Р Е Ш Е Н
И Е
София, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 13418/16
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от П.В.В.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.С.
*** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,, с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 150 000
лв. - частичен
иск от
сумата 200 000 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2015 г., до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2015 г. около
17,30 ч. в гр. Болцано, Република Италия, на паркинг
на фирма Ш.Т.С., водачът на влекач марка Ивеко, модел
Стралис с рег. № ******, Т.М.е предприел маневра
паркиране на влекача, като започнал маневрата без да се увери предварително за
наличие на хора около и зад автомобила. В един момент, давайки назад, забелязал
пред камиона обувките на В.Л./баща на ищеца/, при което спрял, слязъл и забелязал
тялото на починалия Л.заклещено между гумите на влекача. Веднага съобщил за
инцидента, като на място пристигнали служители на Държавната полиция на гр. Болцано, както и агент. На място бил изпратен и екип на
Спешна помощ, който само констатирал
смъртта.
По случая е образувана пр.пр. №
2015/009216 по описа на Държавна Прокуратура на Болцано
– Италия към Окръжен съд на Болцано – Италия с
наблюдаващ прокурор М.М.за престъпление по чл. 589,
ал. 1, ал. 2 от НК на Италия срещу водача Т.М., роден на *** г. в Италия.
За МПС - влекача, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 23115000530769, валидно от 11.02.2015 г. до 10.02.2016 г.
Ищецът заявява, че, след като научил за нелепата и
внезапна смърт на баща си, изпаднал в дълбока депресия, тъй като оставал
завинаги без подкрепата и обичта на родителя си, починал по такъв нелеп начин.
Мъката от смъртта му била неописуема, болките и страданието също и ще ги търпи,
докато е жив. Твърди също така, че при съобщението за смъртта на баща си е
получил замайване, поради което близките му са го завели в Спешна помощ, Плевен
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ЗАД
„ОЗК - З.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения размер,
със законните последици – законната лиnва и сторените разноски .
Ищецът моли да бъдат допуснати и приети приложените
писмени доказателства, подробно описани в исковата молба, както и да бъдат
изискани такива – от съответните, посочени институции в Република България и
Република Италия.
Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък, като възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение на ответната
страна, поради прекомерност.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер.
Оспорва вината на водача Т.М.за причиняване на
вредоносния резултат, с твърдения, че единствено виновен за настъпване на
леталния изход е починалият В.Л., който е проявил груба небрежност.
В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия най вредоносния
резултат.
Оспорва механизма на станалото ПТП.
Навежда твърдения, че ищецът е страдал от допълнителни
преходни и придружаващи заболявания, които са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
Оспорва също акцесорния иск за
лихви, както и момента, от който те се дължат.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 150 000
лв. - частичен
иск от
сумата 200 000 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2015 г., до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
Съдът задължи ответника да
представи по реда на чл. 190 ГПК оригинала на застрахователна полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п.
№ 23115000530769, валидно от 11.02.2015 г. до 10.02.2016 г. , но до момента на
приключване на устните състезания това негово задължение не бе изпълнено и
съдът приема за доказано наличието на такава.
По делото не се спори, че на 16.11.2015 г. около 17,30
ч. в гр. Болцано, Република Италия, на паркинг на
фирма Ш.Т.С., е настъпило ПТП, като водачът на влекач марка Ивеко,
модел Стралис с рег. № ******, Т.М., предприемайки
маневра „паркиране на влекача, без да се увери предварително за наличие на хора
около и зад автомобила, на заден ход блъснал В.П.Л., който се намирал зад
товарния автомобил и тялото му било заклещено между гумите на влекача.
При слизане от товарния
автомобил забелязал тялото на В.Л., което лежало безжизнено под колелата на
мотрисата.
След неговото обаждане за
инцидента, служители на Държавната полиция на гр. Болцано
установили станалото ПТП, екипът на Спешна помощ, само констатирал смъртта на Л..
С Присъда от 21.03.2017 г. по смисъла на чл. 444 НПК1 издадена
от Съдия по предварително разследване към Съда на гр. Болцано.,
водачът на товарния автомобил е признат за виновен в извършването на
престъпление, описано по – горе, като му е наложено съответното наказание.
Във връзка с възраженията на ответната страна за изключителна
вина на пострадалия по отношение на вредоносния резултат, респ. наличие на съпричиняване, по делото бе изслушана, приета и неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза.
Вещото
лице в заключението е установило
следния механизъм на ПТП: На 16.11.2015 г.. към 17,20 ч. товарна композиция в състав / седлови
влекач автомобил марка „Ивеко” рег. № ****** и полуремарке „Шмитц Каргобул” с рег. № ******титулярен
водач В.Л.се е намирал в паркинг на
фирма Ш.Т.С. ул. “Via Zuegg 6” гр. Болцано – Реп. Италия. Композицията е следвало да бъде
паркирана на определено място, на заден ход.
Вместо Л.на волана е седнал Т.М.служител
на фирмата Ш.Т.С.. Било е в тъмната
част на денонощието. М.започнал
придвижване на композицията назад. След кратко движение на заден ход, Т.М.блъснал
намиращия се зад полуремаркето В.Л., който паднал на
настилката. Ударът е настъпил със задна лява част на полуремаркето.
Последвало е прегазване, най - вероятно от задните леви колела на седловия влекач. М.забелязал обувките на пострадалия, които
се показвали пред предната част на влекача. Спрял, слязъл от кабината и разбрал, че е бутнал Л.,
който е лежал безжизнен под влекача.
Вещото лице прави извода, че водачът на камиона е имал възможност да
предотврати произшествието, при условие,
че е контролирал пътя зад композицията чрез осигуряването на лице, което да го
сигнализира за евентуални опасности, тъй като в случая не е имал обективна
възможност лично да наблюдава пътя зад композицията. Според ЗДвП чл. 40, ал. 1
и ал. 2, водачът е длъжен: - преди да започне движението си назад да се
убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението и - по време на движението
си назад да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно
- да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
По – нататък експертът заявява, че мястото на удара по дължина и ширина на пътното платно не може
да бъде определено с голяма точност. Липсва протокол за оглед на
местопроизшествието. Няма ориентир и спрямо него да e посоченo мястото на
спирането на превозното средство. Не е посочено и оразмерено точното място,
където е намерено тялото на пострадалия. Не е известно и мястото, от което е
потеглила на заден ход товарната композиция.
На база приложените снимки от фотоалбума
най-общо може да се приеме, че мястото на удара е в двора на паркинга на фирма Ш.Т.С.
ул. “Via Zuegg
6” гр. Болцано – Реп. Италия, в близост до мястото, на което е
намерен трупът на пострадалия непосредствено след потеглянето на товарния
състав. С оглед именно на това място и разположението на превозното средство, с
достатъчна точност може да се приеме, че ударът е настъпил със задна лява част
на полуремаркето.
Пострадалият
е имал обективна видимост към
приближаващото МПС, тъй като между него и превозното средство не е имало
предмети, които да възпрепятстват видимостта, а, ако се приеме, че той е знаел,
че превозното средство ще бъде придвижено на заден ход, то той е имал обективна
възможност да избегне удара, като не навлиза в коридора на движение на
товарната композиция.
Няма данни, обаче, на базата на които да може да се определи поведението на
пешеходеца непосредствено преди и особено към момента на настъпване на ПТП.
Липсват свидетели - очевидци на удара и последвалото го прегазване. Може само
да се приеме, че в даден момент пострадалият от предната част на влекача е
тръгнал назад покрай страничната част на композицията и след това е навлязъл в
коридора на движение, на състава зад задната част на полуремаркето.
Тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието, видимостта е била намалена. Ако се приеме, че превозното средство
е било с включени светлини, то е могло да бъде възприето. Други МПС, дървета
или предмети, освен самото превозно средство, които да са ограничавали
видимостта на водача не е имало.
Вещото лице
в заключението си твърди, че скоростта на движение на композицията при
наличните данни по делото не може да бъде определена по технически път, като би
могло да се приеме, че тя е била ниска, от порядъка на около 5 км/ч.
Отново във
връзка с изясняване на механизма на катастрофата и направените от ответника
възражения в тази насока, съдът разпита като
свидетел по реда на Регламент 1206/2001 г. на Съвета относно сътрудничеството
между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела, водачът на товарната композиция Т.М.,
признат за виновен от италианския съд за инцидента.
В приложените
показания той заявява, че българското дружество „Софиялог
Транспорт“ е дъщерно дружество на това, в което свидетелят работи в Италия. Бил
е по време на инцидент, признат е за виновен за станалото. Пострадалият Л.е
пристигнал в Болцано около 17,00 ч., трябвало е да
разтовари стока във фирма „Пилхер“, но, тъй като там
е било затворено, М.му е показал къде да паркира товарния автомобил, като ползвал за превод един сръбски колега, който
знаел български език. Сръбският колега си е тръгнал и М.показал на Л.как да
паркира, но последният не се е справял, затова с жестове му е предложил да
паркира неговия автомобил. Твърди също, че, преди да му обясни с жестове, е
говорил с него на италиански и немски, но не заявява дали е бил разбрав. Пострадалият е бил отвън, но свидетелят заявява,
че е смятал, че той го е разбрал, че ще паркира на заден ход. Било е тъмно и
свидетелят не е могъл да види пострадалия, но е паркирал, мислейки че стои
настрани. След като паркирал, видял обувките му на земята и разбрал какво е
станало.
Свидетелят работи
във фирма „Ш.Т.Т.“ повече от 20 години. Паркингът, на
който са били, се ползва от различни фирми. Като всяка от тях си има място за
паркиране и Л.е можел да паркира само на
техните места, които свидетелят твърди, че му е показал. За да осъществи
паркирането, пострадалият е трябвало да направи най - напред два завоя на 90
градуса, после да навлезе назад в джоба за паркиране, като свободното място е
било между два други паркирани товарни автомобила.
По – нататък в
показанията си М.заявява, че е видял пострадалия извън товарния автомобил и той
не е можел да паркира сам. Попитал го е на италиански и немски може ли да го
стори и, като е помислил, е бил разбран, влязъл в кабината. Искал само да му
помогне. След като се е качил в кабината, не е видял къде е отишъл
пострадалият.
По правило
товарен автомобил може да се кара назад, когато друго лице дава указания, не е
имало никой друг, когото свидетелят да попита.
След станалото
незабавно той е накарал да извикат полиция чрез служител на съседна фирма,
дал е показания на полицията на място.
Заяви, че по
принцип има право да управлява точно такъв автомобил като този, с който е
причинил катастрофата. Каза също, че, когато не пътува, може да помага във
фирмата, няма определено работно време, шофира в съответствие със закона.
По искане на
ищеца и относно обстоятелството как пострадалият е изпълнявал по принцип задълженията
си на шофьор, съдът допусна до разпит свидетеля
М.А.Г., негов колега. В съдебно заседание той заяви, че познава починалия
от гр. Плевен, където са работили заедно 20 години, като Г. е напуснал към 2012
г. Пътували са по двойки, никакви
проблеми не е имал с шофирането, включително и при сложни маневри. Карали са
тежкотоварни композиции, заменяли са се. Никога не е виждал да даде камиона си
на друг. Не знае пострадалият да говори чужди езици
След прилагане на
доказателствата по реда на посочения Регламент, съдът допусна допълнителна задача на вещото лице – САТЕ. Вещото лице твърди, че виновният водач е бил
правоспособен да управлява товарен автомобил, какъвто е бил този, причинил
произшествието. Не се доказа наличието на упълномощаване за управление на
конкретния товарен автомобил, което, според експерта, би му позволило да
извършва и маневрата паркиране на заден ход . Водачът не се е убедил по
несъмнен начин, че пътят зад превозното средство е свободен и не е имал
възможност да наблюдава пътя, следователно при тези условия не е следвало да
предприема маневрата заден ход. Може да
се предположи само, че в даден момент пострадалият е трръгнал
назад покрай страничната част на композицията и е навлязъл в коридора за
движение зад задната част на полуремаркето, тъй като
непосредствено преди настъпване на катастрофата се е намирал отзад. Би трябвало
да е имал обективна възможност да възприеме движещата се назад композиция,
защото прегради и препятствия не е имало. В крайна сметка, вещото лице прави
извода, че, ако пострадалият е знаел, че превозното средство ще бъде придвижено
назад, би имал обективна възможност да избегне удара.
