Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАД № 194 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по подадена касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) – София, чрез процесуален представител юриск. Ч., срещу
Решение № 1923/31.10.2022 г. по адм. дело № 1039/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, II състав, в частта, с която ГДИН е осъдена да
заплати на А.В.Ш., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на общо 4 478,85 лв. за периода от 30.07.2018 г. до
18.04.2022 г. вкл., ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на
завеждане на исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е
неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК,
поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли
предявеният от Ш. иск, респ. да се отмени решението в частта, с която ГДИН е
осъдена да плати обезщетение за сумата над 1 000 лв. до присъдения размер от 4
478 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – А.В.Ш. чрез процесуалния си представител
адв. Д., счита същата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е била предявена
искова молба на А.В.Ш., ЕГН **********, чрез адв. Д., против ГДИН за присъждане
на обезщетение в размер на 50 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди
от бездействията на затворническата администрация, за периода от 08.05.2018 г.
до 18.04.2022 г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ; без санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватна медицинска помощ, липса на
лечение изобщо, включително и като не е извеждан навън за преглед от
специалист; недостатъчна дневна светлина и липа на въздух; наличие на мухъл в
помещенията; липса на баня и тоалетна на коридора, като общата баня се намирала
навън - в двора, където през зимата е студено; липса на пералня в затвора,
което налагало лишените от свобода да си перат дрехите та ръка и да ги
простират в помещенията, в резултат на което въздухът се овлажнявал и Ш., който
страдал от астма, имал затруднено дишане, получавал пристъпи на задушаване; в
помещенията съжителства с лишени от свобода, болни от Ковид 19, които не са
били изолирани, и такива с ХИВ, което също допринасяло до влошаване, не само на
здравословното, но и на психическото му състояние.
С Решение № 1923/31.10.2022 г. по адм. дело № 1039/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, II състав, в обжалваната в настоящото
производство част, ГДИН е осъдена да заплати на А.В.Ш., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 4 478,85 лв. за
периода от 30.07.2018 г. до 18.04.2022 г. вкл., ведно със законна лихва върху
цялата сума от датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2022 г. до
окончателното изплащане.
За да стори това, от фактическа страна съдът е констатирал, че Ш. реално е
пребивавал в Затвора Пловдив за времето от 30.07.2018 г. и се намира там и към
датата на постановяване на решението, като претенцията му е ограничена до
18.04.2022 г., датата, на която е подадена исковата молба. По отношение
твърденията за липса на достатъчно жилищна площ е мотивирано, че
администрацията на Затвора Пловдив не е представила доказателства за времето от
03.08.2018 г. до 16.05.2019 г. или общо 286 дни, тъй като последната не
разполагала с тази информация, поради което е прието, че до този момент
претенцията е доказана, съобразно указаната доказателствена тежест. За периода
17.05.2019 г. до 22.09.2020 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив,
е посочено, че: „… е обитавал помещение №
11, която е с площ от 28 кв.м., 490 с повече от допустимия брой лица, при което
не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек.“.
Като аналогична е приета и ситуацията и за периодите: от 17.03.2021 г. до
08.09.2021 г. и от 06.10.2021 г. до 18.04.2022 г., когато се сочи, че: „… е пребивавал в помещение № 18, като
съответно, за първия период е бил - 175, а за втория период – 194 дни с повече
от допустимия брой лица, при което не е спазено изискването за минимална площ
от 4 кв. м. на човек.“. Мотивирано е, че при така изложеното, действително
се установяват част от твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, при което на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото
осъщественото доказване е за част от периода, както и поради това, че са
доказани само част от твърдените нарушения, първоинстанционният съд е приел, че
обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично
успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както
е оценен и заявен от ищеца в размер на 50 000 лв. за исковия период от
08.05.2018 г. до 18.04.2022 г. за престоя му в Затвора Пловдив, като е определен размер на това
обезщетение от 4 478,85 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 18.04.2022 г.
за престоя в Затвора Пловдив.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил
изцяло стандартите на ЕКПЧ, което сочи на правилност и обоснованост на
решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на
ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка
между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т.е., че не е приложил
елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ и решението по тази причина се
счита за необосновано.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на
страните в хода на делото, първоинстанционният съд е дал възможност на страните
да ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка. Неоснователни според настоящия съдебен състав са възраженията на
касатора, че не е преценена доказателствената тежест на събраните
доказателства. Това е така, защото с разпореждането за насрочване на делото в
о.с.з. на страните са дадени указания, в т.ч. на ответника е указано, че съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, в
т.ч. че е длъжен да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение, съдът може да приеме за доказани съответните факти. Ето защо,
именно с оглед доказателствената тежест в процеса, правилно решаващият съд е
приел, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив за определени периоди от неговия престой. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. С оглед изложеното, като взе предвид, че
решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ
по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон.
Тук е мястото да се посочи, че погрешно решаващият съд е определил периода,
през който Ш. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Така допуснатото нарушение обаче не е
съществено, доколкото размерът на присъденото обезщетение от 4 478,85 лв. е
правилно определен, макар и на различни основания. Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени.
Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е търпял тези вреди през
конкретно посочени периоди, или общо 1 145 дни (286+490+175+194), като е
присъдил обезщетение в размер на 4 478,85 лв. Този размер
настоящият съдебен състав намира, че е занижен в сравнение с обезщетенията,
присъждани по сходни случаи от съдилищата за така установения период от общо 1 145
дни, но същият е в съответствие с периода, през който Ш. действително е
пребивавал в помещения, в които е разполагал с по-малко от 4 кв.м., които
настоящият съдебен състав констатира да са както следва: от 03.08.2018 г. до
13.09.2020 г. вкл. и от 17.09.2020 г. до 22.09.2020 г. вкл., когато е
пребивавал в спално помещение № 11 на Шести пост (779 дни); от 13.04.2021 г. до
25.05.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., на 24.06.2021 г.,
от 17.08.2021 г. до 18.08.2021 г. вкл., от 24.08.2021 г. до 26.08.2021 г. вкл.,
от 17.09.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл., от 25.01.2022 г. до 11.04.2022 г. вкл.,
когато е пребивавал в спално помещение № 18 на Шести пост (157 дни), или общо 936
дни. При това положение, според настоящия съдебен състав, обезщетението, което
е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 4 478,85 лева,
точно колкото е присъдил и Административен съд – Пловдив, II състав с решението
в обжалваната му в настоящото производство част. Последното прави извода на
съда верен като краен резултат.
Останалите наведени възражения в касационната жалба, които освен, че носят
бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са
идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като
съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Това обосновава и изводите
на настоящия състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените
съображения в обжалваната част решението като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1923/31.10.2022 г. по адм. дело № 1039/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, II състав, в частта, в която ГДИН е осъдена да
заплати на А.В.Ш., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на общо 4 478,85 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 18.04.2022
г. вкл., ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на завеждане на
исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.