РЕШЕНИЕ
№ 6206
гр. София, 06.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110109219 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ............, със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от..........– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответникът Н. Ф. М. с ЕГН **********, от........, не е подал
отговор, не е представил доказателства, не се явява и не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, за което е подал молба, в която
заявява, че оспорва исковата молба, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
1
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
2
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че по делото не съществува спор между страните относно
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за посочения
период за посочения топлоснабден имот, а също така и относно количеството
и качеството на доставената топлинна енергия от страна на ответното
дружество, доколкото не е подаден писмен отговор, в който да са налице
такива твърдения. Отделно от това по делото е налице представен писмен
документ, който не е оспорен от ответника – нотариален акт № ............ Т.а е
прехвърлила на сина си К. Ц. Т. собствените си 4/6 ид. части от притежавания
от тях в съсобственост наследствен недвижим имот – апартамент № ........... От
поредицата справки, извършени от съда се установява, че приобретателят на
посочените 4/6 ид. части К. Ц. Т. с ЕГН ********** е починал на 05.01.2023
г., неговият брат ........ с ЕГН ********** е починал на 18.08.2018 г., също така
е починала и дъщерята на ....... с ЕГН **********, която е оставила като
наследник своя син – ответника по делото Н. Ф. М.. Следователно, съдът
счита, че се явява доказано качеството на потребител на призованото като
ответник лице, доколкото същия е наследник по закон на собственика на
топлоснобдения имот.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по
делото възлиза на сумата в размер на 2 368, 67 лева главница, в това число
сума за топлинна енергия за отопление общо в размер на 1 235, 45 лева, от
които сума за отопление в размер на 1 095, 30 лева и сума за сградна
инсталация в размер на 140, 15 лева, и сума за топлинна енергия за БГВ в
размер на 1133, 22 лева. Не е налице възражение за изтекла погасителна
давност за цялата или част от процесните суми, поради което и този
въпрос няма да бъде разглеждан от съда. С оглед на горното следва
исковете срещу ответника М. да бъдат изцяло уважени, като върху
главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
3
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по делото
съдът определяя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за
заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като
делото е с не особено висока фактическа и правна сложност и размера на иска
е далеч под 10 000 лева. Следоветелно, общия размер на разноски възлиза на
сумата в размер на 1 148, 95 лева, както следва – 248, 95 лева държавна такса,
800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ф. М. с ЕГН **********, от ......... да заплати на
.......... със седалище и адрес на управление ........, представлявано
от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 2 473, 79 лева /две
хиляди четиристотин седемдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки/ главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 497, 11 лева /четиристотин деветдесет и
седем лева и единадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сумата в размер на 15, 06 лева
/петнадесет лева и шест стотинки/ главница, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3, 52 лева /три лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., както и сумата в размер на 1 148, 95 лева
/хиляда сто четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, както следва – 248, 95 лева
държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Банкова сметка на ищеца:
........
........
..........
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5