№ 4353
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100112888 по описа за 2023 година
Образувано е по предявен от С. С. А. срещу Д. К. Б. иск, с правна квалификация чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени от ответника телесни
увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05,08,2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Излагат се съображения, че на 05.08.2023 г., около 16:00 ч., в гр. София, на ул. Велчо
Атанасов, в дясната част на пътното платно, в близост до тротоара, се движил водачът С. С.
А., управлявайки личния си мотоциклет. Зад него, на мотоциклета се намирал синът му. Зад
мотоциклета се движил автомобил, управляван от Д. К. Б.. В близост до кръстовището на ул.
Велчо Атанасов и ул. Атанас Узунов, водачът на автомобила започва да използва клаксона
на управляваното от него МПС и ищецът спрял. Водачът на автомобила излязъл от
автомобила, насочил се към ищеца и започнал да го обижда, след което му нанесъл
изненадващ удар с юмрук в областта на лицето. Вследствие на удара, С. А. паднал на земята
и устата му почнала да кърви. Във връзка с престъпното посегателство е образувано ДП №
1330/2023 г., по описа на 01 РУ-СДВР, което не е приключило. След инцидента ищецът
посетил спешно отделение към „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са констатирани
телесни увреждания на ищеца и експулсирани зъби 21, 11 и сублуксиран зъб 12. Посочено е
в резултат на травмите ищецът да е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата
молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 133 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че изложената фактическа обстановка е различна от посочената в исковата молба.
Поддържа, че именно ищецът и синът му са причина за конфликта. По време на инцидента
пътник в управлявания от ответника автомобил била и неговата майка А. Б.а, която
получила удар в гърба от сина на ищеца. Едновременно с това ищецът направил опит да
удари Д. Б.. Когато видял, че майка му е ударена Б. замахнал и нанесъл един единствен удар
по каската на ищеца, в ръба на каската, при което ответникът наранил ръката си. По време
на конфликта през цялото време ищецът обиждал и заплашвал ответника и майка му. Излага
да не е осъществено противоправно деяние, както и че не е причина за твърдените негативни
последици в психическото и физическо здраве на ищеца. Евентуално сочи да е налице
неизбежна отбрана.
С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложен амбулаторен лист за преглед от 05,08,2023год. 19,59часа се установява,
че ищецът е потърсил медицинска помощ във връзка с разкъсно-контузна рана на долната
устна и експулсирани зъби 21 и 11 и сублуксиран зъб 12. По сведения на пострадалия
травмата е причинена от удар от непознат водач на автомобил след ПТП. Извършени са
изследвания и назначена терапия сутура, ТАП ие назначен контролен преглед на
09,08,2023год. в отделение по ЛЧХ.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 383/2023 г. /л. 50/ за
налични при ответника телесни увреждания в областта на гърба, дясното рамо, колената и
третия пръст на дясната ръка.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява,
че травматичните увреждания, които е получил ищецът С. С. А., вследствие на процесния
инцидент от 05,08,23г. са следните:
-разкъсно-контузна рана и травматичен оток на долната устна, причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота;
-избити горни централни резци; значително разклащане на втори горен десен зъб.
Уврежданията са причинили на пострадалия, затруднение на дъвченето и говоренето. По
спешност ищецът е посетил спешен кабинет по Неврохирургия – УМБАЛСМ "Пирогов".
Прегледан е от ЛЧХ, назначени са рентгенографии, обработена и зашита е раната на долната
устна, направена е ТАП 0.5 противотетанична имунизация, насочен е за контролен преглед
на 09,08,23г. - отделение по ЛЧХ.
Описаните увреждания съгласно представената по делото медицинска документация
са в причинна връзка с процесния инцидент-удар с твърд тъп предмет, каквато може да бъде
2
и ръката свита в юмрук, при нанасяне на удар в областта на устата. Възстановителният
период от получените травматични увреждания е около 20-25 дни. Последващото
стоматологично лечение може да продължи 2-3 месеца. Описаните травматични
увреждания, вследствие на процесния инцидент по своята медико-биологична
характеристика са довели до нарушение на дъвкателната и говорна функция на пострадалия.
Болките и страданията, причинени на ищеца от възникналите травматични увреждания са
били най-интензивни непосредствено след травмата, след обработката на раната и спиране
на кървенето от избитите зъби и разклатения зъб - 7-8 дни, нарушеното дъвкане и говорене -
20-25 дни, с последващо стоматологично лечение. В открито съдебно заседание от
27,05,2024 г. вещото лице посочва, че впоследствие е отстранен и разклатения втори, десен
зъб.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Р. С. А. – син на ищеца,
които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Дава показания, че е присъствал на инцидента.
