Решение по дело №459/2016 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 163
Дата: 26 октомври 2016 г. (в сила от 12 ноември 2016 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20162220100459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр.Нова Загора, 26.10.2016 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

при секретаря: Д.Д.  

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 459 по описа за 2016 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание по чл. 150 от СК.

         Ищецът Д.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като баща и законен представител на малолетното  си дете Ц.Д.Н. с ЕГН ********** твърди в исковата си молба, че ответницата по делото М.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес *** е майка на роденото от съвместното им съжителство дете Ц.Д.Н. с ЕГН **********. Ответницата била осъдена по гр.д. № 120/2007г. на районен съд – Нова Загора на месечна издръжка в размер на 50.00лв. за това им дете. От тогава до настоящия момент били изминали повече от девет години и детето Ц. пораснало. Нуждите за издръжка и гледане на детето Ц. се увеличили, детето било вече ученик в осми клас и разходите по него се увеличили, както за дрехи, храна, отопление, учебници и средства по издръжката му многократно за тези девет години. Ищецът получавал доходи, но с възрастта на детето Ц. му се създавали затруднения по неговата издръжка, тъй като ответницата не давала такава, а вече  минималната издръжка която била нормативно определена била в размер на 105 лева, а определената издръжка която ответницата да заплаща за детето Ц. била много под този минимум. Необходимата месечна издръжка която ответницата трябвало да заплаща за детето Ц. с оглед възрастта му, ответника определял в размер на 200.00лв.

Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да измени определената с цитираното по-горе  гражданско дело издръжка, която ответницата  да заплаща за детето Ц.Д.Н.  и моли съда да увеличи определената издръжка която ответницата да заплаща за детето Ц. на него като баща и законен представител на детето Ц. от 50.00лв. на 200.00лв.  

            Позовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  е депозиран писмен отговор на исковата молба от  ответницата М.А.Ш., с ЕГН **********, чрез пълномощника и – адв. М.М. ***, в който същата счита иска за допустим, но частично основателен. Не се оспорва че действително страните по делото имат родено от фактическото си брачно съжителство дете Ц., родителските права върху което се упражняват от бащата и ищец по настоящото производство, а майката и ответница по настоящото производство че е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 50.00лв, както и не се противоречи, че  минималната месечна издръжка, считано от 01.01.2016г. е в размер на 105 лева, като ответницата заявява че изразява готовност да заплаща издръжка на детето си Ц. в този размер.

         Ответницата, счита че исканата издръжка в размер на 200 лева е прекалено завишена и не съответствала на действителните нужди на детето Ц., както и на нейните възможности да я плаща. Детето било ученичка в пети клас, а не в осми клас, както било посочено в исковата молба, нямало заболявания или изявени дарби, които да изискват по-големи разходи при отглеждането му. От друга страна ответницата твърди че имала задължения за издръжка и към друго свое дете – С. Мариянова Минчева, родено на ***г., като считано от 29.03.2015г. до навършване на 2 годишна възраст на детето С., ответницата била в платен отпуск/по майчинство/ и месечните и доходи били в размер на 340.00лв. – обезщетение при отглеждане на малко дете. Детето С. имало здравословни проблеми с очите, което налагало чести прегледи и лечение, включително оперативно, проведено на 25.04.2016г., свързано със значителни разходи, за които била задължена и ответницата. Твърди се, че ответницата не притежава недвижими имоти и МПС. Твърди се още, че въпреки че издръжката до този момент за детето Ц. била в размер на 50.00 лева ответницата била участвала активно при покриване разходите за детето Ц. , в това число била платила сумата от 360.00лв. за поставяне на ортодонтски апарат за коригиране на зъбите на детето и всеки месец е водила детето на преглед и настройка на апарат, както и преди първия учебен ден на учебната 2015/2016г. била закупила всичко необходимо на детето за училище – дрехи, обувки, тетрадки и други консумативи, за които била заплатила сумата от 300л.00лв., купила била телефон на детето и поела плащането на месечните вноски по договора с М-тел, сключен за период от две години. Ответницата моли съд ада уважи частично предявения иск по чл. 150 от СК до минималния месечен размер на издръжката, предвиден в СК и да отхвърли иска в останалата му част до исканата сума от 200.00лв. като неоснователен и недоказан, както и да и присъди направените по делото разноски.

            Позовава се на писмени доказателства.

            От Дирекция „Социално подпомагане”-град Нова Загора е изготвен и представен по делото Социален доклад в който се   излага становище че, действително от съвместното съжителство на М.А.Ш. и Д.Н.Д. е родено детето – Ц.Д.Н., като с протоколно споразумение от 18.04.2007г. детето остава да живее при бащата,  определен  е режим на контакти на майката М.А.Ш. с детето и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 50лв.Основни грижи за отглеждането на детето Ц. полагал бащата с помощта на родителите си. Задоволени били основните му потребности според възрастта и сезона, осигурени му били подслон, храна, подходящо облекло, образование и здравни грижи. Майката твърдяла, че поддържа контакти с детето, като последните няколко месеца не се били виждали, но поддържали контакт по телефона. Майката посещавала родителски срещи на детето и заплащала част от училищните разходи. Детето имало избран личен лекар – д-р Вълкова и при нужда се водело при него на прегледи, направени му били всички необходими имунизации съгласно имунизационния календар на РБългария. По данни на бащата детето не боледува често. Детето Ц. се отглежда в жилище, което се намира в гр. Нова Загора, ул.”Гоце Делчев” № 12 – къща на един етаж с четири стаи, като за детето Ц. обособена детска стая и са създадени много добри битови и хигиенни условия. Гарантирана била  сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето Ц..  Бащата се грижи освен за детето си Ц. и за детето си Д. Д. Н., родено от съвместното му съжителство с Н. П. И..

 Майката – ответник по настоящото производство към настоящия момент е в отпуск по майчинство за отглеждане на малолетното си дете С.  М. М. родено от брака и с М.М.Ш., като освен това обезщетение което получава на същата от ДСП-Нова Загора и е отпусната месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД – 37лв..

Бащата Д.Н.Д. – ищец в настоящото производство  работи във фирма „Аркус-сигурност”, гр. Нова Загора и получавал средно месечно възнаграждение в размер на 450лв. Детето Ц. е ученичка в 6 клас в СОУ”Христо Ботев” –Нова Загора. Предоставени са възможности на детето да общува със свои връстници, стимулират се неговите социални контакти. Осигурен бил достъп на детето до културни и обществени дейности. Между детето Ц. и родителите и и неговите родственици имало изградена силна емоционална връзка, изградена на база взаимно доверие, обич и близост. По твърдения на бащата майката не била заплащала определената за детето Ц. издръжка в размер на 50.00лв., като в грижите му за детето му помагали неговите родители. Същият твърди, че не е ограничавал контактите на детето с майката.  

            От представените от страните писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Малолетното дете Ц.Д.Н. е родено на ***г. в гр. Нова Загора,  като негови родители са страните в процеса.

Страните по делото живели на съпружески начала, през което време се родила дъщеря им – Ц.Д.Н., родена на ***г.

С протоколно споразумение по гр.д. № 120/2007г. на Районен съд – Нова Загора, местоживеенето на детето Ц. било определено при бащата, а майката и ответница в настоящото производство била осъдена да заплаща месечна издръжка за детето Ц. в размер на 50.00лв. От тогава до настоящия момент били изминали повече от девет години и детето Ц. пораснало и нуждите за издръжка и гледане на детето Ц. се увеличили, детето е вече ученичка в шести клас и разходите по него се увеличили, както за дрехи, храна, отопление, учебници и средства по издръжката му многократно за тези девет години.

Бащата и ищец в настоящото производство Д.Н.Д. работи във фирма „Аркус-сигурност”, гр. Нова Загора и получава средно месечно възнаграждение в размер на 450лв. и бил подпомаган в отглеждането на детето Ц. от своите родители, а майката – ответница в настоящото производство  към настоящия момент е в отпуск по майчинство и от ДСП-Нова Загора и получава обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 340.00лв., както и и е отпусната месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД – 37лв. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите  дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя -чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./

В производството по чл. 150 СК от значение е единствено дали след  влизане в сила на 18.04.2007г. на протоколното споразумение по гр.д. № 120/2007г. на РС-Нова Загора, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, /нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката  е изменение на обстоятелствата по смисъла на  чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

В  случая ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосоченото протоколно споразумение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била определена предишната му издръжка, свързани с оглед потребностите му. От тогава действително са изминали девет години, през който период нуждите на детето са се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности,  и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 50,00 лв. месечно, и който размер противоречи на нормативно установения минимум.

  Предвид гореизложеното, както и с оглед социално-икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.  Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му - понастоящем на 12 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл.144 от СК/. На детето Ц. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.

  Доходите на ищеца и ответницата са в почти еднакви размери. Липсват данни относно обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, доколкото страните са постигнали споразумение. През 2007 година минималната работна заплата е била в размер на 180 лева, определена с ПМС № 324/06.12.2006 г., респективно към датата на постановяване на съдебното решение ответницата е осъдена да заплаща издръжка в размер на малко над 1/4 от минималната работна заплата тогава, а именно 50.00лв.

  Според чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. В случая се установи, че ответницата получава   обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 340.00лв., както и че е отпусната месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД – 37лв.,  а ищецът реализира брутни доходи от трудова дейност като охранител в размер на 450 лева, близък до минималната работна заплата.  Във връзка с твърденията на ответницата, че се грижи за още едно малолетно дете и ако бъде осъдена да заплаща за детето си Ц. месечна издръжка в размер на 200лв. ще да среща материални затруднения, съдът следва да отбележи, че родителят дължи  издръжка на ненавършилите пълнолетие деца безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си, поради което  съдът счита, че следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено задължение, но въпреки това следва да се съобрази и с възможностите на майката и да съобрази обстоятелството, че тя се грижи и за друго по малко малолетно дете.

При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав след като съобрази установените потребности на детето Ц., които несъмнено са нараснали във времето, както и доходите, които получава ответницата  счита, че предявеният иск от ищеца иск по чл. 150 от СК следва да бъде уважен частично, като присъдената издръжка, която ответинцата заплаща за детето си Ц.  в размер на 50,00 лева следва да бъде увеличена на 125,00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2016г. до  настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълия предявен размер от 200 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

          Ищецът е претендирал разноски по делото в размер на 300.00лв. за адвокатски хонорар, но предвид частичното уважаване на иска, съдът счита че следва да осъди ответницата да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, а именно да му заплати 187,50лв.  за адвокатски хонорар.

Следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора държавна такса в размер на 108.00 лева.

      На горните основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА определената с протоколно споразумение от 18.04.2007г. влязло в законна сила на 18.04.2007г.  по гр.д. № 120/2007г. по описа на РС-Нова Загора    месечна издръжка в смисъл, че я увеличава, като:

ОСЪЖДА М.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на Д.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като баща и законен представител на малолетното  си дете Ц.Д.Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 125.00/сто двадесет и пет/лева, считано от 08.06.2016година до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА М.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на Новозагорски районен съд държавна такса в размер на 108,00/сто и осем/ лева.

ОСЪЖДА М.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като баща и законен представител на малолетното  си дете Ц.Д.Н. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 187.50/сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/лева – за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: