Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 18.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 3377 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 561 от 22.02.2021 г. по описа
на ЧСИ Л.М., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, срещу Постановление
от 10.02.2021
г., постановено по изп.д. № 20217850400044,
с което ЧСИ Л.М. отказва да намали приетия за
събиране адвокатски хонорар по изпълнителното дело, претендиран от взискателя Д.И.К., ЕГН **********,
на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, произтичаща
от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на длъжника „Т.С.” ЕАД ***,
а според практиката на ВКС общините били „сигурни платци“, както и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума,
които от страна на взискателя се състояли единствено
в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят
твърди, че изплатил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Моли, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, да бъде отменено като незаконосъобразно и прекомерно разпореждането по изп. дело № 20217850400044, образувано по описа на ЧСИ М./с
което е разпореден отказ за намаляване на адвокатското
възнаграждение до 200 лв./ до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. /посл. променена – ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г./, а по отношение на пропорционалните такси, както и таксата по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ и видът претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение, да бъде решен въпросът по същество.
Претендира разноски в настоящото
производство – за държавна такса в размер съгласно Тарифата към ЗЧСИ,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.
Взискателят по изпълнителното дело – Д.И.К. е депозирала писмено
възражение, с което оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски в настоящото производство, включително за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на
адвокат Н.И.И., ЕГН **********.
Частен съдебен изпълнител Л.М.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител Л.М., прие следното:
Изпълнителното дело 20217850400044 по
описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.01.2021 г. на Д.И.К., представлявана
от пълномощника си Адвокатско съдружие „Н.Б.“ чрез адв.
М.Л., срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2020 г.,
издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 73515/2017 г. С този изпълнителен
лист настоящият жалбоподател „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на взискателя К.сумата от 52,50 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС. В молбата взискателят е
посочил изпълнителен способ – насочване на изпълнението върху движимите вещи на
длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на недвижимите имоти,
собственост на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно в полза на Адвокатско съдружие „Н.Б.“, и адв. М.Л. Л., за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело, Договор за адвокатско
възнаграждение от 20.01.2021 г., по силата на което страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в полза Адвокатско съдружие „Н.Б.“ в размер на 280
лв., като е посочено в същия договор, че договореното възнаграждение е
изплатено по банковата сметка на довереника, както и платежно нареждане от
20.01.2021 г. за същата сума в полза на адвокатското съдружие, в което е отразено,
че сумата от 280 лв. е заплатена от Д.К.с ЕГН **********, адв.
х-р по ИД с/у Т.С. ЕАД. В платежното нареждане не е индивидуализирано
изпълнително дело, респ. ЧСИ.
На 25.01.2021 взискателят е
депозирал молба, вх. № 166/25.01.2021 г. за промяна на изпълнителните действия,
като е посочил, че оттегля посочените такива в молбата за образуване на
изпълнителното дело и посочва нов способ – запор върху банковите сметки на
длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД.
На 27.01.2021 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за
доброволно изпълнение изх. № 205/25.01.2021 г., в която е посочен и размерът на
дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 280
лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
По повод последното длъжникът „Т.С.” ЕАД е сезирал ЧСИ Л.М.
с възражение, вх. № 254/02.02.2021 г., с която
отправя искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение поради прекомерност до минимално определения размер в Наредбата,
както и размера на пропорционалните такси.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил
без уважение депозираното възражение.
На 28.01.2021 г. е връчено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД, с
което е наложен запор върху всички сметки на длъжника в банката. Като на
24.02.2021 г. „ЦКБ“ АД, е изпратила съобщение до ЧСИ, с което го уведомява, че
във връзка със запорно съобщение изх. №
206/25.01.2021 г. по описа на ЧСИ, получено на 28.01.2021 г. в „ЦКБ“ АД и след
извършена проверка към датата на получаване на запора, уведомяват, че „Т.С.
„ЕАД има открита сметка с авоар, направен е превод на наличната секвестируема сума в пълен размер, посочен в запорното съобщение на сума в размер на 526,38 лв. по
посочената от ЧСИ сметка.
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е
връчен на жалбоподателя на 12.02.2021 г., а жалбата е с вх. № 561/22.02.2021 г.
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Постановление от 10.02.2021
г., постановено по изп.д. № 20217850400044,
с което ЧСИ М.отказва да намали приети за събиране разноски за адвокатски
хонорар на взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по
следните съображения:
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай разноски не следва да бъдат
присъждани в полза на взискателя, с оглед
обстоятелството, че в представеното копие от вносна бележка от 20.01.2021 г., в
което е отразено, че сумата от 280 лв. е заплатена от Д.К.с ЕГН **********, адв. х-р по ИД с/у Т.С. ЕАД, не е индивидуализирано
изпълнително дело, респ. ЧСИ.
Съгласно
т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането.
В
настоящия случай от представения банков документ не се установява по
категоричен начин, че сумата в размер на 280 лв. по вносна бележка от
20.01.2021 г., действително представлява заплатен адв.
хонорар по изп. дело № 20217850400044 по описа на ЧСИ
М., доколкото във вносната бележка не е извършена конкретизация нито на номера
на изп. дело, нито на ЧСИ, по чийто опис се води
същото. В тази връзка неправомерно ЧСИ Л.М. с постановление за приемане на
разноски по изпълнението, обективирано в Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 205/25.01.2021 г. по описа на ЧСИ М., е приел
като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв.
С оглед изложеното,
ЧСИ не е следвало да начислява разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, като постановлението за разноските, обективирано
в Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 205/25.01.2021 г. по описа на ЧСИ М.,
в частта, в която са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. по изпълнителното дело, следва
да се отмени.
Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи, т.е. таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ.
върху юрисконсултското възнаграждение. При това
положение следва да бъде и намалена
таксата по т. 26 от ТТРЧСИ, която следва да бъде намалена от 40.97 лв. на 10 лв.
По
изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното
изпълнително действие е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за разноски настоящият
съдебен състав съобразява и изцяло възприема формираната съдебна практика на
Върховния касационен съд, според която в производството по разноските страните
не си дължат разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, а разпоредбата
на чл. 81 от ГПК не намира приложение в този случай (виж определение № 489 от
17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 933 от
17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.).
По
изложените съображения съдът оставя без уважение исканията на жалбоподателя
/длъжник/ и на взискателя за присъждане на разноските
в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 10.02.2021 г., постановено по изпълнително дело №
20217850400044 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без
уважение възражение вх. № 254/02.02.2021 г.,
депозирано от „Т.С.“ ЕАД, като вместо това постанови:
ИЗМЕНЯ
постановление за разноските, обективирано в Покана за
доброволно изпълнение, изх. № 205/25.01.2021 г. по описа на ЧСИ Л.М., като го ОТМЕНЯ в частта, с която са приети
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280лв. по изп.дело№
20217850400044 по описа на ЧСИ Л.М., рег.
№ 785на КЧСИ, и
НАМАЛЯВА сумата
от 40,97 лв., представляваща такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20217850400044
по описа на Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, на 10
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, за присъждане на разноски в
производството по ч. гр. дело № 3377/2021
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен
брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Д.И.К., ЕГН **********, за присъждане на адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА, в полза на адвокат Н.И.И., ЕГН **********, в
производството по ч. гр. дело №
3377/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.