№ 7152
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110137417 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Л. И. с ЕГН ********** против В. А. Х. с ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни квоти по 1/2 идеална
част за всеки от тях на недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в ***,
който е предоставен за ползване на ответницата съгласно влязло в сила съдебно решение от
10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4787/2010 г., по описа на СРС, 87 състав, с което е
одобрено постигнатото между страните споразумение и бракът между тях, сключен на
25.10.1986 г., е прекратен на основание чл. 51 СК поради развод по взаимно съгласие. Сочи,
че ответницата, не е заплащала дължимите суми за доставена до имота топлинна енергия за
битови нужди, поради което в полза на [фирма] са издадени два броя изпълнителни листи
срещу двамата съсобственици съответно от 24.08.2017 г. за задълженията за заплащане на
доставената топлинна енергия и от 24.10.2019 г. за присъдените в полза на дружеството
съдебни разноски по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав. Твърди, че въз
основа на издадения изпълнителен лист от 24.08.2017 г., по гр. д. № 64856/2015 г., по описа
на СРС, 140 състав, е образувано изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. №
863 на КЧСИ, по което ищецът заплатил след получаване на покана за доброволно
изпълнение търсената от него сума в размер на 1619.39 лв. на 29.06.2020 г. Посочва, че въз
основа на издадения на 24.10.2019 г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, по което платил на 02.03.2020 г. сума в общ
размер от 769.64 лв. Счита, че доколкото именно ответницата е имала качеството ползвател
1
на процесния недвижим имот, плащането от страна на ищеца на сумата от 776.05 лв.,
представляваща 1/2 част от стойността на доставената до жилището топлинна енергия в
периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., е довело до неоснователно обогатяване на
ответницата за сметка на ищеца. Твърди, че в резултат от неправомерното поведение на
ответницата и незаплащането на дължимите суми към топлоснабдителното дружество в
срок, е претърпял загуби в размер на сумата в общ размер от 1612.98 лв., представляваща
сбор от сумата от 361.57 лв. - начислена законна лихва за периода от 26.10.2015 г. до
29.05.2020 г., сумата от 52.97 лв. - неолихвяеми вземания, сумата от 100 лв. - разноски по
изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, сумата от 328.80 лв. -
такси по тарифата към ЗЧСИ и сумата от 769.64 лв., заплатена по изпълнително дело №
124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, представляваща сбор от разноски,
присъдени на [фирма] по гр. д. № 27025/2016 г., по описа на СРС, 140 състав в размер на
423.03 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и 146.76 лв. такси по
тарифата на ЗЧСИ /съгласно уточнителна молба с вх. № от 12.12.2022 г./. Предвид
изложеното предявява осъдителни искове за осъждане на ответницата да му заплати
посочените суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че след
прекратяване на брачната връзка между страните е останала да живее в придобития по време
на брака имот, като е обитавала същия заедно с родените от брака деца. Сочи, че през 2015
г. поради наличието на неплатени сметки за доставената до имота топлинна енергия,
страните са осъдени от [фирма] да заплатят последните. Счита, че ищецът не е проявил
необходимата процесуална активност в защита на правата си в рамките на образуваното от
топлопреносното дружество съдебно производство, а предявяването на настоящите искове
цели да възстанови вредите, понесени от ищеца в резултат от бездействието му. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 21.02.2024 г. съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищците са съсобственици на недвижим имот, представляващ
апартамент № 66, находящ се в ***, който е предоставен за ползване на ответницата
съгласно влязло в сила съдебно решение от 10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4787/2010
г., по описа на СРС, 87 състав, с което е одобрено постигнатото между страните
споразумение и бракът между тях е прекратен на основание чл. 51 СК поради развод по
взаимно съгласие, че в полза на [фирма] са издадени два броя изпълнителни листи
съответно от 24.08.2017 г. за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и
от 24.10.2019 г. за присъдените в полза на дружеството съдебни разноски по гр. д. №
64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав., въз основа на които са образувани изпълнително
дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ и изпълнително дело № 124/2020 г.
2
на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, както и че ищецът е платил по изпълнително дело №
802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ общата сума в размер от 1619.39 лв. на
29.06.2020 г., а по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ сума
в общ размер от 769.64 лв. на 02.03.2020 г.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се предпоставя от
установяването на следните обстоятелства: че с решение по гр. д. № 64856/2015 г., по описа
на СРС, 140 състав е признато за установено, че ищецът дължи на [фирма] сумата от 776.05
лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставената до жилището топлинна енергия в
периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., че ответницата е ползвала процесния имот в
периода м. 04.2013 г. – м. 04.2015 г., като е използвала доставената до имота топлинна
енергия в претендираните количество и стойност, че въз основа на издадения на 24.08.2017
г. изпълнителен лист по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав е образувано
изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, по което ищецът е
заплатил сумата от 776.05 лв., наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, при липса на основание за разместването на имуществените блага, връзката
помежду им, както и размера на обедняването и обогатяването.
Между страните не е налице спор, че по време на брака помежду им са придобили в
условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния
апартамент, а именно апартамент № 66, находящ се в ***, което обстоятелство се установява
и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63 от
09.07.1998 г., том XXXIV, дело № 8430 от 1998 г. на нотариус К. Б., нотариус в Софийска
нотариална служба при Софийски районен съд. Видно от решение № 170/10.10.2011 г.,
постановено по гр. д. № 4387/2010 г. по описа на СРС, 87 състав, брачната връзка между
ищеца и ответницата е прекратена поради развод по взаимно съгласие, като съдът е
утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, в това число и по отношение на
семейното жилище, представляващо апартамент № 66, находящ се в ***, което е останало в
обикновена съсобственост между тях и е предоставено за ползване на съпругата – ответница
в настоящото производство, като се посочва изрично, че ищецът е напуснал същото и няма
претенции по отношение на него. Предвид изричното отбелязване, направено в
бракоразводното решение, същото е влязло в сила на 10.10.2011 г.
Съгласно представения изпълнителен лист от 24.08.2017 г., издаден по гр. д. №
64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав, ищецът е осъден да заплати на третото за
настоящото производство лице [фирма] 1/2 част от сумата в общ размер от 1552.09 лв.,
представляваща 1/2 част от стойността на доставената до процесното жилище топлинна
енергия в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. Видно от съобщение за образувано
изпълнително дело с изх. № 15585/09.04.2020 г. въз основа на посочения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 802/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на
КЧСИ, по което от ищеца се претендира заплащане на сумата от 776.05 лв. за главница за
доставена топлинна енергия. Общото задължение на ищеца по описаното изпълнително дело
3
възлиза на сума в общ размер от 1619.39 лв. От представеното по делото платежно
нареждане от 29.06.2020 г. се установява, че дължимата сума по изпълнително дело №
802/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ е изплатена изцяло от ищеца.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗС правото на собственост може да принадлежи и общо на две
или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Както се
посочи по-горе в настоящата хипотеза не се спори, че правото на собственост върху
процесния недвижим имот принадлежи общо на страните по делото в условията на
обикновена дялова съсобственост при равни дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях,
считано от 10.10.2011 г. – датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака
помежду им с развод по взаимно съгласие. Сумите за доставена топлинна енергия до
съсобствения имот, които ищецът е осъден да заплати на [фирма], са начислени за периода
от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г.
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. В случая обаче тази разпоредба не следва да намери
приложение, доколкото в обхвата й попадат сторени необходими разноски, както и такива за
извършени подобрения на вещта. Необходими са разноските, чиято направа е нужна, за да
бъде запазен общият имот от развала, за съхраняване на неговата стойност. Подобрения, от
своя страна, представляват полезните разноски, които са довели фактически до увеличаване
на стойността на имота. Доколкото процесните суми проявяват характеристика на разноски
за текущо поддържане на съсобствения имот, с цел да се осъществи непосредственото
служене с него, същите не спадат нито към необходимите разноски, нито представляват
подобрения. Ето защо в отношенията между съсобствениците същите следва да останат в
тежест на съсобственика, респ. съсобствениците, които лично ползват вещта.
Ответницата изрично признава с отговора на исковата молба, че след прекратяване на
брака между страните е останала да живее в общото жилище. От това следва, че от
10.10.2011 г. единствено ответницата е ползвала цялата вещ, включително и в периода, в
който е била начислена доставената до имота топлинна енергия, която ответниците са били
осъдени да заплатят на [фирма] по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав. Без
значение за отнесения към съда правен спор се явява твърдението на ответницата, че в
жилището тя е живяла с родените от брака с ищеца деца, а впоследствие и с внучето на
страните. Още повече, че още в решението за прекратяване на брака между страните съдът е
посочил, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че ищецът не е
проявил необходимата процесуална активност в защита на правата си в рамките на
образуваното от топлопреносното дружество съдебно производство. Процесуалното
поведение на ищеца в посоченото производство подлежи на доказване от страна на въвелата
възражението страна. Ответницата обаче не е представила доказателства, от които да се
установява последното. Нещо повече, липсват и доказателствени искания в тази насока.
Както ищецът, така и ответницата, са били страна в образуваното срещу тях от
топлопреносното предприятие производство, като страните по процесуалните
4
правоотношения с правораздаващия орган – ищец и ответник, имат единствено право, но не
и задължение за активно участие в процеса.
