Р Е Ш Е Н И Е 200
гр.Пазарджик, 13.07.2020 год.
В
И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Пазарджишки окръжен съд,
гражданска колегия,първи въззивен състав в открито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина Трънжиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
С участието на секретаря Галина
Младенова
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В
гр.д.№365 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№2628/2019 година е отхвърлен предявения от „Р. /Б./“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Н.В." № 55, Експо 2000, район Л.; чрез пълномощник юрисконсулт Р. А. К. със съдебен адрес *** против К.Д. Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***,иск за признаване на установено, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 516/25.02.2019 г., издадена по частно гр. дело №
789/2019 г. на ПРС, ответницата дължи на банката сумата в размер на 1796,23 лв. главница, дължима по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.02.2019 г. / датата на подаване на
заявлението в съда / до изплащане на вземането – като
неоснователен.
Осъдена е К.Д.Г. ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Р. /Б./“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н.В." № 55, Експо 2000,
район Л.; чрез пълномощник юрисконсулт Р.
А. К. със съдебен адрес *** сумата в размер на 1796,23 лв. главница, дължима по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.06.2019 г. / датата на подаване на
исковата молба / до изплащане на вземането.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение се обжалва от К.Г. в частта , с която е уважен осъдителния иск
на ответника.
Жалбоподателят счита ,че предявеният осъдителен иск
е недопустим.
Заповедта за изпълнение,
установителният иск по чл.422 ГПК и осъдителният били предявени на едно и също
основание.
При идентичност
на основанието на установителния и осъдителния иск, то последният е процесуално
недопустим, тъй като е лишен от правен интерес от неговото предявяване.
Районният съд приел, че в исковата си молба ищецът е посочил
ясно и конкретно съществуващите към момента на предявяване на иска неплатени и
падежирали вноски за изискуем остатък от главница.Това не било съвсем така, тъй
като видно от исковата молба в нея са посочени само падежни дати, но не и
размера на падежиралите вноски.
Остатъкът от
главница се претендирал в общ размер, без да е ясен размера на конкретните
вноски и начинът, по който е формиран.
Размерът на
претендираните от ищеца месечни погасителни вноски не бил установен и от
заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-счетоводна
експертиза.Липсвали данни за размера на конкретните погасителни вноски, които
се претендират от ищеца, не били посочени падежни дати и съответно размери на
конкретните задължения на ответницата в съответствие с посочените падежни дати
в исковата молба.
Видно е също така, че в претендираната главница по
процесния договор били включени неправомерно, както следва: сума от 373.79 лв,
представляваща такси; сума от 674.40 лв-представляваща такса обслужване, която
съгласно чл.1 от договора не се дължи от картодържателя; сума от 93.00 лв-
представляваща справка баланс; сума от 30.07 лв-представляваща наказателни
лихви; сума от 142,22 лв- представляваща застрахователна премия.
Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и
иска отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от „Р. Б.
ЕАД“.
В отговора са изложени подробни доводи за правилност
на решението ,като се отговаря на оплакванията в жалбата и се подържат доводите
,изложени в първоинстанционното производство.
В него се
излагат доводи за недопустимост на жалбата ,поради неспазване на разпоредбата
на чл.260 т.3 от ГПК.
Развиват се
доводи и за неоснователност ,като се мотивира и допустимостта на осъдителния
иск.
По
основателността на иска – тъй като се касаело за специфичен кредитен
продукт,съответно револвиращ кредит,то вземането не било като при стандартен
кредит – с погасителен план и уговорени месечни вноски.Срокът за ползване на
кредитния лимит съвпадал със срока на договора и крайния падеж бил настъпил.
В претенцията не
били включени неправомерно и недължими суми.
Съдът ,като
прецени валидността и допустимостта на постановеното решениее ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
В исковата си молба
„Р. Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Н.В." № 55, Експо 2000, район Л.; чрез пълномощник юрисконсулт Р. А. К. със съдебен адрес *** против К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, твърди, че била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по силата на която длъжникът К.Д.Г. била осъдена да заплати на "Р. (Б.)" ЕАД дължимите по Рамков
договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCARD
Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017
r., сключен между „Р. (Б.)" ЕАЛ и кредитополучателя К.Д.Г.
суми.
Заповедтта била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, предявили
иска.
С рамков договор №
0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г. , сключен между
"Р. (Б.)" ЕАД и К.Д.Г., "Р. (Б.)" ЕАД отпуснала
на кредитополучателя К.Д.Г., кредитен лимит в размер на 2000.00 лв . Кредитът бил усвоен на 17.03.2017 г. Кредитният лимит се предоставял
от Банката и можел да бъде използван само посредством картата, като в рамките
на един отчетен период можело да се ползват само средства до размера на
одобрения от Банката кредитен лимит. Кредитът бил револвиращ т.
е., позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на
Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските
включвали плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин,
погасената част от главницата отново можело да бъде използвана.
Съгласно чл. 43 и чл. 44 от
Рамковия договор, кредитът следвало да бъде погасен на месечни погасителни
вноски, като размерът на минимална погасителна вноска (МПВ) бил 5 % от общата дължима сума, плюс
непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния
лимит, но не по-малко от 10 лева/5 евро.
Срокът за заплащане на дължимите
МПВ бил 20 (двадесет) дни след края на отчетния период или в следващия работен
ден, в случай, че денят е неработен. Съгласно чл. 50, във вр. с чл. 168 от
Договора, срокът на ползване на кредитния лимит съвпадал със срока на действие
на договора, но не по-късно от срока на валидност на Картата, а именно - 17.03.2020 г. /чл. 14 от Рамковия договор/.Твърди се , че съгласно чл.
52, буква д) от Договора, непогасяването в срок на задължение, произтичащо от
процесния договор, предоставя на Банката
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредитния лимит съгласно раздел III.5. от договора и заплащане на
обезщетение за забава в размера по чл. 47 от последния. Съгласно чл. 59, буква
а) от Договора, при неизпълнение (неспазване на което и да е условие от
Договора от страна на кредитополучателя), Банката имала право едностранно да
обяви всички суми по кредитния лимит за предсрочно
изискуеми и незабавно платими.Кредитополучателят не бил
заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати: 16.03.2018;16.04.2018;
16.05.2018; 16.06.2018; 16.07.2018; 16.08.2018; 16.09.2018; 16.10.2018;
16.11.2018 г.,
с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба - чл. 59, буква а)
от Рамков договор № ********* 8954530 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa
Classic от 17.03.2017
г., във връзка c чл. 432 от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми.
В изпълнение на изискването на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя било изпратено писмо с изх. №
ИЗХ-001-90928, с което била обявена изискуемостта на вземането на
кредитополучателя. Изискуемостта на всички вземания на Банката по Договора била
осчетоводена на 16.11.2018 г. На основание чл. 203 от Договора писмото се считало за надлежно получено.
След настъпването на
изискуемостта на вземанията по Рамков
договор № ********* 8954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г., до датата на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, не били постъпили от страна на
кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката
предприела действия за принудителното им събиране.
Моли да се признае за установено спрямо ответника К.Д.Г.
съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Рамков договор № 0803170218954530 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., сключен между „Р. (Б.)" ЕАЛ
и кредитополучателя К.Д.Г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 789/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик а именно: изискуема главница в размер на 1,796.23 лева /хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/; ведно със законната лихва върху главницата за периода от
изпращане на заявлението до окончателно
изплащане на вземането; направените по частното гражданско дело съдебно - деловодни разноски .
При
условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с
чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита се моли съда да осъди ответника
К.Д.Г. да заплати на „Р. (Б.)" изискуема
главница в размер на 1,796.23 лева (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки); ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на вземането. Твърди ищецът, че настоящата искова
молба служила като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпадал в
забава.
Исковата молба страда от известни
пороци,що се касае до предявения при условията на евентуалност иск.
Съдът обаче съобрази съдебната
практика и обстоятелството ,че в конкретния случай решението в частта ,с която
е отхвърлен установителния иск е влязло в сила.Обжалвано е решението само в
частта , с която е уважен осъдителния иск.Следователно доводите за
недопустимост на иска са несъстоятелни.
В срок е постъпил писмен отговор
от ответника , представляван от особен представител.
Излагат
се доводи за недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск.В
договора липсвала индивидуализация на договорения
вид безконтактна
кредитна карта,което сочело на нищожност
съгласно чл.26,зл.2 от ЗЗД.
Договорът бил от т.н. „типови договори", за които
съдебната практика отдавна била приела, че били неравноправни и нищожни,тъй
като не били индивидуално уговорени. Към предпоставките за нищожност следвало
да се добави и правото на банката да променя едностранно условията /чл.179 от Договора/,свързани
с Картата по същия
договор и в тази връзка оспорва действителността на процесния договор. Възразява срещу твърдението на
ищеца, че надлежно бил обявил предсрочната изискуемост на
вземането.Обстоятелството, че бил изпратил уведомление до длъжника не било
достатъчно условие за този извод.Позоваването на съдебната практика на ВКС
относно връчване на уведомление от кредитор до длъжник по реда на чл.47 от ГПК
в конкретния случай не било подплатено с относими и необходими доказателства,от
които да било видно, че били спазени изискванията на ал.1-ва на чл.47 от ГПК, а именно: дали
ответникът бил търсен в продължение на един месец и не
могъл да бъде намерен на посочения в делото
адрес.Невъзможността ответникът да бъде намерен се констатирала най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малка едно от посещенията е в неприсъствен ден. При положение, че не били
спазени условията на връчване на уведомлението, ирелевантно било отбелязването,
че същото не било потърсено в срок.
Излагат се доводи,че не е настъпила предсрочната
изискуемост на договора които са относими към основателността на главния иск и
обосновават пък допустимостта на евентуалния. Оспорва поради прекомерност
претенцията за присъждане на разноски в размер от 450,00 лева за юристконсулско
възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите настраните , прие за установено следното:
Безспорно
е че по ч. гр. дело № 789/2019 г. по описа на ПзРС е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане
длъжникът К.Д.Г. ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на заявителя „Р. /Б./“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н.В." № 55, Експо 2000,
район Л.; чрез пълномощник юрисконсулт Р.
А. К. парично вземане: 1796,23 лв.
главница; законна лихва от подаване на
заявлението – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски
– държавна такса в размер на 35.92 лв. и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 26 от
Наредбата за определяне на минималното адвокатско възнаграждение от ЗПрП в общ
размер на 100.00 лева. В заповедта е посочено , че вземането произтича от
следните обстоятелства: Връщане на парична сума по предоставен банков кредит по
Рамков договор № 0803317021895430 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/ MasterCard, Gold/ BILLA Visa
Classic
от 17.03.2017 г.сключен между „Р. /Б./“ ЕАД и кредитополучателя К.Д.Г..
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , поради което съдът е
дал указания на заявителя да предяви иска си в едномесечен срок.
Това
е предопределило допустимостта на установителния иск , който съдът е отхвърлил
,като е обсъдил доказателствата,касаещи предсрочната изискуемост.
В
тази част решението ,съобразно нормата на чл.269 от ГПК не е предмет на
въззивното производство.
След
като е стигнал до изводи за неоснователност на главния установителен иск ,съдът
се е занимал с предявения при условията на евентуалност осъдителен.
Съобразно стновището на банката ,отразено
в исковата молба съдът приема,че с
връчването й на ответника е извършено вече надлежно уведомяване за
упражняваното от банката право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Въззивната
инстанция намира че последиците са настъпили независимо ,че връчването е
извършено на особен представител и споделя доводите на първоинстанционния съд в
тази насока,още повече ,че към настоящия момент е изтекъл и срока на договора.
Съдът е
изпълнил задължението си да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи
в договора ,доколкото няма конкретни доводи.Конкретни доводи се маркират във
въззивната жалба.
Установено
е по делото ,че плащане не е извършено.От заключението на експерта , прието по
делото се установява,че претедирания размер не е
погасен.Претендира се главница,която се формира след като се съобразят
изтеглените суми ,извършените плащания , съответно възстановяване на кредитен
лимит ,разноските по обслужване на картата и застраховката.Няма основание да се
приеме,че се касае за неравноправни клаузи ,що се касае до таксите и
застрахователната премия.В чл.1 Рамковия договор се съдържа уговорка ,че не се
дължат разходи за откриване и обслужване на сметката,а изрично в договора са
предвидени такси за обслужване на картата – месечни или годишни , съобразно
вида на картата и нарочна Тарифа.Изрично е
уговорено и сключването на застраховка ,по вид ,размер и съответно
дължимостта на застрахователната премия,като от данните по делото изводи за
неравноправност на тези клаузи не могат да се направят.
Поради изложеното ,
съдът намира ,че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.Като е
постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно
решение , което при условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Ответникът по
жалбата е заявил едниствено и само претенция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева.Не е представен списък на разноски не е заявено изрично
искане за сумите ,платени като възнаграждение на особен представител.
При тези данни
,съобразно нормата на чл.78 ал.8 от ГПК и чл.25 ал.1от Наредбата за заплащане
на правната помощ , съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от
изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№2628/2019 година, в частта, с която е осъдена
К.Д.Г.
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Р. /Б./“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н.В."
№ 55, Експо 2000, район Л.; чрез
пълномощник юрисконсулт Р. А. К.
със съдебен адрес *** сумата в размер на
1796,23 лв. главница,
дължима по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017
r., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 г. / датата
на подаване на исковата молба / до изплащане на вземането.
Осъжда К.Д.Г.
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Р. /Б./“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н.В."
№ 55, Експо 2000, район Л.; чрез
пълномощник юрисконсулт Р. А. К.
със съдебен адрес *** разноски пред въззивната инстанция 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.