№ 587
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501982 по описа за 2021 година
С решение от 01.03.2021 г., постановено по гр. дело № 7127/2018 г., Софийският
градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, е осъдил ответника ЗД „ЕВРОИНС“
АД на осн. чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. М. К. сумата 30 000 лева, предствлаваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, ведно със
законната лихва, начислявана от 13.05.2017 г.
В останалата му част искът, предявен в размер на 50 000 лева, е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД,
който го обжалва в осъдителната му част. Във въззивната жалба и допълнително
представената писмена защита се излагат следните съображения: 1. Че не е установено
деянието на водача на застрахованото пътно превозно средство. Подробно се обсъжда
механизмът на ПТП и изводите на приетите по делото експертизи като се поддържа, че
изчисленията им не отразяват коректно този механизъм; 2. Че определеното от
градския съд обезщетение в размер на 30 000 лева не съответства на изискванията за
справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД, тъй като доброволно заплатеното
обезщетение от 20 000 лева е достатъчно за обезщетяване на доказаните
1
неимуществени вреди – включително и при съобразяване на съпричиняването на
ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан и навлизане в лентата
за насрещно движение. Излагат се доводи, че съпричиняването е най-малко в размер на
50 % поради нарушаване на чл.20, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението се обжалва и в частта относно приетата от градския съд начална дата,
от която върху обезщетението се дължат лихви за забава.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска
изцяло.
От своя страна ищецът Д. М. К. е подал насрещна въззивна жалба. В нея и в
писмената защита, изготвена от процесуалния му представител, се поддържа, че с
оглед на установените по делото телесни увреждания, продължителността на
възстановителния период и трайното увреждане на седалищния нерв, определеното от
СГС обезщетение е несправедливо занижено. Оспорват се твърденията за
съпричиняване, наведени от ответното застрахователно дружество и се излагат
съображения, че с оглед противоречивите изводи на вещите лица, не може да се
приеме за безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат.
Решението се обжалва и в частта, с която градският съд е начислил лихва върху
обезщетението, считано от 13.05.2017 г., а не от датата на сезиране на застрахователя
за изплащането му – 13.02.2017 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е, че на 13.09.2016 г., около 8.25 ч. на второкласен път с посока от с.
Мирово към с. Плодовитово – община Братя Даскалови, област Стара Загора, е
настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Ауди“,
управляван от ищеца Д.К. и колесен трактор марка „Ферари“ с рег. № *******,
управляван от водача И. А.. Между двете превозни средства е настъпил удар, в
резултат от който водачът на лекия автомобил М. е получил телесни увреждания.
Наказателното производство, образувано срещу водача на трактора И. А. за
престъпление по чл.343, ал.1 от НК, е било прекратено на 01.11.2017 г. с
постановление на прокурор при районна прокуратура – гр. Чирпан. Досъдебното
производство е прекратено поради изрично заявеното от пострадалия, че не желае
деецът да бъде наказан и на осн. чл.343, ал.2 от НК.
2
По делото е безспорно, че колесният трактор към датата на ПТП е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД.
Безспорно е също така, че на 13.02.2017 г. ищецът е предявил искане пред
„Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева, както и че извънсъдебно застрахователят е заплатил на ищеца 20 000
лева.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал единична
автотехническа експертиза и комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
В единичното заключение на вещото лице доц. д-р инж. А. А. е посочено, че
автомобилът „Ауди“, управляван от ищеца К. със скорост около 78 км/ч., се е движил
от с. Мирово за с. Плодовитово в дясната пътна лента. Когато наближил намиращ се в
дясно черен път, от него излязъл колесният трактор, управляван от И. А., който
завивал наляво със скорост 13-15 км/ч. Водачът на лекия автомобил, виждайки
трактора, е предприел спиране и инстинктивно е завил наляво, но не успял да спре
преди коридора на завиване на трактора и между двете превозни средства настъпил
удар със скорост около 46 км/ч. Реакцията на ищеца според инж. А. е била
инстинктивна реакция на самосъхранение.
