Р Е Ш Е Н И Е
№ 1359
Град Пловдив, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІV състав, в открито заседание на единадесети януари през две
хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА административно дело № 2828 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Г.Г., с ЕГН
**********, с адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 211/25.10.2023г. Г.Г. - командир на отделение при 05 РУ
на ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца до една година.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че в настоящия случай
не са налице законовите предпоставки за прилагане на ПАМ. Освен това от
заповедта не става ясно на кое ППС е прекратена регистрацията, както и какъв е
конкретният срок на приложената мярка, тъй като в заповедта е посочено от… до. Претендира
отмяната на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Й..
Ответникът - командир на отделение при 05 РУ на ОДМВР-Пловдив, в писмено
становище към преписката намира жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди
наложената мярка. Прави възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен
процесуален срок – заповедта е връчена на 25.10.2023 г., а жалбата е подадена
на 06.11.2023 г. чрез ОД на МВР - Пловдив, при наличието на правен интерес
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна предвид следното.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето
на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл заповедта е
издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и представената заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
МВР и заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.
При извършената проверка по реда на чл.146 от АПК, съдът констатира, че процесната
заповед не отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като фактическите
основания не отговарят на данните по преписката, приета по делото.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 25.10.23г.,
около 19:30 часа, в ***, П.Г., управляващ лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***,
лична собственост, отказва да му бъде извършена проверка с Дрегер алкотест за
установяване употребата на алкохол. Посочено е също, че нарушението е
установено с АУАН серия GA № 1095802 от 25.10.2023 г. В приложения към делото
акт за установяване на административно нарушение описаната фактическа
обстановка напълно се разминава с тази в процесната заповед. В АУАН е
установено, че П.Г. управлява личния си лек автомобил Опела Зафира с рег. № ***
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство Дрегер
алкотест 7510 с фабричен номер АRDМ -0248, който отчита положителен резултат
1,74 на хиляда в издишания въздух. Пробата е показана на водача. Издаден е
талон за медицинско изследване № 0182683 от 25.10.2023 г., връчен на водача на
същата дата. Приложени са по делото и
доказателства за извършена кръвна проба, а също и протокол от съдебно
споразумение № 7733 от 08.12.2023 г. по нохд №
6590 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив за наложено на водача
наказание за извършеното престъпление.
Съдът намира, че изложените мотиви в заповедта са в пълно противоречие
на установените факти с АУАН и с приложените по делото документи, което
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 146 т.3 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед.
Освен това е налице и друго съществено нарушение в издадената заповед. В
същата не е посочен срок, за който се налага мярката, а е посочен само законовият
текст, който не определя точен срок за налагане на ПАМ, а е посочено „от 6
месеца до 1 година“. При това положение съдът намира, че не е налице
волеизявление от страна на административния орган, от което да става ясно какъв
точно е определеният срок, за който се налага временно прекратяване на
регистрацията на МПС.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Предвид посоченото жалбата срещу нея следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на делото следва да се уважи и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, които се установиха в размер на 1010 лева, съгласно представен списък с
разноски. Не се споделят възраженията на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се установи в минимален размер, съгласно
нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 211/25.10.2023г. Г.Г. - командир на
отделение при 05 РУ на ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2А, б.
„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив
да заплати на П.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1010 лв. /хиляда
и десет лева/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: