Р Е Ш Е Н И Е
№ 314/23.2.2022г.
Град Пловдив, 23.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2913 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В. Р.К. *** срещу решение № 1307 от 13.08.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 3506 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0444-000152 от 15.04.2021
г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на В. Р.К., ЕГН
**********,***, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на
решението.
Ответникът в отговора
на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и моли да
се остави в сила решението на районния съд.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства и въз
основа на тях несъмнено е, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП. Описанието на нарушението е идентично в АУАН и в НП и
съответства на квалификацията, санкционната норма е определена правилно, а в
нея наказанията са във фиксиран вид и размер, съответно нито съдът, нито
наказващият орган имат възможност да ги изменят. При извършената служебна
проверка районният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на
нарушителя, АУАН и наказателното постановление съдържат законово определените
реквизити и са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички събрани доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния
съд са напълно обосновани. Отделно от това, страните са били редовно призовани
за съдебното заседание, а съдът е допуснал всички доказателствени искания.
Следователно в хода на първоинстанционното производство не са допуснати такива
нарушения на съдопроизводствените правила, които са бъдат квалифицирани като
съществени.
Неоснователно е
възражението, че съдебното решение не съдържа мотиви. Макар и лаконични, налице
са мотиви относно безспорната доказаност на нарушението и нарушителя, както и
относно спазването на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което и на
основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. От друга страна, съдът не дължи произнасяне по всички
възражения на страните, още повече ако те са неотносими към предмета на спора.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1307
от 13.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 3506 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.