Мотиви към  Присъда № 4 от 19.05.2020 г. по  НОХД № 48/2020 година на СвРС

Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Б.Я.Р. с ЕГН ********** в това, че в периода от 18.04.2017 г. до 19.04.2017 г в с. O, общ. Свищов, чрез посредственото извършителство на O Г. *** с ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага, на 18.04.2017 г. е възбудил и на 19.04.2017г. поддържал у Й.М.М.с ЕГН ********** и у З.П.В. с ЕГН ********** заблуждение, че O К., който се представил пред Й.М.и З.В. като И.Т., иска да купи 3 220 кг слънчоглед, намиращ се тогава в с. O, общ. Свищов във владението на Й.М.собственост на З.П.В. и че ще плати за този слънчоглед по 1,80 лв. на килограм, и с това причинил на З.П.В. имотна вреда в размер на 5 796 лв.- престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава ХХVІІ от НПК -  „Съкратено съдебно следствие”.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че от събраните доказателства безспорно се установява фактическата обстановка и извършеното от подсъдимия деяние, а именно измама чрез посредственото извършителство на св. O К.. В резултат на деянието на собственика на прцесния слънчоглед е причинена вреда в размер на 5796лв. От субективна стана доказателствата по делото водели до извода, че деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл и по този начин същият е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Според държавното обвинение обвинението се доказвало от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, поради което подсъдимият следвало да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение. При определяне на наказанието съдът следва да съобрази изминалия дълъг период от време, данните за личността на подсъдимия, настъпилата реабилитация, процесуалното поведение на подсъдимия, които обстоятелства сочат за приложение на чл.55 от НК. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 с оглед на рда по който се разглежда настоящото производство. Предлага на основание чл.66 от НК изтърпяването на това наказание да се отложи за срок от 3 години. По отношение на вещественото доказателство – 3220 кг. слънчоглед, които са оставени на отговорно пазене с протокол от 20.04.2017г. на Л.И.Г.да се върнат на собственика З.П.В..

Подсъдимият Б.Я.Р. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на доказателства за тези факти. Признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното. Пред съда даде кратки обяснения за извършеното от него, както и мотива за извършването му.Пред съда подсъдимия изрази съжаление за извършеното и недоосмислянето на постъпката си. На последна дума подсъдимя помоли съда за налагане на минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде условно.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. пледира, че съда следва да отчете мотивите за извършване на деянието от подсъдимия. Сочи, че в продължение на две години подсъдимият е доставял торове на пострадалия З.В., който е роднина на съпругата на подсъдимия.  Въпреки родствената връзка и коректното отношение на подсъдимия към пострадалия, Р. заподозрял измамливи действия от страна на неговия родственик. Многократно се били чували по телефона с молба да изпълни задълженията си и да му заплати дължими 27 000лв. Последно получил обещание, че В. ще му се издължи след като започне да получава парите от новата реколта слънчоглед. Оказало, че В. започнал да продава отгледания от него слънчоглед,като количеството му намаляло, но В. не заплащал дължимото на Р.. Р. се опасявал, че и тази година В. отново няма да му заплати, поради което решил да предприеме тези действия, за да получи поне част от дължимото към него. Това заедно с оказаното от него съдействие, както и чистото му съдебно минало е основание да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да се предложи разпоредбата на чл.55 от НК. В този смисъл моли съда да постанови присъдата си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Обв. Р. е роден на *** ***. Завършил е висше образование. Женен е. Не работи. Осъждан е два пъти за престъпления от общ характер. Първото му осъждане е по НОХД № 100/2004 г. на PC Свищов. Присъдата е влязла в сила на 04.03.3005 г. и е за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. С нея му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Второто осъждане е по НОХД № 364/2017 г. на PC Свищов. Присъдата е влязла в сила на 21.09.2017 г. и е за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 270, ал. от НК. За тях му е наложено за изтърпяване едно общо наказание и то е лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Със същата присъда му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Св. З.В. е регистриран като земеделски производител. Към 18 април 2017 г. той притежавал слънчоглед, който съхранявал в стопански двор в с. O, община Свищов. По това време св. В. живеел и работел в гр. Пловдив, затова базата със слънчогледа се стопанисвала от св. Йосиф Милков М.. Последният бил упълномощен от св. В. да извършва действия свързани с нея и с произведената продукция.