С оглед изложеното, съдът намира за доказана претенцията на ищеца с правно
основание чл. 59 ЗЗД, поради което предвид основателността на иска последният следва да
бъде уважен изцяло, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер от 776.05 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставената до
съсобственото между страните жилище топлинна енергия в периода от 01.04.2013 г. до
30.04.2015 г., която ищецът е заплатил на [фирма] на 29.06.2020 г. във връзка с образувано
въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2017 г., издаден по гр. д. № 64856/2015 г., по
описа на СРС, 140 състав, изпълнително дело № 802/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. №
863 на КЧСИ. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на
вземанията.
По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Основателността на претенцията предполага при условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи, че чрез конкретно противоправно действие на ответницата
(незаплащане на дължими суми за топлинна енергия) е причинила имуществени вреди на
ищеца, какви точно са имуществените вреди, причинно следствена връзка между
поведението на ответницата и причинените вреди, както и конкретния размер на вредите.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че наличието на първия елемент на
фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се установи. Това е така,
доколкото се доказа, че ответницата е ползвала еднолично процесния недвижим имот, в
който е потребявана топлинна енергия за битови нужди в периода от 01.04.2013 г. до
30.04.2015 г., чиято стойност, установена с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 64856/2015
г., по описа на СРС, 140 състав, не е заплащала.
На следващо място, безспорно е, че ищецът е претърпял имуществени вреди,
доколкото срещу него в полза на [фирма] са издадени два броя изпълнителни листи
съответно от 24.08.2017 г. за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и
от 24.10.2019 г. за присъдените в полза на дружеството на съдебни разноски по гр. д. №
64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав, въз основа на които са образувани изпълнително
дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ и изпълнително дело № 124/2020 г.
на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, по които от страна на ищеца са постъпили плащания за
пълното погасяване на претендираните по тях суми, а именно по изпълнително дело №
802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ общата сума в размер от 1619.39 лв. платена
на 29.06.2020 г., а по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ
сума в общ размер от 769.64 лв. платена на 02.03.2020 г.
След установяване на противоправното действие на ответницата и претърпените от
страна на ищеца имуществени вреди за съда се поражда задължение да изследва дали между
двете явления е налице причинно-следствена връзка. Такава съществува, когато деянието е
5
необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, т.е. поведението на
делинквента трябва да е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата
закономерно да произтича от деянието /решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр. д. №
3026/2008 г., IV ГО на ВКС, решение № 101 от 23.09.2015 г. по гр. д. № 5531/2014 г., IV ГО
на ВКС, решение № 196 от 10.11.2017 г. по търг. д. № 396/2017 г., II ТО на ВКС/.
В случая претенциите на ищеца за репариране на претърпените от него вреди за
заплащане на законна лихва, на лихва за забава и за съдебни разноски, произтичат от
заплащането на топлопреносното дружество на изискуеми, но незаплатени в срок
задължения за потребена топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот, за който
безспорно се доказа, че в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. е бил собственост на
страните по делото. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с [фирма], като
фактическото ползване на имота е без значение за възникване на правоотношението с
топлопреносното дружество. С влязлото в сила решение по гр. д. № 64856/2015 г., по описа
на СРС, 140 състав е признато за установено, че именно ищецът и ответницата дължат на
[фирма] процесните суми, в качеството си на собственици на процесния имот и клиенти на
ТЕ. Влязлото в сила решение е задължително за настоящия съд - чл. 297 ГПК. Със сила на
пресъдено нещо е признато за установено, че В. Л. И. и В. А. И.а (с предбрачна фамилия Х.)
дължат на [фирма] суми за незаплатена топлинна енергия за период от 01.04.2013 г. до
30.04.2015 г., обезщетение за забава поради незаплащането на дължимите суми в срок,
законна лихва за забава, както и разноски съобразно крайния изход на спора.
Оттук и задължени за заплащане на стойността на консумираната в процесното
жилище топлинна енергия се явяват ищецът и ответницата в качеството им на титуляри на
вещното право на собственост върху недвижимия имот, като без значение за
облигационното отношение с топлопреносното дружество е обстоятелството, че в рамките
на процесния период жилището не е било обитавано от ищеца, а единствено от ответницата.
Наличието на облигационна връзка с топлопреносното дружество предполага надлежното
изпълнение в срок на облигационното правоотношение. Облигационното отношение между
страните по делото и [фирма] за дотавената топлинна енергия до процесния имот и
ползването на последния еднолично от ответницата, макар и същият да е съсобствен с
ищеца, са две отделни правоотношения. Неправомерното поведение на ответницата не
6
освобождава ищеца от изпълнение на договорните си отношения с трети лица. Ако ищецът
беше изпълнил надлежно и в срок задължението си по създадената с дружеството
облигационна връзка, заплащайки стойността на припадащата му се част от потребената
топлинна енергия, не би дължал на [фирма] сумите за начислена законна лихва, обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Още по-малко би дължал и съдебни разноски,
заплатени в резултат на изхода на спора по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140
състав, както и разноски по процесните изпълнителни дела. Липсата на заплащане от
ответницата в срока за това на доставената до имота енергия не представлява абсолютно
необходимо условие за пораждане на отговорност на ищеца пред [фирма], тъй като ако той
беше изпълнил задължението си по установеното с кредитора облигационно
правоотношение, такава не би възникнала, респ. не би съществувало годно основание за
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва и за начисляване на
законна лихва, доколкото не би било налице главно задължение, както и нямаше да се
направят съдебни разноски от търговското дружество за водене на съдебен процес и
образуване и водене на изпълнителни дела, които впоследствие да бъдат възложени в тежест
на ищеца. Претърпените вреди-загуби са в резултат на собствено поведение на ищеца.
Не се доказва по никакъв начин, а липсват твърдения в този смисъл, че
топлопреносното предприятие е уведомено, че потребител на топлинна енергия по
отношение на процесния имот ще е само съсосбтвеничката В. А. Х., няма данни за
сключване на договор между нея в качеството й на потребител и [фирма], няма данни и
ищецът В. Л. И. да е уведомил дружеството, че въз основа на съдебното решение за развод
не ползва имота. В този смисъл и резонно е претенцията на [фирма] да бъде насочена и
срещу двамата съсобственици. Липсва основание отговорността на В. А. Х. да бъде
ангаржирана за предприети от трети лица действия спрямо В. Л. И.. Още повече и че по
отношение на тези действия /водене на гражданско и изпълнително дело/ с оглед
гореизложеното не може да се направи извод за противоправност.а
Настоящият съдебен състав намира, че причинно-следствената връзка между
поведението на ответницата и претърпените загуби за ищеца е опосредена от собственото
поведение на ищеца – неизпълнението на договорното правоотношение с [фирма]. По този
начин е прекъсната причинно-следствената връзка между поведението на ответницата и
претърпените загуби. С оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 64856/2015 г., по описа
на СРС, 140 състав отговорни спрямо [фирма] са както ответницата, така и ищеца, а не само
ответницата. Доколкото страните са притежавали топлоснабдения недвижим имот в
условията на обикновена дялова съсобственост в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. и
двамата са били задължени спрямо топлопреносното дружество да заплащат потребената
топлинна енергия. Имуществената вреда в случая следва от поведението на ищеца. С оглед
изложеното съдът приема, че произтеклите за ищеца вреди не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на ответницата, тъй като при полагане на
необходимата грижа биха могли да бъдат избегнати. Никой не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение.
7
Ето защо предявените искове за следните суми - сумата от 361.57 лв. - начислена
законна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 29.05.2020 г., сумата от 52.97 лв. - неолихвяеми
вземания, сумата от 100 лв. - разноски по изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с
рег. № 863 на КЧСИ, сумата от 328.80 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ и сумата от 769.64
лв., заплатена по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ,
представляваща сбор от разноски, присъдени на [фирма] по гр. д. № 27025/2016 г., по описа
на СРС, 140 състав в размер на 423.03 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв. и 146.76 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ, се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът доказва направата на разноски в общ размер от 796 лв.,
от които 96 лв. за заплатена държавна такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото. От общата сума в размер на 796 лв.
по съразмерност в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски в полза на
ищеца в размер на 258.57 лв.
Ответницата претендира и доказва извършени в хода на настоящото производство
съдебни разноски в размер на 540 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които по
съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете ще й бъдат присъдени 364.59 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, с адрес ***, ап. 66 да заплати на В. Л. И., ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 776.05 лв., представляваща 1/2
част от стойността на доставената от [фирма] топлинна енергия за имот, представляващ
апартамент № 66, находящ се в *** в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. /съобразно
производството по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав/, с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, който е заплатил дължимите суми на
[фирма], ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Л. И., ЕГН **********, с адрес *** срещу В. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, ап. 66, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати следните суми за претърпени имуществени вреди за заплатени на
[фирма] суми поради неправомерното поведение на ответницата, а именно: сумата от 361.57
лв. - начислена законна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 29.05.2020 г., сумата от 52.97 лв.
8
- неолихвяеми вземания, сумата от 100 лв. - разноски по изпълнително дело № 802/2020 г. на
ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, сумата от 328.80 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ и
сумата от 769.64 лв., заплатена по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. №
856 на КЧСИ, представляваща сбор от разноски, присъдени на [фирма] по гр. д. №
27025/2016 г., по описа на СРС, 140 състав в размер на 423.03 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. и 146.76 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, с адрес ***, ап. 66, да заплати на В. Л. И., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 258.57 лв. – разноски в
исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В. А. Х., ЕГН
**********, с адрес ***, ап. 66, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 364.59 лв. –
разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9