Р Е Ш Е Н И Е № 45
10.01.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 04.12.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 1497 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК
Образувано по подадена от С.Д.К., ЕГН **********, въззивна жалба против решение №
1910 от 17.05.2019 г. по гр.д.
№ 11301/2018 г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която упражняването на родителските права по
отношение на децата - Д. С. К., ЕГН **********
и С. С. К., ЕГН ********** са
предоставени на тяхната
майка Е.Б. К., с ЕГН ********** ,
определено местоживеене на децата при нея , определен е
режим на лични отношения на децата с бащата , като последният е осъден да заплаща месечна издръжка на
всяко дете в размер на 140 лв., считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и се настоява за неговата отмяна и постановяване на
решение, с което упражняването на родителските права по отношение на децата бъдат предоставени на бащата, определен режим
на лични отношения на децата с майката и последната бъде осъдена
да им заплаща месечна издръжка.Жалбоподателят
поддържа,че първоинстанционното решение, с което родителските права са
предоставени на майката няма да спомогне
за преодоляване на настъпилото отчуждение между нея и децата и е малко вероятно същото да бъде преведено в
изпълнение. Твърди,че отношението на децата спрямо майката е негативно и няма да се промени по силата на държавната
принуда, макар бащата да е предприел
работа на децата с психолог по програма „Закрила на детето“.От страна на
майката не са предприети мерки да преодоляване на негативното отношение на
децата спрямо нея, като с незрялото си поведение чрез образуване на дело срещу
бащата за защита от домашно насилие, обръщане към полицейските органи за съдействие
при осъществяване на личен контакт с децата , образуване на изпълнително дело
за принудително осъществяване на режима на лични отношения с децата и налагане
на глоби на техния баща поради неговото неизпълнението, засилват агресията на децата спрямо нея.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата Е.Б. К.,
с който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
С
решението в обжалваната част Пловдивският районен съд се е произнесъл в процес за прекратяване
на брака поради развод , по предявени искове с правни основания чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал.6 от СК .
Решението не е обжалвало и е влязло в
сила , в частите , с които бракът между страните е прекратен поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи , ползването на семейното жилище е
предоставено на съпруга и е постановено след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име .
С исковата
молба за развод подадена от съпругата пред районния съд , е
направено искане след прекратяване на брака упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака на страните деца –
Д. С. К.,роден на ***г. и С. С. К.,роден
на ***г., да бъдат предоставени на майката , за определяне
на местоживеенето на децата при нея , за определяне на режим на
лични контакти на децата с бащата и осъждането му да заплаща месечна издръжка на
детето Д. в размер на 160 лева и в размер на 140 лева на детето С.. Твърди се , че бащата е
аргесивен , избухлив, арогантен, системно я подлагал на психическо и физическо
насилие, дори и пред децата,а на 11.05.2018г. при поредния семеен скандал
ударил и сина им Д. с юмрук, довело до контузия
на очната ябълка и хоспитализирането на
детето за лечение.В края на месец юни 2018г. след семеен
скандал с физическо посегателство ответникът я
изгонил от семейното жилище и тя била принудена да живее на квартира в
град Пловдив.Въпреки раздялата на съпрузите ответникът продължил да я тормози и
преследва, поради което подала молба за
защита по реда на ЗЗДН , като по образуваното гр.д.№11090/2018г. била
издадена заповед за незабавна защита , за упражненото от ответника спрямо нея
на 02.07.2018г. насилие. Твърди, че след раздялата на страните , ответникът препятства и срещите й с децата.
В писмения си отговор ответникът оспорва изложените
в исковата молба твърдения и поддържа , че ищцата сама е напуснала семейното жилище и той
бил принуден да обяснява на малкия им син защо не се прибира.Оспорва
твърдението да се е държал грубо и да е
упражнявал спрямо нея домашно насилие.След като големият им син станал свидетел
на връчване на призовката на ответника
по делото за домашно насилие , отказал да се среща с майка си и не искал
тя да се връща при тях.Ответникът твърди, че
той е родителят, който се е грижил за децата от тяхното раждане, ходил
на родителски срещи , на тържества в детската градина.Изцяло бил поел и издръжката на семейството, работил
допълнително , както и в чужбина за около 4 години.От началото на брачното им
съжителство ищцата е работила само около година , но започнала да закъснява и ответникът чул, че поддържа интимни
отношения с по-възрастен мъж.Също желае прекратяване на брака , като му бъде предоставено упражняването на родителските прав по отношение на малолетните деца , определяне
на режим на лични контакти на децата с майката
и осъждането й да им заплаща месечна издръжка.
Пловдивският
окръжен съд , като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото
доказателства , намира от фактическа и правна страна следното :
От фактическа
страна e безспорно между страните и документално установено
по делото, че са родители на малолетните деца Д. С. К., роден на *** г. и С. С.
К., роден на *** г.Д. през учебната
2019/2020г. е ученик в шести клас в ОУ „***“, град С.,а С. посещава
ДГ“***“, в същия град.
Безспорно е установено по делото , че
родителите и децата са живели заедно в семейното жилище находящо се в гр.С. ,
собственост на родителите на ответника. От края на месец юни 2018г. родителите
са разделени, като майката е напуснала
семейното жилище и се е установила да живее в град Пловдив в жилище под наем,
като децата са останали да живеят при своя баща.В хода на първоинстанционното
дело в производство по реда на чл.233 от ГПК са постановени привременни мерки,
с които по молба на майката е определен
режим на лични контакти с децата.
От приетите във въззивното производство
актуални социални доклади се установява,че от
месец юни 2018г. децата се отглеждат
от бащата, с пълната подкрепа на разширеното семейство-бабата и дядото
по бащина линия.Бащата е създал спокойна и безопасна среда за тяхното
отглеждане, както и е формирал чувство у тях, че са особено ценени и значими.
Жилището, в което живеят представлява къща, като децата със своя баща живеят на първия етаж, а неговите
родители- на приземния. Поддържат общо домакинство, като бабата на децата ,
която е пенсионерка, посреща децата,
приготвя храната и помага в отглеждането им.В жилището има необходимите
битови и хигиени условия за отглеждане и възпитание на децата. Детето Д.
редовно посещава учебни занятия, отнася се отговорно към учебния процес, не
създава проблеми с поведение и дисциплина.Общува със съучениците си и
преподавателите, има изградена приятелска среда.Класната ръководителка е
изразила мнения пред социалния работник,
че бащата надлежно изпълнява родителските си задължения, винаги се отзовава в
училище, за да се информира за напредъка на детето, присъства редовно на родителски
срещи.Не познава майката на детето и никога
не се е срещала , виждала или разговаряла с нея.
Детето С. е записано в Книгата за
подлежащи на задължително обучение деца до 16 годишна възраст и редовно
посещава учебни занятия в ДГ“***“, град С. .Не отсъства без уважителни причини
, винаги е в спретнат външен вид и подходящо облекло.Детето е емоционално
стабилно, посещава с удоволствие детската градина, активно общува с децата и
има изграден приятелски кръг.Бащата и бабата по бащина линия активно се
интересуват от постиженията и
поведението на детето.Персоналът на детската градина е запознат със ситуацията
и раздялата на родителите на детето , като
бащата ги е предупредил ако майката потърси контакт с детето, такъв
да бъде осъществен.Такъв контакт не е бил потърсен, като майката не е
посещавала детската градина на детето от около 2 години.
Пред социалния работник детето Д. е споделило, че при баща си се чувства
много добре и не желае да отиде да живее
при майка си, защото ги е изоставила, а и когато са живеели заедно , за него и братчето му
грижили полагали предимно техният баща и неговите родители.Разказало е ,че след
раздялата на родителите, майка им не ги е търсила , не им се е обаждала дори за
празниците , не им е изпращала подаръци
или пари.Децата посетили само веднъж майка си през месец март 2019г.,като
квартирата й било мръсна и разхвърляна. Завела ги на кино, но не ги попитала
дали са гладни и не ги нахранила.
Според констатациите на социалния
работник жилището , в което майката живее под наем в град Пловдив, представлява
двустаен апартамент , където се поддържат много добри битови условия и е създадена подходяща среда за
отглеждане на децата.
Според
показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Р. В.,
майка на ищцата, последната от края на месец юни живее на квартира в град
Пловдив, тъй като ответникът я изгонил от жилището.От този момент тя няма
контакт с децата, тъй като бащата не позволявал.Изпратила подаръци на малкото
дете за рождения му ден ,а на голямото за
първия учебен ден.Отношенията между страните не били добри , той често я
гонел и тя с децата се прибирала при майка си в град К..От дъщеря си знаела, че
ответникът набил едното дете през месец май и се наложило да лежи в болница.
От показанията на свидетелката Р.И.,
сестра на ищцата се установява, че я е придружавала , за да види децата в град
С. , дори веднъж отишли с полиция, но
те отказали да се срещнат с майка си.Майката изпращала подаръци на децата по
Еконт, пари, но те оставали непотърсени.
Според показанията на свидетелката Н. К.,
майка на ответника, до месец юни 2018г. са
живели заедно в град С., когато ищцата по свое собствено решение напуснала семейството.От раждането на
децата до настоящия момент за
децата се грижи техния баща, подпомаган
от родителите си, като майката на децата преди това никога не е работила и
всички домакински задължения били поети от свидетелката.Ответникът никога не е
посягал на децата , като детето Д. пострадало при падане по стълбите в къщата,
което наложило и пролежаването му в болница.След раздялата на родителите, децата останали да
живеят при бащата, като майката ги потърсила само няколко пъти по телефона.За
домакинството се грижи свидетелката, която посреща голямото дете от училище и
му помага в подготвянето на уроците до
завръщане на бащата от работа, който прибира малкото дете от детска градина.
Изслушано от съда, детето Д. заявява, че
майка му не живее вече с тях и не знае
причината за това.Не е правила опити да се вижда с него, като е идвала с
полиция и си е тръгвала, като дори за рождения му ден не е дошла, въпреки че е
била поканена.Сега се чувства по-добре спрямо времето когато са живели заедно ,
тъй като майка му се карала на всички.Не
иска да се вижда с майка си, тъй като й е сърдит и обиден , поради неспазеното
обещание, че ще дойде да го види.Заявява, че татко му не го е удрял , а само
майка му по гърба.Нараняването на окото е получил след падане по стълбите.
Според заключението на вещото лице клиничен
психолог А. Д. по приетата в
първоинстанционното производство съдебно психиатрична експертиза, емоционалният
и психически статус на детето Д. К. е нормален за възрастовите му
особености, съответен на вътрешните му изживявания. Отношението на детето към
родителите е полюсно, като към бащата изпитва топла , емоционална и доверителна връзка, а към
майката съществува зародено и поддържано
негативно отношение.Отношението на детето спрямо майката е емоционално
охладняло, няма топла връзка и то не
желае да поддържа отношения с нея.Вещото лице допуска спрямо детето да е било
упражнявано психологическо въздействие
от страна на бащата към формиране
на негативно отношение към майката, препятстване на контактите с него и
отчуждаването му , както и към промяна в съзнанието на детето. Вещото лице дава
заключение, че неподдържането на контакт с майката в периода след фактическата
раздяла не се отразява благоприятно на психическото състояние на детето и на
психоемоционалното му развитие, тъй като майката е важен фактор за развитието
на детето.
За родителския капацитет на родителите
въззивният съд доби лични и непосредствени впечатления след изслушването им по
реда на чл. 59, ал. 6 СК, като и
двамата родители изявяват желание да се грижат за децата.
Според обясненията на бащата дадени пред съда от раздялата на съпрузите през месец юни 2018г. децата живеят при него в град С. и той, с помощта на своите родители,
които са пенсионери, полага непосредствени грижи за тяхното отглеждане и
възпитание.От раздялата им майката е виждала децата три пъти и само веднъж те
са ходили в нейното жилище в град Пловдив за около няколко часа.Според бащата в
жилището на майката липсват нужните
битови и хигиенни условия за отглеждането на децата, като големият син му
споделил, че няма да седи в такава мизерия.От раздялата майката не е давала и
никакви средства за издръжката на децата , които са й обидени заради поведението й и стреса, който им е
причинила.
Според
обясненията на майката след раздялата на съпрузите живее под наем в жилище в град Пловдив, в
което има необходимите условия за отглеждане на децата.Работи на смени, като в
непосредствена близост до жилището й има училище и детска градина, където децата
могат да бъдат записани, за да продължат обучението си. Родителите й са пенсионери,
живеят в град К. , но при нужда могат да й помагат за отглеждането на децата. След
раздялата не е давала средства за издръжка на децата , като им изпратила подаръци
по куриерска фирма , но те не ги взели.Децата ги вижда според определения режим
от съда на лични отношения , а понякога е ходила и с полиция , но не са
нощували при нея.
От съвкупната
преценка на така събраните по делото доказателства съдът
намира, че в интерес на децата е същите да живеят при бащата , като
родителските права да бъдат упражнявани от него.
В ал. 4 на чл.
59 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи
упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности,
като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС
№ 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично
в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при
кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС №
1/ 1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1 т. 5 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи
обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой
от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на
детето, като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства при
произнасяне относно родителските права.
Съвкупното
обсъждане на така установените по делото
обстоятелства сочат, че най-добрият интерес на децата ще бъде задоволен, ако
останат да живеят при баща си и нему бъде предоставено упражняването на родителските
права. И двамата родители разполагат с необходимите възпитателски качества и
имат желание да отглеждат децата си,но при преценка на релевантните и посочени
по-горе критерии, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването
на родителските права, бащата има приоритет. Той е полагал непосредствените
грижи за децата от фактическата раздяла на съпрузите през месец юни 2018г. до настоящия момент, имал е
отношение към образованието им, задоволявал е нуждите им от спокойствие и
близост , осигурявал развитието на децата. Децата се отглеждат от бащата и
неговите родители без създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето им.
Те са свикнали и се радва на присъствието на баба си и дядо си по бащина линия
и няма данни за конфликти и напрежение в тази среда, които биха повлияли
негативно върху тяхната психика и физическо здраве. Малолетното дете С. е на
6 години и ходи на детска градина, а Д. е
ученик в шести клас и е
отличник, като децата са си създали
своя социална среда и контакти, в която се чувстват сигурни. Бащата е
този , който задоволява умствените,
духовни, морални и социални потребности
на децата. Редовно се информира за напредъка в
училище , осигурява на
децата допълнителни занимания, помага
за усвояване на знанията,
подпомаган от своите родителите. През този период майката не е
проявила сериозен интерес към нуждите на своите деца и към задоволяване на
техните духовни и материални потребности, не е давала средства за тяхната
издръжка, не е закупувала учебни пособия помагала, никога не е ходила
в училището на децата,не е
разговаряла и с техните учители.Детето Д. също не желае промяна, не желае да
живее при майка си и съвсем открито при
изслушването заявява, че иска да живее с баща си. Разбира се съдът не е длъжен
да се съобрази с мнението на детето, ако счита, че неговият най-добър интерес
налага друго решение. В случая обаче не се установява по делото
майката да има възможност да осигури по-добро положение от това, при
което се отглеждат децата от раждането им.
В жилището на бащата и неговите родители са
осигурени нужните условия за нормалното
отглеждане на децата. Същевременно
майката не би могла да осигури нужните условия за тяхното отглеждане. В
това отношение е достатъчно да се отбележи,че след раздялата през 2018г.
майката не е взела децата със себе си, не притежава и собствено жилище,в което
да се отглеждат и растат децата, като се е установила да живее в друго населено
място , в жилище собственост на трети лица. Същата не може да разчита постоянно
и на свои близки, които да я подпомагат в отглеждането на децата , тъй като
родителите й и живеят в друго населено място- в град К.. Същевременно бащата полага адекватни грижи за децата, като е потърсил и помощ от Центъра за обществена подкрепа към КСУДС-Пловдив, където са били проведени 6- месечни консултации на децата с
психолог за преодоляване на настъпилото между
тях и другия родител отчуждение,
съгласно представените във въззивната инстанция писмени доказателства.
При това
положение няма основание децата да бъдат
извеждани от тази среда, в която се
чувстват добре. Силната емоционална връзка между бащата и децата не е
била прекъсвана, а изграденото между тях отношение на обич и доверие способства
те да се чувства защитени в познатата им
семейна атмосфера. Промяната в обичайния
начин на живот на децата,какъвто е изграден живеейки при бащата, поставяйки ги
в нова среда , в друго населено място,
без да е налице за това основателна причина не е в техен интерес и би се отразило негативно на
психоемоционалното им състояние.
Изхождайки от
гореизложеното настоящата инстанция приема, че следва упражняването на
родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на бащата,
както и местоживеенето на децата да се определи на неговия
адрес. Настоящият състав на съда намира,че не е в интерес на децата да бъдат
разделяни едно от друго. Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74 г., раздел III , по правило децата следва да се отглеждат
заедно, а разделянето им е допустима само поради важни причини, като например
голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност,
продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител
и т.н. Събраните по делото доказателства
не установяват важни причини от рода на посочените в Постановлението. Предвид
възрастта на децата,техния пол, липсата на важни обстоятелства, които налагат
децата да живеят разделени и желанието на бащата да се грижи за тях, то родителските права по отношение и на двете
деца следва да се предоставят на него. Като е стигнал до обратния извод,
първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени в тази му част, както и в частта, с която е определен режим на лични
контакти между бащата и децата.
Решаващият
състав на съда намира,че в интерес на децата е да бъде определен максимално
широк режим на лични контакти между тях
и майката, както следва:
- всяка първа
и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване;
-по един месец
през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск;
- всяка четна
календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка
нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20.00 ч. на
29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата
половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни
лагери и екскурзии, посещавани от децата;
- на нечетна
година децата ще прекарват имените и рождените си дни с майката за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка
календарна година на рождения на майката
за времето от 09.00 ч. до 20.00
ч.
Предоставянето
упражняването на родителските права на
бащата предпоставя и преразглеждането на въпроса относно дължимата за
децата месечна издръжка .
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие
дете правото да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката съгласно
чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителя, който я дължи. Месечната издръжка съдът определя в размер на 260
за детето С. , което е на 6 години
и в размер на 300 лева за детето
Д., което е на 12 години - за храна, дрехи и задоволяване на други
текущи нужди, включително такива, необходими за правилното им интелектуално и
физическо развитие. На съобразяване подлежат и възможностите на родителите
да заплащат издръжка с оглед на доходите, имотното им състояние, квалификация,
дали имат задължения за издръжка към други лица и т.н.И двамата родители
понастоящем не дължат издръжка на други лица и са в трудоспособна възраст, като
месечните доходи,които реализира майката възлизат в размер на 513 лева,а тези
на бащата от 603 лева. Родителят, комуто е предоставено упражняването на
родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка
на децата, доколкото той дава част от издръжката в натура. Поради
това майката следва да осигурява по
– голямата месечна сума за издръжка на децата съответно в размер от 170 лева за
детето Д. и 155 лева за детето С. , като разликата се поеме от бащата, който полага
грижи за фактическото отглеждане на децата.Така определеният размер съдът
съобрази и с разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК относно минимално установения такъв – 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2020г. е 610 лева, съгласно ПМС№350/ 19.19.2019г., или
минималният дължим размер издръжка от родителя е 152,50 лева.В този размер
издръжката ще се присъди начиная от датата на влизане на настоящето решение в
сила до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска -
съгласно чл. 146, ал.
1 СК.
При този изход
на правния спор Е. К. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски в размер от 513 лева, а по сметка на ОС –Пловдив държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер от 234 лева на основание чл.69,
ал.1 т.7 ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
Водим от
горното, Пловдивският окръжен съд
ОТМЕНЯ решение № 1910 от 17.05.2019г. на РС-Пловдив,
V бр.състав,постановено по гр.д.№ 11301/2018г. в
частта , с която се предоставя упражняването на родителските права по отношение
на малолетните деца на майката Е.Б. К., с ЕГН ********** и определено местоживеенето на децата при
нея, в частта,с която е определен режим на лични отношения между бащата С.Д.К.,
ЕГН ********** и децата, в частта,с която бащата е осъден да заплаща на децата
месечна издръжка начиная от влизане в
сила на решението, както и да заплати 403,20
лева- държавна такса върху присъдената издръжка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Д. С.К.,
ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********, на бащата С.Д.К., ЕГН **********,като
определя местоживеене на децата при
бащата на адрес: гр.С. , ул. “ ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти между майката Е.Б.
К., с ЕГН ********** и малолетните
деца Д. С. К., ЕГН ********** и С. С. К.,
ЕГН **********, както следва: майката ще има право да вижда и взема децата,
като ги връща на бащата:
- всяка първа
и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване;
- по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
- всяка четна
календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември
с пресипване;
- всяка
нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20.00 ч. на
29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата
половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни
лагери и екскурзии, посещавани от децата;
- на нечетна
година децата ще прекарват имените и рождените си дни с майката за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка
календарна година на рождения на майката
за времето от 09.00 ч. до 20.00
ч.
ОСЪЖДА Е.Б. К.,
с ЕГН ********** , да заплаща на
малолетните си деца Д. С. К., ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител С.Д.К., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 170 лева на детето Д. С. К., ЕГН ********** и 155 лева на детето С. С.
К., ЕГН ********** , начиная от влизане в сила на настоящото решение до
навършване пълнолетие на децата или до настъпване на законоустановена причина
за прекратяване или изменяне на това задължение, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е.Б. К.,
с ЕГН ********** да заплати на С.Д.К.,
ЕГН **********, сумата от 513 лева
-разноски по делото пред въззивната инстанция, а в полза на полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в размер от 234 лева
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.