Според експерта, причината за ПТП е навлизането на трактора в главния път
при ограничена видимост от крайпътни дървета. Опасната зона на спиране на лекия
автомобил при скорост 78 км/ч. /при разрешена 90 км/ч./ е била 70 м., а отстоянието
към момента на навлизане на трактора на пътното платно е било 42 м. – следователно
по-малко от опасната зона и ударът е бил непредотвратим за ищеца. Тракторът не е
следвало да се движи по пътя, защото е бил с високо-повдигач и е имал възможност да
да навлезе много бавно на пътното платно, за да имат възможност другите водачи да го
видят отдалече.
Поради оспорване на експертизата от представителя на ответника, съдът е
назначил тройна техническа експертиза, към която е добавено и четвърто вещо лице –
лекар.
Комплексната експертиза е изготвена от вещите лица доц. д-р инж. А. А., инж.
Ж. Е., В. Д. и д-р К. С. – ортопед-травматолог. В заключението изводите на вещите
лица относно скоростта на движение на автомобилите, механизма на ПТП и
предотвратимостта на удара от страна на водача на лекия автомобил не се различават
от тези в едноличната експертиза на доц. А.. На допълнително поставени въпроси е
отговорено, че ищецът не е могъл и да заобиколи трактора, а трактористът е имал
възможност да не допусне ПТП, която възможност се свежда до изчакване и
пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили.
3
За автомобила ударът е настъпил в предната му част – преобладаващо в ляво, а
за трактора – в страничната лява част. Деформациите на лекия автомобил са описани
като: счупена облицовка на предна броня, счупени фарове, счупена декоративна
радиаторна решетка, огънати радиатори, силно деформиран преден ляв край на лекия
автомобил и силно деформиран назад – достига до предното ляво колело, преден ляв
калник и преден капак силно деформирани, преден десен калник – деформиран и
откъснат.
Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е навлизането на
трактора на главния път в момент, когато това не е било безопасно за него и другите
участници в движението.
На базата на анализа на механизма на удара, движението на тялото на ищеца в
купето и описаните деформации на автомобила, вещите лица са стигнали до извода, че
към момента на удара ищецът е бил без поставен предпазен колан. На въпроса, дали
при поставен предпазен колан ищецът би получил установените увреждания,
експертите са отговорили първо теоретично: „При правилно поставен и сработил
предпазен колан, тялото на возещия се на предната седалка не би следвало да
осъществи контакт с арматурното табло на автомобила. Ако се получи контакт на
тялото на возещия се на предната седалка вседствие на деформацията на купето, то
силата на удара ще бъде по-малка, тъй като част от силата на удара ще бъде поета от
колана“. А второ: „В конкретния случай увреждането може да се получи както от
свободното придвижване на тялото на ищеца напред и наляво в следствие на удара,
така и от деформации и навлизане навътре на части от интериора на автомобила
вследствие на удара в предна лява част – навлизане на част от борд-таблото навътре
към купето и контакт с лявото коляно на ищеца“.
В съдебно заседание на 28.01.2012 г. вещите лица са дали допълнителни
обяснения и са отговорили на въпроси на страните. Вещото лице Е. е посочило, че
телесните увреди са получени от изместване на арматурното табло назад, но доц. А. е
обяснил, че поради липса на снимки не може да се каже, дали таблото се е изместило
назад.
Д-р А. е заявил, че няма данни за гръдна травма. Ако е бил с колан, няма да има
огъване на волана и отбелязаното счупване над волана. Според него, за да се удари
коляното в борд-таблото вариантите са два: или тялото да отиде към таблото, или
таблото да навлезе навътре към коляното. В случая вещите лица са приели, че тялото се
е придвижило към таблото, тъй като няма обективни данни, части от купето на
автомобила да са навлезли навътре и оттам са направили извода, че пострадалият е бил
без предпазен колан.
В същото съдебно заседание вещото лице инж. Е. е отговорил, че ударът е
настъпил в лентата за насрещно движение на автомобила. Ако водачът на автомобила,
4
забелязвайки трактора, само е намалил скоростта без да навлиза в насрещната лента, би
преминал безпрепятствено по своето платно, без да се удари в трактора.
За установяване на телесните увреждания, получени от ищеца М. в резултат от
удара между лекия автомобил и трактора, пред градския съд е приета съдебно-
медицинска експертиза. В заключението на вещото лице д-р Б. Б. е посочено, че
ищецът е получил: изкълчване на лявата тазобедрена става; счупване на горно-задния
ръб на на тазобедрената ямка на таза; контузия на левия седалищен нерв; аксонална
увреда на левия фибуларен нерв.
Спешна медицинска помощ е оказана в болница „Проф. Д-р Стоян Киркович“ –
гр. Стара Загора, където под обща анестезия е извършено закрито наместване на
изкълчената тазобедрена става, след което левият крак е поставен на директна
екстензия с тежест 7 кг. Болничното лечение е продължило 6 дни, след което е
продължило амбулаторно. На ищеца е било забранено да стъпва на увредения крак в
продължение на пет месеца, поради което се е придвижвал с патерици.
През 2017 г. – от 07.03. до 12.03.2017 г., ищецът отново е постъпил в болница
поради получена аксонална увреда на левия фибуларен нерв – неврологично
последствие от получената при ПТП травма. В заключението е посочено, че такава
увреда е често срещана при изкълчване на тазобедрената става, тъй като, излизайки от
ямката, главата на бедрената кост причинява контузия на нерва. Ищецът е изписан с
незначително подобрение и накуцваща походка. Било му е предписано амбулаторно
физиолечение и медикаментозна терапия
Общо лечебният и възстановителен период е продължил 7 месеца. От тях през
първите два месеца след ПТП и още два месеца по време на провежданата
рехабилитация ищецът е търпял интензивни болки и страдания. По време на
възстановителния период ищецът е търпял и болки, разпространяващи се по хода на
левия седалищен нерв, като е имал и блокаж на лявата глезенна става – без възможност
за екстензия ня лявото ходило. Освен това, при влажно и студено време са се
появявали периодични болки, налагащи седативни и обезболяващи медикаменти.
При извършения от д-р Б. личен преглед на ищеца е установено, че счупеният
откъс от ацебуларната ямка е зараснал на мястото си, но с малка остатъчна
деформация. Движенията на лявата тазобедрена става са почти в норма, но при
палпация има болки във външната част на ставата. Лявото бедро все още е в състояние
на лека хипотрофия. Нарушена е сетивността на лявата подбедрица – в долната част.
Движението на лявото ходило – сгъване-разгъване отчасти е възстановен и е само с
10% намален обем спрямо дясното ходило. Ищецът се придвижва самостоятелно, но с
леко накуцваща походка наляво.
Според д-р Б., с оглед механизма на ПТП и локализацията на уврежданията,
5
ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Изкълчването на тазобедрената става
и останалите травми са получени при удар на лявото коляно в арматурното табло. Този
удар е настъпил поради дълбокото хлътване на автомобилното купе в посока на водача
и поради това експертът приема, че при този механизъм и при правилно поставен
колан ищецът пак щеше да получи тази травма на лявата тазобедрена става.
В съдебно заседание на 18.04.2019 г. д-р Б. е допълнил, че е препоръчително на
ищеца да бъде направена нова операция за коригиране на походката, но тогава
глезенната става би останала само в положение на 90 градуса. Ако такава операция
бъде извършена, движението на крайника ще бъде подобрено, но не до степен на здрав
крайник.
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца Д.К., пред
въззивната инстанция е разпитан свидетелят П. Т.. Свидетелят разказва, че познава
ищеца от юноша, понеже е пастор в селото и Д. е израснал при него. Разбрал за
катастрофата след около 3 дни. След като излязъл от болницата, свидетелят го
посещавал. К. бил в много тежко състояние, говорел трудно. За него се грижели
родителите му, не бил семеен. Притеснявал се, че е голямо момче, а се налага
родителите му да му сменят памперсите и подлогата. За около 2 месеца за него се
грижела и сестра, понеже имал рана на крака. Около 6-7 месеца не излизал от къщи,
чувствал се „някак малоценно“ и много тежко го преживявал. Ходел на рехабилитация,
но и сега продължава „да си влачи крака“, но не толкова, колкото в началото.
Преди бил весело момче, имал мечти, искал семейство. После се затворил в себе
си, не искал да разговаря с никого, загубил приятелите си, разделил се с приятелката
си.
Имал физически и душевни травми, които го карат да избягва България, защото
му се подиграват. Опитвал се да работи в чужбина, защото знае турски, испански и
немски език и там превежда на строителни работници, но и те му се подиграват заради
травмата. Според свидетеля, ищецът не е ходил на психолог или психиатър.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно противоправността на действията на водача на застрахования трактор:
При навлизане на пътното платно И. А. е нарушил правилата на чл.25, ал.1 и 2 от
ЗДвП, които го задължават, когато навлиза на пътното платно и предприема маневра
„завой“, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да
пропусне пътните превозни средства, които се движат с предимство по пътната лента.
В резултат от това нарушение е настъпил удар с движещия се направо лек автомобил.
Относно справедливия размер на обезщетението: С оглед тежестта на
6
уврежданията, продължителността на възстановителния период, младата възраст на
ищеца /роден през 1986 г./ и трайното затруднение на походката поради увреждането
на фибуларния нерв, което се отразява и на чувството му за непълноценност, както и
при съобразяване на социално-икономическата обстановка към месец септември 2016
г., въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е 50 000 лева.
Относно твърдяното съпричиняване на ищеца: Въззивният съд не споделя
изводите на първоинстанционния, че ищецът е допринесъл за увреждането си, понеже
и той е нарушил правилата за движение по пътищата, както твърди жалбоподателят
ответник. Д.К. е управлявал автомобила си правомерно, с разрешена скорост, в ясно
време и при добра видимост, поради което от негова страна не е допуснато нарушение
на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Вярно е, че в резултат от инстинктивната му реакция да избегне
удара с трактора е навлязъл в насрещното платно и това е формално нарушение на
чл.16, ал.1, т.1 от закона. Но причината за удара между двете превозни средства не е
това нарушение, а неочакваното излизане на трактора от черен път на пътната лента на
лекия автомобил и предприемането на завой в насрещната.
Що се отнася до твърдяното от представителя на застрахователното дружество
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, въззивният съд намира следното: От
заключенията на експертите може да се направи обоснован извод, че ищецът е пътувал
без поставен предпазен колан. За да се приеме обаче, че липсата на колан е довела до
установените травми, по несъмнен начин следва да бъде доказана причинната връзка
между цитираното нарушение и настъпилите увреждания. По последния въпрос
становищата на вещите лица са нееднозначни, почиват на теоретични разсъждения и
предположения, поради което съдът счита, че и това твърдение за съпричиняване не е
установено при условията на пълно и главно доказване.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение не
следва да бъде намалявано. Като се приспадне доброволно заплатеното обезщетение в
размер на 20 000 лева, по съдебен ред на ищеца следва да се присъдят 30 000 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, в тази
му част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
Относно оплакването на ответника за началната дата, от която следва да се
начислява лихвата за забава върху обезщетението: Такова оплакване не се съдържа във
въззивната жалба на ответника, наведено е едва в писмената защита на
застрахователното дружество. Освен това, същото е изцяло неоснователно. Съгласно
установената вече съдебна практика, застрахователят се счита в забава от датата на
уведомлението за претенцията, която в случая е 13.02.2017 г. А градският съд е
постановил начисляване на лихва от 13.05.2017 г. По този въпрос основателна е
жалбата на насрещния жалбоподател – ищеца и в тази му част решението на СГС
следва да бъде изменено.
7
С оглед изхода на въззивното производство, на жалбоподателя „Евроинс“ АД не
се дължат разноски за настоящата инстанция. Ищецът е заплатил 150 лева държавна
такса, бил е представляван от адвокат при условията на чл.38 от ЗА. С оглед на
уважената част от жалбата му, на него лично следва да се присъдят 10 лева разноски, а
на процесуалния му представител – 100 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийският градски съд, Гражданско отделение, I-12
състав, постановено на 01.03.2021 г. по гр. дело № 7127/2018 г. В ЧАСТТА, с която
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди не е присъдена лихва за
забава за периода от 13.02.2017 г. до 12.05.2017 г. включително и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД да заплати на Д. М. К. лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, присъдено в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева и за периода от 13.02.2017 г. до 12.05.2017 г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД да заплати на Д. М. К. 10 /десет/ лева разноски
за производството пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД да заплати на адв. Р.М. 100 /сто/ лева
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8