Двамата с ищеца се придвижвали на управляван от А. скутер, когато се престроили пред
движещ се зад тях автомобил. В този момент се чул клаксон и обидни думи от водача на
автомобила, поради което ищецът решил да спре. Лекият автомобил спрял малко зад тях.
Той бил управляван от ответника, като в него се намирала и възрастна жена. Ответникът
слязъл от колата и внезапно нанесъл удар върху ищеца в областта на главата. Дава
показания, че ищецът не го е провокирал, като единствено е задал въпрос защо го псува.
Свидетелят се опитал да разтърве страните, това се опитала да направи и жената, намираща
се в автомобила. Свидетелят се обадил на полиция, като екип се отзовал за 10 мин,
последван от линейка. Ответникът си тръгнал от мястото на инцидента с автомобила, но
след 1-2 минути се върнал пеша, търсейки саморазправа, с реплики „Хайде, нали си мъж, ела
да се разберем“, но до повторна физическа агресия не се стигнало.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.Х.А. Х., които съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК, като съсед на ответника, от които се установява, че е станал
свидетел на процесния инцидент. Купувал си кафе от уличен кафе автомат, когато видял как
мотоциклет, с двама души на него, застанал пред малка черна кола и я принудили да отбие
от пътя. Водачът на мотоциклета се опитвал да изкара насилствено водача на автомобила,
който не искал да слезе – чукал по прозореца на автомобила и го обиждал. В автомобила
била и възрастна жена, която се опитвала да спре водача на автомобила да излезе. В кР.
сметка шофьорът на автомобила излязъл и се сдърпал с водача на мотоциклета. Свидетелят
се опитал да ги успокои, но те не реагирали. В този момент излязла възрастната жена от
автомобила, която в даден момент паднала на земята и се опитвала да събере някакъв
помощен апарат, който бил разпилян на земята. Не е забелязал някой от двамата водачи да е
отправял удари към другия. Видял, че имало кръв и по двамата. Инцидентът приключил
бързо, като участниците били разтървани от събрали се хора. Отзовал се екип на полицията,
пред който свидетелят дал обяснения, след което дал показания в районното управление.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Д.С. А.а-съпруга на
ищеца, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Узнала за инцидента от сина й. Посетила
3
ищеца в болницата, той бил в увредено здравословно състояние – устата му била разбита,
имал избити зъби. Дава показания, че в продължение на два месеца изпитвал силни болки,
не можел да се храни, бил подут, не говорел. Наложило се да яде супи и меки храни.
Увреждането нарушило ритъма на живота му. Ищецът упражнявал търговска дейност и се
налагало да комуникира с клиенти, които не го разбирали, тъй като вследствие на избитите
зъби не можел да говори ясно. Поставени са му временни зъби, като скоро следва да бъдат
поставени и постоянни такива. До ден днешен се налагало да посещава зъболекар.
Увреждането оставило белег. След инцидента ищецът се затворил в себе си, спрял да излиза,
защото се чувствал некомфортно от говора и вида си. Свидетелката посочва, че ищецът
нямал склонност да изпада в конфликти.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл. 45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да
се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
противоправно деяние, характера и размера на вредата, причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди, вина на делинквента.
На осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото свидетелски показания се установява настъпил в гр. София,
на ул. „Велчо Атанасов“ конфликт между ищеца С. С. А. и ответника Д. К. Б.. Видно от
показанията на свидетелите А. и Х. ищецът е бил водач на мотоциклет, а ответника на лек
автомобил, които са се движили по ул. Велчо Атанасов, като в даден момент са отбили
встрани от пътя, поради възникнал спор между тях. Спорът продължил и след спирането им
и прераснал във физическа разправа. Установява се също така, че в хода на разразилия се
скандал ответникът нанесъл удар с юмрук на ищеца в областта на главата. За това признание
прави самият ответник в отговора на исковата молба. В тази насока са и преките показания
на свидетеля А., докато свидетелят Х. посочва, че страните се дърпали за дрехите, като в
даден момент забелязал кръв върху тях, без да може да идентифицира на кого от
участниците в спора принадлежи. Нанасянето на удар се потвърждава и от заключението на
вещото лице, видно от което наблюдаваните при ищеца телесни увреждания са причинени от
удар с твърд тъп предмет, каквато може да бъде и ръката свита в юмрук, при нанасяне на
удар в областта на устата.
С действията си ответникът е нарушил общата забрана да не се вреди другиму по чл.
45 от ЗЗД, поради което поведението му е противоправно.
От заключението на приетата, неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, както и от показанията на свидетелката А.а се установяват настъпилите за
ищеца неимуществени вреди.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищцата се установява от свидетелските показания и заключението
4
на съдебно-медицинската експертиза.
От страна на ответника са изложени доводи, че поведението на ответника съставлява
неизбежна отбрана. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД, за действия, извършени в условията на
неизбежна отбрана не се носи отговорност за вреди. За да се приеме, че дадено поведение
съставлява неизбежна отбрана е необходимо да е налице непосредствено и противоправно
нападение срещу държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели –чл. 12, ал. 1 от НК.
Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено
полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и
обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се
противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението. / В този смисъл
т.1 и т.2 от Постановление №12/29,11,1973год. по н.д.№11/1973год. на ВС/. Неизбежната
отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва
да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и
непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността
или законните права на гражданите.
Според показанията на свидетеля А., конфликтът е бил иницииран от ответника,
който възприел престрояването на ищеца пред управлявания от него автомобил за
неправилно и отговорил с многократно използване на клаксона и отправяне на обидни думи,
което принудило ищеца да спре, за да разреши спора с ответника, когато след спирането им
ответника излязъл от автомобил и внезапно ударил ищеца в областта на главата. Свидетелят
Х. от друга страна дава показания, че ищецът е засякъл управлявания от ответника
автомобил и го е принудил да отбие. След спирането на превозните средства, той се
приближил до автомобила и започнал да удря по прозореца му, като подканял ответника да
слезе. Ответникът, първоначално бил задържан от намиращата се в автомобила жена, но в
кР. сметка излязъл, като двамата се хванали за дрехите си и започнали да се карат.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Х.. От една страна, те са в по-голяма степен житейски логични и последователни
– поначало използването на звуков сигнал от водач на друго МПС, дори придружено с
обидни изрази, не е повод за отбиване от пътя, за „разрешаване“ на конфликта. Още повече
такъв подход е от естеството да доведе единствено до неговата ескалация. В същото време,
не става ясно как ответникът, едновременно с ищеца, е решил доброволно да спре, ако не е
бил принуден от спряло пред него МПС. От друга страна, следва да се посочи, че свидетелят
А. е син на ищеца, като родствената им връзка създава в него интерес от изхода на делото,
докато за свидетеля Х. не съществуват данни за заинтересованост към страните, въпреки, че
е съсед на ответника. В тази връзка следва да се отчетат и противореченията между
твърденията, изложени в исковата молба, че ищецът е спрял, тъй като е помислил, че
ответникът е негов приятел, и свидетелските показания, вкл. тези на сина на ищеца. С оглед
изложеното дотук, следва да се приеме, че конфликтната ситуация в съществена степен е
5
предизвикана от ищеца. Независимо от това обаче, подканването на ответника да отбие от
пътя, както и да излезе от автомобила в случая, както и съпровождащите обидни изрази, са
действия, които не притежават необходимия интензитет, за да бъдат квалифицирани като
нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. В същото време не е налице непосредственост
между който и да е от посочените актове и нанесения удар – при завършването им не е била
налице опасност за личността или имуществото на ответника или неговата майка. По делото
не се установи, майката на ответника да е била нападната от сина на ищеца. Действително,
от показанията на свидетеля Х. се установява, че страните са се дърпали за дрехите, но няма
данни кой от тях е инициирал това, нито дали това е станало преди или след нанасянето на
удара, доколкото свидетелят съобщава за наличието на кръв върху дрехите им. В същото
време, свидетелят посочва, че не е видял, някой от участниците в конфликта, в това число и
ищецът да е отправял удари. За нападение не може да се направи извод и от представено
медицинско удостоверение за претърпени от ответника физически увреждания. Част от тях
(в областта на третия пръст) самият ответник потвърждава, че са последица от нанесения от
него върху ищеца удар. За останалите (в областта на гърба, рамото и колената) няма данни да
са претърпени в рамките на инцидента, а дори да се приеме този факт за установен, няма
данни тези удари да са предхождали нанесения на ищеца удар. От свидетелските показания
не се установява падане на ответника, още повече предизвикано от действия на ищеца,
поради което с оглед разпределената и изрично указана доказателствена тежест съобразно
чл.154 от ГПК посоченото възражение за деяние при неизбежна отбрана, съдът намира за
неустановено.
Дори цялостното поведение на ищеца да се приеме за нападение, съдът намира, че
нанасянето на удар с юмрук в областта на главата, с интензитет достатъчен да предизвика
избиването на зъби, представлява превишаване на пределите на неизбежната отбраната.
Когато деецът превиши пределите на неизбежната отбрана, независимо дали деянието му е
наказуемо, или не, за причинените другиму вреди той носи гражданска отговорност. /т.11 от
Постановление №12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., пленум на ВС./ При определяне
размера на вредите обаче следва да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за
настъпването на резултата - чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното е осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, като не е налице основание за освобождаване на ответника от задължението му
да репарира претърпените от ищеца вреди, поради което на ищеца се дължи обезщетяването
им.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието " справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
6
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия / решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания. Доколкото паричният еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият
съдебен състав намира, че същите следва да бъдат обезщетени в размер от 18000,00 лв. При
определяне на обезщетението, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – разкъсно-контузна рана и травматичен оток на долната устна, причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота; избити горни
централни резци; значително разклащане на втори горен десен зъб, довело до неговото
премахване, които са причинили на пострадалия, затруднение в дъвкателната функция и
говоренето. Взета е предвид и продължителността на възстановителния период от около 20-
25 дни, през който е било нарушено дъвченето и говоренето, продължаващото
стоматологично лечение, което съгласно СМЕ би отнело около 2-3 месеца, вкл.
предстоящото поставянето на импланти на мястото на липсващите зъби. Съобразяват се
болките и страданията при ищеца, които са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след обработката на раната и спиране на кървенето от избитите зъби и
разклатения зъб - 7-8 дни. Съдът отчита и положението на избитите зъби – предни резци,
което води до затруднение в говора, което, заедно с видимото място на липсващите зъби, е
7
от характера да предизвика притеснение и избягване на комуникацията с други лица, както и
останалия белег върху лицето на ищеца. Следва да бъдат взети предвид и обичайните
негативни преживявания свързани с такъв вид увреждане – стрес, притеснение и др.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на събитието,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат. С доводите, че ответникът е действал в условията на
неизбежна отбрана по същество се поддържа, че противоправното поведение и в този
смисъл увреждането е предизвикано от действия на ищеца. Тези доводи следва да бъдат
разглеждани едновременно както като правоизключващо възражение по чл. 46, ал. 1 от ЗЗД,
така и като възражение за съпричиняване, доколкото касаят причинно-следствения процес.
По делото се установява, че ищецът е принудил ответника да отбие от пътя, както и след
това да излезе в колата, като през цялото е отправял обидни изрази към него, като след
слизането му се е впуснал във физическо съприкосновение с него – бутане и дърпане за
дрехите. По този начин ищецът пряко е допринесъл за разразяването на конфликта, като в
нито един момент не е направил опит за деескалация. По този начин, той е предизвикал в
немалка степен противоправното поведение на ответника и по този начин е допринесъл за
настъпилото увреждане. Ето защо следва да намери приложение чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 50% или дължимото обезщетение се следва
в размер на 9000,00 лв.
Върху обезщетението е дължима законна лихва от датата на увреждането – 05,08,2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 483,00лв. от общо 1610 лв., от които 1200,00лв. –
държавна такса /л. 14/, 350,00лв. – депозит за вещо лице /л. 57/; 40 лв.– такса за допускане на
обезпечение /л. 92/; 15,00лв. – държавна такса за наложена възбрана /л. 103/ и 5,00лв. –
такса за съдебно удостоверение /л. 58/.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв. Г.
Х. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 915,00лв. от общо
3050,00лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните за регистрация по
ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на 183,00лв. или общото възнаграждение е 1098,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но не се претендират.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, площад „Г.
******* 4 да заплати на С. С. А., ЕГН **********, съдебен адрес: ул. ******* на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 9000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от нанесени от ответника телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 05,08,2023г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, площад „Г.
******* 4 да заплати на С. С. А., ЕГН **********, съдебен адрес: ул. ******* на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 483,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, площад „Г.
******* 4 да заплати на адв. Г. Х., адрес: ул. ******* на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
сумата от 1098,00лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9