Обв. Р. се познавал с пострадалия, тъй като последният бил братовчед на съпругата му. Освен това същият му доставял селскостопански препарати, които пострадалият не му бил заплатил. Подсъдимият знаел, че св. В. притежава слънчоглед в с. O и към 18.04.2017 г. решил да се сдобие с него без да го плаща, а след това да го продаде в своя полза.

За целта, на 18 април 2017 г., в с. Драгомирово, общ. Свищов, обвиняемият се срещнал със св. O К.. Той попитал св. К. има ли някаква работа за деня. Последният отговорил, че няма. Тогава обв. Р. му предложил да отиде в с. O, общ. Свищов и там да уговори покупката на слънчоглед. Казал му, че трябва да отиде до стопанския двор, който се намира точно на входа на с. O и да се представи с друго име и че е от гр. Русе. Заявил, че това се налага, тъй като собственикът на слънчогледа не продава на местни лица. Обещал, че за услугата ще му плати 100 лева. Св. К. не се усъмнил в казаното и се съгласил.

На същата дата, около обяд, действайки според указаното от обв. Р., св. К. се обадил по телефона на св. Й. М., представил му се като И.Т. от гр. Русе и му предложил да изкупи стопанисвания от него слънчоглед. По време на разговора се разбрали св. К. първо да отиде да види слънчогледа. След около един час, св. К. отишъл до базата в с. O, представил се отново пред св. М. като И.Т. и поискал да вземе малко от слънчогледа, за да го занесе на „неговите шефове да го видят“. Св. М. му дал няколко шепи, след което св. К. си тръгнал.

На следващия ден, около 09,00 часа, отново по указание на обв. Р., св. К. се обадил на св. М. и казал, че ще купи слънчогледа на цена по 1,80 лв. за килограм. Св. М. уведомил за това св. В.. Последният също разговарял със св. К. и заявил, че срещу цена от 1,80 лв. за килограм ще го продаде. Уточнили се, че плащането ще е „на ръка“ и че парите трябва да се дадат на св. М.. Разбрали се, че товаренето ще стане същия ден, около 15,00 часа.

Междувременно, на 19.04.2017 г., обв. Р. отишъл при св. Д.Д.С. и го помолил да му превози слънчоглед от с. O до с. Вардим, общ. Свищов. Св. С. се съгласил. Тогава обвиняемият му казал да бъде на същия ден, около 14,30 – 15,00 часа, на жп прелеза за „Свилоза“ АД гр. Свищов. В уговорения час св. С. отишъл на мястото с микробус с регистрационен номер ВТ 6822КА. Тогава обв. Р. пристигнал там с лекия си автомобил. Заедно с него там отишли и св. А.В.К., св. К.Г.К.и св. Я. К. Д., които обв. К. предварително уговорил да помагат при товаренето. Обвиняемият казал на св. С., че това са хората, които ще товарят слънчогледа от с. O. След това ги оставил и си тръгнал. Св. С. отишъл с тях до с O. Там ги чакал св. К.. Тогава св. К., св. Д. и св. А. К. натоварили в микробуса 128 бр. чували с общо 3 220 кг слънчоглед. След това обвиняемият Р. се обадил на св. С. и му казал да кара слънчогледа към с. Вардим. Св. С. потеглил за там, като с него тръгнали св. К. и св. А. К..

Св. К. останал в стопанския двор в с. O, тъй като според уговорката микробусът трябвало да се върне, за да се натовари още веднъж слънчоглед. След около 20 минути обв. Р. се обадил по телефона на св. К. и му казал „Бягай, бусът няма да се върне! Тоя ми дължи пари и няма да му плащам!“. Тогава св. К. се качил в автомобила си и потеглил към гр. Свищов, без да се обажда на св. М. и без да плати. Като видял това, св. М. веднага се обадил на св. В. и му казал, че купувачът си е тръгнал без да плати и че микробусът, на който е натоварен слънчогледа е управляван от св. С.. По това време в базата при св. М. бил св. Н.А.Й..

Докато св. С. пътувал към с. Вардим, обв. Р. му се обадил и му казал да се обади на св. Л.И.Г.и да го попита дали купува слънчоглед. Св. С. се обадил на св. Г. и последният заявил, че иска първо да види слънчогледа. Като разбрал това, обвиняемият казал на св. С. да кара към базата на св. Г. в с. Кривина, обл, Русе. Св. С. закарал слънчогледа там. Обвиняемият Р. също пристигнал на мястото. Пред св. Г. той се представил за собственик на слънчогледа. Последният се съгласил да го купи. Слънчогледът бил разтоварен от св. Я.Б.Р. /син на обв. Р./, св. А.В.В., св. А.В.К., св. К.Г.К.и св. Я. К. Д., Същата вечер св. Г. платил за него на обв. Р. сумата от 4 960 лв.

