Решение по КНАХД №308/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2071 от 15.08.2025 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, София, с [ЕИК], против Решение № 100 от 10.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 325 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ВТ-007160 от 25.03.2025 г., издадено от Началник териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 03.12.2024 г. е извършена проверка от органите на КЗП в офис на банката в гр. Габрово, за резултатите от която е съставен Констативен протокол /КП/ от същата дата, за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и ЗЗП. Преди представянето на длъжностното лице от КЗП, същото е пожелало да се получи информация за условията, които се предлагат при отпускането на потребителските кредити, като е уточнил конкретни параметри на желан от него такъв. Служителят на банката изготвил в табличен вид информация за параметрите на желания кредит при посочените от клиента условия. В такъв вид кредиторът предоставя на клиентите информация за основните параметри на кредита, която не покрива изискваната от ЗПК предварителна такава чрез СЕФ /стандартен европейски формуляр/ и е недостатъчна. По този начин банката прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, изразяваща се в несвоевременно представяне на стандартен европейски формуляр на потребителите, изисквайки преди получаването му те да подписват документи, които не са предпоставка за получаването на този формуляр и които ги обвързват с погасителен план, Общите условия, декларации за информираност, които са документи, свързани с договора за кредит, което възпрепятства средният потребител от реализиране на възможността да направи своя информиран избор за сключване на договор за кредит, сравнявайки предложението на кредитора с предложенията на други кредитори, тъй като ще получи СЕФ, заедно с изготвения вече договор при предоставянето му за подпис.

Квалифицирано е нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68е, ал. 1, във вр. с чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, за което на основание чл. 210а и чл. 233, ал. 2 от същия нормативен акт на касатора е наложена горепосочената имуществена санкция.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се сочат нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е връчен на лице с неизяснена самоличност и връзка с дружеството. На банката не са предоставени документите, послужили като основание за налагането на санкцията /декларации, преддоговорна информация, общи условия, погасителен план/, въпреки подавани от последната многобройни молби за това, като по този начин тя е лишена от възможност за защита. Основен проблем, създаващ невъзможност за организиране и провеждане на защита, е неяснотата на обвинението – от съдържанието на КП, АУАН и НП не става ясно какво точно е съдържанието на обвинението. В случая служителят на банката е предоставел това, което е било поискано от него от страна на клиента – информация за основните параметри на проектодоговор, като на този етап не е задължително този документ да се съпровожда от СЕФ. Не е ясно въз основа на какви доказателства се твърди, че на клиента е предоставен договор за подпис. Следва да се вземе предвид това, че предложеният погасителен план е примерен, а не обвързващ, той не е план към договор за кредит, а примерен такъв, който е част от СЕФ – информационен документ, който не поражда правни последици. Потребителят не е обвързан с договор за кредит, който не е подписан, както е в случая. От него е поискано подписване на декларация, което не е равнозначно на подписване на договор – с тази декларация се удостоверява, че клиентът е запознат с това, че банката ще направи проучване в РН-НБД „Население“, за да се извършат необходимите справки в НБД, НОИ, ЦКР, но това не обвързва клиента с бъдещ договор за кредит. На база на тази информация банката предоставя на кредитоискателя СЕФ с погасителен план към него и едва след запознаването си с него и ако поиска да сключи договор за кредит, ще му бъде предоставен за подпис съответния договор, заедно с допълнителните документи – погасителен план, договор за разплащателна сметка, ако такава не е открита. При всички случаи СЕФ се предоставя преди клиентът да се обвърже с договор за кредит. До този момент банката може да се снабди с данни за клиента, за което банката следва да получи изричното писмено съгласие на лицето. Предоставянето на бланка с договор за кредит не обвързва последното и не означава непременно, че то ще я подпише. Не е изследван и въпросът за вината на конкретното физическо лице, за чиито действия и поведение отговаря банката. Алтернативно се прави възражение за необходимостта от прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, като се изтъкват съображения за наличието на елементи от хипотезата на тази разпоредба.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че са установени по несъмнен начин деянието и деецът. Според съда проверяващият, представил се като клиент при проверката, не е получил СЕФ с необходимата информация за желания от него кредит преди започването на процедурата по подписване на документи за отпускането му. Целта на формуляра е клиентът да се запознае с условията и възможностите за сравняване на различни предложения. Законодателят в чл. 5, ал. 1 от ЗПК е употребил термина „своевременно предоставяне“, т.е. по време на консултирането, доколкото предмет на дискусията са били конкретен размер и срок на кредита. В тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна информация, като това, съгл. ал. 2, следва да стане под формата на този формуляр. За да бъдат защитени правата на потребителя е необходимо предоставянето на такъв документ с осигуряване на цялата необходима на клиента информация, за да направи той информиран избор. Нарушението правилно е подведено под хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Законосъобразно е индивидуализирано и наложеното административно наказание, като в случая на дееца е наложен минимален размер на същото. Обсъдена е приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН, като е направен извод, че нарушението не съставлява маловажен случай.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на изложеното вече в първоначалната жалба. Касаторът намира, че не е установено по делото на какъв точно етап от производството по сключване на договор за банков потребителски кредит на клиента е била предоставена необходимата по закон информация. Изискването е СЕФ да се предостави „преди клиентът да бъде обвързан от условията на договора“, което в случая е сторено именно по този начин. За да се предостави такъв адекватен формуляр с конкретни параметри е необходимо банката да разполага с определена като вид информация за клиента – доходи, работодател, наличие на просрочени задължения и т.н. Тази информация се потвърждава посредством достъп до външни регистри, за което се изисква клиентът да даде съгласие, което става при попълване на декларация от негова страна. Без тази информация банката не може да прецени какви биха могли да бъдат п параметрите на кредита и дали изобщо такъв може да се отпусне на лицето. Нито декларациите, нито предварителният погасителен план и Общи условия имат обвързващо значение за потребителя.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М. М., която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и счита, че същата следва да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за основателност на жалбата се установи следното:

В процесното НП е посочено, че длъжностното лице при КЗП е пожелало на място в банковия офис да получи информация за условията, които се прилагат при отпускането та потребителски кредити и по-конкретно за получаване на такъв кредит в размер на 1 500.00 лв. и срок за погасяване от 6 месеца. Служител на банката го информирал, че минималните срокове за погасяване са 18 месеца, като в хода на разговора било уточнено, че няма да се сключва застрахователен договор и работната заплата няма да се превежда чрез същата банка. Длъжностното лице на банката е предоставило информация в табличен вид относно вида на кредита; общия му размер; лихвения процент; срок на договора; месечната вноска; вид на вноската – равни месечни вноски; обща сума, която ще се заплати, заедно с лихви и разноски; такса за административна дейност по разглеждане на искането за отпускане на кредита; месечна такса план; годишен процент на разходите.

Служителят на КЗП е пожелал да получи проектодоговор във връзка с предоставената му информация по кредит „Стандартен КТП“, но банковият служител му отговорил, че е необходимо да се подпишат предварително документи, за да се получи проектодоговора и е пристъпил към предявяването на следните документи: Искане за кредит; Приложение № 2 декларация-съгласие; Декларация за предоставяне на преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, без тази информация да бъде предоставена; Декларация към искане за кредит с рег. Форма № 2330-АРСВ.

След подписването на тези документи са предоставени за подпис: Погасителен план; Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление; СЕФ; Договор за кредит за текущо потребление; Рамков договор за предоставяне на платежни инструменти; Декларация за информираност за получаване на Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на платежни услуги на физически лица; Допълнително споразумение за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка; Справка за IBAN.

При предявяване на договора за подпис, служителят на КЗП се легитимира и е съставен КП.

На видно място в обекта е поставена стойка с обозначен QR код, чрез който след сканиране с мобилно устройство е осигурен достъп до официалния сайт на банката, в който са публикувани Общите условия за предоставянето на кредита за текущо потребление и Тарифа за лихвите, таксите и комисионните.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

От съдържанието на НП не става ясно каква информация не е получил потребителят още в началото на разговора при предоставяне на примерни условия въз основа на зададените от клиента критерии в табличен вид. Общото твърдение, че предоставената от банката обща информация в табличен вид е недостатъчна и не покрива изискванията на ЗПК е само по себе си неясно и непълно, т.к. в него не се посочва точно какви елементи от задължителната такава не са предоставени на клиента и какво точно липсва, за да направи той информиран избор. Не е направено сравнение между изброените като първоначално предоставени данни за кредита и съдържанието на СЕВ, от което да е видно каква информация не е била известна.

Изброените документи, които са били предоставени на потребителя преди предоставянето на „Договор за кредит за текущо потребление“: Искане за кредит, погасителен план, декларации, Общи условия, не са обвързващи потребителя и въз основа само на тях той не става клиент по договор за потребителски кредит. СЕФ му е предоставен заедно преди бланката на договора /в НП се сочи, че изброените документи са предоставени за подпис „в следния ред“, като формулярът е предоставен преди проектодоговора/, като това не означава, че клиентът не може да се запознае със съдържанието на този формуляр, преди да сключи договор. Напротив. След като СЕФ е представен преди това, той е имал възможност да се запознае със съдържанието му и да реши дали ще премине към продължаване на процедурата по отпускане на кредита или не. Искането на клиента съдържа само размер на необходимите средства, срок на издължаване, падежна дата, начин на погасяване, както и декларативна част, в която се заявява, че клиентът е запознат за правото на банката да откаже сключването на договор; дали кандидатства за кредит и в друга институция; както и декларация за съгласие за обработка на лични данни. Това искане не задължава лицето да сключи договор, т.к. в него липсват основни параметри и задължително съдържание. Самият АНО и не твърди, че с подписване на искането потребителят се задължава да стане кредитополучател при определени условия. Ангажимент за двете страни възниква след сключването на Договор за кредит за текущо потребление, преди който момент е предоставен и въпросният формуляр. Няма твърдение, нито доказателства за това, че СЕФ е представен при условие, че клиентът подпише договора, следователно той е имал възможност първо да се запознае със съдържанието му и без нормативно или по друг начин да е определен срок за това, едва след това да реши дали да сключи договора или не. На приложената към преписката бланка липсват подписи на договарящите страни – т.е. договор не е сключен, но СЕФ е бил предоставен на клиента, според описанието на фактите в НП и свидетелските показания.

В случая преди потребителят да е бил обвързан с кредитния договор, той е бил запознат с необходимата му информация – веднъж при изготвянето й в посочения табличен вид, предоставен на клиента преди подаване на искането и декларациите и втори път – чрез предоставянето на СЕФ. Като, както бе посочено по-горе, не е отразено в НП дали е налице разминаване в информацията, предоставяна в тези две хипотези. При нито едно от информиранията на клиента той не е бил обвързан от договор за кредит, поради което не може да се твърди, че нормите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са нарушени.

Освен това и в НП не е посочено нарушение на правило от ЗПК, каквото в случая и при така описаната фактология не е налице. Като нарушени са посочени общи принципни норми на чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1, във вр. с чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, които обаче, за да съставляват правно основание за търсене на административнонаказателна отговорност, следва да са обвързани с конкретни правни норми, изискващи конкретно по вид поведение от страна на търговеца, с което той да е нарушил обективно правило за поведение. В случая не се посочват такива правила, нито се установява такова противоправно поведение у банката.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че НП е издадено при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, като същото се явява необосновано, то не съдържа точно и ясно посочване на конкретното нарушение на търговеца, нито цитира конкретно нарушено нормативно правило, а административнонаказателната отговорност винаги се носи за конкретно противоправно поведение, дори и когато деецът е юридическо лице. Тя не е абстрактна величина, базирана на общи принципни положения. Не става ясно и каква информация в периода преди подписването на договор за потребителски кредит, какъвто и няма налице в крайна сметка по отношение на случая, е била непредоставена на потребителя, поради което той не е имал възможност да упражни свой информиран избор за избор на доставчик на банковата услуга и за сключването на договор. При издаването на процесното НП и при провеждане на първоинстанционното съдебно производство не е изяснена и релевантната фактическа обстановка, като не се установява на какъв етап конкретно са били преговорите между клиент и банков служител, както и на каква част от събеседването е представен СЕФ /какъвто безспорно е предоставен на лицето преди то да е подписало договора за кредит/, което съставлява съществено процесуално нарушение. Не е налице и установено правонарушение на конкретна норма, посочена в НП. По тези съображения, като е потвърдил НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в едно с отмяна на процесното НП.

При този изход на правния спор своевременно предявени и основателни се явяват исканията на процесуалния представител на касатора за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Същото се дължи на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1, чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено в полза на Банка ДСК“ АД в размер на по 130.00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 100 от 10.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 325 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № ВТ-007160 от 25.03.2025 г., издадено началник Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора „Банка ДСК“ АД, София, [ЕИК], на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. и същият е осъден да заплати на Комисия за защита на потребителите деловодни разноски в размер на 80.00 лв.

ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Банка ДСК“ АД, София, [ЕИК], деловодни разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение, в размер на по 130.00 /сто и трийсет/ лв. за всяка от тях или общо – 260.00 /двеста и шейсет/ лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.