РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Кюстендил, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Образувано е по искова молба с вх. №1812/13.02.2024 г., депозирана от
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, представлявано от
управителя – М. Г. Н., чрез адвокат С. И. С., вписан в Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „Марко Балабанов“
№10А, ет. 2, против Ц. С. С., ЕГН: **********, с адрес: с. **********, ул.
„**********“ №**.
Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между
страните, дружеството при осъществяване на своята дейност е предоставило
на длъжника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите
до обект с адрес: с. **********, ул. „**********“ №** и с партиден №
1083016. В изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 от ОУ за периода от
13.06.2022 г. до 20.02.2023 г. били издадени фактури за стойността на
доставените услуги. В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ са останали непогасени 7
броя фактури на обща стойност 1 168, 90 лв. – главница и 106, 60 лв. – лихва
за забава върху главницата за период от 13.07.2022 г. до 31.08.2023 г. С оглед
на това към настоящия момент задължението на длъжника възлизало общо
1 275, 50 лева. Отношенията между страните в облигационната връзка се
уреждали от публично известени общи условия, публикувани на интернет
страницата на заявителя. В изпълнение на задълженията си дружеството
1
ежемесечно издавало фактури, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията
по фактурите следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок от датата на
фактурата. След изтичане на този срок потребителят изпадал в забава, поради
което върху главницата се начислявала законна лихва. В изпълнение на
задължението си по чл. 33, ал. 1 от ОУ за периода от 13.06.2022 г. до
20.02.2023 г. дружеството е издало фактури за стойността на доставените
услуги, както следва:
Фактура № **********/13.06.2022 г. в общ размер на 10, 30 лева, от
които 9, 14 лв. главница и 1, 16лв. лихва;
Фактура № **********/18.07.2022 г. в общ размер на 10, 22 лева, от
които 9, 14 лв. главница и 1, 08лв. лихва;
Фактура № **********/15.08.2022 г. в общ размер на 13, 53 лева, от
които 12, 19 лв. главница и 1, 34лв. лихва;
Фактура № **********/20.10.2022 г. в общ размер на 1 192, 80 лв. от
които 1 092, 71 лв. главница и 100, 10 лв. лихва;
Фактура № **********/19.12.2022 г. в общ размер на 16, 37 лева, от
които 15, 24 лв. главница и 1, 13лв. лихва;
Фактура № **********/19.01.2023 г. в общ размер на 16, 22 лева, от
които 15, 24 лв. главница и 0, 98 лв. лихва;
Фактура № **********/20.02.2023 г. в общ размер на 16, 07 лева, от
които 15, 24 лв. главница и 0, 83 лв. лихва.
Ответната страна била получила покана за доброволно изпълнение, но
липсвало изпълнение.
Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 1 275, 50 лв., от които 1 168, 90
лв. - главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода за периода 13.05.2022 г. до 13.02.2023 г., за което са
издадени фактури от 13.06.2022 г. до 20.02.2023 г., както и лихва за забава
върху главницата в размер на 106, 60 лв. за периода от 13.07.2022 г. до
31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.09.2023 г., до
окончателното плащане на задължението.
Претендират се сторените в заповедното и настоящото производство
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си
на писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, поддържа исковите си
претенции с нарочна молба. Ответникът, редовно призован, явява се и заявява,
че част от задълженията е заплатил и признава дължимостта на непогасената
сума и желае, ако има такава възможност в закона със съдебното решение да
бъде разсрочено плащането на задължението му в период по-дълъг от 6
месеца.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно заявление за смяна на партида, депозирано от ответницата от
23.06.2017 г. /л. 29/ същата е станала титуляр на партида за процесния имот,
находящ се в общ. Кюстендил, с. **********, ул. „*********“ №**.
Приложени са заверено копие от нотариален акт, удостоверение за
наследници, покана за доброволно плащане, справка извлечение за дължими
суми към „Кюстендилска вода“ ЕООД, протокол за показания на водомера,
карнети за месечно отчитане на потреблението на вода за процесния имот.
Съдът е приел като обективно изготвено заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза /л. 35 - л. 37/ с вх. №7684/25.06.2024 г. от
вещото лице С. Т.. В същата е отразено, че размерът на неплатените
задължения по главницата е 1 092, 71 лв., а законната лихва върху нея е 222,
85 лв. Отчетено е още, че стойностите по фактурите, издадени от ищцовото
дружество съответстват на количествата потребена вода по карнетите.
В хода на производството ищцовото дружество депозира молба с вх.
№11406/07.10.2024 г., с която заявява, че след образуване на делото
ответницата е заплатила изцяло задълженията си по няколко фактури, както и
още 100 лв. от дължимата лихва / виж л. 44/, поради което към този момент
задълженията на С. възлизали на 1 092, 71 лв. главница и 0, 10 лв. лихва за
забава, както и лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 07.09.2023 г., до окончателното
изплащане на задълженията. В тази връзка са представени и приобщени като
доказателства по делото касови бонове. Същите съдът цени в светлината на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 415 от с. к. вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в
производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1893/2023 г. по
описа на КРС .
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо
да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства –
по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е
пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така,
3
доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за
редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за
допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението
по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена
заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането.
Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.
Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от
кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В конкретния случай, в заявлението по чл. 410 ГПК и в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, e налице пълен идентитет
между вземания, страни, основания и период на претенциите.
По основателността на иск с правно основание чл. 79 ЗЗД:
С оглед представените по делото доказателства и извършеното
разпределение на доказателствената тежест, съдът намира за установено, че
между страните е съществувала облигационна връзка, по силата на която
ищецът е извършил услуга по доставка и пречистване на питейна вода, за
процесния имот, находящ се в общ. Кюстендил, с. **********, ул.
„*********“ №**. Налице са писмени доказателства, цитирани по-горе,
обуславящи възникването на облигационното правоотношение, дължимостта
на част от претендираните суми, т.е. извън платените в хода на производството
от ответницата, включително и посредством приетото заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът цени в тази насока
признанието на С. за задълженията й, както и изявлението на процесуалния
представител на ищцовото дружество, който с нарочна молба очертава кръга и
размера на неизплатената част от задълженията на ответницата, за което са
приложени и копия от касови бонове.
Поради това съдът ще уважи ищцовата претенция за сумата от 1 092, 71
лв. главница и 0, 10 лв. лихва за забава, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда - 07.09.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията, а
4
разликата над уважената част от вземанията до пълната претенция ще бъде
отхвърлена като погасена в хода на производството.
В хода на устните състезания ответницата заяви желание да бъде
разсрочено задължението й към ищеца. Съдът намира това искане за
прилагане на чл. 241 от ГПК за неоснователно. следва да се посочи, че в
цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможността съдът да
разсрочи изпълнението на присъденото вземане. Т. е. съдът не е задължен да
разсрочи паричното задължение, дори и при наличие на икономическото
състояние на длъжника, каквито по делото не са събрани, ищецът не
представи никакви доказателства относно своето имотно или финансово
състояние. Наред с това длъжникът е бил неизправна страна в
правоотношението като не е погасявал месечните си задължения си и ново
разсрочване, извършено от съда, без участието на кредитора, не следва да се
допуска. Така искането се явява неоснователно и не следва да се уважава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му се заплатят направените разноски за исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковата претенция. В случая
разноските следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като частичното
отхвърляне на исковете се дължи на плащането им от ответника, а не на
тяхната неоснователност. Приложен е списък за разноски по чл. 80 от ГПК и
същите са претендирани своевременно и са налице доказателства за
заплащането им. Поради това ответницата ще бъде осъдена да плати на
ищцовото дружеството сумата от 85, 51 лв. разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №1893/2023 г. по описа на КРС, включваща държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 774, 49 лв. разноски в
настоящото исково производство, включващо държавна такса, депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводната експертиза и заплатен адвокатски хонорар на
ищцовото дружество.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. С., ЕГН: **********, с адрес:
с. **********, ул. „**********“ №** ДЪЛЖИ на "Кюстендилска вода“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“
№ 15, представлявано от инж. М. Н. сума в размер на 1 092, 71 лв. / хиляда
деветдесет и два лева и 71 ст./ – главница, представляваща дължима сума по
извършена услуга по доставка и пречистване на питейна вода за периода
13.05.2022 г. до 13.02.2023 г. за имот, находящ се в общ. Кюстендил, с.
5
**********, ул. „*********“ №**, както и 0, 10 лв. /десет стотинки/ лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.09.2023 г., до
окончателното плащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 977 от 10.10.2023 г. по
ч. гр. д. № 1893/2023 г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над уважените суми до претендираните суми от 1 168, 90
лв. за главница и 106, 60 лв. за лихва за забава, като погасени чрез плащане в
хода на производството.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН: **********, с адрес: с. **********, ул.
„**********“ №** да заплати на „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15,
представлявано от инж. М. Н., сума в размер на 85, 51 лв. /осемдесет и пет
лева и 51 ст./ разноски по ч. гр. д. №1893/2023 г. по описа на КРС, както и
774, 49 лв. /седемстотин седемдесет и четири лева и 49 ст./ разноски в
настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6