№ 51
гр. Русе, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234500600058 по описа за 2023 година
-ти
С присъда №110 от 07.10.2022 г. по н.о.х.д. №1478/2022 г., РРС, НО, 3
наказателен състав признал подсъдимия Е. Е. С. за виновен в извършването на престъпление
по чл.129, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е определил наказание лишаване от
свобода за срок от една година, на осн. чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал
същото с една трета – от една година на осем месеца лишаване от свобода и на осн. чл.66,
ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Районният съд е възложил възпитателната работа с условно осъдения на Началника
на съответното РУ при ОД на МВР по местоживеене на лицето. РРС се произнесъл и осъдил
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Русе сумата от 539,95
лв. за направени разноски по делото и 5 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на пострадалия
направените разноски за процесуално представителство в размер на 2000 лв. и 5 лв.
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от РРП – ТО Бяла,
съдържащ доводи за неправилност на присъдата поради определяне на изпитателен срок над
максимално допустимия съобразно разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК.
Присъдата е обжалвана и от частния обвинител А. К. чрез неговия повереник адв. С.
В., като жалбата е оттеглена преди образуване на въззивното производство.
1
Постъпила е въззивна жалба и от защитника на подсъдимия– адв. А. С., с твърдение
за неправилност на присъдата поради явна несправедливост на наказанието. Претендира се
изменение на присъдата и налагане на наказание пробация при условията на чл.55 от НК, а в
случай, че въззивният съд не възприеме тези доводи, се иска определяне на изпитателен
срок, съобразен с нормативно определения срок съгласно чл.66, ал.2 от НК.
В жалбата и протеста не се иска събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура
поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Представя заверен препис от
спогодба, сключена между подсъдимия и частния обвинител и излага твърдения, че същите
са уредили всички гражданскоправни последици от деянието, включително разноските в
производството в двете му фази. Иска изменение на присъдата и замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация.
Подсъдимият С. се присъединява към доводите и исканията на защитника си.
Повереникът на частния обвинител поддържа молбата за оттегляне на въззивната
жалба и заявява, че споделя становището на РОП за неоснователност на жалбата на
подсъдимия.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Доказателственият анализ на РРС е формиран въз основа на признанието на фактите
по обвинителния акт от страна на подс. С., подкрепящите ги показания на свидетелите К.,
Д.Г., Б., К.Г., М., С., А., П. Й., А. Й., К. Й., писмените доказателства и доказателствени
средства – медицинска документация – епикризи, резултати от изследвания, амбулаторни
листове, съдебномедицинско удостоверение и др., заключенията по изготвени съдебно-
медицинска и съдебно-техническа експертизи, веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител DVD-R 4.7 GB „Verbatim“ и др.
Изброената доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл.371, т. 2 от НПК
от страна на подсъдимия, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното
изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че вечерта на 18.09.2021 г. свидетелят К. и
свидетелят Г. се срещнали пред заведение за бързо хранене „Вяра“, находящо се в гр. Русе
2
на ул. „Борисова“ и около 23:00 часа се отправили с автомобилите си към компютърната
зала „ROG ESCAPE“, намираща се на същата улица. Паркирали автомобилите си близо до
залата, слезли от тях и застанали на тротоара, за да изчакат други свои познати. На тротоара
близо до тях били свидетелите Б., К.Г., М. и С..
Вечерта на същата дата подсъдимият С. заедно със свидетелите А., А. Й., К. Й. и П.
Й. се насочили към река Дунав с лек автомобил „Тойота Корола Версо“, собственост на
свидетеля А., управляван от подсъдимия С., с намерение да ходят на нощен риболов.
Движейки се по улиците на града, подсъдимият С. забелязал приятелката си Д.И.,
която била в компанията на приятелката на свидетеля Д.Г., като в близост имало още две
момчета. Подсъдимият позвънил по телефона на свидетеля Д.Г., с когото се познавали и го
попитал защо е завел свидетеля К. при приятелката му Дафне. Свидетелят Г. отрекъл, но
усетил, че подсъдимият С. е много ядосан.
Малко по-късно, около 23:30 часа, подсъдимият С. спрял автомобила до
компютърната зала на ул. „Борисова“, слязъл от автомобила заедно със свидетелите А., А.
Й., К. Й. и П. Й. и нанесъл с юмруци няколко удара на К. в областта на челюстта.
Свидетелят К. бил изненадан и не успял да се предпази. Усетил силна болка в главата и
областта на устата и челюстта. Свидетелят П. Й. също му нанесъл няколко удара в областта
на корема и го ритнал веднъж в дясното коляно. Свидетелят Д.Г. се развикал и ги попитал
каква е причината да го бият, след което подсъдимият С. и свидетелите А., А. Й., К. Й. и П.
Й. се качили в автомобила и потеглили по ул. „Борисова“ в посока центъра на града.
Скоро след това, докато свидетелят К. все още се намирал на улицата и се
съвземал от случилото се, на телефона на свидетеля Д.Г. се обадил подсъдимият С., който
поискал да разговаря с К., извинил му се и заявил, че ще плати всички разходи, ако
пострадалият пусне жалба.
Свидетелят К. се прибрал вкъщи, но изпитвал силна болка и на сутринта получил
голям оток в лявата страна на лицето и долната си челюст. Не можел да си отваря устата.
При извършено рентгеново изследване била установена фрактура на долната челюст и на
21.09.2021 г. постъпил на лечение в УМБАЛ „Медика“ – гр. Русе.
От заключението по назначената и изготвена в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза се установява, че свидетелят К. е получил следните
увреждания: счупване на долната челюст в ляво и кръвонасядания на лицето вляво. Същите
са резултат от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени при
инцидента от 18.09.2021 г. в резултат на нанесен удар с юмрук в областта на долната
челюст. Увреждането е довело до трайно затрудняване на дъвченето.
При назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза
на оптичен носител (DVD) от камера № 17-6 от системата за видеонаблюдението на Община
Русе са били възпроизведени на хартиен носител изображения от файловете на оптичния
носител, като на кадрите се виждат лица и автомобили на 18.09.2021 г. в района
местопроизшествието.
3
След случилото се подсъдимият С. няколко пъти е звънял на пострадалия, като се
извинявал, обяснявайки, че е станала грешка, молел го да оттегли жалбата си и му предлагал
пари, за да го направи, без да отправя заплахи.
Във въззивното производство е представен препис на спогодба, съгласно която
подсъдимият Е. Е. С. е заплатил на пострадалия А. К. сумата от 9999,00 лв., включваща
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на деликта и
извършените до момента на сключване на спогодбата разноски по НОХД №1478/2022 г. по
описа на РРС на досъдебна и съдебна фаза, ведно с лихвите.
Въззивната инстанция извършва цялостна проверка на законосъобразността на
наказателния процес до този момент, независимо от изложените доводи в жалбата на
защитника на подсъдимия. Предвид обстоятелството, че първоинстанционното
производство е проведено със съкратено съдебно следствие със самопризнание на
подсъдимия, предмет на проверка от въззивната инстанция е не само първоинстанционната
присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК.
Въззивният съд счита, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на
делото на прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са
разяснени правата и последиците от неговото самопризнание и той доброволно е направил
искане да не се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въззивната инстанция, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал.
4 НПК и като взе предвид събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и
законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия С. са подкрепени от доказателствения
материал по досъдебното производство, въз основа на който хронологично и логически
обвързано се установява осъществяване на деянието и неговото авторство, като районният
съд е достигнал до правилни изводи за правната квалификация на деянието, за което
подсъдимият С. следва да понесе отговорност.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от доказателствените материали по
делото, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен
и категоричен начин, че на 18.09.2021 г. в гр. Русе подсъдимият Е. Е. С. е причинил средна
телесна повреда на А. Б. К. от гр. Русе, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво,
довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок повече от тридесет дни.
Законосъобразно РРС е приел, че от субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия С. виновно, при форма на вината - евентуален умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните му последици –
разбирал е, че нанасяйки поредица от удари в областта на челюстта на пострадалия може да
причини нейното счупване, но въпреки това е допускал настъпването на такова телесно
увреждане, без пряко да го е целял. Законосъобразно и правилно РРС е приел, че деянието
осъществява признаците на състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК.
4
Въззивната инстанция изразява несъгласие с първата по отношение на
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, а именно една година
лишаване от свобода, редуцирано на осн. чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК на осем
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок
от четири години.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд относно отчетените
обстоятелства, смекчаващи отговорността на подс. С. – младата му възраст, чистото съдебно
минало и липсата на данни за други противоправни прояви, обстоятелството, че същият е
студент в РУ „А. Кънчев“, редовна форма на обучение, самопризнанието и оказаното пълно
съдействие във връзка с разследването, многократно изразеното съжаление от негова страна
за стореното, критичното отношение към деянието и опитите му да се свърже с пострадалия,
за да му заплати направените разходи за лечение, подбудите за осъществяване на деянието–
ревност (макар и неоснователна). Наред с изброените от предходния състав, РОС преценява
като смекчаващо отговорността обстоятелство и репарирането от страна на подсъдимия на
причинените с деянието имуществени и неимуществени вреди в пълен размер и
заплащането на направените от пострадалия разноски по делото.
Тук следва да се посочи, че безспорно правилни се явяват доводите на
представителя на държавното обвинение касателно материалната незаконосъобразност на
контролирания съдебен акт, в частта относно отмерения изпитателен срок с оглед
императивността на разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК.
Същевременно обаче, въззивната инстанция счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства, които в съвкупността си обуславят по
- ниска степен на обществена опасност на личността на дееца и навеждат на извода, че и
минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.129, ал.1 от НК
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Предвид горепосоченото въззивният
съд прецени, че в конкретния случай на подсъдимия С. за извършеното от него
престъпление с горепосочената правна квалификация следва да се определи наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
При наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства РОС прие,
че наказанието лишаване от свобода за подсъдимия С. следва да се замени с пробация чрез
прилагане на следните задължителни пробационни мерки по смисъла на чл.42а, ал.2, т.1 и 2
НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
две години, като по този начин биха се постигнали целите, визирани в чл.36 от НК както по
отношение на специалната, така и на генералната превенция.
С оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена в санкционната й част,
като наложеното на подсъдимия наказание бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.2 от НК
и заменено с пробация, при посочените две пробационни мерки.
5
Мотивиран така и на осн. чл. 334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, Русенски
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №110 от 07.10.2022 г. по н.о.х.д. №1478/2022 г. на РРС, НО,
3-ти наказателен състав в частта, в която на подсъдимия Е. Е. С. за извършено
престъпление по чл.129, ал.1 от НК на осн. чл.54 от НК е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, редуцирано на осн. чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК с
една трета – от една година на осем месеца лишаване от свобода и чието изтърпяване е
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, като му ОПРЕДЕЛЯ наказание
за посоченото престъпление по реда на чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК, а именно пробация при
следните пробационни мерки: две години задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; две години задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6