№ 155
гр.
Велико Търново, 16.1.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в ЗАКРИТО заседание на
шестнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 293/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ вр. с чл. 63д,ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по молба на адв А. като процесуален представител на И.В.П.
с искане за изменение на Решение №267/21.11.2023г. постановено по КНАХД
10293/23г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта за
разноските, като намира, че след като съдът е намалил договореното между
страните възнаграждение като прекомерно, не е присъдил дължимото ДДС с оглед
факта, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. С оглед на това моли
съдът да постанови Определение, с което измени горепосоченото Решение в частта
за разноските като присъди на ответник касационна жалба сумата от 576 лева,
представляваща минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/9.7.2004г. на ВАС с ДДС.
Ответната страна по молбата-чрез ...М.заема
становище за неоснователност на същата. Счита, че съдът дължи определяне на
отговорност за разноски с ДДС само в случаите на чл. 38,ал.2 от ЗА, какъвто
определено не е настоящия казус. На следващо място , доколкото съдът е намалил
договореното между страните възнаграждение,
поради което вече е бил заплатен ДДС, то повторно такъв не се дължи. На
следващо място съгласно чл. 67, ал 2 от ЗДДС , когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделено, приема се, че
той е включен в договореното такова. Цитира практиката на СЕС напр. Решение от
23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
Съдът от
фактическа страна установява следното : С Решение №267/21.11.2023г. постановено
по КНАХД 10293/23г. по описа на Административен съд Велико Търново същият е
оставил в сила Решение № 375 /11.7.2023г. постановено по НАХД 231/23г. по описа на
Районен съд гр. Велико Търново, с което е отменено НП №008461/8.12.2022г. на
Директор на Национално тол управление към АПИ, с което на молителя за извършено
нарушение е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева и е осъдил АПИ гр. София да заплати на И. В. П. *** разноски в производството в размер на 480-
четиристотин и осемдесет лева. В мотивите си съдът е посочил, че при този изход на делото, в полза на
ответник по касация следва да се присъдят направените по делото разноски,
съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК .
Доколкото от ответната страна е направено възражение за прекомерност на същите
по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , съдът го е намерил за основателно, тъй като делото не се явява
такова от значителна фактическа и правна сложност и качеството на молителя е
ответник по касация. Съгласно нормата на
чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от
23.7.2004г. на ВАС размерът за една инстанция
е 480 лева при този материален интерес на наложената глоба.
В
последното о.з. е представен от молителя списък на разноските по чл. 80 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК и Договор за правна защита и съдействие от 29.8.2023г.
за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева,
включително и платежно нареждане, доказващо плащането на договореното такова.
Представена е и фактура, в която е посочена данъчна основа 600 лева и заплатен
ДДС от 120 лева, както и разписка за получената сума.
С
молба вх. № 5900/14.12.2023г. от ответник по касация е поискано изменение на горното Решение в
частта за разноските. Препис от същата е връчена на ответната страна, която в указания срок е депозирала
отговор на същата.
При
така установеното , съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН по въпроса за
разноските са приложими правилата на АПК. В АПК няма специални разпоредби,
касаещи изменение на постановеното решение в частта за разноските, с оглед
което и на основание чл. 144 от АПК са приложими правилата на чл. 248, ал. 1 и
сл. от ГПК. Последната регламентира, че в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени решението в частта на разноските.
С
оглед на горното, като подадена в едномесечния срок, тъй като решението е
необжалваемо от надлежна страна, след
като е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК молбата се явява процесуално
допустима. В този смисъл касационната инстанция съобразява задължителното
тълкуване на закона, дадено с т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК ВКС.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая е налице втората
хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, при която, след като съдът се е произнесъл по разноските, но според
молителя същите са определени неправилно.
Съдът е намалил разноските, поради липсата на правна и фактическа
сложност на делото в касационната инстанция, след като молителят се явява
ответник касационна жалба, до
предвидения в Наредбата размер по чл.18, ал.2 . Съгласно Чл. 18. От Наредбата (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.)
За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 100 лв.(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28
от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение или в
конкретния казус –по чл. 7, ал. 2,т.2 от 480 лева. Следователно спорният по делото въпрос е дали
върху тази сума следва да се начисли допълнително ДДС и респ. Решението в
частта за разноските следва ли да се измени като се осъди АПИ да заплати
допълнително сумата от 96 лева ДДС върху 480 лева.
Молителят е цитирал практиката на ВКС досежно тълкуването на § 2а от Наредба №1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Освен това, разпоредбата е в съответствие с изводимото от чл.67, ал.1 ЗДДС правило, че когато при договаряне на „доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключили договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, ВКС намира ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна.
Въпреки така изложеното, настоящата инстанция намира, че не следва да
се присъжда претендираната с молбата сума, представляваща дължимо ДДС върху
минималния размер от 480 лева по следните съображения:
Т.3
от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС предвижда, че
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§ 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер.
Съгласно §2а от Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по
тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Въпросните текстове на Наредбата
противоречат на правна норма от по- висок ранг, Директива 2006/112/ЕО, поради което цитираният
параграф не може да намери приложение. Това изцяло е закрепено в Решение
на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и
C-428/16 („ЧЕЗ Електро България" АД срещу Й.К.(C-427/16) и „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД срещу Е.Я.(C-428/16))1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. 3) Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за
неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат
на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху
добавената стойност. Или с оглед на така изложеното настоящата инстанция
намира, че съгласно горепосоченото Решение на СЕС т.1 съдът може да намали
дължимото възнаграждение под предвидения с Наредбата минимум, то съдът правилно
е определил такова от 400 лева и дължим ДДС в размер на 80 лева. Следователно
не е налице погрешно определяне на дължимите за репарация разноски, като съдът
се е съобразил с горецитираната практика на ВКС и ВАС досежно дължимостта на
ДДС съгласно §2а от Наредбата, както и с решението на СЕС, поради което е
определил данъчна основа от 400 лева, под определения от Наредбата минимум от
480 лева и съответно дължимо ДДС от 80 лева, като е определил общ размер от 480
лева. Или след като може да определи
възнаграждение под определения минимум,
то съдът няма задължението да определя допълнително ДДС върху тази сума, защото
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Дължимото ДДС вече е било
заплатено от страна на ответник жалба, а определеното от съда се явява такова с включено ДДС. Определение №186
от 4.5.2018 по ч.пр. дело №1056/1056 Определение № 8656 от 19.09.2023 г. на ВАС по адм. д.
№ 8414/2023 г.,
С
оглед на което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
адв А. като процесуален представител на И.В.П. с искане за изменение на Решение
№267/21.11.2023г. постановено по КНАХД 10293/23г. по описа на Административен
съд Велико Търново в частта за разноските, като се присъдят допълнително такива
за ДДС в размер на 96 лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.