Още докато били при св. Г., св. В. позвънил на св. С.. Последният попитал обвиняемият дали знае защо св. В. го търси. Тогава обв. Р. казал на св. С. да каже на св. В., че са претоварили буса и че при него няма нищо.

Междувременно св. Г. разбрал на кого в действителност е слънчогледа и по късно същата вечер се обадил на св. В.. Казал му, че слънчогледът е при него, но че няма да му го върне, тъй като вече го е платил на обв. Р.. Тогава св. В. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се.

С протокол от 20.04.2017 г. слънчогледът е оставен на отговорно пазене на св. Г.. По време на досъдебното производство в качеството на обвиняем бил привлечен O Г. К.. С постановление от 06.12.2019г. наказателното производство спрямо него било прекратено.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия  самопризнание, както и от събраните по досъдебното производство гласни и писмени доказателства и веществени доказателствени средства: направеното от подсъдимия по делото признание по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите , дадени в хода на досъдебното производство: Д.Д.С. /л. 45-46/, З.П.В. /л. 47-48/, Й.М.М./л. 49-51/, Н.А.Й. /л. 52/, Д.Д.С. /л. 53-54, Я.Б.Р. /л. 55-57/, А.В.К. /л. 58-59/, Л.И.Г./л. 60-61/, Я. К. Д. /л. 62-63/, А.В.В. /л. 64/, O Г. К. /л. 65/, К.Г.К./л. 66/, протокол за оставяне на движими вещи за отговорно пазене / л. 68/, протокол за доброволно предаване /л. 72-73/, справка за собственост на МПС /л.75/, пълномощно от З.П.В. /л. 85/, протокол за доброволно предаване /л.108/, справка за съдимост /л. 118-119/, характеристична справка /л.116/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 34/.

Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Съдът кредитира направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание, тъй като то се припокрива изцяло с останалите доказателствата по делото и установената фактическа обстановка. От тях се установява, че същият се познавал добре с пострадалия З.В. и св. Й. М., като първия свидетел бил братовчед на съпругата на подсъдимия. На инкриминираната дата – 18.04.2017г. подсъдимият срещнал св. O К.. Тогава взел решение да изпрати непознатият за В. и М. свидетел, който да се представи за купувач и по този начин да вземе продукцията им от слънчоглед, която да продаде и така да получи част от сумата, която пострадалият му дължал. Подсъдимият признава, че на следващия ден, след като слънчогледът бил натоварен от сина му и негови приятели на МПС, наето от него, подсъдимият наредил да бъде превозен до купувач, за когото знаел, че изкупува слънчоглед. Натовареното количество слънчоглед, което било приблизително около 3 тона подсъдимият продал на купувача за цена от 1,60 за килограм.

Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си. Показанията на свидетеля O К. кореспондират с тези на подсъдимия, на  пострадалия З.В. и св. Й. М.. От същите се установява обстоятелството, че подсъдимия му предложил срещу сумата от 100лв. да отиде в с.O при св. Й. М., да се представи като представител на купувач от гр.Русе – „И.Т.“, който иска да закупи селскостопанската продукция и да уговори цена за  нея. Показанията на св.  O К. кореспондират и с тези пострадалия и неговия пълномощник – св.М. относно договорката, касаеща количеството на процесния слънчоглед и неговата цена, а именно от 1,80лв. за килограм. Показанията на св. К. кореспондират с показанията на св. Й.М.и относно обстоятелство, че след като МПС, в което било натоварено процесното зърно и било изтеглено, св. К. разговарял по телефона, качил се на автомобила си и и напуснал с. O. Тези свидетелски показания кореспондират с показанията на св.Недко Й., който в момента на товарене на процесния слънчоглед се намирал на същото място, т.к. бил отишъл да се види със своя приятел св. М.. Свидетелят станал свидетел на товаренето на зърното. Освен това същият разговарял с едно от лицата, което участвало в товаренето на слънчогледа – св. Я.Д., когото познавал от дете. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.Д., К.К.,  А.В., А. К. и Я. Р., последния син на подсъдимия. От тях безспорно се установява, че петимата свидетели взели участие при товаренето. За тази работа били уговорени от св. Я. Р., а последния бил натоварен с тази задача от своя баща. Става ясно от показанията на тези свидетели, че след като слънчогледът бил натоварен от базата в с.O, той бил закаран в  с.Кривина, където те го разтоварили. Свидетелските показания на тази група свидетели кореспондират с показанията на свидетелите М., Й. и К. в частта, касаеща товаренето, така и с показанията на св. Д. С. – собственик на процесното МПС, дадени пред съдия, в частта касаеща превоза и разтоварването на процесното зърно. Те кореспондират и с признанията на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията на св. Д. С. дадени преди това пред разследващия орган в частта, касаеща обстоятелствата след като същият потеглил от с.O. Така е, защото в тази част те не кореспондират с останалите доказателства, а и самият свидетел впоследствие се е отказал от тях. Свидетелските показания на този свидетел дадени пред съдия установят, че процесния слънчоглед бил откаран в с.Кривина, обл.Русе, където бил закупен от св. Г. Г.. От свидетелските показания на последния се установява, именно това - същият закупил процесния слънчоглед от подсъдимия на цена 1,55 за килограм. Слънчогледът бил докаран при него от св. Д. С., когото познавал. Последният свидетел установява обстоятелството, че слънчогледът закупен от него е собственост на З.В., което станало ясно впоследствие.

Събраните доказателства безпротиворечиво доказват авторството на деянието от подсъдимия, както и релевантните за решаване на делото обстоятелства - времето, мястото, механизма на извършване на деянието и размера на вредите. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият осъществил изпълнителното деяние измама, осъществена чрез посредственото извършителство на св. O К.. Подсъдимият посредством св. O К. е възбудил заблуждение у свидетеля М. и пострадалия В. като е създал у тях на 18.04.2017 г. невярна представа относно личността на св. К., а именно че същият е лицето „И.Т.“ и обстоятелството, че същият иска да закупи слънчогледа, намиращ се в с. O във владението на Й. М., но собственост на З.В.. От обективна страна на 19.04.2017г. подсъдимият поддържал отново посредством св.К. създаденото от него заблуждение у св. М. и св. В., че ще лицето „И.Т.“ ще закупи 3220 кг. слънчоглед на цена от 1,80 лв. за килограм.  По този начин на пострадалия била причинена имотна вреда в размер на 5796лв. Така формираната у свидетеля М. и у св. В. и поддържана невярна представа от страна на подсъдимия мотивирала у двамата свидетели  да извършат разпореждане с имущество, собственост на св. В., но държано от св. М..

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.  Той е съзнавал, че, въвежда и поддържа заблуждение у пострадалия относно правното основание и елементите на разпореждането му. Съзнавал, че вследствие на проведените разговори между св. К. от една страна и св. М. и св. В. от друга, у последните ще възникнат неправилни представи, а именно че продават процесното количество от 3220кг. слънчоглед на лицето И.Т., което го закупува по поръчка на лица от гр. Русе, но въпреки това извършил престъплението. Действал е с цел да набави за себе си имотна облага в размер на равностойността на 3220 кг. слънчоглед.

За престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК- „съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК”.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че обществената опасност на самото деяние не е висока в сравнение с другите случаи на престъпления от този вид. Съдът отчита и данните за личността на подсъдимия, които са добри видно от изготвената характеристична справка, както и данните от справката за съдимост, които сочат, че към момента на извършване на деянието същият е реабилитиран по първата присъда наложена по НОХД №№100/2004г. на РС Свищов, а по второто осъждане – по НОХД № 364/2017г. деянието е извършено след настоящото деяние. Съдът намира, че подбудите за извършване на деянието са именно желанието на подсъдимия да получи по незаконен начин дължимите към него от пострадалия пари. В съдебно заседание подсъдимият прояви критичното отношение към извършеното деяние. Предвид на това са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поради това съдът счита, че следва да не определя наказанието при условията на чл. 58а ал.1 НК, тъй като дори да се определи в законово предвидения минимум, с редукцията, то няма да е по-благоприятно за подсъдимия. С оглед гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Това  наказание е достатъчно, за да изпълни целите на чл. 36 от НК. 

Съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е реабилитирано към момента на извършване на деянието. Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства предупредително и възпитателно върху подс. Р. и да се мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за подс. Р. е изпитателен срок от три години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

Веществените доказателства по делото: 3220кг. слънчоглед, оставени на съхранение с протокол от 20.04.2017г. на Л.И.Г.след влизане в сила на присъдата следва да бъдат върнати на правоимащото лице – пострадалия З.П.В..

По тези съображения  съдът постанови присъдата си.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: