Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Г.Оряховица, 14.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на трети август през две хиляди
двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№415/2020г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове по чл.127 ал.2 от СК. Насрещни
искове по чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата Р.Б.Р.(чрез
адв.В.Н. ***) твърди в исковата си молба, че с
Ц.К.Н. живеели на семейни начала от 2009г., до към края на 2011г. в с.С.Общ.П.Т.в
дома на родителите му. От съвместното им съжителство се родил К.Р.Б. - роден на
***г. в гр.Бяла, с ЕГН**********. При посещение на личен лекар на
07.01.2020г. ищцата установила, че К.Р.Б.
с ЕГН ********** е записан в системата с
други имена К. Ц. Н.. Впоследствие, след справка в Общ.Бяла че Ц.К.Н. е припознал синът и и се снабдила
с ново удостоверение за раждане с новите имена на синът и, именно удостоверение
за раждане/дубликат/, издадено въз основа на акт№0049/***г***. Твърди, че с
бащата на детето са разделени от края на
2011г., поради непреодолими противоречия в съвместното съжителство, особено
след раждането на детето К.Р.Б.. В началото на 2012г. ищцата заживяла с друг
мъж, но по-късно се разделили. Заявява, че през всичките тези години Ц.К.Н. не
бил търсил детето и не е проявявал интерес към него. Ц.К.Н. ***.Т., като
майката е водила детето да види баща си, за да не губи контакт с него въпреки,
че тогава не го бил припознал(дори,
когато поотраснало детето, майката го оставяла за по месец при баща му).
В началото на 2018г. го завела при баща му в с.С.на гости. Детето било ученик в I клас и баща му го
записал да учи в гр.П.Т.. След като детето се оплакало на класната в училище,
че остава само в къщи и след сбиване с друго дете, майката го прибрала при себе
си повече детето не е имало контакти с баща си. Твърди,
че от средата на 2019г. заживяла с Т.Д.Г., която и помагал при отглеждането на
малолетния син, а ищцата му помагала в отглеждането на малолетната му дъщеричка
В.Т.Г.. К.Р.Б./К. Ц. Н./ е ученик в II клас в СУ”А.К.гр.С. и живее в с.М.Общ.С..
Tвърди се, че Ц.К.Н., не осигурява доброволно издръжка, с която да се
задоволяват нуждите на К.Р.Б./К. Ц. Н./ от храна, отопление, облекло и за
покриват разходите по образуванието на детето. Страните не са уредили
отношенията си относно детето К.(местоживеене на детето, упражняването на
родителските права и т.н.). Моли съда: -да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето К.Р.Б./ К. Ц. Н. - роден на ***г. в
гр.Бяла, с ЕГН********** - на майката Р.Б.Р.;
-да се постанови местоживеене на детето К.Р.Б./ К. Ц. Н. с ЕГН********** - при
майката Р.Б.Р. на адрес: ***; -да бъде осъден Ц.К.Н. да заплаща за детето К.Р.Б./
К. Ц. Н. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка Р.Б.Р.
месечна издръжка в размер на по 160.00лв., считано от завеждане на исковата
молба – 16.01.2020г., до настъпване на законни основания за изменение, или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва на всяка просрочена вноска от дата на падежа до окончателното и изплащане.
Претендира се и издръжка за минало време за детето в размер на 1800.00лв. за
периода от м.януари.2019г.-м.януари.2020г, съставляваща месечна издръжка в
размер на по 150.00лв. Моли, на ответника Ц.К.Н. да бъде определен личен
контакт с детето К.Р.Б./ К. Ц. Н., както следва: всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 10.00 ч. до 17.00ч. без преспиване. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът
Ц.К.Н.(чрез адв.Ст.К. от ВТАК) оспорва предявения иск. оспорва изложените в
исковата молба факти и обстоятелства,
както и предявените искове. Твърди се, че от 2008г. с ищцата живели на
съпружески начала в дома на бащата на ответника в с.Страхилово. След раждането
на детето К. осъществявала множество извънбрачни връзки, като оставяла детето
по чужди домове, като „безпризорно дете”. Ищцата заминала за известно време в
Кр.Нидерландия и Кр.Испания. Известно било, че се прехранвала, търгувайки с тялото си. Ищцата имала още
четири деца, които е припознала. Ответникът заявява, че винаги се грижил за
детето К. и редовно давал издръжка. В продължение на шест месеца детето живяло
заедно с баща си в дома му, където имало създадени всички удобства за живеенето
му. През периода: 03.01.2019г.-24.04.2019г. детето е учило в СУ„Цанко Церковски“ гр.П.Т. и живеело с баща си. Понастоящем детето К. е ученик във II-Б клас в СУ”Ан.Каралийчев”
гр.С. и живее в с.М.Общ.С.. Твърди се, че детето К. желаело да живее с баща си.
Заявява, че ищцата се отнасяла безотговорно към родителските си задължения.
„Където и да отидела, го оставяла по чужди домове, като безпризорно дете”.
Ищцата продължила с множество последващи извънбрачни връзки. Ищцата имала още
четири деца, които е припознала. По твърдения на майката на ищцата и детето,
ищцата тормозела детето. Предявява се насрещен иск по чл.211 от ГПК, с правно основание чл.127
ал.2 от СК от страна на Ц.К.Н. против Р.Б.Р. с искане съдът да постанови
решение, с коетo: -да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето К.Р.Б./К. Ц. Н./ - роден на ***г***, с ЕГН********** - на
бащата Ц.К.Н.; -да се постанови местоживеене на детето К.Р.Б./К. Ц. Н./ с ЕГН**********
- при бащата Ц.К.Н. на адрес: *** Т.; -да се определи подходящ режим на майката Р.Б.Р. с детето К.Р.Б./К. Ц.
Н./ с ЕГН**********; -да бъде осъдена Р.Б.Р.
да заплаща за детето К.Р.Б./К. Ц. Н./ с ЕГН**********, чрез неговия баща и
законен представител Ц.К.Н. месечна издръжка в размер на по 160.00лв., считано
от завеждане на исковата молба – 16.01.2020г., до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира направените
по делото разноски.
Oтветницата
по насрещния иск Р.Б.Р.(чрез
адв.В.Н. ***), oспорва същия като неоснователен. Счита се, че майката в
конкретния случай е тази, която притежава по-добър родителски капацитет и
възпитателски качества.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Р.Б.Р.
и Ц.К.Н. живеели на семейни начала от 2009г., до към края на 2011г. в с.С.Общ.П.Т.в
дома на родителите му. От съвместното им съжителство се родил К.Р.Б. - роден на
***г. в гр.Бяла, с ЕГН**********. Родителите
са разделени от края на 2011г., поради непреодолими противоречия в
съвместното съжителство, особено след раждането на детето К.Р.Б..
Ц.К.Н. е
припознал К.Р.Б. с ЕГН********** е записан в системата с други имена К. Ц. Н., видно от издадено удостоверение за раждане/дубликат/, издадено
въз основа на акт№0049/***г***.
В началото
на 2018г. Р.Б.Р. завела детето при баща му в с.С.на гости. Детето било ученик в I клас и баща му го
записал да учи в гр.П.Т.. След като детето се оплакало на класната в училище,
че остава само в къщи и след сбиване с друго дете, майката го прибрала при себе
си повече детето не е имало контакти с баща си.
На
01.03.2019г. бил регистриран сигнал до Д”СП” гр.Свищов Отдел „Закрила на
детето” , във връзка с подадена писмена
молба от З.И.И.(леля на майката Р.Б.Р.), че детето е останало без родителска
грижа и тя се грижи за него заедно със съжителя си Ц.К.Н.. При проучването по случая било
установено, че от 03.01.2019г. майката е поверила грижите за детето на З.И.И.и Ц.К.Н.
в с. Страхилово, а тя е заминала да работи в чужбина. Спрямо детето К. била планирана мярка за закрила по ЗЗЗДетето -
настаняване в семейството на леля на майката - З.И.И.. В хода на социалната
работа по случая се установило, че от 22.04.2019г. Р.Б.Р. се е прибрала в Р.България
и заедно със сина си К. са се установили на адреса на родителите на майката в
с.М. Общ.С..
К.Р.Б./К. Ц.
Н./ е ученик в III клас в СУ”А.К.гр.С. и живее в с.М.Общ.С..
Според
представената декларация за семейно и имуществено състояние от 03.08.2020г. Р.Б.Р.
декларира месечни доходи за нейното семейство общо в размер на 1500.00лв. Видно
от представения Трудов договор№18/17.06.2020г., Ц.К.Н. работи по трудов договор
при ЕТ”Семик-Г.С.” с.С.като „животновъд” с основно месечно възнаграждение –
610.00лв.
Според
изискания служебно по реда на чл.127 ал.3 от СК и чл.15 ал.6 от ЗЗДетето,
социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Свищов, от м.април.2019г. до момента Ц.К.Н.
не е поддържал контакт с детето и майката, като според бащата майката възпрепятствала контактите му с
детето. На 10.03.2020г. бащата направил
опит да посети детето за рождения му ден в с.М. Общ.С., като му занесъл торта и
таблет за подарък. Според проведените проучвания Ц.К.Н. живее заедно със
съжителката си З.И.И.в с.С.ул.„Четвърта”№24 Общ.П.Т., в жилище(електрифицирано
и водоснабдено) собственост на Г.С.(работодател на Н.) и представляващо двуетажна
тухлена къща, с дворно място. Жилището е обзаведено с вещи, мебели и ел. уреди
за нормалното протичане на живота в семейството. Ц.К.Н. изразил желание да полага грижи за сина си К.. Според Отдел „Закрила на детето” Ц.Н. бил запознат с режима на отглеждане на
детето и разполагал с необходимия родителски капацитет за задоволяване на
потребностите на детето. Бащата разполагал със сигурна работа, доходи и жилище
с добри хигиенно-битови условия. Същият с подкрепата на съжителката си(леля на
детето по майчина линия) можел да осигури спокойна и сигурна семейна среда,
качествено и навременно задоволяване на потребностите на детето.
Според
изискания служебно по реда на чл.127 ал.3 от СК и чл.15 ал.6 от ЗЗДетето,
социален доклад-становище, издаден от Д”СП” гр.С., От направената социална
анкета и наблюдения на грижите полагани за детето К. се констатира, силна емоционална
връзка между майка-дете. Не се констатира в семейството на майката да се
използват насилствени методи на възпитание, не се налага физическо и психическо
насилие спрямо детето. Р. живее на семейни начала с Т.Д.Г., който работи като
строител, като финансова помощ им
оказват бабата на детето по майчина линия и лелята на Т.Д.Г.. Семейството живее
в жилище собственост на бабата по майчина линия(къща на два етажа, като в
момента се обитава единия етаж, състоящ се от две спални, хол, кухня, баня,
тоалетна). Жилището е електрифицирано и водоснабдено, хигиенно - битовите
условия на живот са добри. За детето има осигурена стая. Според проведените
приучвания за детето има осигурена
сигурна и безопасна среда. Детето не се оставя без надзор. Дневният режим бил
съобразен според възрастта на детето. Детето видимо е добре отглеждано, с много
добра хигиена и визия. Р.Р. има друго дете Д.С.С.(Т.Д.Г. е биологичен баща на
Диего) на два месеца, но не получава майчинство, тъй като има брак с друго
лице. Семейната среда на майката е спокойна и може да осигури стабилност на
детето, което е предпоставка за изграждане и поддържане на добри
взаимоотношения и привързаност.
И от
двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.С.М.С.потвърждава, че
понастоящем детето живее при майка си в с.М. Общ.С., която полагала грижи за
него. Според свидетелката детето живее много добре(живее в отделна стая), „не е
лишено от нищо - има си колелета, топки,
детски басейни…”. Отношенията с майката и бабата били перфектни. Счита
майката за грижовна и отговорна.
Известно и било, че детето посещавало баща си(два месеца миналата година). Св.С.М.Й.познавал
Р.Б.Р. като много добра майка, което
било и мнение на хората от селото(с.М.). Детето К. живеело с майка си, а и посещавало
баща си(за 3-4месеца). Веднъж детето споделило на свидетеля, че баща му го бил с колан в банята. Свидетелят твърди,
че при майката детето живее при много добри условия – има самостоятелна стая,
добре обзаведена, детето е много добре облечено, чисто. В къщата в с.М. „живеела
Р.Р. с мъжа, с когото съжителствала,
както и двете и деца и дете на сегашния и мъж”. Не бил виждал бащата да посещава детето в с.М..
Св.З.И.И.(леля на ищцата и съжителстваща с ответника Ц. Кр.Н.) заявява, че когато Р.Р. и Ц.Н. били заедно, ищцата идвала за по 2-3
дни в с.С.и пак се връщала обратно в с.М.. Твърди, че и преди Ц.Н.
и след това Р.Р. била с различни
мъже. Майката оставяла детето навсякъде - при баща му и при свидетелката и при други
хора, а тя заминавала в чужбина(в Испания, в Германия). Твърди, че
понякога затваряла детето в стая и не му
давала да яде, а друг път го биела.
Свидетелката твърди, че бащата Ц.Н. припознал детето и „сега се интересувал интересува
много от детето и искал да гледа детето, искал и родителските права”. Св.М.Н.Н.познава
страните. Свидетелят преди време живял на семейни начала с ищцата, като след
това ищцата заживяла с Ц.К.Н.. Родил им
се син К.. Впоследствие ищцата заминала за чужбина, а детето останало при
ответника. Това се случвало няколко пъти. Свидетелят счита, че бащата има
възможности да гледа детето. Помагат и майка му и баща му, а и други хора.
Свидетелят твърди, че „Р.Р. се събирала с различни мъже, оставя единия, харесва
друг и него взема, а детето оставало по пътищата…”. СвГ.К.Я.живеел последните
две-три години в с.Страхилово. Виждал как бащата Ц.К.Н. се грижил за детето(„да го
съветва на улицата и има отношение към
него”). На ответника му помагала З.И.(съжителстваща с него) и майка му.
Показанията и на двете групи свидетели(всяка доведена от съответната
страна) са в голяма степен
едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните
факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени
от възприятията на страните и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но
въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът констатира относимост на същите към
предмета на делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето
си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му
развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се
упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях,
спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е
необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права
по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е
положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият
случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат
роден син К.Р.Б.. Впоследствие, бащата Ц.К.Н. е припознал К.Р.Б. и детето е записано в системата с имената К. Ц. Н.. Припознаването представлява
едностранно извънсъдебно изявление на едно лице, че определено дете произхожда
от него. С акта на припознаване, произходът се обявява за установен считано от
момента на раждането на детето и в този смисъл припознаването създава титул за
произход. Като правна последица от припознаването възникват родителско качество
на припозналия и съответно той става носител на родителски права и задължения
спрямо припознатото дете, при това от момента на неговото раждане.
Припознаването е формален акт, което означава, че за да е действително е
необходимо да бъде спазена предвидената в закона форма.
Родителите са разделени от края
на 2011г. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно
да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и
относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо
пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според
чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при
родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай
възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от
двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права,
тъй като нуждите му ще налагат това.
Предявени са
искове и от двамата родители по реда на
чл.127 ал.2 от СК, като съдът дължи произнасяне при всички случаи(при
уважаване, респ. отхвърляне на иска/исковете) относно упражняването на
родителските права. На практика и двамата
родители на малолетното дете претендират да им бъде предоставено упражняването
на родителските права и да бъде постановено детето да живее при тях. И двамата
родители твърдят да са пригодни да упражняват родителските права и да издържат
и възпитават детето. Основният и най-важен критерий, който следва да бъде
съобразен при разрешаване на въпроса при кого от двамата родители да живее едно
дете и кой от тях да упражнява родителските права над него, е интересът на самото
дете.
Според ППВС№1/12.11.1974г.
по гр.дело№3/1974г. на ВС под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище,
битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така
изложената съвкупност от интереси в нейната цялост. Досежно това, кому да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху родените от
съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество обстоятелства от
разнообразно естество, по-важните от тях съгласно цитираното ППВС№1/12.11.1974г. по
гр.дело№3/1974г. на ВС са: а)възпитателски качества на родителите. б)морален
лик на родителите, в) грижи и отношение на родителите към децата. г)желанието
на родителите, д) привързаност на децата към родителите, е)полът на децата,
ж)възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи, з)помощта на
трети лица, и)социално обкръжение, к)жилищно-битови и други материални условия
на живот. Ратифицираният от Р.България Регламент/ЕО/№2201/2003г. на СЕ, въвежда
понятието „родителска отговорност“ и „права и задължения на родителя спрямо
детето“, като основен принцип както на българското, така и на европейското
право е въведен „най-добрият интерес на детето“, а майката по природа е
родителят с по-добри възпитателски качества. Изобщо, при решаване на спор за
упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които
има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение. В такъв случай,
основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на
самото дете. В този смисъл по-пригоден да упражнява родителските права ще е
родителят, при когото интересите на детето ще са по-добре защитени.
Родителският
капацитет е преди всичко качество на родителя да възпитава, умението му да
разбира потребностите на детето и адекватно да го насочва в правилна посока за
усвояване на знания, поведение и отношение към околните, основано на общоприети
ценности в живота, взаимно уважение и толерантност, които ще подпомогнат
неговото изграждане като цялостна личност. При преценката дали следва да се промени
съществуващото към настоящия момент фактическо положение и дали следва
родителските права по отношение на детето да се предоставят на бащата, е
необходимо да се установят сочените от ищеца обстоятелства, свързани с липсата
на родителски капацитет у майката и наличието на такъв преимуществено у бащата,
като при преценката относно родителските права следва да се изхожда единствено
и само с оглед интереса на детето. Детето е привързано и към двамата си
родители и по делото няма събрани доказателства да е настъпило отчуждение между
него и някой от тях. Налице е сходство и за двамата родители по отношение на
социалното обкръжение, жилищно-битови и другите материални условия на живот. И
при двамата родители е налице помощ от трети лица при отглеждането му ,както и
осигурени добри битови условия за живот. Към настоящия момент детето е
сравнително малко и това, че е от мъжки пол не е определящо при вземане на
решение при кого от двамата си родители е по-добре да живее. Похвално е
желанието на бащата да се устрои, да започне работа, от която да
реализира достатъчно финансов ресурс, за да не липсва нищо на детето, но в
момента това са само намерения, които не са реализирани. В хода на съдебното
производство активността на бащата е
насочена основно да установи липсата на родителски капацитет на майката,
като в тази връзка е изложил многобройни твърдения. По делото не се доказа
майката, при което детето понастоящем живее да се е дезинтересирала от него,
нито с поведението си да е застрашила неговите интереси или да не е положила
дължимата родителска грижа за възпитанието или отглеждането му. Напротив, от
социалния доклад се установява, че майката полага напълно адекватни грижи за
детето, има необходимия родителски капацитет да се грижи за неговото възпитание
и отглеждане, както и, че му е осигурила благоприятна за възрастта и развитието
му семейна и битова среда. На тази възраст то все още има по-голяма нужда от
майчините грижи. Освен това, майката е еднакво пригодна при отглеждане и
възпитание на дете от мъжки пол – т.II
б.“е“, б“ж“ от ППВС№1/12.11.1974г. по гр.дело№3/1974г. на ВС. Поведението на ищцата към детето показва
съзнание за отговорност за отглеждането и възпитанието му и за осигуряване на
материалната му обезпеченост. И
доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на
детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и
константна среда(колкото и относителни да са тези понятия), за да се гарантира
нормалното им развитие. Като всяка
промяна, би могло да се очаква, че преместването, в която и да е семейна среда ще е стресово за детето.
Предвид, че средата на майката да е позната и по-свойствена, стресът,
обаче, би бил по-малък. Съдът намира, че
няма да е целесъобразно детето да заживее с бащата, след като емоционалната
връзка с него не е толкова силна, предвид периода на преустановените контакти. Така,
при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител,
съдът намира, че предвид изложените съображения, превес има този родител, който
в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния
комфорт на детето в оптимално съотношение, и в случая това е майката. Съдът не
отрича възможностите и готовността на бащата да прояви всеотдайност, любов и желание да поддържа връзка с детето. Това
може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде
съдебния акт - той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него бащата ще формира отношението и поведението си занапред. Поради
това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо
положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в
съответствие с новосъздадената обстановка - като определящ отново ще е
интересът на детето, до навършване на пълнолетието му. Ето защо, съдът следва
да постанови детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права
спрямо него. Това налага съдът да отхвърли предявения от ответника насрещен иск относно предоставяне упражняване
на родителските права по отношение на детето от страна на бащата, както и
акцесорните искове относно:
-местоживеенето на детето при
бащата; -режима на лични контакти и отношения между майката и
детето; -издръжката заплащана от майката за детето, чрез неговия баща и законен
представител.
В тази
връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между бащата Ц.К.Н. и детето К. Ц. Н.. От една
страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга –
да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните
отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето,
както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата и детето.
При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при
когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите
на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето
са неразделни части от поддържането на лични отношения. Съдът счита, че би
могло да се „излезе” от обичания режим на лични отношения и да се определи по-разширен режим на лични
контакти, като се съобрази нуждата на детето от по-пълноценна връзка с бащата, тъй като К. Ц. Н. е от мъжки пол и има необходимост да наблюдава
мъжки тип модел на поведение и с оглед съхраняване на съществуващите силни
емоционална и доверителна връзки помежду им. Запазването на добрите или в
случая по-поносими отношения, съчетано с честите лични контакти, следва да се
стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и
приятелския кръг на майката и бащата. Развитието на детето трябва да се
извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един
от тях, в името на благополучието на детето трябва да съдейства то да живее
доколкото е възможно, най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и
респект и към двамата родители. При осъществяване на личните отношения
родителят трябва да действа възпитателно върху детето и в същото време да не
нарушава неговия режим на отглеждане, почивка, здраве и спокойствието му. По-разширен
режим не би довел до ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да
упражнява родителските права, като не би влязъл
в противоречие с приетото в Раздел IV oт ППВС№1/1974г., според което при
определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от
обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на
детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат
най-разнообразни. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява
интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с бащата и възможността
за пълноценното му личностово развитие под грижи и от двамата родители. Изложеното
мотивира съда да определи режим на лични отношения и контакти в смисъл: бащата Ц.К.Н.
да има право режим на лични отношения и контакти с детето К. Ц. Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10h00min. в съботния
ден до 18h00min. в неделния ден(с
преспиване на детето в дома на бащата в с.С.ул.....Общ.Полски Т.); тридесет дни
през лятото, когато майката Р.Б.Р. не е в платен годишен отпуск, като вземането
и връщането на детето К. Ц. Н. да става от/в дома, където той живее - с.М. ул.....Общ.С..
Ответникът
Ц.К.Н. е баща на детето К. Ц. Н. и с
оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали
същият е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според
чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед ниската си възраст
е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено
имущество/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от
родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Също така, нуждите
на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или
който иска да поддържа. При определяне
размера на издръжката съдът следва да
вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени
стойностно в паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявения иск,
съдът намира, същият за основателен /по реда на
чл.162 от ГПК/ до размер на
160.00лв. месечно. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/, както
и утвърденото положение в трайната
съдебна практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. От Постановленията на Пленума
на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими
и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при
преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от
ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от
01.01.2020г. размерът на минималната
работна заплата е 610.00лв. и на
минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на
работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец.
Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната
икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на
брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на
наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически
показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна
заплата към средната работна заплата. Така
определената издръжка е към минимално регламентирания размер и не би
следвало да постави в невъзможност
ответника да задоволява собствените си нужди и да изпълнява задълженията си за
издръжка. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. Издръжката от по 160.00лв. на месец за детето К. Ц. Н. следва
да бъде присъдена занапред, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2020г.
до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и. С оглед
осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и
във връзка с характера на вноските по
издръжка – периодични плащания, според
чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В
случая, настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на
законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното изплащане.
По
отношение на искането за издръжка за минало
време съдът счита същото за основателно.
Идеята на законодателя при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да
доказва нуждата си за претендирания
период, което прави тежестта за доказване
да бъде възложена на ответната
страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава
нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката.
Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцата основава
правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а
ответникът би могъл да основава възражението си за погасяване на задължението
чрез изпълнение(изцяло или частично). По делото не бяха ангажирани никакви
доказателства от страна на ответника, с
които би могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание
чл.149 от СК следва да бъде присъдена в
размер на 1800.00лв.(по 150.00лв. на месец) за периода: 15.01.2019г.-15.01.2020г.
Няма
пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение
и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в
случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на
лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Следва да се
отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна
администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на
страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на
малолетни/непълнолетни деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните
отношения между родители и деца, промяна
на ползването на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от
упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението,
което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона
критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност.
Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда(настоящото производство е двустранно и спорно),
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила
за присъждане на разноски в исковото производство, като това важи за всички
инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело №2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№162/02.04.2019г. по ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС; Определение
№359/08.10.2019г. по гр.дeло №2906/2019г. - ІVг.о. ВКС; Определение №504/20.11.2019г.
по ч.гр.дело №4300/2019г. – IIIг.о. ВКС/. Няма правна норма указваща на съда да
не присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78 от ГПК
е приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни
производства. Разноските са направените
от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71
ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на Р.Б.Р. сумата сумата 330.00лв., представляваща направените по делото
разноски(ДТ – 30.00лв., адвокатско възнаграждение – 300.00лв.), която да бъде заплатена от Ц.К.Н..
При този
изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Ц.К.Н. следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ГОРС: сумата 302.40лв.(230.40лв.+72.00лв.,
представляваща ДТ върху иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК,
сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето К. Ц. Н. - роден на ***г. в
гр.Бяла, с ЕГН********** – на майката Р.Б.Р.
с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***.
ПОСТАНОВЯВА К. Ц. Н. - роден на ***г. в гр.Бяла, с ЕГН**********, с родители: Р.Б.Р. с ЕГН**********
и Ц.К.Н. с ЕГН***********, ДА ЖИВЕЕ при своята майка Р.Б.Р. с ЕГН**********, на
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения и контакти на бащата Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т., с
детето К. Ц. Н. с ЕГН**********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, считано от 10h00min. в съботния ден до 18h00min. в неделния ден(с преспиване на
детето в дома на бащата в с.С.ул.....Общ.Полски Т.); тридесет дни през лятото,
когато майката Р.Б.Р. не е в платен годишен отпуск, като вземането и връщането
на детето К. Ц. Н. да става от/в дома, където той живее - с.М. ул.....Общ.С..
ОСЪЖДА Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т., ДА
ЗАПЛАЩА за детето К. Ц. Н. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителна Р.Б.Р. с ЕГН**********
***, месечна издръжка в размер на 160.00лв./сто и шестдесет лева/, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2020г. до настъпване на законови
причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т., ДА
ЗАПЛАТИ за детето К. Ц. Н. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителна Р.Б.Р. с ЕГН**********
***, издръжка за минало време в размер на 1800.00лв.(по 150.00лв. на месец) за периода: 15.01.2019г.-15.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т.,
против Р.Б.Р. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, относно: -предоставяне
за упражняване на родителските права по отношение на детето К. Ц. Н. с ЕГН**********
– на бащата Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т.; -определяне местоживеенето на детето К. Ц. Н. с
ЕГН********** – при
своя баща Ц.К.Н.
с ЕГН***********, на адрес: *** Т.; -определяне режим на контакти и отношения между детето К.
Ц. Н. с ЕГН********** и майка му Р.Б.Р.
с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***; -определяне дължимата издръжка от майката Р.Б.Р.
с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** за детето К.
Ц. Н. с ЕГН**********, чрез неговия баща и
законен представител Ц.К.Н. с
ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т..
ОСЪЖДА Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т., да заплати на
Р.Б.Р. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, сумата
330.00лв./триста и тридесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Ц.К.Н. с ЕГН***********, с постоянен адрес:*** Т., да заплати
по сметката на Горнооряховския районен
съд: сумата 302.40лв./триста и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: