№ 173
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.
Постъпила е частна жалба от ЦВ. В. П., подсъдим по н.о.х.д № 14754/14 г. на
Софийския районен съд, чрез защитника му срещу определение от 14.01.2022 г., с
което в разпоредително заседание е потвърдена мярката му за неотклонение задържане
под стража.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде
отменено. Излагат се съображения, че районният съд се е позовал на определение на
СГС и не е изложил собствени мотиви. На следващо място се твърди, че съдът не е
съобразил изтеклия срок от първото произнасяне по чл. 270 НК. Излагат се възражения
и относно обоснованото предположение за извършване на престъпление, като се
изтъква, че „П.С.“ ЕООД не е собственик на вещта, която се твърди, че е обсебена. На
последно място се развиват съображения за липса на опасност от извършване на
престъпление или от укриване.
Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи,
съдържанието на атакуваното определение и хода на развитие на досъдебното
производство, намира за установено следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано в Софийския
районен съд на 30.07.2014 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия ЦВ. В. П.
по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че на 21.02.2012 г. в гр. София, присвоил чужда
движима вещ – лек автовомобил марка „БМВ“, модел Х 6 5.0 И“, № ****, на стойност
64500 лв., собственост на „П.С.с“ ЕООД, която владеел – била му предоставена за
1
ползване, като обсебването е в големи размери.
При внасяне на обвинителния акт мярката за неотклонение на подсъдимия,
взета в досъдебното производство, е била подписка. Адресът, представен от
подсъдимия за връзка с органите на наказателния процес, е бил в гр. Ловеч. В първото
съдебно заседание на 25.03.2015 г. съдът е констатирал, че подсъдимият не живее вече
на този адрес, но не е уведомил за промяната му. Установен е нов постоянен адрес в с.
Галиче.
В следващото съдебно заседание на 27.05.2015 г. подсъдимият, редовно
призован, се е явил, като е даден ход на съдебното заседание и на съдебното следствие.
В следващото съдебно заседание на 7.10.2015 г. подсъдимият, редовно уведомен
от предходното съдебно заседание, не се е явил, не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Съдът е изменил мярката за неотклонение в задържане под стража и е
обявил подсъдимия за общодържавно издирване, издава ЕЗА.
Определението е било отменено по жалба на подсъдимия от СГС по в.д. №
4210/2015 г. с определение от 5.11.2015 г., като мярката за неотклонение на
подсъдимия е изменена от подписка в гаранция в размер на 2000 лв. поради доброто
процесуално поведение на подсъдимия до този момент. По делото няма данни това
определение да е било изпълнено с реално внасяне на паричната сума.
В съдебното заседание на 27.11.2015 г. подсъдимият, редовно призован, се е
явил и ходът на съдебното следствие е продължил.
В следващото съдебно заседание на 18.05.2016 г. подсъдимият, редовно
уведомен, не се е явил.
В следващите съдебни заседания на 24.06.2016 г. и 10.10.2016 г. подсъдимият се
е явил.
В заседанието на 9.12.2016 г. подсъдимият не се е явир, а защитникът му е
съобщил, че е бил уведомил от подсъдимия за това, че се намира във Великобритания,
Сънсекс, където временно му е бил отнет паспортът.
В заседанието на 14.02.2017 г. подсъдимият отново не се е явил, а защитникът
му е представил документ от полицията на гр. Сънсекс, Великобритания, че
административните мерки по отношение на подзащитния му са с продължителност до
1.03.2017 г.
В следващото заседание на 21.06.2017 г. подсъдимият се е явил и съдебното
следствие е било продължено.
В съдебното заседание на 13.10.2017 г. подсъдимият не се е явил, а защитникът
му е съобщил, че е задържан по друго дело с мярка за неотклонение задържане под
стража.
2
В съдебното заседание на 20.12.2017 г. подсъдимият, редовно призован, не се е
явил. Защитникът му е представил амбулаторен лист, че е с бъбречна криза.
В следващото съдебно заседание на 14.03.2018 г. и 15.03.2018 г. подсъдимият се
е явил и съдебното следствие е продължило. В заседанието на 14.03.2018 г. съдът е
приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения, в които прокурорът
е заявил, че не поддържа обвинението. Съдът е приел, че преди произнасяне на
присъдата следва отново обстойно да се запознае с материалите по делото и е отменил
определението си за даване ход на съдебните прения. В заседанието на 15.03.2018 г.
прокурорът при СРП е поискал събиране на нови гласни доказателства, които са били
допуснати от съда.
В следващото съдебно заседание на 18.05.2018 г. подсъдимият, редовно
призован, не се е явил, а защитникът му е посочил, че се намира в Австрия с отнети
документи поради съставен акт за нарушение и не може да напусне страната.
В следващото заседание на 29.06.2018 г. подсъдимият се е явил.
В следващото заседание на 10.10.2018 г. подсъдимият не се е явил и съдът е
изменил мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража.
СГС по въззивно дело № 4592/2018 г. с определение от 24.10.2018 г. е
потвърдил определението за изменение на мярката за неотклонение в задържане под
стража.
Подсъдимият е бил обявен за общонационално и международно издирване. От
Интерпол Йордания е постъпила информация, че П. е бил задържан на 2.03.2019 г. за
поставяне на скимиращо устройство и му е повдигнато обвинение, а той се намира в
затвор. Неколкократно след това по делото е постъпила информация, че подсъдимият
няма да бъде екстрадиран от Хашемитско кралство Йордания до приключване на
съдебното производство срещу него.
Междувременно по делото е постъпил акт за смърт на съдебна заседателка от
съдебния състав, започнал съдебното следствие, удостоверяващ, че тя е починала на
2.02.2020 г.
Подсъдимият П. е експулсиран от Йордания по негово желание в Република
Йордания и в резултат на екстрадиционна процедура в Република Ливан на 4.11.2021 г.
е върнат в България и приведен в ареста на СЦЗ. От постъпилите грами от
компетентните органи на Хашемитско кралство Йордания става ясно, че подсъдимият
е отказал да бъде експулсиран към България, а е поискал да му бъде закупен билет до
Република Ливан.
При внасянето на обвинителния акт от актуалната справка за съдимост на
подсъдимия е известно, че е осъждан по четири наказателни производства – по три от
тях за престъпления по чл. 343в НК.
3
Приложена е справка за съдимост от 15.11.2021 г., от която е видно, че
подсъдимият е осъден за пети път с влязъл в сила съдебен акт на 1.12.2015 г. по чл.
325, ал. 1 НК.
След тази дата в първоинстанционния съд е проведено съдебно заседание на
16.11.2021 г. по чл. 270 НПК, като съдът е оставил без уважение искането на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Съдът е приел, че е
налице обосновано предположение подсъдимият да е извършил инкриминираното
престъпление, като същевременно е налице опасност от укриване, тъй като на
3.10.2018 г. е напуснал страната и се е отклонил от наказателното правосъдие.
СГС е потвърдил определението с определение от 3.12.2021 г. по в.н.ч.д. №
4629/2021 г.
С определение от 14.01.2022 г. съдът е дал ход на разпоредителното
заседание, насрочил е делото за започване на съдебното следствие и е потвърдил
мярката за неотклонение задържане под стража. В мотивите съдът е приел, че това е
адекватната мярка по съображенията, които съдът вече е изложил в определението си
от 16.11.2021 г., като поради краткия период от време е счел, че не са настъпили
промени в относимите обстоятелства. Съдът е извел отново опасността от укриване,
която е определил, че е с висок интензитет.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на
материалите по делото, намира, че определение в частта, в която е обжалвано, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На първо място въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния
съд, че е налице обосновано предположение за извършване на престъпление, изградено
въз основа на представените от държавното обвинение годни гласни и писмени
доказателства. В хода на съдебното производство преди приключване на съдебното
следствие, т.е. преди изчерпване на процесуалните действия на страните по събиране
на нови доказателства и преди извършване на оценка на доказателствената съвкупност,
съдът, за да прецени пропорционалността на наложените процесуални ограничения, не
може да се произнася относно доказаността на обвинението по несъмнен начин, а
проверява дали продължават да съществуват валидни доказателства в подкрепа на
обвинението, какъвто е настоящият случай. Защитата на подсъдимия възразява срещу
извода на районния съд, тъй като приема за опровергано твърдението в обвинителния
акт относно конкретния собственик на автомобила, предмет на твърдяното в
обвинението обсебване. Тези доводи не могат да бъдат споделени. От една страна,
както районният съд е посочил, въпросът за собствеността ще бъде решен с
постановяването на присъдата. От съществено значение обаче е това, че за
съставомерността на деянието (противозаконно отнемане на чужда вещ, която деецът е
пазел) не би било решаващо изменението на субекта на правото на собственост.
4
На следващо място, въззивният съд обсъди изтъкнатите факти за
процесуалната съдба на делото. От тях се установява, че в резултат на
недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия наказателният процес е бил
забавен с повече от две години (от 10.10.2018 г. до 4.11.2022 г.), тъй като е установено,
че подсъдимият е напуснал страната на 3.10.2018 г. Ходът на процеса преди това също
на два пъти е бил прекъсван от факта, че подсъдимият е бил задържан по сведение на
защитника му във Великобритания (в периода от 9.12.2016 г. до 1.03.2017 г.) , а след
това и в Австрия (отложеното заседание на 18.05.2018 г.),
което означава, че подсъдимият не е бил на разположение на органите на наказателния
процес, така както се изисква от наложената му мярка за неотклонение. Същевременно
от значение е и фактът, че преди отклонението на подсъдимия на 3.10.2018 г. с
напускането на България възобновеното съдебно следствие е било към приключване.
По време на продължителното международно издирване и изчакване на
експулсирането на подсъдимия на 2.02.2020 г. е настъпила смъртта на съдебен
заседател, което е наложило разглеждането на делото да започне отначало с
провеждане на разпоредително заседание. На следващо място се изяснява, че при
подготовка на експулсирането на подсъдимия от Йордания той е поискал да замине за
Ливан и това е допълнителен индикатор за пореден опит на подсъдимия да осуети хода
на българския наказателен процес.
Изтъкнатите обстоятелства са достатъчна фактологична основа, за да се
приеме, че съществува опасност от укриване на подсъдимия, която е била реализирана
неколкократно тъкмо поради това, че предишната мярка за неотклонение се е оказала
неефективна.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в частната жалба,
че атакуваното определение е необосновано, тъй като препраща към акт на СГС.
Видно от мотивите на определението, съдът препраща не към определението на
въззивния съд, а към собствения си акт от 16.11.2021 г., като заявява, че всичко
изтъкнато тогава е валидно и понастоящем. Подобен подход не е незаконосъобразен,
тъй като съдът дължи да се произнесе дали констатираните преди основания
продължават да съществуват и сега. Единственото ново обстоятелство е изминалият
срок от 16.11.2021 г. и то не е останало незабелязано от първата инстанция. Районният
съд го е отчел, като е посочил, че приема срока за „кратък“. Въззивният съд намира, че
макар срокът от повече от два месеца да не може да се приеме за незначителен,
неговата продължителност все още не е прекомерна с оглед преследваната цел –
необходимостта подсъдимият да бъде възпрепятстван да се укрие. Вложените
продължителни усилия и време в откриването на подсъдимия в чужбина обосновават
необходимостта по отношение на него да бъдат взети достатъчно категорични мерки,
които недвусмислено да го убедят, че всяко отклонение от наказателния процес оттук
5
насетне ще води до утежняване на процесуалното му положение.
Мотивиран от всичко изложено, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, тъй като мярката за неотклонение задържане под стража е
обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението по н.о.х.д № 14754/14 г. на Софийския районен съд
от 14.01.2022 г. по чл. 248, ал. 5 вр. ал. 1 НПК в частта, с която е потвърдена мярката за
неотклонение на подсъдимия ЦВ. В. П. задържане под стража.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6