№ 942
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261858 от 16.12.2020г., постановено по гр.д. № 15610/
2019г., на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ
на А. А. В. сумата от 42 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.09.2018г., вед- но със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до оконча- телното
изплащане, и сумата от 49, 46 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11. 2019г. до
окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщете- ние за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 42 000 лв. до пъл- ния
предявени размер от 120 000 лв., искът за обезщетение за на имуще- ствени
вреди е отхвърлен за сумата над 49, 46 лв. до пълния предявен размер от
170,13 лв., отхвърлена е и претенцията за присъждане на законна лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.09.
2018г. до 13.08.2019г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА да заплати на адв. Т. Б., сумата от 1 791, 48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение; и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на СГС сумата от 1 480 лв., представляваща дължима държавна такса. С
решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД
1
„ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 474,50 лв., предста- вляваща направени
по делото разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлената част, с подробно из-
ложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззив-
ната жалба, с който изразява становище за неоснователност и необоснова-
ност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на съдебни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въз-
зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди от настъпило на 22.09.2018г. ПТП, при което ищецът е получил трав-
матични увреждания от виновния за катастрофата водач на превозното сред-
ство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговор-
ност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ
на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отго-
ворност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неиму-
ществени вреди съдът е съобразил характера и тежестта на получените телес-
ни увреждания, възрастта на пострадалия, продължителността на възстано-
вителния период, неудобствата, които е търпял през това време, тъй като не
можел да се обслужва сам, обстоятелството, че все още не е напълно възста-
новен от получените увреди, негативното отражение на инцидента върху
психиката му, както и икономическите условия на живот в страната ни и
съответните нива на застрахователно покритие, е приел, че справедливото в
случая обезщетение е в размер на 60 000 лв. Искът за обезщетяване на иму-
ществени вреди е приет за основателен до сумата в размер от 70,51 лв. За ос-
нователно е прието възражението на ответника за съпричиняване настъпва-
нето на вредоносния резултат от страна на пострадалия, управлявал влосипед
без поставена предпазна каска на главата, с оглед на което размерът на обез-
щетенията е намален съобразно приетия процент на съпричиняване (30%),
при което на ищеца са присъдени сумите от 42 000 лв. (обезщетение за неиму
ществени вреди) и 49,36 лв. (обезщетение за имуществени вреди).
2
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препра-
ща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се устано-
вяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: на-
личие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст-
вената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразя
ващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди. Освен това ре-
шението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъ-
дено да заплати на ищеца сумата от 42 000 лв., обезщетение за неимуще-
ствени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019г., както и
сумата от 49, 46 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2019г., както и в частта, с която е отхвърлена пре-
тенцията за присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 22.09.2018г. до 13.08.2019г., с оглед на
което основанието на предявените искове е надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на-
мира следното:
Предмет на въззивното производство е правилността на обжалваното
решение досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, основателността на възражението за съпричиняване от страна на по-
страдалия, както и за началния момент за присъждане на законната лихва.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вре-
ди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от
60 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на преоблада-
ващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на приетата пред
първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил черепно-мозъчна травма с контузия на главата и кръ-
воизлив по меките мозъчни обвивки – надлъжно счупване на лява пирамида,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;счуп-
ване на лявата ключица с разместване на костните фрагменти, което е довело
до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни от датата на травмата; счупване на лявата лопатка без раз-
местване на костните фрагменти, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на
травмата; счупване на ребра от 3-то до 5-то в ляво без разместване на кост-
ните фрагменти, което е довело до трайно затруднение на движенията на сна-
гата за срок по-дълъг от 30 дни; две разкъсно-контузни рани в лявата сле-
поочна област на главата, довело до временно разстройство на здравето, нео-
пасно за живота; контузия на гръдния кош и контузия на левия бял дроб, за
3
което не е предприето хирургично лечение, довело до временно разстройст во
на здравето, неопасно за живота. Поради увреденото общо състояние и
множеството увреждания, ищецът е приет в Клиника по реанимация и анесте
зиология. След стабилизиране на състоянието, е преведен в Клиника по орто-
педия и травматология, където е проведено оперативно лечение на счупва-
нето на лява ключица, като е поставена метална остеосинтеза. По отношение
счупването на лявата лопатка е проведено консервативно лечение с поста-
вяне на имобилизация на лява раменна става за 30 дни. По отношение счуп-
ването на ребрата и контузията на белия дроб е проведено консервативно ле-
чение с прием на обезболяващи и покой. След сваляне на имобилизацията е
провел курс по физиотерапия и рехабилитация в МБАЛ “Св.Иван Рилски“
ЕАД-София. На 05.06.2019г. по повод шум в ушите, световъртеж и намален
слух, постъпва в отделение по УНГ болести в същата болница, където е уста-
новена загуба на слуха от 40 децибела на лявото ухо и 30 децибела на дясно-
то ухо, както и магнитнорезонансни данни за посттравматични промени в
мозъка. Общият възстановителен период е около една година. Счупването на
ребрата, лявата ключица и лявата лопатка са довели до временна нетрудо-
способност за около 6 месеца. Нормалният възстановителен период на по-
лученото контузионно огнище на мозъка е около една година. Лечението на
счупената лопатка и следоперативното лечение на счупената ключица са на-
ложили обездвижване на левия горен крайник за около месец, което е довело
до затруднения в хигиенно-битовото самообслужване на пострадалия през
този период. Поради контузията на мозъка, след изписването на ищеца от
болничното заведение, се предписва хигиенно-диетичен режим – без въз-
буждащи средства /кафе, алкохол/, забрана на тютюнопушене, на силни вън-
шни дразнители /шум, силна музика, ярка и трептяща светлина/, забранява се
гледането на телевизия, на активна умствена дейност и четене за около ме-
сец. По делото няма приложени медицински документи за етапни контролни
прегледи и издаване на съответните болнични листове.
При извършения на 19.08.2020г. личен преглед на ищеца, което е близо
две години след инцидента, в.л. обективно е установил наличието на опера-
тивен белег по протежение на лявата ключица с дължина около 14 см над ни-
вото на кожата с розовочервен цвят. Променена кожна чувствителност в зо-
ната на белега. Ограничен обем на движение в лява раменна става при отвеж-
дане на ръката настрани от тялото от 150 градус, при норма 180 градуса, при
въртене на ръката навън от 50 градуса, при норма 70 градуса.
Вещото лице е посочило, че направените разходи от пострадалия, за
които са представени доказателства по делото, са във връзка с проведеното
му лечение на получените при процесното ПТП травми, с изключение на фи-
нансов бон № 0159526 от 11.10.2018г. от РОСИ 2010 – ЕООД, на който не е
описан артикулът, за който е извършено плащането.
Вещото лице е разяснило ролята на каската и начина, по който пред-
4
пазва главата при удар. Експертът е посочил, че в случая са налице разкъсно-
контузни рани в областта на лявото слепоочие на главата, което означава, че е
налице пряк контакт на кожата с терена и че пострадалият най-вероятно е бил
без каска. Според него най-вероятно раните по главата не биха били
получени, а уврежданията на мозъка и главата биха били в по-лека степен.
Останалите увреждания биха се получили независимо от наличието на по-
ставена предпазна каска от ищеца.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа своето заклю-
чение, като посочва, че за изваждането на поставената плака предстои евен-
туална операция.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания, който е
отговорил изчерпателно на поставените въпроси.
От показанията на свидетелката В. (съпруга на ищеца), се установява,
че след като научила за процесното ПТП, последната отишла в болничното
заведение, където бил приет мъжът й. Казали й, че последният бил в
безсъзнание за известно време. Там го видяла на носилка, от мозъчното
сътресение му се повръщало. Видимо не си личали наранявания, но имал кръв
от лявата страна. Пострадалият бил откаран в реанимацията, а на сви-
детелката казали, че ще бъде опериран на 26-ти. Били открити счупване на
ключицата, счупване на лопатката и на няколко ребра, което налагало
операцията. На 26-ти съобщили на свидетелката, че са открили нови находки,
поради което не можели да го оперират. Това успели да сторят едва след 7
дневна подготовка, през която пострадалият загубил 10 кг. от теглото си.
След операцията прекарал няколко дена в болницата. Близките се опитвали
да го изправят, но не можели. След това не ставал от леглото за период от 13
дена. Ищцата му помагала със самообслужването. След известно време за-
почнал да се предвижва сам. Ищецът имал желание да се върне на работа.
След около 30-40 дена свидетелката започнала да го кара на работа в легнало
положение в колата, след което го прибирала. Това продължило около 2 – 3
месеца. След това пострадалият започнал да раздвижва рамото си, като ходил
на физиотерапия, рехабилитация, а след това и на тренировки за възстано-
вяване на рамото, което спомогнало за възстановяването му. Въпреки това му
предстояла операция за премахване на поставени импланти. Месец и поло-
вина след случката ищецът можел да ходи с чужда помощ, а около 2 месеца
след това можеше да обслужва самостоятелно. Не успял да възстанови
нормалния си живот в пълна степен. Около 6 месеца имал проблеми със съня,
будел се на час, спал сам в стаята. Изпитвал притеснения по време на възста-
новяването си, като по време на престоя в реанимацията и по време на
изписването му от болничното заведение се наложило да говори с психолог.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, тъй
5
като те представят нейни непосредствени възприятия относно случилото се,
като не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на
инцидента – 47 години; вида, естеството и тежестта на получената поли
травма, при която сериозна са засегнати главата и мозъка; сложна фрактура в
лявото рамо; фрактури на три ребра и контузии на вътрешни органи; вида на
проведеното лечение, включващо и оперативна интервенция по повод счуп-
ването на лявата ключица и поставяне на имплант; продължителността на
лечебни-възстановителния период – общо 1 година; дискомфорта и притес-
ненията, които е изпитвал, тъй като е разчитал изцяло на чужда помощ за из-
вестен период от време, а също и неудобствата, свързани с наложените му ог-
раничения в ежедневието му при възстановяването от контузията на мозъка;
непълното възстановяване от увреждането в лявата раменна става, при част
от движенията на която има ограничения; неминуемо изпитания шок и стрес
от инцидента, предвид и неговия механизъм, пострадал като велосипедист,
както и отражението му върху психиката на пострадалия – предвид приетите
от практиката обичайни размери в подобни случаи, социално-икономичес-
ките условия на живот в страната ни към процесния период на 2018г., нами-
ра, че сумата от 70 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за дока-
заните болки и страдания. За да не уважи жалбата на ищеца и да определи по-
голям размер на обезщетението, съдът съобрази, че по делото липсват дан ни
по време на лечебно-възстановителния период да са възникнали услож- нения
в здравословното състояние на пострадалия, свързани с процесните травми.
За установеното преди време намаляване на слуха не е проведено пълно и
главно доказване, че е в причинно-следствена връзка от процесния удар,
както и надлежно доказване на актуалното му състояние. Досежно пред
стоящата на ищеца оперативна интервенция за отстраняване на поставения
имплант и свързаните с нея болки и страдания, споделя извода на първоин-
станционният съд, че не следва да се включват в обема на неимуществените
вреди, предмет на настоящото производство, тъй като до приключване на уст
ните състезания въвъззивното производство няма данни за извършването й.
Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото
беше доказано, че разходите в размер на сумата от 70, 51 лв. са направени във
връзка с възстановяването на ищеца от процесните увреди. В представения
фискален бон от „Роси 2010“ ЕООД изобщо не е посочено какво е било
закупено от пострадалия за сумата от 17, 80 лв. Не се установява и какво
точно е закупено от спортния магазин за сумата от 55,92 лв., както и дали то е
било необходимо и използвано във връзка с възстановяването на ищеца от
процесните травми. Не е доказана и връзката между закупуването на поднос
за сервиране за сумата от 25,90 лв. и възстановяването на ищеца.
По оплакванията на ищеца относно приетото за основателно от първо
6
степенния съд възражение за съпричинаване от страна на пострадалия настоя
щият състав намира следното:
По делото е установено, че процесното ПТП е възникнало изцяло по
вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил „Фолксваген“,
който е трябвало да пропусне движещият се с предимство велосипедист. Ус-
тановено е също, че ищецът е управлявал велосипеда си със съобразена с дви
жението в пътния участък скорост. Няма данни велосипедът да не е бил тех-
нически оборудван съгласно нормативните изисквания. Въпреки, че инци-
дентът е станал в светлата част на денонощието, при ясно и слънчево време,
пострадалият е бил облечен с ярко оранжево яке. За последния ударът е бил
непредотвратим. Съдът намира за доказано обстоятелството, че ищецът е
управлявал велосипеда си без поставена каска.
Настоящият състав намира за основателно оплакването на ищеца във
въззивната жалба срещу приетата от състава на СГС основателност на въз-
ражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, поради непоставена предпазна каска. Не е налице противо-
правно поведение от страна на ищеца, тъй като в разпоредбите на ЗДвП и
Правилника за приложението му липсва изискване към велосипедистите за
носене на предпазна каска. По делото не е установено, а и предвид опитните
си правила, въззивният съд приема, че такова изискване не е и общоприето.
След като такова задължение не му е вменено, следва да се приеме, че спаз-
вайки всички останали разпоредби на закона, поведението на пострадалия в
случая не е било неправомерно и не е допринесло за уврежданията.
Поради несъвпадане в крайните изводи, решението следва да се отме-
ни в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 42 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта, в която искът за обезщетение на
имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 49, 46 лв. до 70, 51 лв., като
се постанови ново, с което се присъдят допълнително сумите от 28 000 лв.,
съответно - 21, 05 лв.
Основателно е оплакването досежно приетия от състава на градски съд
начален момент за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществените вреди, като за изпадане в забава е приет моментът на из-
тичането на 3-месечния срок за произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ, начиная от
уведомяването. Не се спори, а и от представената с исковата молба кореспон-
денция със застрахователя, е видно, че застрахователното дружество е било
сезирано с искане за изплащане на обезщетение на 13.05.2019г. При тези дан-
ни, въззивният съд намира за основателно искането на ищцовата страна за
присъждане лихва за забава от момента на уведомяването на застрахователя,
съобразно заявеното – а именно от 13.05.2019г., което съответства на прави-
лото на чл.429, ал.3, изр. второ КЗ. В дължимото от застрахователя застрахо-
вателно обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
7
отговаря за тяхното заплащане пред увреденото лице / което е от момента на
деликта/, при условията на ал.3, съгласно чл.429, ал.2,т.2 КЗ. Разпоредбата на
чл.497 ГПК е специална спрямо общата разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ, при-
ложима за всички сключени договори за застраховка „Гражданска отговор-
ност“. След тълкуване действителната воля на законодателя, настоящият със-
тав споделя разбирането, че щом застрахователното обезщетение включва и
лихвите за забава /чл.429, ал.2, т.2 КЗ/, то дължимата от застрахователя за-
конна лихва върху размера на застрахователното обезщетение по чл. 497, ал.1
КЗ, компенсира неговата забава за изплащане на застрахователното обезще-
тение, с включените лихви за забава. По тези съображения и поради несъвпа-
дане в изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да се отме-
ни в частта, с която не е уважено искането за присъждане на законна лихва
върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, начи-
ная от 13.05.2019г. до приетото с решението – 14.08.2019г., като се постанови
ново, с което се присъди за посочения период.
При този изход на спора, за първоинстанционното производство от-
ветното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнител-
но разноски в размер на 128.20 лв. , на осн. чл.78, ал.1 ГПК, и на адв. Т. Б.
допълнително сумата от 502 лв. – адвокатско възнаграж- дение, на осн. чл.38,
ал.2 ЗА. С оглед отхвърлената част от иска, следващите се на ответника за
първоинстанционното производство разноски възлизат на 304.30 лв., над
който размер решението следва да се отмени.
За въззивното производство, като съобрази размера на обжалваната
част, която е за 72 120,67 лв. спрямо размера на уважената с настоящото ре-
шение част за 28 021,05 лв., следващите се на ищеца разноски възлизат на
123.20 лв., припадащата му се част от заплатената в полза на САС д.т. , а на
процесуалния му защитник възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на
697 лв., за които следва да бъде осъден ответника. На основание чл.78, ал.8
ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261858 от 16.12.2020г., постановено по гр.д. №
15610/2019г., на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен пре-
дявения от А. А. В., ЕГН: **********, срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК: **********, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над
42 000 лв. до 70 000 лв., или за 28 000лв., представлява ща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
22.09.2018г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. А. В. срещу
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, иск с прав- но основание чл. 432, ал.1 КЗ,за
разликата над 49,46 лв. до 70,51 лв., или за 21,05 лв., представляваща
8
обезщетение за причинени имуществени вреди, по- лучени вследствие на
ПТП, настъпило на 22.09.2018г.; в частта, с която е от- хвърлена претенцията
за законна лихва върху обезщетението за неимущест- вени вреди за периода
от 13.05.2019г. до 14.08.2019г.; както и в частта, с коя- то А. А. В. е осъден да
заплати на ЗАД „ОЗК – Застрахова- не“ АД разноски над сумата от 304.30
лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: **********, на осно-
вание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на А. А. В., ЕГН: 7105244 562, допълнително
сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за при- чинени
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
22.09.2018г., ведно със законната лихва върху цялото обезщетение от 70 000
лв., начиная от 13.05.2019г. до окончателното му изплащане, и допълнител-
но сумата от 21,05 лв., представляваща обезщетение за причинени имуще-
ствени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2019г. до окончателното изплащане,
както и допълнително разноски за първоинстанционното производство в раз-
мер на 128.20 лв., и за въззивното производство разноски в размер на 123.20
лв.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК: **********, разноски за въззивното производство в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: **********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Т. Б. – САК,
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на сумата от 502 лв. и за въззивното производство в
размер на 697 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261858 от 16.12.2020г., постановено по
гр.д. № 15610/2019г., на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10