№ 13259
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110137383 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 143659/11.07.2022
г., с която от името на т., ЕИК ************ против наследниците на Д. Г. М.,
ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 23.08.2022 г. ищецът т., ЕИК ************ е уточнил
подадената искова молба с вх. № 143659/11.07.2022 г., като е посочил, че исковете
са предявени срещу наследниците на Д. Г. М., ЕГН **********, а именно К. Г. М.,
ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, К. П. М., ЕГН **********, К. Г. М.,
ЕГН ********** и Д. Г. М., ЕГН **********, като е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
1746,73 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, с която сума
ответниците са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, спестявайки си
разходи за заплащане на суми за разпределение на топлинна енергия за периода
01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на
1
вземането; 2/ сумата от 299,44 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.10.2019 г. – 15.06.2022 г., върху главницата за сумата от 1746,73 лева; 3/ сумата
от 22,48 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., за имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, с която сума
ответниците са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, спестявайки си
разходи за сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. –
30.06.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,53 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.08.2019 г. – 15.06.2022 г., върху
главницата за сумата от 22,48 лева. От К. Г. М., ЕГН ********** се претендират
4/6 части от горепосочените суми. От И. Д. М., ЕГН ********** се претендират
1/6 от горепосочените суми. От К. П. М., ЕГН ********** се претендира 1/18 част
от горепосочените суми. От К. Г. М., ЕГН ********** се претендира 1/18 част от
горепосочените суми. От Д. Г. М., ЕГН **********се претендира 1/18 част от
горепосочените суми.
С определение № 21765/26.08.2022 г., постановено по гр.д. № 37383/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници по гр.д.
№ 37383/2022 г. по описа на СРС, 160 състав – К. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
**************, И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ******************* К. П.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********************, К. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******************** и Д. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ********************.
С определение № 28554/27.10.2022 г., постановено в настоящото
производство, съдът е констатирал, че исковата молба е допустима, но нередовна.
Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба по отношение на основанието /договорно или извъндоговорно/, на което се
претендират процесните суми. В тази връзка на ищеца са дадени указания, в срок
до насроченото по делото открито съдебно заседание, да посочи изрично
основанието /договорно или извъндоговорно – деликт, неоснователно обогатяване
и/или др./, на което претендира сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
С молба вх. 234123/01.11.2022 г., подадена от името на т., са изпълнени
указанията, дадени с определение № 28554/27.10.2022 г., постановено в
производството по гр.д. № 37383/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е
посочено, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като уточнява, че
2
исковете са предявени срещу наследниците на Д. Г. М. не в качеството им на
стопански потребители, а в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, респективно, че сумите в настоящото производство се претендират
на договорно основание /съществуващо между страните по делото
правоотношение по договор за продажба и доставка на топлинна енергия за
битови нужди до имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул.
Патриарх Евтимий № 63, сутерен/, а не на извъндоговорно.
Предвид извършените уточнения от страна на ищцовото дружество, съдът с
определение № 30391/11.11.2022 г., постановено в настоящото производство е
изменил проекта си за доклад по делото, обективиран в определение №
28554/27.10.2022 г., постановено в производството по гр.д. № 37383/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно изложеното в молба вх.
234123/01.11.2022 г., подадена от името на т..
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по силата на съществуващо между страните по делото правоотношение по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия за битови нужди до имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 63,
сутерен. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за осъждането на
3
ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
от 1746,73 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 299,44 лева, представляваща лихва за забава
за периода 31.10.2019 г. – 15.06.2022 г., върху главницата за сумата от 1746,73
лева; 3/ сумата от 22,48 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., за имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,53 лева, представляваща
лихва за забава за периода 31.08.2019 г. – 15.06.2022 г., върху главницата за
сумата от 22,48 лева. От К. Г. М., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от
горепосочените суми. От И. Д. М., ЕГН ********** се претендират 1/6 от
горепосочените суми. От К. П. М., ЕГН ********** се претендира 1/18 част от
горепосочените суми. От К. Г. М., ЕГН ********** се претендира 1/18 част от
горепосочените суми. От Д. Г. М., ЕГН **********се претендира 1/18 част от
горепосочените суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника И. Д. М., с който се твърди плащане на процесните
суми. В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника И. Д. М. се
поддържа, че от страна на ищцовото дружество никога не е отправяна покана до
ответниците за сключване на писмен договор при общи условия за продажба и
доставка на топлинна енергия за стопански нужди до процесния недвижим имот.
Оспорва се, че ищецът е канил ответниците да заплатят доброволно
претендираните в настоящото производство суми. Посочва се, че наследниците на
Д. Г. М. не са били поканени да заплатят претендираните в производството суми,
като се поддържа, че ако бяха поканени, същите щели да заплатят дължимото в
полза на ищцовото дружество. Представят се доказателства за заплащане на
сумата от 2074,18 лева по посочената в исковата молба банкова сметка. Поддържа
се, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, доколкото не са били
уведомени от ищеца за наличието на задължения за процесния имот. Моли се, в
производството да не се присъждат разноски, доколкото ответниците не са дали
4
повод за завеждане на делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след това до настоящия
момент, не е депозиран отговор на исковата молба от останалите ответници в
производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото /съгласно уточнението на исковата
молба, извършено с молба вх. № 234123/01.11.2022 г., подадена от името на
ищеца, с която са отстранени констатирани от съда нередовности на исковата
молба/.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/, с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницте е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
5
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
6
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
7
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, и предвид извършеното
доброволно плащане, в срока за отговор на исковата молба, съдът намира, че
между страните не е спорно, че в периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. между
ищеца и ответниците /респективно техния наследодател/ е било налице
облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия; че за
посочения период в процесния имот е доставена, потребена, респективно
разпределена топлинна енергия /в твърдяното от ищеца количество и качество/ на
стойност от 1746,73 лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са
изпаднали в забава по отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно
приложимите спрямо съществуващите между страните облигационни отношения,
общи условия на ищцовото дружеството; че за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020
г. за процесния имот е ползвана услуга дялово разпределение, чиято стойност е в
размер на 22,48 лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са
изпаднали в забава по отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно
приложимите спрямо съществуващите между страните облигационни отношения,
общи условия на ищцовото дружеството.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не е спорно и се
установява от събраните в производството доказателства, че на 04.10.2022 г. от
страна на ответника И. Д. М. е извършено плащане в полза на т. в размер на
2074,18 лева, като в платежното нареждане е посочено, че същата се плаща в
изпълнение на задълженията по предявените за разглеждане в производството по
гр.д. № 37383/2022 г. искове.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното на 04.10.2022 г.
плащане /което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от
последния, видно от изявлението му, обективирано в молбата от 16.11.2022 г./ са
погасени сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, доколкото стойността на извършеното плащане е идентична
8
с общия размер на вземанията, които се претендират от ищцовото дружество.
Действително в молбата от 16.11.2022 г., подадена от името на ищеца, е
направено изявление от страна на ищеца, че с извършеното плащане са погасени и
суми за разноски за заплатена държавна такса в настоящото исково производство
в размер на 414,56 лева, респективно, че е останала незаплатена част от
претендирана главница в размер на 456,33 лева.
На първо място, следва да се посочи, че погасяването на разноски,
извършени в съдебното производство преди постановяване на съдебно решение в
същото производство, респективно преди влизане в сила на това решение, не може
да се извършва от страната.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че извършено от
страната погасяване на разноски, които към момента на погасяването не са били
присъдени на страната в влязъл в сила съдебен акт, не може да обвърже съда, като
в платежното нареждане ясно е посочено, че се заплащат задълженията на
ответниците по предявените искове в общия претендиран от ищеца размер.
На последно място, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
намира, че ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на
делото. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение
от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане
на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната
нейната правна сфера. В настоящия случай ответниците не са дали повод за
завеждане на делото. Както бе посочено по-горе, производството е образувано е
по искова молба с вх. № 143659/11.07.2022 г., с която от името на т., ЕИК
************ против наследниците на Д. Г. М., ЕГН ********** са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, като впоследствие с определение № 21765/26.08.2022 г., постановено в
настоящото производство, като ответници в производството са конституирани К.
Г. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, К. П. М., ЕГН **********, К.
Г. М., ЕГН ********** и Д. Г. М., ЕГН **********. Т.е. ответниците са
конституирани като страни в производството в качеството си на наследници на Д.
Г. М., ЕГН ********** и са узнали за дължимите суми към ищеца едва с
получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, като в
9
срока за отговор на исковата молба извършват плащане на претендираните от т.
суми в производството, в пълен размер /исковата молба, ведно с приложенията е
връчен на ответника И. Д. М. на 04.10.2022 г., като още същия ден от ответника
М. е извършено пълно плащане на сумите по предявените искове/. Допълнителен
аргумент относно правилността на извода, че ответниците не са дали повод за
завеждане на делото е и обстоятелството, че от ищеца не са наведени твърдения и
не са ангажирани доказателства, че е търсил начин за извънсъдебно събиране на
вземанията си, предмет на настоящото производство, респективно, че ответниците
са узнали за дължимите суми, предмет на делото, преди получаване на препис от
исковата молба.
Предвид гореизложеното, с оглед извършеното плащане в хода на процеса,
което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от последния /а се
установява и от събраните по делото доказателства/, то предявените за
разглеждане в настоящото производство обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, следва да се отхвърлят, поради
извършено плащане на сумите в хода на процеса.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъди законна лихва върху
сумите за главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
плащането на същите. Законната лихва представлява обезщетение за ищеца от
неоснователно забавяне на изпълнението на неговото парично вземане, която се
присъжда като законна последица от основателността на предявената претенция.
Тя не представлява отделен иск, тъй като при подаване на исковата молба не е
възможно да се посочи размерът й, доколкото не е ясно кога ще бъде платено
задължението, респ. какъв ще бъде периодът на начисляването й. Когато
основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез
плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на
ищеца в случай че ответникът е изпаднал в забава, незавасимо че искът ще бъде
отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество дължи обезщетение за забава върху главницата от 1746,73 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2019
г. – 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, считано от датата на предявяване
на иска /11.07.2022 г./ до деня, предхождащ плащането й – 03.10.2022 г. (в деня на
10
плащане длъжникът се е освободил от забавата с погасяване на задължението) в
размер на законната лихва – 41,25 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество дължи обезщетение за забава върху главницата от 22,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019
г. – 30.06.2020 г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, считано от датата на предявяване на иска
/11.07.2022 г./ до деня, предхождащ плащането й – 03.10.2022 г. (в деня на
плащане длъжникът се е освободил от забавата с погасяване на задължението) в
размер на законната лихва – 0,53 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
Настоящият съдебен състав намира, че ответниците с поведението си не са
дали повод за завеждане на делото. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката
на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна
вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия
случай ответниците не са дали повод за завеждане на делото. Както бе посочено
по-горе, производството е образувано е по искова молба с вх. №
143659/11.07.2022 г., с която от името на т., ЕИК ************ против
наследниците на Д. Г. М., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като
впоследствие с определение № 21765/26.08.2022 г., постановено в настоящото
производство, като ответници в производството са конституирани К. Г. М., ЕГН
**********, И. Д. М., ЕГН **********, К. П. М., ЕГН **********, К. Г. М., ЕГН
********** и Д. Г. М., ЕГН **********. Т.е. ответниците са конституирани като
страни в производството в качеството си на наследници на Д. Г. М., ЕГН
********** и са узнали за дължимите суми към ищеца едва с получаване на
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, като в срока за отговор
на исковата молба извършват плащане на претендираните от т. суми в
производството, в пълен размер /исковата молба, ведно с приложенията е връчен
11
на ответника И. Д. М. на 04.10.2022 г., като още същия ден от ответника М. е
извършено пълно плащане на сумите по предявените искове/. Допълнителен
аргумент относно правилността на извода, че ответниците не са дали повод за
завеждане на делото е и обстоятелството, че от ищеца не са наведени твърдения и
не са ангажирани доказателства, че е търсил начин за извънсъдебно събиране на
вземанията си, предмет на настоящото производство, респективно, че ответниците
са узнали за дължимите суми, предмет на делото, преди получаване на препис от
исковата молба.
Предвид всичко гореизложено и с оглед поведението на ответниците, които
са извършили пълно плащане в полза на ищеца в срока за отговор на исковата
молба, послужила за образуване на настоящото производство, съдът намира, че
ответниците не са дали повод за завеждане на делото и не следва в тяхна тежест
да се възлагат претендираните от ищеца разноски в производството по гр. д. №
37383/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т., ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: ************** против К. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
**************, И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ******************* К. П.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********************, К. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******************** и Д. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******************** обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
осъждането на К. Г. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, К. П. М.,
ЕГН **********, К. Г. М., ЕГН ********** и Д. Г. М., ЕГН ********** да
заплатят разделно /К. Г. М., ЕГН ********** - 4/6 части; И. Д. М., ЕГН
********** - 1/6 част; К. П. М., ЕГН ********** - 1/18 част; К. Г. М., ЕГН
********** - 1/18 част; Д. Г. М., ЕГН ********** - 1/18 част/ на т., ЕИК
************ от суми, както следва: 1/ сумата от 1746,73 лева, представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021
г., както и стойността по изравнителни сметки за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул.
Патриарх Евтимий № 63, сутерен, ведно със законна лихва върху горепосочената
12
сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/
сумата от 299,44 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. –
15.06.2022 г., върху главницата за сумата от 1746,73 лева; 3/ сумата от 22,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019
г. – 30.06.2020 г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
бул. Патриарх Евтимий № 63, сутерен, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 5,53 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.08.2019 г. – 15.06.2022 г., върху главницата за сумата от 22,48 лева, поради
плащане извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: **************, И. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******************* К. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ********************, К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ******************** и Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************** да заплатят в полза на т., ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ************** сумата от 41,25 лева,
представляваща законна лихва за забава върху заплатената в хода на
производството главница от 1746,73 лева, считано от датата на предявяване на
иска /11.07.2022 г./ до деня, предхождащ плащането й /03.10.2022 г./.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: **************, И. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******************* К. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ********************, К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ******************** и Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************** да заплатят в полза на т., ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ************** сумата от 0,53 лева,
представляваща законна лихва за забава върху заплатената в хода на
производството главница от 22,48 лева, считано от датата на предявяване на иска
/11.07.2022 г./ до деня, предхождащ плащането й /03.10.2022 г./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13