РЕШЕНИЕ
№ 1675
гр. Русе, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101474 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС
Постъпила е искова молба от Р. И. М., С. И. И., К. Ю. И. и Н. Ю. И.
против С. Ф. И. и Е. М. И., в която се твърди, че четиримата ищци са
съсобственици в резултат от наследяване на недвижим имот в гр. ****,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1159кв.м., находящо се в гр.****,
общ. ****, обл. Русе, ***, представляващо ПИ №*** в квартал ***, отреден за
УПИ*** и УПИ *** с неуредени регулационни отношения, при граници и
съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 66 кв.м., заедно с избено
помещение от 9 кв.м., ведно със селскостопанска сграда със застроена площ от
18 кв.м. Твърди се, че през 2014г. първият ищец, заедно с майка си Ф. И. И. са
отправили покана до третия и четвъртия ищец в настоящото производство
относно предстоящ ремонт на процесната жилищна сграда. Сочи се, че през
2015г. са извършили такъв ремонт, за което всички съсобственици са
участвали със свои средства съобразно идеалните части в съсобствеността.
Между тях започнали и разговори за доброволната подялба на недвижимия
1
имот. На 08.01.20204г. майката на първия и втория ищец починала и се
предприели действия за уреждане на имуществените отношения между
наследниците по доброволен начин. По този повод и при опит да се издаде
данъчна оценка за процесния имот, ищците установили, че имотът им е
записан в данъчната служба като собственост на друго лице, а именно С. Ф.
И., който се легитимирал като собственик с Нотариален акт за собственост
върху недвижимия имот, придобит по давност от 29.08.2024г.
Твърди се, че ответникът е далечен роднина на ищците и живеел на
същата улица „***“, но на № ***, а ответницата била негова съпруга. Ищците
считат, че ответниците не са придобили имота по давност, тъй като липсвало
явно и несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато владение от тяхна страна
с намерение да своят имота повече от 10 години. Поради това се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
ответниците С. Ф. И. и съпругата му Е. М. И. не са собственици на
недвижимия имот описан по-горе, както и да бъде отменен издаденият в тяхна
полза Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2024г. на
нотариус А.Ф., вписан в Служба по вписванията вх.рег. № *** от 29.08.2024г.,
Акт № ***, том ***, дело № ***, ДВР ***.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът С. Ф. И., изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не спори, че ищците
са наследници по закон на процесния имот, но оспорва всички изложени от
тях обстоятелства, на които са основали исковата си претенция. Твърди, че е
владял имота повече от 15 години, като през 2009г. се разбрали с леля му Ф.,
той и съпругата му да полагат грижи за нея. От тогава се нанесли в имота на
ул. „***“ № *** в гр. ****. Ищците знаели за това. Роднински се били
разбрали той да се грижи за Ф. докато е жива, а след това имота да остане за
него. Ищецът Р. И. М. от повече от 20 години живеел в Англия, рядко се
прибирал в България. Посещавал майка си Ф. за по 5 – 10 минути, без да е
проявявал интерес за нея или за имота й. Ищците К. и Н. от повече от 30
години живеели в Турция. Връщали се на 5, 6 години за по малко и не
посещавали Ф. и процесния имот. Всички те не са стопанисвали и не са
полагали грижи за имота. От този момент и до днес единствено ответникът и
съпругата му се грижели за имота и осъществявали фактическа власт върху
него. Докато Ф. била жива никога и под каквато и да е било форма ищците не
2
се интересували от имота, не го ползвали, не са предприемали действия по
неговата поддръжка. Били изцяло дезинтересирани от имота.
Действията, с които осъществявал грижа за процесния имот, били
афиширани от ответника по явен и несъмнен начин. Целият град знаел, че той
владее имота и полага грижи за Ф.. Владението му било несмущавано от
когото и да е, като нито едно трето лице, включително ищците не го
смущавали. Предвид този факт той инициирал издаването на констативния
нотариален акт и бил признат с него за собственик. За този над 15 годишен
период на владение свидетелите в нотариалното производство имали
непосредствени впечатления.
С оглед на изложените обстоятелства се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства (нотариален акт №***, том *** дело *** от 1961г. на Русенски
нотариус), че процесният имот е бил собственост на М. И. А., бивш жител на
гр. ****, починал на 03.07.1974г. След смъртта му, имотът е останал в
наследство на съпругата му А.О.А., поч. на 15.10.1981г. и синовете му Ю.М.
И., поч. на 27.03.2014г. и И. М. И. поч. на 13.11.1977г. След смъртта на
тримата наследници, процесният имот е останал в съсобственост между
техните наследници. Всеки един от починалите синове е оставил за
наследници съпруга и две деца. След смъртта на съпругите С.Ю.И. и Ф. И. И.,
наследници по закон на процесния имот се явяват четиримата ищци Р. И. М.,
С. И. И., К. Ю. И. и Н. Ю. И., при равни права.
Няма спор по делото, а и се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели, че майката на първите двама ищци – Ф. И. И., починала
на 08.01.2024г. е живяла до смъртта си в процесния имот.
Също така безспорно се установява по делото, че ответникът се е
изместил да живее в процесния имот, при своята леля Ф., заедно с цялото си
семейство още през 2009г. За това обстоятелство всички ищци знаели.
Свидетелят Н. И. С. установява, че познава страните по делото, които
били роднини. Сочи, че в процесния имот в гр. ****, преди години живеели
3
ищецът Р. и семейството му. Съпругата на Р. била сестра на свидетеля. След
като семейството на Р. отишли в чужбина преди 20-30 години, в къщата
останала да живее неговата майка. След известно време там се изместил да
живее ответника С., защото трябвало да прави ремонт в своята къща.
Изместил се временно, но си останал, тъй като явно му харесвало да живее
там вместо в къщата на баща му, която се намирала на 150-200 метра от тази
на майката на Р. – Ф.. За последната, през годините грижи полагали сестрата
на Р., вероятно и семейството на ответника. Когато Р. се прибирал в България
също посещавал майка си и носел разни работи. Другите двама ищци – К. и Н.
живеели в Турция, но се прибирали и „тук“.
Свидетелят С. Ф. С. също познавал страните по делото. Знаел, че
ищците имат къща в гр. ****, в която живеела майката на Р.. Той бил в
чужбина, но всяка година се прибирал и посещавал майка си. Ответникът С.
се изместил и живеел в тяхната къща. При разговор ищецът Р. казал на
свидетеля, че е пуснал С. да живее в къщата, били някакви братовчеди. Когато
майката на Р. починала, свидетелят чул разговор между Р. и ответника за
някаква покупко-продажба, говорели Р. да продаде въпросната къща на С..
Чул, че ищецът иска 100 хил. лева, а ответникът искал да е на изплащане.
Свидетелят Р.В.В. сочи, че ответникът от 2009г. заедно с жена си се
изместили в къщата на леля му Ф., за да я гледат. В тази къща ответникът
правел ремонт през 2013г., сменил прозорци, вътрешни врати, ремонтирал
банята. С. направил този ремонт, за да има по-добри условия за живот.
Свидетелят знаел, че ищецът Р. живее в чужбина, а когато се прибирал се
отбивал да види майка си за 5-10 минути. Свидетелят твърди, че от 2014г. до
сега, ищците не са живели във въпросната къща.
Свидетелят И. Е.И. установява, че е далечен роднина на страните по
делото. Знаел за имота им в гр. ****, в който живеела лелята на ответника Ф..
През 2009г.ответникът се изместил да живее при нея със семейството си.
Четиримата ищци живеели в чужбина и свидетелят не знаел някой от тях да е
създавал пречки на ответника да живее в къщата. Също така свидетелят не
знаел и за конфликт между страните или за ситуация в която ответникът да е
гонил от въпросната къща ищците.
Свидетелят Е.Ф.Е. също установява, че от 2009г. ответникът С. живеел
при леля си Ф., отишъл там, защото тя била „трудно проходима“. През 2012г.
4
С. започнал частични ремонти по въпросната къща. Свидетелят знаел, че
ищцата живее в гр. Русе, а останалите ищци били в чужбина. От 2010г. никой
от тях не бил живял в процесната къща. Ответникът правел ремонти по нея в
периода от 2014г. до 2024г. свидетелят знаел, че отношенията между С. и
братовчедите му били добри, включително и след като се изместил да живее
при леля си.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност, №***, том. ***, рег. №***, дело №*** от 29.08.2024г., ответникът С.
Ф. И. е признат за собственик на процесния имот - ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1159кв.м., находящо се в гр.****, общ. ****, обл. Русе, ***, представляващо
ПИ №*** в квартал ***, отреден за УПИ *** и УПИ *** с неуредени
регулационни отношения, при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 66 кв.м., заедно с избено помещение от 9 кв.м., ведно със
селскостопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м.
Към датата на издаване на констативния нотариален акт, С. Ф. И. е имал
сключен граждански брак с втората ответница – Е. М. И..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск за собственост, с
който искат по отношение на тях да бъде установено, че ответниците не са
собственици на процесния имот и да бъде отменен констативния нотариален
акт с който се легитимират като такива. Естеството на така предявеният иск
предполага ищците да докажат правния си интерес от него, а ответниците да
докажат правото си на собственост върху имота, отречено от ищците.
По делото са представени писмени доказателства, които легитимират
ищците като собственици по наследство на процесния имот, което е
достатъчно основание да се приеме, че са установили правния си интерес от
установителния иск и същият се явява процесуално допустим. Ответниците са
представили констативен нотариален акт за собственост върху имота, по
силата на който се легитимират като собственици на същия на основание
придобивна давност.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
5
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти съгласно
задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението
следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на
държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Действията, с които се демонстрира промяната на държането
във владение, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите
съсобственици или на собственика. Такива действия са например: отказът на
ползващият имота да допуска собственика или останалите съсобственици или
такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
собственика или останалите съсобственици.
В конкретния случай по делото не само не са налице доказателства, а и
липсват твърдения за осъществени от ответниците фактически действия,
които да могат да се квалифицират като владение върху целия имот, в смисъла
описан по-горе. В отговора си ответникът е изложил факти, за които е и
ангажирал гласни доказателства, съгласно които през 2009г. е започнал да
живее в процесния имот със знанието и съгласието на собствениците му,
включително и в присъствието в имота на един от собствениците. Т.е. към
6
него момент ответникът би могло да се приеме, че е бил ползвател или
държател на част от имота, доколкото в него е живяла и Ф., майката на двама
от ищците и съсобственик на идеални части от имота до смъртта си. Не се
сочи и не се доказва нито едно фактическо действие от страна на ответника, с
което да е афиширал по отношение на собствениците промяната на
намерението си, а именно от държател да промени отношението си и да свои
процесния имот като владелец. Това би могло да бъде с отказ да допусне
останалите собственици в имота, да е отрекъл тяхното право на собственост
или поне да го е ограничил фактически. Напротив, до смъртта на Ф. през
2024г., както страните, така и всички свидетели сочат, че отношенията между
страните не са били конфликтни, ответникът е живял в имота със знанието и
съгласието на ищците, без последните да са виждали в поведението му каквато
и да е заплаха за правата си на собственици. Няма как в такава ситуация
субективното отношение на ответника и промяната в същото (ако евентуално
е имало такава от държател да стане владелец) да породи правни последици,
без това да бъде доведено до знанието не просто на трети лица, а на самите
собственици, т.е. владението да им бъде противопоставено.
Единствените данни по делото за действия на ответниците, които да
сочат промяната в техните намерения, съответно водещи до ограничаването
на правата на собствениците, се съдържат в обясненията на ищцата С. И.,
според които след смъртта на майка й Ф., жената на С. казала „… в тази къща
такива неща няма да се четат и не я интересува…. На всичко отгоре ме
изгониха от къщата…“. Тези твърдения на ищцата по своята същност
представляват признание на неизгоден факт и могат да бъдат доказателство в
полза на твърденията на ответниците. Доколкото обаче установяват действия
едва през 2024г. и след като са се снабдили с констативния нотариален акт, то
няма как да породят желаните от ответниците правни последици и да ги
легитимират като собственици въз основа на изтекла погасителна давност
(10г.).
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се приеме за основателен.
Основателността на предявения иск за собственост води до
приложението на чл.537, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отмени нотариалния
акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот. Това
7
следва да бъде направено, дори и ищците да не са направил изрично искане за
това, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на
нотариалния акт материално право. В този смисъл е Тълкувателно решение №
178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. В случая
констативният нотариален акт легитимиращ ответника като собственик на
процесния имот, следва да бъде изцяло отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищците поначало са дължими направените от тях разноски по делото. С
представен списък по чл. 80 ГПК в последното съдебно заседание са
претендирали адвокатски хонорар в размер на 4000лв. Други разноски не са
претендирали за заплащане.
За да присъди разноски на страна по гражданско дело, следва страната
да е доказала, че реално е направила такива разноски. В случая по делото са
представени четири пълномощни от четиримата ищци за процесуалното им
представителство от адв. Д. М., но не са представени доказателства, че на
адвоката са му реално заплатени не просто претендираните разноски, а
каквито и да е суми. По тази причина съдът намира, че не са налице основание
за присъждане на разноски в полза на ищците.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. М.
ЕГН**********, С. И. И. ЕГН**********, К. Ю. И. ЕГН********** и Н. Ю.
И. ЕГН********** и четиримата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Муткурова“
№11, адв. Д. М., че С. Ф. И. ЕГН ********** и Е. М. И. ЕГН********** и
двамата с адрес гр. ****, обл. Русе, ул. „***“ *** не са собственици на
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1159кв.м., находящо се в гр.****, общ. ****, обл.
Русе, ***, представляващо ПИ №*** в квартал ***, отреден за УПИ *** и
УПИ *** с неуредени регулационни отношения, при граници и съседи: улица,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 66 кв.м., заедно с избено помещение от 9
кв.м., ведно със селскостопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
8
придобит по давност с №*** том. ***, рег. №***, нот. дело №*** от
29.08.2024г. на нотариус А.Ф. (вписан в СВ – Русе с вх. рег. №***/29.08.2024г.,
акт №***, том.***, дело №***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9