника В.З.З. с ЕГН ********** , следва да бъде осъден да заплати сумата
от 1650 лева /за държавна такса, за особен представител и ½ за
адвокатско възнаграждение на адв.В./ от общо направените разноски от ищеца А.Г.К.
с ЕГН **********, които са в размер от 2450 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд, Пети брачен
състав,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
на
основание чл.117 от КМЧП чуждестранно съдебно решение от 27.10.2014г.,
постановеното по дело №2014EWHC 4727/FAM/, по иск №BR06/014L и №BR07/014L на Върховния съд на Обединеното
кралство, Семейно отделение, Страна, Лондон, WC 2LL В.по силата на което А.Г.К. с ЕГН ********** е осиновил децата на съпругата си Л.К.К. с ЕГН **********- С.В.З.,
родена на ***г., и В.В.З., роден на ***г. при условията на пълно осиновяване по
чл.101 от Семейния кодекс и ДОПУСКА
изпълнението му на територията на
Република България.
С.О. – Район “Средец“
в Акта за раждане на детето С.В.З., родена на ***г., да впише като неин баща А.Г.К. с ЕГН ********** , като съответно отрази и
промяната в бащиното и фамилно име на детето.
С.О. – Район
“Средец“ в Акта за раждане на детето В.В.З.,
роден на ***г. да впише като негов баща А.Г.К.
с ЕГН **********, като съответно отрази и промяната в бащиното и фамилно
име на детето.
ОСЪЖДА С.О., Район“Средец“ , да заплати на
ищеца А.Г.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 750
лева.
ОСЪЖДА В.З.З. с ЕГН ********** да заплати
на ищеца А.Г.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
1650 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от
същото.
СЪДИЯ: