Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Троян, 20.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 954 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:      

„Кредит инс“ ООД – гр. София, представлявано от М.А.е предявило против С.М.Б. *** установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за общо за сумата 820 лева. 

Твърди се, че срещу същия ответник е проведено заповедно производство по ч. гр. дело № 673/2018 г. на ТРС и съответно исково производство по реда на чл. 422 от ГПК по гр. дело № 1137/2018 г. на ТРС. Постановено е решение от 17.07.2019 г., с което съда е отхвърлил предявения иск като недоказан и неоснователен. Поради изложените обстоятелства, дружеството ищец претендира връщане на получената процесна сума по договора за кредит на основание чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като получена без правно основание. 

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. П.П. от ЛАК е назначен за особен представител на Б., тъй като същата не открита по настоящ и постоянен адрес, както и по месторабота. Представен е отговор по чл. 131 от ГПК в законовия месечен срок, с който се оспорва така предявения иск.  

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител, изразено е писмено становище по същество.

Ответницата С.Б. е представлявана от назначения осбен представител – адв. П., който поддържа изложеното в писмения отговор.

          Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства: решение № 265 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 1137 от 2018 г. на ТРС, решение № 56 от 11.03.2020 г. по в.гр.д. № 632/2019 г. на ЛОС, разписка за извършено плащане № 2000000141964310 от 28.12.2017 г., преводно нареждане от 06.02.2018 г., разписка за извършено плащане № 2000000147522947 от 12.03.2018 г., актуално състояние на „Кредит Инс“ АД, ч.гр.д. № 573 от 2020 г. на ТРС и   оригинал на платежен документ - разписка с № 07000676866503 от 28.12.2017 г., намира за установено следното:

Ищецът претендира съществуване на вземане в размер на 820 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 73412 от 28.12.2017 г., сключен от разстояние с ответницата Б., с която сума същата се е обогатила неоснователно, тъй като е получена без основание, съгласно хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Установява се, че С.Б. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка и след обработване на съответните данни, на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1 200 лева. Договорът „Екстра" № 73412 от 28.12.2017 г. между страните е бил сключен по електронен път. На същата дата ответницата е получила сумата по кредита на касата на „Изипей“ АД чрез представяне на лична карта.

От приложените ч. гр. дело № 673/2018 г. и гр. дело № 1137/2018 г. на ТРС се установява, че ответницата частично е погасила задължението си в размер на 380 лева, след което е преустановила да погасява вноските. На 20.07.2018 г. ищцовото дружество е подало заявление на основание по чл. 410 от ГПК и в PC - Троян е образувано цитираното ч. гр. дело 673/2018 г., по което съда е издал заповед за изпълнение. Длъжника е подал възражение.

След депозиран установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с горепосоченото частно гражданско делото, е образувано гр. д. 1137/2018 г. по описа на ТPC. С постановено по делото решение от 17.07.2019 г., потвърдено с решение от 11.03.2020 г. по в. гр.д. № 632/2019 г., по описа на ОС - Ловеч, съда е отхвърлил предявените, на основание  сключен договор за потребителски кредит „Екстра" № 73412/28.12.2017 г., искове като неоснователни. Влязлото в сила съдебно решение установява несъществуването на претендираното от ищеца право. В мотивите на решението се установява, че между страните „Кредит инс" АД и С.М.Б. не с налице валидно сключен договор за потребителски кредит.

Като следствие от постановените съдебни актове е факта, че ответницата е получила на 28.12.2017 г. без основание сумата в размер на 1200 лева, преведени от „Кредит инс" АД, на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена лична карта и положен от нея подпис с разписка от 28.12.2017 г. Ищцовото дружество претендира заплащането на остатъка от отпуснатия кредит в размер на 820 лева.

„Кредит инс“ АД подало заявление по чл. 410 от ГПК пред ТРС. Образувано е ч. гр. д. № 573/2020 г., по което съда е издал заповед  за изпълнение. При хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съда е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на своето вземане, тъй като ответницата не е намерена и на същата не е връчена заповедта по чл. 410 от ГПК

           Предявената искова претенция е процесуално допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

При така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия процес в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване основанието, от което произтича претендираното вземане, а именно при хипотезата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от ГПК да установи, че ответницата Б. се е обогатила неоснователно, като е получила процесната сума при липса на основание и съответно дължи връщането на същата.

Безспорно предмет на производството е договор за потребителски кредит „Екстра" № 73412 от 28.12.2017 г., от който страните черпят своите права и задължения. С цитираното горе решение на ТРС от 17.07.2019 г. по гр. дело № 1137/2018 г., изцяло потвърдено от въззивната инстанция, е прието, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение. В мотивите е изложено, че „процесния договор за кредит от разстояние не е подписан от кредитополучател и общи условия към същия, съдът намира, че същите не удостоверяват наличието на облигационна връзка, породена от договор за заем.

             В конкретния случай не са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните посредством договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Ищецът не е доказал, че е изпратил представеният по делото договор на електронната поща на ответницата Б., за да се приеме, че е изразено от нея съгласие за сключване на договора. За да се приеме, че потребителят е обвързан от предложения му от доставчика договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът следва да докаже, че потребителят е запознат с неговото съдържание, както и че е заявил изрично, че приема същия. По настоящето дело ищецът не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че ответницата не е обвързана от включените в процесния договор клаузи.“

             Договорът за заем е реална сделка, при която следва да бъде доказано по безспорен начин получаване на сумата от заемателя. Представена е разписка за извършено плащане, от която е видно, че сумата е наредена чрез системата на „Изипей“ в полза на ответницата Б.. Същата е изписала двете си имена и се е подписала, което удостоверява получаването на заетата сума.

Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

          По разноските – съда намира за неоснователни възраженията на особения представител, тъй като в случая е заплатен от ищеца адв. хонорар в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва на ищцовото дружество да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 950,00 лева /представен е списък по чл. 80 от ГПК/, както и сторените такива по заповедното производство в размер на 325,00 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

        ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на С.М.Б., адрес: ***, ЕГН **********, а именно че същата дължи на  „Кредит инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ап. 6, представлявано от управителя М.Г.А.сумата 820,00  -осемстотин и двадесет лева, представляваща   – главница  по сключен онлайн Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 73412 от 28.12.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.М.Б., адрес: ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ  на „Кредит инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ап. 6, представлявано от управителя М.Г.А.сумата 950,00 – деветстотин и петдесет лева сторени съдебно – деловодни разноски в настоящето производство, както и сумата 325,00 – триста двадесет и пет лева  - разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                               Районен съдия: