Решение по дело №42/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба от С. Г. П. от гр. Габрово против Директор на Областна дирекция Земеделие гр. Габрово.

Претендира се заплащане на сума в размер на 5782 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи претърпени от незаконното й временно отстраняване от работа със Заповед № РД-04- 164/13.12.2022г. на Директор на ОД Земеделие гр. Габрово, и съответстваща на полагащото й се и пропуснато от нея брутно възнаграждение за периода, през който ищцата е лишена от възможността да упражнява правото си на труд по служебно правоотношение и да получава възнаграждение за периода от 14.12.2022 г. – дата на връчване на заповед № РД-04- 164/13.12.2022г., до 08.03.2023г. С исковата молба се претендира и заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендирана е и мораторна лихва в размер на 681, 22 лева, дължима от момента на забавата до момента на предявената от П. претенция, изчислена на базата определената й индивидуална работна заплата. Иска се присъждане направените по делото разноски.

Ответникът по иска – Директор на ОД Земеделие Габрово не оспорва основателността на иска, а оспорва размерът на исковата претенция. Иска се от съда да отхвърли иска за обезщетение в частта над сумата от 5267. 53 лв. до пълния предявен размер.

Ищецът С. Г. П., редовно призована в съдебно заседание се явява лично, поддържа исковата молба, претендира присъждане на съдебни разноски. Сочи, че извършеното плащане от 5267. 53 лв. е извършено, но е частично и представлява главница по претендираното обезщетение. Върху нея се дължи и заплащане и на законната лихва върху същата за периода от датата на завеждане исковата молба до датата на плащане на обезщетението.

Ответникът по делото чрез упълномощен пр. представител- адвокат поддържа доводите за недопустимост на исковата претенция. Иска отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, тъй като по делото са налице доказателства за изплащане от ОД Земеделие Габрово на претендираното от ищцата обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за основателност на иска. Предлага същият да се уважи.

Административен съд Габрово, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателката С. П. е заемала длъжността Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, на която е била назначена със Заповед № ЧР01-043 от 15.10.2014 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово.

Видно от Заповед № РД-05-01-7 от 18.04.2022 година, Заповед № РД-04-131 от 02.09.2022 година, изменена със Заповед № РД-04-131-1 от 05.09.2022 година, и трите на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, от 19.04.2022 година до 05.09.2022 година жалбоподателката С. П. по вътрешно съвместителство е изпълнявала длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово.

С. П. е била уведомена от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, че удостоверението за валидността на електронния ѝ подпис изтича на 26.10.2022 година.

Със Заповед № РД-07-23 от 08.09.2022 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е назначен Дисциплинарен съвет при Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово за срок от 3 години, в който жалбоподателката С. П. е определена за заместник-председател, като е посочено, че с цитираната заповед се отменя Заповед № РД-07-12 от 19.06.2020 година.

Със Заповед № РД-04-152 от 05.12.2022 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е наредено Дисциплинарният съвет на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово да образува дисциплинарно дело срещу С. П..

С последваща Заповед № РД-04-153 от 05.12.2022 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е извършена промяна в състава на Дисциплинарния съвет, като С. П., определена за заместник-председател на Съвета, да бъде заместена от един от определените резервни членове.

Със Заповед № РД-04-154 от 05.12.2022 година на Председателя на Дисциплинарния съвет при Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е свикано заседание на Съвета на 06.12.2022 година от 10:00 часа и е наредено Съветът да образува дисциплинарно дело срещу С. П..

Видно от Протокол № 1 от 06.12.2022 година, Дисциплинарният съвет е провел заседание, на което е образувал дисциплинарно дело № 1 от 06.12.2022 година срещу С. П., изискал е заверени копия на документи, описани в т. 2-11 от решенията на Съвета, изискал е писмени сведения от началниците на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Габрово и Общинска служба „Земеделие“ – гр. Севлиево, описани в т. 12-13 от решенията на Съвета, като следващото заседание на Съвета е насрочено за същата дата – 06.12.2022 година – от 14:30 часа.

На 13.12.2022 година е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-04-164 от 13.12.2022 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл С. П. е временно отстранена от работа от датата на връчване на заповедта до приключване на дисциплинарното дело.

С решение №8 от 24.02.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по Адм. дело № 248/2022г., оставено в сила с Решение № 495 от 16.01.2024 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 4321/2023г., е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-04-164 от 13.12.2022г. на Директор на Областна дирекция Земеделие Габрово, с която С. Г. П. е отстранена временно от длъжност Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, на която е била назначена със Заповед № ЧР01-043 от 15.10.2014 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, до приключване на дисциплинарно производство.

На 08.03.2023г. Директор на ОД Земеделие издал Заповед №РД-05-01-1, с която наложил на С. Г. П. дисциплинарно наказание "Уволнение" и прекратил служебното й правоотношение. Заповедта е връчена на ищцата на 09.03.2023г.. Между страните не се спори, че заповедта за уволнение е обжалвана, като с постановен съдебен акт същата е отменена.

Към датата на издаване и връчване на отменената заповед №РД-04-164/13.12.2022г. за временно отстраняване от длъжност, и към датата на издаване и връчване на заповед № РД-05-01-1/08.03.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение, ищцата С. Г. П. заемала длъжността Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, на която е била назначена със Заповед № ЧР01-043 от 15.10.2014 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово.

В хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-счетоводна експертиза. Заключението като компетентно дадено и кореспондиращо със събраните доказателства по делото се цени в цялост.

В заключението си вещото лице е определило размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди под формата на липсващи брутни трудови възнаграждения за периода през който ищцата е била отстранена от работа от 14.12.2022г. до 08.03.2023г. без дължим ДДФЛ е в размер на 5381, 57 лева, а обезщетението като пропуснати ползи с удържан ДДФЛ за същия период е в размер на 4843, 41 лева.

Размерът на дължимата мораторна лихва върху изчисленото обезщетение, след направено уточнение в съдебно заседание за имуществени вреди е 691, 59 лева, а мораторната лихва върху изчислено обезщетение за пропуснати ползи за периода е в размер на 577, 03 лева.

По делото са налични данни за изплатени от ответника на ищеца суми в размер на 4740, 78 лева и 210 лева болнични, видно от представени по делото от ответната страна Заповед №РД-04-17/19.02.2024г. и платежно нареждане за бюджетен превод по делото, от което е видно, че на 11.03.2024г., от името на ОД Земеделие Габрово, е наредена за плащане сума от 4 740. 78 лева с получател С. Г. П., с основание: обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл.

Тази фактическа обстановка се прие от представените с исковата молба документи, представляващи писмени доказателства, включително и заключението по съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, всичките приети като годни доказателства.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд Габрово прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и при наличие на условието по чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е допустим.

Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от акт, издаден от Директор на ОД Земеделие Габрово, който от своя страна е и орган по назначаването поради което ОД Земеделие Габрово е юридическото лице, съответно е и надлежен пасивно легитимиран ответник по иска. Същото е надлежно процесуално легитимирано да отговаря за вредите, които се твърди, че са причинени от отменена заповед. Следователно искът е редовно предявен от надлежна страна и срещу субект по чл. 205 от АПК.

Условие за допустимост на иск за обезщетение, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, е и отмяната по съответния ред на административния акт, от който се претендират вредите. В случая се претендират имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от заповед № РД-04-164 от 13.12.2022г. на Директор на ОД Земеделие Габрово, с която ищецът С. Г. П. е била отстранена временно от длъжност Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово. Цитираната заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение №8 от 24.02.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по Адм. дело № 248/2022г., оставено в сила с Решение № 495 от 16.01.2024 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 4321/2023г.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл във вр. с чл. 142, ал. 4 във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР разписва, че държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е ЗОДОВ, който разграничава отговорността на два вида – отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи.

В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения – по реда на Глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност е посочено, че се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Искът е осъдителен. С него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие, на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответен ред; 2. настъпила вреда; 3. причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат – вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Наличието или не на тези елементи от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обуславя и изводите по основателността на иска. При недоказване на който и да било елемент от така очертания фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По основателността на главния иск съдът отчита следното:

Установяването на незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган, е първият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата. В случая се претендират вреди, настъпили в резултат на заповед № РД-04-152/06.12.2022г. на Директор на ОД Земеделие Габрово, с която ищцата С. Г. П. е била отстранена временно от длъжност Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово. Цитираната заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение №8 от 24.02.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по Адм. дело № 248/2022г., оставено в сила с Решение № 495 от 16.01.2024 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 4321/2023г. С това по делото се доказа наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, а именно: отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт.

Доказа се по делото и наличието на претендираната имуществена вреда от отменения като незаконосъобразен акт. За периода от 14.12.2022г. до 08.03.2023г. ищцата е била лишена от получаване на възнаграждение в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт – заповед № РД-04-152 от 06.12.2022г. на Директор на ОД Земеделие Габрово.

По делото се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и претърпените, претендирани имуществени вреди. Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен. В тази връзка ищцата би продължила да получава възнаграждение за заеманата от същата длъжност, ако не беше отстранена от работа в периода от момента на връчването на отменената в оспорената й част заповед до момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение. В патримониума на ищцата е настъпила имуществена вреда – пропуснати ползи, които същата не е успяла да реализира, която вреда е пряка и непосредствена последица от издаването на отменения като незаконосъобразен акт. По делото не се твърди, нито се установи, по време на исковия период ищцата да е получавала доходи по друго трудово или служебно правоотношение.

Въз основа на изложеното се приема, че към момента на подаване на Жалбата и впоследствие на исковата молба – 24.02.2023г., са били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОД Земеделие Габрово, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като по делото се доказа, че претендираното обезщетение във вид на имуществени вреди брутни възнаграждения, неполучени от ищеца за периода на незаконното й отстраняване от работа – от 14.12.2022г. до 08.03.2023г., съставляващи сумата от брутните възнаграждения, които С. Г. П. би получила в исковия период, не са били репарирани от страна на ответника – ОД Земеделие Габрово, към момента на предявяване на исковата молба. Разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДСл, която предвижда, че държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен намира приложение в съответната хипотезата на отстраняване от длъжност на държавния служител със законосъобразен административен акт за времето на действието му и е неприложим в казуса. Следователно искът е доказан по основание.

По размера на главния иск:

В горния смисъл съдът приема, че след издаването на отменения като незаконосъобразен административен акт, ищцата е търпяла претендираните с исковата молба имуществени вреди. Същите са доказани до размер от 4651, 41 лева, представляващи обезщетение за периода 14.12.2022г. до 08.03.2023г., през който период е отстранена от длъжност, формиращо се от брутно месечно възнаграждение за посочения период. Посочената сума кореспондира с тази отразена в заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, като е съобразена с изплатеното обезщетение за болнични в размер на 210 лева и удържан ДОД в размер на 10% от дължимата сума.

Доказателства за претърпени имуществени вреди над този размер до пълния претендиран размер от 5782 лв. не са ангажирани. Въз основа на изложеното исковата претенция е основателна и доказана до размер от 5381, 57 лв., представляващ вреди- пропуснати ползи и претърпени от С. П. в резултат на незаконното й отстраняване от работа. От тази сума следва да се приспаднат 210 лева, представляващи обезщетение за болнични, ползвани от С. П. през процесния период, както и остатъка от сумата да се обложи с 10 % ДОД. Съдът споделя изложеното от пр. представител на ответника, че обезщетението по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ представлява пропуснати ползи и за него са предвидени публични задължения за плащане на ЗДДФЛ, вкл. определени със закон вноски за социално осигуряване. В резултат от посочените пресмятания се получава като дължима сума в размер на 4651, 41 лева.

В хода на производството е настъпило плащане с посочено основание: обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в размер на 4740. 78 лв., както и обезщетението за болнични в размер на 210 лева. Сумата е получена по банковата сметка на ищцата на 11.03.2024 г. и не са представени доказателства за връщането й. При това положение, с направеното плащане на брутните възнаграждения на ищеца, претендирани като обезщетение за причинени имуществени вреди в исковия период и в доказания им по делото размер, исковата претенция по главния иск е погасена.

Въз основа на настъпилото в хода на процеса плащане на сума от 4 740. 78 лв., съставляваща обезщетението за пропуснати ползи по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл за периода, съдът счита, че е налице правопогасяващ факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на главния иск, който факт съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, следва да бъде съобразен. С превеждането на посочената сума, представляваща обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл по сметка на ищеца задължението е погасено и не е налице основание за присъждане в полза на ищеца на сумата от 4740. 78 лв., явяваща се доказания по делото размер на имуществените вреди, на претендираното основание и за исковия период. При това положение предявеният главен осъдителен иск се явява неоснователен поради настъпило в хода на съдебното производство плащане и същият подлежи на отхвърляне. До пълният предявен размер искът е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

По акцесорния иск за заплащане на законната лихва:

С исковата молба е заявена претенция за присъждане на законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Сумата е платена на 11.03.2024 г. Главният иск е уважен в размер на 4651, 41 лв., поради което дължимата лихва е в размер на 577, 03 лв. С оглед уважаване на главния иск се следва уважаване и на претенцията за заплащане на лихва за периода от депозиране на исковата молба до 11.03.2024 г. в размер на 577. 03 лв., която ответникът следва да бъде осъден да я заплати. От посочената сума следва да се приспадне изплатена сума в размер на 89, 37 лева, като част от общо преведената дължима сума 4740, 78, като след това приспадане размера на дължимата законна лихва е 487, 66 лева.

По разноските:

При този изход на делото ищецът има право на разноски. Поводът за образуване на настоящото производство е поведението на ответника, а плащането което същият е осъществил е в хода на делото, а не преди неговото образуване. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Искане за присъждане на разноски от страна на ищеца е направено с жалбата, като е депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Искане за присъждане на разноски от страна на ответника не е направено до приключване на съдебния спор.

При съобразяване с горното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски, в размер на 310. 00 лв., представляващи заплатена държавна такса и депозит на вещо лице изготвило заключение по съдебната експертиза.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 100, ал. 4 от ЗДСл на С. Г. П. от гр. Габрово против Областна Дирекция Земеделие Габрово за сумата от 5782.00 лева (пет хиляди седемстотин осемдесет и два лева), представляващи обезщетение за причинени пропуснати ползи за периода 14.12.2022г. до 08.03.2023г., настъпили в резултат на отстраняването й от работа с отменена като незаконосъобразна заповед № РД-04-164 от 13.12.2022г. на Директор на Областна дирекция Земеделие Габрово, с влязло в сила съдебно решение постановено по АД № 248/2022г. по описа на Административен съд Габрово, като в частта за сумата в размер от 4 740. 78 лв. (четири хиляди седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки) поради настъпило плащане в хода на съдебното производство, а за разликата до пълния размер от 5782. 00 лв. (пет хиляди седемстотин осемдесет и два лева) като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие Габрово, да заплати на С. Г. П. от гр. Габрово, сумата от 487, 66 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница от 4 4651. 41 лв. за периода от 14.12.2022г. до 08.03.2023г.

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие Габрово, да заплати на С. Г. П., сума в размер на 310. 00 лв. (триста и десет лева), представляваща съдебни разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.