Във връзка с
установяване н причините за смъртта на пострадалия В.Л.съдът допусна, изслуша и
прие заключението на съдебно – медицинска
експертиза.
В заключението си вещото лице заявява, че настъпилата в 17.30 ч. на 16.11.2015 г смърт на В.Л.е в пряка причинно-следствена
връзка с описаното ПТП на 16.11.2015 г., 17.30 ч. в гр. Болцано,
Италия, на паркинг на фирма Schlern Tir sas, намиращ се на улица „Виа Зуер
№ 6, между пешеходеца В.Л.и тежкотоварен камион влекач, марка „Ивеко” модел „Стралис” с ДК № ******.
Според експерта, причината за
смъртта на е комбинирата генерализирана тежка травма
от размачкване/смазване с водещи тежката черепно и гръбначномозъчна травма,
съпроводена с размачкване на малкия мозък /където се намират центровете на
дихателната и сърдечносъдовата система/, хеморагичният
шок и острата дихателна недостатъчност от разкъсването на главните леви и десни
бронхи.
В Протокола за аутопсия са
описани следните съпътстващи заболявания: тежка стенозна
коронаросклероза и следи от хирургическа интервенция
вероятно от типа на „аортно-коронарен бай-пас”, като
е посочено, че няма ясно установена коронарна тромбоза или остър инфаркт на
миокарда.
Експертът е категоричен, че в възрастта на
пострадалия, с оглед описаните тежки политравмени
увреждания, няма отношение към настъпилия летален изход.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит свидетелката Б.Ю.В., негова съпруга.
В показанията си тя заяви, че първа е научила за
катастрофата от управителката на транспортната фирма и е съобщила на ищеца, че
баща му е починал. Било му е изключително тежко, вдигнал е кръвно, като по –
късно, тъй като не го свалял, са го закарали в „Бърза помощ“, целият е
треперел. С баща си ищецът се е чувал постоянно, двамата са били много близки и
му е било трудно да приеме факта на внезапната му смърт. Когато починалият е
бил в България, всички са живеели заедно. В продължение на една година ищецът е
продължил да вдига кръвно, сега още вдига кръвно, когато е притеснен и стане
въпрос за случилото си, в продължение на една година не е можел да спи. Посетил
е психолог и са му изписали антидепресанти, които е
той е приемал около една година.
Във
връзка с психологическото състояние на ищеца след станалия с баща му инцидент и
последвалата смърт, по делото бе допуснато, изслушано и прието заключение на
вещо лице – психиатър, което заяви, че той е преживял остра стресова реакция
при узнаване факта на смъртта на баща си, последвана от тревожно – депресивни
оплаквания. Проведена е консултация с психиатър, назначена е терапия с антидепресанти, като постепенно, за около една година,
симптомите са отзвучали. Към настоящия
момент П.В. не страда от психически заболявания. Налице са последици в
психологически план – тъга, невъзвратима загуба, чувство на гняв, вина,
безсилие, епизодични кошмари и натрапчиви мисли, свързани с инцидента, но те
причиняват субективен дискомфорт. Психологическите
последици за ищеца не излизат от рамките на нормалната психологична реакция при
траур и постепенно ще затихнат. Твърди се, че първоначалните остри симптоми са
отзвучали за период от една година. На вещото лице е представена медицинска
документация от 19.11.2015 г. за проведен преглед при психиатър.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени,
гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 16.11.2015 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Ищецът твърдеше в
исковата молба, че за МПС - влекача, причинил катастрофата, ищецът е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. №
23115000530769, валидно от 11.02.2015 г. до 10.02.2016 г. В тази връзка съдът
задължи ответника да представи оригинала на цитираната полица по реда на чл. 190 ГПК, но, пред вид непредставяне на същата без уважителни причини, съобразно
нормите на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, съдът
прие за доказано обстоятелството за наличие на валидно сключената, цитирана по
– горе застраховка „Гражданска
отговорност”, което установи наличието на застрахователно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, е починал бащата на ищеца, от което той е
претърпяла неимуществени вреди – скръб, душевна мъка, тежка емоционална травма,
породена от тежкото и трагично събитие в живота – загубата на родител и много
близък човек, които вреди са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията
за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
От ищеца
бяха представени доказателства за наложено наказание на водача на товарния
автомобил, причинил катастрофата с присъда на Окръжен съд Болцано,
Италия, но, пред вид факта, че липсваха такива за влизане в сила на присъдата,
съдът по искане на ищеца гласни доказателства аи
експертизи и бе установено по несъмнен начин, че виновен за станалия инцидент,
причинил смъртта на бащата на ищеца е водачъгт на товария автомобил, описан по – горе, който е извършил
маневра „паркиране на заден ход“, без да е оторизиран за това, без видимост и в
нарушение правилата за движение и без да извърши проверка дали пострадалият се
е намирал зад товарния автомобил.
От
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалаия на вредоносния резултат, което
в хода на съдебното производство не бе доказано.
Установи се, че пострадалият е бил шофьор на товарния
автомобил и той по време на инцидента се е намирал до автомобила, а свидетелят Т.М.,
въпреки твърденията си, че е искал да му помогне да паркира, се е качил в
шофьорската кабина и е извършил маневрата неоторизиран, без да провери дали зад
автомобила няма човек и без да има някой, който да му помага при паркирането.
По тези причини съдът приема възражението на ответника за изключителен принос,
респ. за съпричиняване, за недоказано и счита, че
такова не е налице.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърдено такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на
станалото ПТП ищецът е загубил баща си, с
когото, както бе доказано, са били много близки, получавал е от него подкрепа и
разбиране, имали са силна и трайна емоционална връзка на обич и привързаност.
Загубата му се е отразила много тежко, той все още не се
е възстановил,най – тежките симптоми са отшумели, но тази невъзвратима загуба
не може да бъде компенсирана никога изцяло.
С оглед изложеното,
настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, намира,
че искът е доказан
по основание, а размерът му следва
да бъде
определен в унисон с нормата на
чл.52 ЗЗД – по справедливост
от съда.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението и които изчерпателно бяха посочени по - горе.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда
на ищеца за претърпените вреди би била сумата 120 000 лв., като в останалата част за разликата до претендирания в настоящото производство размер 150 000
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от датата
на увреждането – 16.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на ищцеца
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от иска в размер 44
лв. а на неговия повереник - Я.С.,***, адвокатско възнаграждение 4 360 лв., на основание чл.
38 ЗА, с включен ДДС.
На база на отхвърлената част от претенцията ищецът следва
да бъде съден да заплати на ответника 55, 36 лв. разноски – депозити за
експертиза и превод, а, във връзка с възражението на ищеца досежно
размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна и, при съобразяване
размер на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че, след извършеното
намаление и при този изход на спора, то следва да бъде определено на 895 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер 4 800 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Я.С.,***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от завеждане на
делото - 16.11.2015 г. до окончателното изплащане и разноски по делото,
съобразно уважената част от иска в размер 44 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 200 000
лв.., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до предявения размер
150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв.
Я.С.,***, адвокатско възнаграждение в размер 4 360 лв., на
основание чл. 38 ЗА, с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд д.т.,
съобразно уважената част от иска в размер 4 800 лв.
ОСЪЖДА П.В.В. да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“
АД разноски – депозити за експертиза и превод, съобразно
отхвърлената част от иска в размер 55, 36 лв. и 895 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: