Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 17330 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № № 429693 от 14.06.2018г. по гр.д. № 64651/2016г. Софийски
районен съд, 82 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н.Т.Л.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, следните суми: На основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата 645.29 лв. - главница,
представляваща 1/4 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, с абонатен № 139392, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.08.2016г., до окончателното изплащане на
вземането; На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 13.93 лв. - главница,
представляваща 1/4 от сумата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.08.2016г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43185/2016г. по описа на СРС, 82
състав, като отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 47.69 лв. - 1/4 от
мораторната лихва върху цената на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.07.2014г. до 06.06.2016г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.91 лв. - 1/4 от мораторната
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.07.2014г. до
06.06.2016г.; Признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т.С.Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, следните суми: На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата 1 935.88 лв. - главница,
представляваща 3/4 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, с абонатен № 139392, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.08.2016г., до окончателното изплащане на
вземането; На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 41.82 лв. - главница,
представляваща 3/4 от сумата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.08.2016г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43185/2016г. по описа на СРС, 82
състав, като отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 143.07 лв. - 3/4 от мораторната
лихва върху цената на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
15.07.2014г. до 06.06.2016г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.74 лв. - 3/4 от мораторната
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.07.2014г. до
06.06.2016г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата Л. е осъдена да
заплати на ищеца сумата 200.71лв. - 1/4 от разноските за исковото производство,
и сумата 24.81 лв. - 1/4 от разноските за заповедното производство; На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът Л. е осъден да заплати на ищеца
сумата 602.15 лв. - 3/4 от разноските за исковото производство, и сумата 74.43
лв. - 3/4 от разноските за заповедното производство. Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от главните страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които исковете за
мораторни лихви са отхвърлени, с оплаквания за неправилност. Като се позовава
на неотносими към процесния период ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София от 2002г., 2005г. и 2008г.,
въззивникът-ищец твърди, че в чл. 32, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът,
в който купувачите на ТЕ са длъжни да плащат месечните дължими суми, а именно
30-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, било най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичане на последния ден от
месеца ответниците били изпаднали в забава. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части, вкл. в частта за разноските и
вместо това постанови друго, с което да уважи исковете за лихви за забава.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално
претендирано от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Ответниците Н.Т.Л. и Т.С.Л. обжалват първоинстанционното решение в частите,
с които исковете за главници са уважени, при твърдения за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Софийски районен съд, противно на приложените по
делото писмени доказателства – молба от процесуалния представител на
ответниците адв. Л. от 06.12.2017г. и направеното със същата оспорване на
представените от третото лице помагач документи, както и на депозираната молба
на адв. Л. за отлагане на съдебното заседание за друга дата поради внезапното
му заболяване, за което към молбата бил приложен болничен лист, неправилно счел
делото за изяснено от фактическа и правна страна и дал ход по съществото на спора.
Въпреки подадената частна жалба срещу определението за даване ход по същество,
СРС постановил своето решение, с което извършил грубо нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон, ограничил правата на ответниците по делото и
обезсмислил действието на подадената частна жалба. Решаването на делото, след
като има подадена жалба срещу определението за даване ход по същество, идвало
да покаже, че постановеното от съда решение е неправилно и незаконосъобразно, а
изложените мотиви са неправилни, необосновани и в пълно противоречие с
изложеното от съда, че при постановяване на решението си съдът се е съобразил с
доводите на страните и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, като противно на събраните по делото писмени
доказателства приел, че същото е изяснено от фактическа и правна страна. Поради
това молят съда да отмени първоинстанционното решение и да върне делото на СРС
за ново разглеждане от друг състав, като им присъди и разноските за двете
инстанции. За въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК, съгласно
който се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Л. по реда
на чл. 38 ЗА. Съображения излагат в писмени бележки от 26.11.2019г.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците оспорват въззивната
жалба на ищеца и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в
атакуваните от ищеца части.
Отговор на въззивната жалба на ответниците не е депозиран от „Т.С.” ЕАД,
както и от третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове:
Срещу ответницата Л. - с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 645.29 лв. -
главница, представляваща 1/4 от цената на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, с абонатен № 139392; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 13.93 лв. - главница,
представляваща 1/4 от сумата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 47.69 лв. - 1/4 от
мораторната лихва върху цената на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.07.2014г. до 06.06.2016г., и с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.91 лв. - 1/4 от мораторната
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.07.2014г. до
06.06.2016г.;
Срещу ответника Л. – с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 935.88 лв. - главница,
представляваща 3/4 от цената на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, с абонатен № 139392; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 41.82 лв. - главница,
представляваща 3/4 от сумата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 143.07 лв. - 3/4 от
мораторната лихва върху цената на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.07.2014г. до 06.06.2016г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.74 лв. - 3/4 от мораторната
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.07.2014г. до
06.06.2016г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 01.08.2016г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 43185/2016г. на
СРС, 82 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението
в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението от длъжниците срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е постъпило в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1
(сега ал. 4) ГПК и исковете са допустими.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени
императивни материалноправни норми, то
е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбите за неоснователни и по следните съображения:
По делото не е било спорно,
и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в първоинстанционното производство е
прието за безспорно обстоятелството, че ответниците са съсобственици на
процесния топлоснабден имот при посочените от ищеца квоти. В качеството си на
собственици на имота и съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, същите са били в процесния
период клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Съдържанието на облигационното
правоотношение между страните в процесния период е уредено от ЗЕ и Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г.
Неоснователни са поддържаните от въззивниците – ответници
доводи за допуснати от СРС процесуални нарушения, обусловили и материална
незаконосъобразност на решението. В пълно съответствие с разпоредбата на чл.
142, ал. 2 ГПК молбата на адв. Л. от 19.12.2017г. за отлагане на делото поради
заболяването му е оставена без уважение и е даден ход на делото в проведеното
на същата дата открито съдебно заседание. За да бъде отложено делото, нормата на
чл. 142, ал. 2 ГПК изисква и пълномощникът, и страната да не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани, а в случая не са били
изложени твърдения за наличие на такова препятствие за ответниците. Подадената
частна жалба срещу протоколното определение от 19.12.2017г., с което е даден
ход по съществото на спора, е върната с влязло в сила определение, тъй като е
насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Постановяването на съдебно
решение при подадена недопустима частна жалба срещу неподлежащо на отделно
обжалване определение по никакъв начин не може да обуслови извод за
неправилност на атакуваното решение. Дори ако твърденията на ответниците за
допуснато съществено процесуално нарушение бяха основателни, то същите би следвало
да заявят евентуалните си искания във въззивната си жалба, което в случая не е
направено.
Релевираният довод във въззивната жалба на ответниците във
връзка с оспорването на представените от третото лице помагач доказателства
също е неоснователен – с молбата от 06.12.2017г. ответниците са оспорили
индивидуалната справка по съдържание – относно начисленото количество топлинна
енергия за посочения в нея период, и известието за доставяне на изравнителните
сметки - при твърдение, че същата не е подписана и връчена на ответниците.
Видно от известието, дяловите разпределения са връчени не на ответниците, а на
трето за делото лице – етажен собственик с посочени имена и апартамент.
Същевременно датата на връчване на дяловите разпределения би имала значение само
при евентуално позоваване от ищеца на преклудиране правата на ответниците като
клиенти на топлинна енергия да възразят /подадат рекламация/ срещу изготвеното
разпределение на ТЕ. По изложените съображения оспорването на известието е
ирелевантно за спора. Същевременно ответниците не са оспорили документа за
отчет, подписан за „потребител“, видно от който в процесния период е извършен
реален отчет на потребената топла вода в имота.
Що се отнася до оспорването на справката, от приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че общият топломер в АС на процесната
сграда-етажна собственост е преминавал през изискваните от ЗИ
метрологични проверки със заключение „съответства” /видно и от приетите
свидетелства за проверка, неоспорени от ответниците/. Същият се отчита по електронен път в 0 часа на
първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство,
като отчетът се документира. Вещото лице е посочило отчетените
ежемесечно данни в таблица 1 от заключението. От отчетеното количество ищецът е
приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в
методиката към Наредба № 16-334 и съобразно техническите
характеристики на абонатната станция, като
вещото лице е извършило проверка, съгласно която технологичните разходи са
правилно отчислявани.
В процесния период в апартамент № 134, аб. № 139392, е
имало монтирани 4 отоплителни тела с ИРРО на всяко от тях, а 1 бр. радиатор е бил
демонтиран /затапен/. Данните от отчета са получени чрез радиоотчитане, а ТЕ за
БГВ е начислена на база извършения реален отчет на 2 бр. водомери за топла вода
в имота. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно изчислявана въз основа
на отопляемия обем на имота по проект от 221 куб. м. Съгласно заключението на
СТЕ, дяловото разпределение е извършвано от ФДР в съответствие с действалата в
периода нормативна уредба. Дължимата за процесния период сума за ТЕ за имота възлиза
на 2 581.18 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид
както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия
топломер, така и справката за показанията на общия топломер, документа за отчет
и дяловото разпределение, поради което правилно СРС е кредитирал заключението. При
установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна собственост,
измерена с годно СТИ, извършения отчет и заключението на експерта, че дяловото разпределение
е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на
ответниците ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР
цени.
Жалбата на ищеца също е неоснователна.
Неотносими към процесния период – 01.05.2014г. – 30.04.2015г., са
цитираните във въззивната жалба на ищеца ОУ от 2002, 2005 и 2008г. Приложими в
процесния период са Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача.
Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т.е. само за стойността по изравнителната сметка, за
която е издадена обща фактура.
В случая ищецът е представил доказателства за публикуване
на месечните прогнозни сметки за периода от м. 05.2014 г. до м. 03.2015г. От
заключението на ССЕ е видно, че общата фактура за периода, в която е отразена
изравнителната сметка, е от м. 08.2015г., но за публикуването на тази фактура
на интернет страницата на продавача не са представени доказателства. Поради
това, съобразно чл. 32, ал. 2 от приложимите ОУ, и при липса на доказателства
за публикуване на общата фактура по установения в ОУ ред, правилно районният
съд е приел, че ищецът не е доказал изпадането на ответниците в забава за
нейното плащане, а исковете за мораторна лихва върху стойността на доставената
в имота топлинна енергия са неоснователни.
По отношение на исковете за мораторната лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение въззивната жалба на ищеца е бланкетна – в нея не са релевирани
оплаквания за неправилност на изводите на районния съд. Въззивният съд намира,
че при постановяване на първоинстанционното решение в тази част не са нарушени
императивни материалноправни норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма
правомощието да провери правилността на решението в същата част, а следва да го
потвърди на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 272 ГПК.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни,
разноски на страните за настоящата инстанция не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429693 от 14.06.2018г., постановено по гр.д. № 64651/2016г. на
Софийски районен съд, 82 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.