Решение по дело №3918/2019 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1369

 

гр.Бургас, 11.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3918 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Н.М.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-006281/21.02.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185, ал.5, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Застъпва се, че при приближаване към пешеходната пътека водачът е намалил скоростта, огледал се е, и понеже не е имало пешеходци е продължил. В тази връзка се твърди, че той не е допуснал нарушение по чл. 119 ЗДвП и се иска отмяна на НП. Конкретни доказателства в подкрепа на твърденията му не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Отново не ангажира доказателства, но заявява, че нито на пешеходната пътека, нито в близост до нея е имало хора, поради което и е продължил движението си. Излага съмнения за некоректно датиране на НП и пледира за неговата отмяна.        Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 09.08.2019г., а жалбата е депозирана на 16.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 27.11.2018г., около 22.46 часа жалбоподателят управлявал автомобил „***” с рег. № *** в гр. Бургас, по пл. „***“ в посока към бул. „***“. По същото време и в същата посока се движел и полицейски автомобил, в който се намирал св. Й.И. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас. На кръстовището а ул. „***“ полицейският автомобил спрял в дясната лента, за да пропусне пешеходци, които започнали пресичане на пътното платно по означената с пътна маркировка (М8.2) пешеходна пътека, като в същия момент автомобилът на жалбоподателя се движил в лявата лента. Светофарната уредба не работела. Въпреки наличието на пешеходци на пътеката, жалбоподателят не спрял и не ги пропуснал, а продължил с движението си. Поведението му било забелязано от полицейските служители, поради което и те последвали отдалечаващия се автомобил на жалбоподателя и го спрели за проверка.

Св. И. преценил, че с поведението си водачът е осъществил административно нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 003813, в който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и в графата за възражения посочил, че има такива, без да ги конкретизира. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта (л.8), в които твърдял, че действително на посоченото в АУАН място и време преминал с автомобила си през пешеходна пътека, при неработещ светофар, но застъпил че не е имало пешеходци, които да не е пропуснал. Не посочил конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, но поискал административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Във връзка с възражението АНО изискал докладна записка от актосъставителя (л.9), в която последният потвърдил обстоятелствата, изложени в акта. При тези факти АНО преценил, че възражението е неоснователно и не са налице основания за прекратяване на производството, за което надлежно информирал нарушителя (писмо на л.10)

Въз основа на АУАН на 21.02.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.185, ал.5, т. 2 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание Наредба Iз-2539 му отнел 8 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания актосъставител, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. В конкретния случай жалбоподателят не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на твърдението му, че не е имало пешеходци, които да не е пропуснал. От своя страна актосъставителят И. заяви, че в действителност такива е имало, като съдът счита че показанията му са логични, последователни и подкрепени от съставените писмени доказателства (ДЗ) и доказателствени средства (АУАН), поради което и няма причина да не им се довери. Съдът не констатира признаци на евентуална пристрастност или заинтересованост у този свидетел, поради което и счита, че в процеса АНО е ангажирал годни и достатъчни доказателства, които да подкрепят тезата му, за разлика от жалбоподателя, чиито твърдения  не само останаха неподкрепени от нито едно доказателство, а и категорично бяха оборени от показанията на св. И..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 21.02.2019г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение, свързано с късното връчване на наказателното постановление. Видно от приложените материали НП е издадено на 21.02.2019г. и е изпратено от АНО за връчване на нарушителя на РУ-Созопол на 08.03.2019г. (писмо л. 6) – т.е. спазени са всички срокове по ЗАНН. Това че полицейските служители от РУ-Созопол са успели да връчат постановлението едва на 09.08.2019г. и да изпратят преписката обратно в Сектор „ПП“ на 21.08.2019г. (отново видно от писмото) не може да се счете за някакво нарушение, а още по-малко за такова, което да води до отпадане на отговорността на нарушителя.

По същество съдът следва да посочи следното. Нормата на  чл. 119, ал.1 от ЗДвП, предвижда задължението на водачите на превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, което задължение следва да се изпълни, чрез спиране или намаляне на скоростта. От своя страна разпоредбата на чл. 183, ал.5, т. 2 ЗДвП предвижда, че водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека се наказва с „Глоба” в размер на 100 лева.

На база на горната фактическа обстановка съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на водача. Същият е бил длъжен при приближаване на сигнализира с маркировка пешеходна пътека да осигури предимство на пешеходците, които са стъпили на пътеката, без значение дали пресичат в неговото платно или в насрещното. Видно от показанията на св. И. – от дясно на ляво по посока на движение на жалбоподателя е имало пешеходци, които са предприели пресичане и които не са били пропуснати от движещия се в лявата пътна лента автомобил на жалбоподателя. В случая съдът счита, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да спре и да осигури на пешеходците предимство и едва след като те преминат през пешеходната пътека, той да продължи с движението си, поради което и правилно е бил санкциониран.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.5, т. 2 ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

Въпросното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Отделно от това, видно от справката за водач (л.11-12) към датата на нарушение Р. вече е бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП с общо 8 влезли в сила НП и 5 влезли в сила фиша – т.е. личната обществена опасност на водача също не е пренебрежимо ниска, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

По отношение на отнетите контролни точки, съдът счита, че НП също е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.6, т. 14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за неосигуряване на предимство при преминаване през пешеходна пътека се отнемат 8 контролни точки, точно толкова колкото са отнети с постановлението.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006281/21.02.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185, ал.5, т.2 ЗДвП, на Н.М.Р. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.