Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260748
07.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19023 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против И.Б.Х., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от
ЗЕ, за
признаване за установено съществуването на
парично вземане, представляващо главница в размер на 278,17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018
година; обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.03.2016г. до 14.07.2019 година в размер на 38,64 лева, ведно със законната лихва върху главницата,, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.07.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № .., ап.,
който има качеството на клиент на топлинна енергия, като съгласно предвиденото
в Общите условия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставената
топлинна енергия, както и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в 30- дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Ищецът твърди, че съгласно Общите условия,
когато задължението за заплащане на топлинната енергия не е извършено в срок,
то клиентът
дължи на ЕВН обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава.
Ищецът
твърди, че в качеството си на топлопреносно предприятие, за което притежава
необходимия лиценз, е доставил до сградата, в която ответникът притежава жилище
топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация на обща стойност 316,81 лева,
като начислената топлинна енергия е била доставена и разпределена в пълно
съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове
за неговото прилагане, както и е спазена методиката за дяловото разпределение
на топлинната енергия за обекти, намиращи се в сгради в режим на Етажна
собственост.
Ищецът
посочва, че за събирането на посочените суми било образувано заповедно
производство, била издадена заповед за изпълнение, срещу която не е постъпило
възражение, като му бил даден срок да предяви установителен иск за вземането му, доколкото ответникът
не е бил открит на постоянния му и настоящ адрес.
В
отговора на исковата
молба, подадена от адв. Т. Б. като пълномощник се
излага, че за
задълженията следва да отговаря бившата му с., доколкото с влязло в сила
съдебно решение от 2014г. й е било предоставено ползването върху семейното
жилище, собственост на с.-ищец. Представя се решението и протокола за предаване
на апартамента от ищеца на бившата му с..
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не отрича изключителните си права на
собственост върху топлоснабдения имот, описан в исковата молба, за които се
претендират неплатени задължения за консумирана ТЕ, след изготвяне на
изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласна
член 154 от ЗЕ.
Изслушано е изслушано заключение на в.л. В.Ш., от което
се видно, че за процесния период абонатната станция, обслужваща процесната
сграда в режим на етажна собственост, е функционирала, като топломерите в
абонатната станция са били отчитани ежемесечно, а технологичните разходи са
отчитани и отчислявани от подаваната към процесната абонатна станция топлинна
енергия. СТЕ намира, че са били спазени
изискванията на т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Вещото лице е установило, че през имота на ответника не преминава щранглира,
като в имота всички 4 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната
мрежа в блока и се начислява потребена ТЕ по ежемесечен визуален отчет на ИРУ
монтирани на същите, но не е осигуряван достъп. Има и монтиран 1 брой водомер
за топла вода. Според вещото лице дяловото разпределение е извършено коректно
съобразно изискванията на Методиката за дялово разпределение съобразно проектния отопляем
обем на жилището от 210 куб.м.
От заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице З.М., се
установява, че след запознаване с издадените от ищеца документи – данъчни
фактури и изравнителни сметки на процесния период и д оглед на приетите нормативно
определени цени за единица ТЕ за процесния период задължението за главница е в
размер на 178,17 лева, а на мор. лихва е в размер на 38,64 лева.
При така установените фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството,
обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността
между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно
се установява съществуването на облигационна връзка между страните. По делото са представени общите условия на дружеството,
за които се установява да са публикувани в един централен и в един местен
ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен
това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите условия
те влизат в сила без да бъдат писмено приети от купувачите. Не се твърди от
потребителя да е упражнил правото си по
член 69, ал. 1 от тези общи условия, съгласно които в срок от 30 дни след
влизането им сила купувачът, който не е съгласен с тях да внесе заявление, в
което да предложи нови условия. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на
топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия. Възражението на ответника, че
отговорността за заплащане на задълженията за консумирана ТЕ за процесния
период е на бившата му съпруга, на която е било предоставено ползването върху
семейното жилище по силата на влязлото в сила съдебно решение не е основателно.
Съгласно член 57, ал. 1, изр. 1 от СК по силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно
правоотношение, което обаче не е основание, по смисъла на ЗЕ и ОУ на
топлофикационното дружество задълженията да се заплащат от бившия съпруг, който
не е съсобственик в имота.
В случая е установено, че ответникът е собственик на имот, присъединен към
абонатната станция, от което следва, че лицето има качеството потребител на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и
чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват и в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. С приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната
станция е въведена в експлоатация и е функционирала за процесния период от
време, както и че технологичните разходи
са отчислявани в съответствие със закона.
От
заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети
пред съда се установява, че начислените на ответника суми са
правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и
при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство..
Съдът
възприема изготвените заключения като обективни, последователни и изготвени с
необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани. Ето защо на основание гореизложените мотиви съдът счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят
направените от него разноски по заповедното производство в размер на 75 лева, както и
тези по исковото производство в размер на общо 365 лв.
На основание гореизложеното,
ПдРС, І- ви гр. състав,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37 и ответника И.Б.Х., ЕГН ********** , че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 278,17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 година;
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.03.2018 г. до 14.07.2019 година в
размер на 38,64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 15.07.2019г. до окончателното
изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 11717/2019 по описа на
ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА И.Б.Х., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 разноски от 75 лева по заповедното производство и 365 лева по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП