№ *768
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 2021********** по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297*07/01.09.2021г. от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.5* Е, вх.В срещу решение
№2624*6/06.08.2021г., постановено по гр.дело № 15825/2020г. на Варненския районен съд, с
което е прието за установено в отношенията между въззивника и В. СТ. СТ., ЕГН
**********, адрес: с. ******, ул. „******“ № *, община Аврен, област Варна на основание
чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********/02.02.2018 г. е нищожен като
противоречащ на закона.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са подробни правни аргументи за това, че процесният
договор не е сключен в противоречие с нормата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит. Не налице и заобикаляне на закона. В обхвата на общите разходи по кредита, които
следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходите за допълнителни услуги,
но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги са задължително
условие за сключване на договора за кредит. В случая дължимото възнаграждение за
1
допълнителни услуги се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на
кредита, поради което не следва да се включва в годишния процент на разходите, както и
при изчисляване на възнаградителната лихва.
На следващо място са наведени доводи за допуснато нарушение на материалния
закон /чл.19, ал.6 от Закона за потребителския кредит/ при постановяване на
първоинстанционното решение. Дори и да се приеме тезата, че ГПР е над законоустановения
праг, това не прави договора нищожен, а съгласно цитираната разпоредба следва надвзетите
средства над прага да се удържат при последващи плащания по кредита.
За спазени въззивникът намира изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит. Съдържанието на договора по отношение на ГПР е ясно и
разбираемо. Няма изискване в договора да се посочва начина, по който е изчислен ГПР.
Няма и законово изискване в клаузата за ГПР да се да се упоменават какви други разходи,
освен възнаградителната лихва са включени в ГПР. Аргументира се, че ГПР и общата
дължима сума са посочени в раздел VI от процесния договор, а взетите предвид допускания
използвани при изчислението на ГПР са посочени в т.5.2 от Общите условия.
Във въззивната жалба са изложени и доводи за спазване на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.11, 12 и т.20 от Закона за потребителския кредит. В раздел VI от договора и в общите
условия /чл.7.1 и чл.7.*/ е налице изискуемото съдържание.
Въз основа на горните аргументи е направен извод, че потребителският договор е
действителен при спазване на императивните разпоредби за неговото съдържание, което
прави неоснователни предявените искове за неговата нищожност и недействителност..
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.26*, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
В. СТ. СТ., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено е, че законосъобразно
първоинстанционният съд е изградил решаващият си извод, че кредиторът е заобиколил
изискванията на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, регламентиращ
максималният праг на ГПР. В настоящият случай е осъществен специалният фактически
състав на чл.21 от ЗПК, съгласно който нищожна е договорна клауза, която има за цел или за
резултат заобикаляне на изискванията на този закон.
За неоснователен въззиваемата страна счита доводът на въззивника, че са спазени
изискванията на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Възнаграждението за
допълнителни услуги следва да бъде включено в обхвата на ГПР. С решение от 16.07.2020г.
по С-686/2019г. Съдът на ЕС е приел, че в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“
попадат и разходите за удължаване на срока на кредита/отлагане, намаляване на опреден
брой погасителни вноски, смяна на дата на падеж/, поради което същите следва да бъдат
2
включени при формирането на ГПР.
На следващо място се поддържа възражението, че договорът не съдържа информация
за това какви компоненти са включени в ГПР, което прави клаузата за ГПР нищожна и
неравноправна .Въззиваемата страна се позовава на решение от 20.09.2018г. по С-448/2017г.
на СЕС, където е прието, че на непосочването на ГПР в договор за кредит се приравнява
ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляване без обаче
да се предоставят данните за това изчисление.
Изложените са подробни правни доводи за петте допълнителни услуги, че всъщност,
те са част от основната престация и са свързани с усвояването и управлението на кредита,
като не представляват допълнително благо. Аргументира се, че тези допълнителни услуги са
със задължителен характер.
За неоснователни въззиваемата страна счита и оплакванията за нарушение на нормата
на чл.19, ал.6 от ЗПК. Отново се набляга, че клаузата за ГПР е недействителна, тъй като не е
включена стойността на допълнителните услуги и няма конкретна информация как е
формиран ГПР.
На последно място въззиваемата страна е посочила, че поддържа възраженията си за
недейстителност на клаузата за договорна лихва. В нарушение на добрите нрави размерът й
надхвърля три пъти законната лихва. Отделно от това като скрита печалба на кредитора
следва да се добави и възнаграждението за допълнителни услуги при преценка наличието на
нееквивалентност на предстациите с размера на дължимата договорна лихва. По аргумент
на чл.22 от ЗПК клаузата за договорна лихва е съществен елемент от договорното
съдържание на потребителските кредити, чиято недействителност има за правна последица
недействителност на цялата кредитна сделка.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК,
тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса,
с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 297*07/01.09.2021г. от
3
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.5* Е, вх.В.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №2564/2021г. на ВОС за 17.11.2021
год. от 1*.*0 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивникът да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 62* *62, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4