Р Е Ш
Е Н И Е № 303
гр.
Пловдив, 17.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно
заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Мери Кеворкян и прокурора Анна Викова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова ВНОХД № 1714/2018г. по описа на ПОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Присъда № 22/22.05.2018г. по НОХД № 248/2017г.
Районен съд - Карлово, I н.с. е признал
подс. А.М.М. за виновен в това, че на 25.09.2016г. в землището на гр. С., обл.
Пловдивска е причинил средна телесна повреда на М.Л.И., ЕГН ********** ***, а именно
– нараняване с нож, с което му е била причинена проникваща в коремната кухина
прободно-порезна рана със засягане на голямото було на червата, поради което и
на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година
лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наложеното на подс. М. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.45 от ЗЗД подс. М. е осъден да заплати
на М.И. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от престъплението по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на причиняване на увреждането – 25.09.2016г. до окончателното й изплащане, като
за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
гражданският иск е отхвърлен като недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. е осъден да
заплати: по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОДМВР
Пловдив сумата от 540,96 лв., представляваща направени в досъдебното
производство разноски за четири броя съдебно-медицински експертизи; по бюджета
на съдебната власт, в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КРС направените по
делото разноски в съдебното производство в размер на 820 лв., представляващи
възнаграждение и пътни разноски на вещи лица, както и сумата от 600 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Недоволен от съдебния акт е останал подс. М., който
чрез защитника си адв. Н.С., е депозирал въззивна жалба и допълнителна такава,
като се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата
и че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна
на присъдата и постановяването на нова, оправдателна. В допълнение към жалбата
се твърди, че присъдата почива на предположения, като съдът допълва фактите и
се явява предубеден. Поддържа се направеното искане, като евентуално се иска
намаляване размера на наложеното наказание и на уважения размер на гражданския
иск.
Присъдата се обжалва и от частния обвинител и граждански
ищец М.И., който чрез повереника си адв. Л.Н. е депозирал въззивна жалба, с
която обжалва присъдата, като се твърди несправедливост на наложеното наказание
и се иска увеличаването му на две години лишаване от свобода, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, както и
несправедливост на присъдата в гражданско-правната й част, като се иска
предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло. В допълнение към жалбата се
излагат подробни съображения за наведените твърдения.
Становището на представителя на ОП Пловдив е за
правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт,
отговарящ на доказателствата по делото и постановен при съблюдаване на
процесуалните правила. Намира наложеното наказание и определения размер на
гражданския иск за справедливи, поради което предлага присъдата да бъде
потвърдена.
Повереникът на частния обвинител адв. Н. моли съда да
постанови решение, с което да измени присъдата в обжалваната й част, като
увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и да уважи
гражданския иск в претендирания размер. Претендира се и за присъждане на
направените по делото в съдебната му фаза разноски.
Частният обвинител и граждански ищец М.И. поддържа
казаното от повереника му.
Жалбата се поддържа от адв. С. в съдебно заседание с
искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс. М. да
бъде признат за невинен в извършване на престъплението, във връзка с което му е
повдигнато обвинение. Поддържа се и алтернативно направеното с жалбата искане
за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Подс. М. поддържа казаното от неговия защитник, като
желае да бъде оправдан, тъй като е невинен.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по
делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и
в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт
в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
следното:
Жалбите са подадени в законния срок от лица сред
изброените в чл.318 от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани
по същество същите са неоснователни.
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният
съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М. е роден на ***г. в гр. ***, Руска Федерация,
български и руски гражданин, средно образование, работещ като **** в пункт на „**“
гр. София, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. М. и свидетелите Б.К., С.Х., .Х., П.А., Ц.К.
били членове на мотоклуб „***“, чийто президент бил св. С.К., а вицепрезидент -
св. Н.Р.. Свидетелите М.И., В.М. и Б.Ч. били членове на мотоклуб „***“ от клона
на клуба в гр. К.. Поради несъгласие с част от новоприет устав на мотоклуб „***“
относно разпределяне на финансовите постъпления и начина на разпореждане с
имуществото на клона в гр. К., свидетелите И., М. и Ч. напуснали мотоклуба.
Свидетелите И. и М. станали съпричастни към сформирането на нов клуб „**“ в гр.
К..
Във връзка с дейността си по напускане на мотоклуб „***“
св. М. получил от този клуб статут „аут“, който представлявал наказание и
според правилата на мотоклубовете лице с такъв статут нямало право да присъства
на мотосъбори. Липсвали обаче изрични разпоредби по какъв начин следвало да се
съблюдава това условие.
На 23 и 24 септември 2016г. се провеждал мотосъбор в
местността „***“ в землището на гр. С.. Организатори на мероприятието били
мотоклуб „**“ гр. С. с президент св. Б. С.. Съборът представлявал събиране на
мотористи от цялата страна с организирана рок музика. Охраната на мотосъбора
била поета от организаторите, като членове на мотоклуб „**“ гр. С. осигурявали
реда на събора. Част от охраната били свидетелите П.Г. и К.Б. На събора
присъствали около 2000 човека, сред които и подс. М. и св. Х.. Двамата
възприели присъствието на св. М. на събора, който се намирал при група от гр. И.
и за когото знаели, че е със статут „аут“, поради което и според тях нямал
право да присъства на мероприятието. Именно поради това подсъдимият и св. Х.
поискали от св. М. да напусне събора, но последният отказал, тъй като бил там
като цивилно лице, без да носи отличителни знаци на мотоклуб. След това подс. М.
и св. Х. се обърнали към организаторите на събора, които обаче не отстранили
св. М.. По време на тези разговори било отправено предупреждение от страна на
членовете на мотоклуб „***“, че ако св. М. не бъде отстранен ще дойдат други
хора от клуба, за да го изгонят. На 24.09.2016г. след обяд подс. М., след като
провел множество телефонни разговора и след като употребил алкохол, отишъл до
палатката, където се намирал св. М. и се опитал да го удари с палка в гърба.
Ударът бил предотвратен от присъстващите там хора, които се намесели и му взели
палката, след което подсъдимият си тръгнал.
Във връзка със случилото се, а и по повод на
отправените към президента на клуба – организатор на събора, а именно св. С.,
предупреждения за предстоящи проблеми, свързани с присъствието на св. М., на
двама човека от охраната било възложено да следят за осуетяване възникването на
евентуални проблеми. Групата, при която се намирал св. М. била предупредена от
св. Б., че дори да дойде някой не трябва да се разправят. Известно време след
това сред присъстващите на събора се разнесъл слух, че идват хора от гр. София
да развалят мероприятието, поради което на входа се събрали много хора, които
да не позволят това да се случи. След като обаче никой не дошъл, хората се
разпръснали по палатките.
На 25.09.2016г. късно през нощта св. С. и св. Б.,
всеки един поотделно получили информация, че на входа на мероприятието спрели
няколко коли със софийска регистрация, от които слезли доста хора.
Междувременно по това време от гр. София с три автомобила пристигнали на
мотосъбора в гр. С. членовете на мотоклуб „***“ - свидетелите К., Х., А. и К.,
президентът на клуба – св. К., както и вицепрезидентът – св. Р.. Същите
паркирали автомобилите, с които пристигнали, на паркинга. Всички те носели
облекло с отличителни знаци на мотоклуба, в който членували. На място били
посрещнати от подс. М. и св. Х., след което всички заедно влезли на територията
на събора не през бариерата, която била официален вход, а отстрани на
мероприятието.
Във връзка с получената информация за пристигнали коли
със софийска регистрация и с предупрежденията за проблеми от изминалия ден, св.
С. тръгнал към палатката, където се намирал св. М., но вървял бавно, тъй като
имал проблеми с крака си. Междувременно се обадил на тел.112 за осигуряване на
полицейско присъствие във връзка с евентуално възникване на проблеми. Св. Б. от
своя страна тръгнал към входа, като вървейки натам видял група от хора, които влезли
на територията на събора не през входа, на който имало поставена бариера, а
отстрани, като вървели по неосветени места. Св. Б. ги пресрещнал и видял, че са
от клуба на подсъдимия, но не могъл да ги разпознае. Казал им да спрат, за да
се разберат, но те не му обърнали внимание и се отправили съм сцената. Тогава
св. Б. тръгнал към палатката на групата, част от която бил св. М., за да ги
предупреди да не се саморазправят. Влязъл в палатката и започнал да разговаря с
присъстващите там. Докато водели този разговор св. Б. се намирал до св. Н.П.,
до който бил св. М., а до него – св. И.. В палатката били още свидетелите Ю. и Б..
Палатката се намирала в северния край на територията на събора, под манастира,
далеч от сцената, на около 150 – 200 м. от нея. Сцената се намирала в близост
до паркинга, отделен от територията на събора с две бариери – една за паркинга
и една за самия събор, откъдето влизали гостите. Достъп до посочената палатка
имало и от страна на манастира, където също имало охрана, която обаче била
свалена около 02.00ч. през нощта. Около палатката било тъмно, като светело само
осветлението на самата шатра. Мотоциклетите на намиращите се в палатката хора
били наредени пред нея.
Докато св. Б. се опитвал да води разговор с намиращите
се в палатката лица, а именно свидетелите М., И., П., Ю. и Б., последните видели
група хора, която преминала покрай мотоциклетите им и се отправила към шатрата.
Св. Б., който бил с гръб към идващите хора видял как някой разпорил с нож
платнището на палатката отзад и вътре в нея нахлули хора. Намиращите се в
шатрата възприели общо около десет човека, които нахлули от всички страни.
Настанала суматоха, в която свидетелите Ю. и Б. успели да се отдалечат от
палатката, а св. Б. се отдръпнал назад.
При нахлуването на хората в палатката от страна на
платнището й, св. П. бил бутнат върху масата, която паднала на земята, а с нея
и свидетелят, след което нападателите започнали да го удрят, ритат и дърпат, в
резултат на което му скъсали елека с отличителните значи на клуба, в който
членувал. Търкаляли го по земята, нанасяйки му удари и ритници в продължение на
няколко метра, след което го оставили.
При нахлуване на нападателите в палатката отзад и след
разпарянето на платнището й, в лявото рамо на св. М. бил забит нож, в резултат
на което свидетелят политнал към масата, но успял да се задържи прав. Обърнал
се назад и видял подс. М., който викайки, с нож в ръката, замахнал към него
втори път и го порязал в областта на дланта на лявата му ръка и по-конкретно
средния му пръст.
Виждайки, че подс. М. замахва с нож в ръката към св. М.,
св. И. решил да се намеси, за да вземе ножа от ръката на подсъдимия, защото
имал опасения, че може да причини смъртоносно нараняване на св. М.. При опита
на св. И. да вземе ножа от ръката на подс. М., двамата се сдърпали, сборичкали
се и тогава подсъдимият, вече обърнат към св. И., го пробол с ножа в лявата
част на корема. Все още борейки се със св. И., подс. М. го порязал с ножа и по
левия крак. Това станало след като подсъдимият вече бил съборен на земята, а
св. И. бил приведен над него, опитвайки се да вземе ножа. След като св. И.
разбрал, че е ранен, започнал да вика. В това време се намесили още няколко
човека от нападателите, които започнали да ритат св. И.. Сред нападателите св. И.
разпознал освен подс. М., също така и свидетелите К. и Р.. Св. К. разпоредил да
бъде взет суитчъра на св. И. с отличителните знаци на клуба, в който членувал.
Ритащите св. И. съблекли суитчъра му и го взели, а той останал да лежи на
земята.
Докато св. И. се борил с подс. М., св. М. излязъл от
палатката и тогава видял човек пред него, който му казал да се махне, защото
той е причината за инцидента. Св. М. тръгнал настрани от палатката и припаднал
между две коли. Преди да припадне се разминал със св. А., който му нанесъл удар
с юмрук в областта на лицето.
Инцидентът продължил около 5 – 10 минути, като в
резултат на него палатката била съборена, а масите и столовете – потрошени.
Нападателите от своя страна бързо се изтеглили от мястото.
Пристигналите от гр. София представители на мотоклуб „***“
си тръгнали с автомобилите си, които били замервани от лица на събора с камъни,
част от които причинили поражения по автомобилите.
Непосредствено след инцидента на мястото пристигнал
св. С., който се обадил на тел.112, тъй като разбрал, че има трима пострадали.
На място пристигнали линейка и полицейски патрул. Свидетелите И. и М.
първоначално били откарани в Спешна помощ в гр. Карлово. Пътувайки в линейката
св. М. разбрал, че св. И. е надупчен в корема и крака от подс. М.. По спешност
се наложило двамата да бъдат откарани в дежурната хирургия на УМБАЛ „Св.
Георги“ гр. Пловдив, където раните на св. М. били зашити. На св. И. била
извършена коремна операция, а раната на левия крак била зашита.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че на св. И. при инцидента на 25.09.2016г. са били
причинени проникваща в коремната кухина прободно-порезна рана със засягане на
голямото було на червата, което наложило извършване на оперативно лечение по
спешност; резекция на част от голямото було; лаваж на коремната кухина с
наложен дренаж; порезна рана в областта на лявата подбедрица, която била
хирургически обработена; кръвонасядания в областта на ляв горен крайник и лява
поясно кръстцова област. Прободно-порезните рани са причинени от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб /например нож/ и е възможно по начин и време
да се получат така, както е съобщено в предварителните сведения към момента на
инцидента. Кръвонасяданията са получени по механизма на удар или притискане с
твърд, тъп предмет и е напълно възможно по начин и време да са възникнали по
време на инцидента. Раната в областта на коремната стена се преценява като
проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване по смисъла на чл.129
от НК. Порезната рана в областта на лявото бедро е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Съгласно заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство допълнителна съдебномедицинска експертиза след
инцидента на 25.09.2016г. е извършена хирургическа операция по спешност на св. И..
След това свидетелят е бил опериран още два пъти, съответно на 10.10.2017г. и
на 13.11.2017г. Оздравителният процес за прободно-порезното нараняване,
проникващо в коремната кухина е траел около 25-30 дни при благоприятен ход на
оздравителния процес и при липса на усложнение за него, за което по делото не
са налице доказателства. Според вещото лице операцията, извършена на
пострадалия на 10.10.2017г. във връзка с възпаление на кожата на предна коремна
стена не е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното прободно-порезно
нараняване, проникващо в коремната кухина предвид изминалия дълъг период от
време от момента на нараняването до последващото оперативно лечение и
настъпилото възпаление – 12 месеца след нараняването и операцията. Настъпилата непроходимост
на червата поради сраствания е често срещано късно усложнение на всички коремни
операции и най-вероятно е в причинно-следствена връзка с извършената коремна
операция с цел ревизия и лечение на проникващо прободно-порезно нараняване на
коремната кухина. В разпита му в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
оздравителният процес от операцията от 13.11.2017г., когато било поставено
платно на св. И., траел поне месец. Наред с горното вещото лице е заявило, че
към настоящия момент не би могло да се каже от какъв предмет е причинено
нараняването на св. И., тъй като на раните е извършена ревизия и хирургическа
обработка, поради което е променена тяхната морфологична структура, както и че
единственият извод, който може да направи за посоката на нараняването е отпред
назад в лявата част на коремната кухина, доколкото това е описано в
оперативните протоколи. Фактът, че не е засегнат някакъв орган дал основание за
преценка, че предметът, с който е причинено нараняването не е проникнал много
навътре в коремната кухина, където иначе би засегнал чревната бримка, дебело и
тънки черва, които се намират в тази област на коремната кухина.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на подс. М. се установява, че на същия са били причинени контузия с
кръвонасядане на лява слепоочна област на главата, лява ушна мида и задушна
област вляво; лентовидни кръвонасядания в областта на гърба над лява лопатка и
по лява раменница; контузия с травматичен оток и кръвонасядане на гръдния кош
вляво. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди,
тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, съобщени от прегледания,
а именно при нанесени му отделни удари. Видът на травмите в областта на гърба и
лява раменница позволява да се направи извод, че са причинени с твърд, тъп
предмет с ограничена площ, продълговата контактна повърхност. Тяхното
причиняване може да бъде обяснено добре с нанесени удари с метална тръба, както
съобщава пострадалият. В съвкупност установените травматични увреждания
реализирали критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. От медицинска гледна точка не може да се изключи
прегледаният да е стискан за шията, но поради изтеклия период от инцидента до
прегледа било възможно морфологичната изява – повърхностни увреждания в тази
област да се е заличила. При персистиране на оплакванията от болки в гърдите и
лява раменна става било препоръчано на прегледания да проведе консултация с
хирург и травматолог, след което по необходимост допълнително освидетелстване.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на св. К. на същия са били причинени отоци,
кръвонасядания и три разкъсно-контузни рани на челото, охлузвания в лицето
вдясно и на върха на носната пирамида, охлузване и кръвонасядане на дясното рамо,
кръвонасядане на дясната мишница. Тези травматични увреждания са в резултат от
удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да се получат по
начин и време, както съобщава пострадалият. Разкъсно-контузните рани
реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Останалите травматични увреждания са причинили болка.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на св. М. на същия са били причинени прободно-порезна рана в
областта на лява раменна става; порезна рана в основата на трети пръст на
лявата ръка; кръвонасядания по външно-страничната повърхност на лявата мишница.
Прободно-порезните рани са причинени от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб – нож и е възможно па начин и време да се получат така, както се
съобщава в предварителните сведения. Описаното кръвонасядане е причинено по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да е причинено така, както се съобщава в предварителните
сведения. Прободно-порезните наранявания причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК. За окончателна преценка относно раната и
функцията на трети пръст на лявата ръка бил необходим нов контролен преглед
след консултация с травматолог. Кръвонасядането причинило болка и
страдание.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е
приел за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както
и от изготвените по същото съдебномедицински експертизи.
Не е спорно по делото, че на процесната дата на св. И.
са били причинени травматични увреждания – проникваща в коремната кухина
прободно-порезна рана със засягане на голямото було на червата, порезна рана в
областта на лявата подбедрица, кръвонасядания в областта на ляв горен крайник и
лява поясно-кръстцова област. Посочените обстоятелства несъмнено се установяват
от приложените към делото медицински документи и заключенията на изготвените по
същото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и
от подкрепящите ги гласни доказателства.
Спорни са останалите релевантни по делото
обстоятелства, а именно как точно са били причинени травматичните увреждания на
св. И. и от кого.
Правилно районният съд е дал вяра на показанията на
пострадалото от инкриминираното деяние лице св. И.. От показанията му се
установява, че проникващата в коремната кухина порезна рана, както и същата в
областта на лявата подбедрица, са били причинени от удари с нож, нанесени му от
подс. М.. Действително св. И. е пострадало от инкриминираното деяние лице и
страна в процеса – частен обвинител и граждански ищец и като такъв се явява
заинтересован от изхода на делото. Неговите показания обаче са логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
други доказателства по делото. Именно в подкрепа на показанията на пострадалия
са тези на свидетелите М., П., Ю., Б., Р., С., Г. и Б.. Както правилно е посочил
и първоинстанционният съд показанията на всички тези свидетели са съответни на
показанията на св. И., които се потвърждават и от заключенията на изготвените
по делото съдебномедицински експертизи.
Свидетелите М., П., Ю. и Б. са се намирали в палатката
заедно със св. И., когато са били нападнати. Действително пострадал от
действията на подсъдимия е и св. М., а останалите лица са в близки отношения
със св. И.. Както правилно е посочил и районният съд тези обстоятелства не се
установява по някакъв начин да са повлияли на обективността на техните
показания, които обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства
по делото се явяват взаимносвързани и безпротиворечиви.
Поради наличие на съществени противоречия в
показанията, дадени от св. М. в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред
орган на досъдебното производство относно това дали същият е видял подс. М. да
нанася удари с нож на св. И., последните са били прочетени. Следва да се
отбележи, че неправилно е била посочена разпоредбата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК,
тъй като по този ред могат да бъдат прочетени показанията на свидетел, дадени
по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на
съда, която хипотеза в случая не е била налице, тъй като показанията на св. И.
са дадени пред орган на досъдебното производство. Ето защо и прочитането им е
следвало да стане на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК /при съгласие на
подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните
повереници/, респ. тази на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК при липса на
съгласие. Съдът обаче намира, че приобщените показания на св. М. не следва да
бъдат изключени от доказателствения материал по делото, доколкото именно от
защитника на подсъдимия е било направено искане за прочитането им, като повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител не е възразил.
Във връзка с дадените от св. М. показания в
досъдебното производство следва да се отбележи, че действително същият е заявил,
че след като е успял да избута подсъдимия, който преди това го е нападнал с
нож, не се е обръщал назад. В същото време обаче св. М. посочва, че след като е
избутал подс. М. последният се е озовал именно до св. И., който няколко пъти
извикал: „Абе, тоя ме наръга“. Впоследствие по пътя към болницата разбрал от
св. И., че е бил наръган с нож в областта на корема и на крака именно от подс. М..
Предвид изложеното, макар и да не бъдат кредитирани показанията на св. М.,
дадени в хода на съдебното следствие относно това, че е видял подс. М. да
нанася удари с нож на св. И., тъй като от прочетените показания се установява,
че св. М., след като е успял да избута подсъдимия, не се е обръщал назад, от
което следва, че той едва ли е могъл да види какво се случва със св. И., дадените
му в хода на съдебното следствие показания в съвкупност с останалите
доказателства по делото, водят до извода, че травматичните увреждания на
пострадалия са били причинени именно от подсъдимия. В тази връзка следва да се
посочи и това, че именно за да защити св. М., който е бил нападнат от подс. М.,
св. И. се е намесил, тъй като имал опасение, че подсъдимият може да причини на
св. М. смъртоносно нараняване.
Във връзка с горното са и показанията на останалите
лица, които са били в палатката по време на нападението, а именно свидетелите П.,
Ю. и Б.. Св. П., който също е бил нападнат твърди, че е чул св. И. да вика, че
някой го е наръгал с нож. Впоследствие след като нападателите се оттеглили, св.
П. видял, че св. И. е наръган в корема, което наложило последният да бъде
транспортиран до болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Що се
отнася до св. Ю., макар и същият да твърди, че е избягал, след като палатката е
била нападната, поради което и не може да каже кои лица са участвали в
сбиването, респ. кой кого е ударил, потвърждава, че е имало сбиване, както и че
едно от лицата е било намушкано. В този смисъл са и показанията на св. Б.,
която макар и да не е видяла подс. М. да нанася удари на св. И., впоследствие
от последния е разбрала от кого му е била причинена раната в корема. Що се
отнася до св. Ч. същият, макар и да е бил на мотосъбора заедно със св. И. и
останалите лица от неговата компания, си е тръгнал преди инцидента, поради
което и не знае какво точно се е случило.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка
са и показанията на свидетелите С., Г. и Б. – членове на мотоклуб „**“ гр. С.,
които са организирали мотосъбора и в същото време са се грижили за охраната на
реда и спокойствието на присъстващите там лица. Посочените свидетели не се
установява по какъвто и да било начин да са заинтересовани от изхода на делото,
поради което и правилно районният съд е приел, че техните показания са
безпристрастно депозирани, като не се установява връзка на някои от тях с
участвалите в конфликта страни. Що се отнася до свидетелите С. и Г. същите не
са били преки очевидци на случилото се, като от техните показания се установява
обстановката преди и след инцидента, респ. причината за същия. Макар и св. С.
да не е присъствал на инцидента, е разбрал, че същият е бил между пострадалите
лица и, както казва той „въпросните“ софиянци, имайки предвид тези, за които
по-рано през деня разбрал, че не са съгласни на мероприятието да присъства лице
със статут „аут“, с какъвто е бил св. М.. Поради неспомняне на определени
обстоятелства са били прочетени
показанията на св. С., дадени пред орган на досъдебното производство,
като същите са приобщени към материалите по делото на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК и кредитирани, доколкото са потвърдени от свидетеля и
предвид това, че е нормално с оглед на изминалия период от време същият да не
си спомня подробности относно случилото се.
От показанията на св. Б. се установява, че същият е
следял за реда на мотосъбора и в тази връзка му е станало известно, че може да
възникне конфликт, поради което и са били предприети съответните мерки от
страна на организаторите. Именно св. Б., след като разбрал, че на входа на
събора са спрели няколко коли със софийска регистрация, отишъл на мястото и
видял пристигналите хора които, съгласно показанията му, заобиколили събора и
влезли на територията му от друго място, а не през централния вход за това.
Свидетелят ги пресрещнал като поискал от тях да се разберат и да не се стига до
конфликти. Така или иначе не могъл да ги спре. Тъй като св. Б. знаел каква е
причината за създалата се ситуация, се насочил към палатката на пострадалите
лица и в момента, в който предупреждавал намиращите се там хора, палатката била
нападната от тези, които преди това срещнал. След като приключил инцидентът и
нападателите се изтеглили, св. Б. видял пострадалия, който бил ранен в областта
на корема, да лежи на земята.
В подкрепа на приетите за установени факти по делото
са и показанията на св. Р. – служител на РУ на МВР ***, който във връзка с
получен сигнал за сбиване е посетил мястото на инцидента, където е видял
пострадалите от същия лица, от които е разбрал, че са били нападнати от други
рокери, които обаче междувременно си били тръгнали. Пред св. Р. пострадалите
дали описание на лицата, които ги нападнали, въз основа на което последните
били установени.
При обсъждане обясненията на подс. М. районният съд
правилно е посочил, че същите освен доказателствено средство, са и израз на
правото му на защита, като ги е кредитирал само в частта им относно изложените
от него обстоятелства, предшестващи възникналия побой, доколкото същите се
подкрепят от показанията на свидетелите, които непосредствено са възприели разговора
му със св. М. във връзка с присъствието на последния на мотосъбора и отказа му
да го напусне, както и опитът на подсъдимия да нанесе удар на свидетеля и
осуетяването му от намесата на присъстващите лица.
Правилно районният съд не е кредитирал обясненията на
подс. М. в останалата им част, като е приел същите за негова защитна позиция,
доколкото те са в противоречие с показанията на посочените по-горе свидетели.
Подсъдимият отрича да е нападал и удрял някого, като твърди, че всъщност той е
станал жертва на нападение от няколко човека, като това се е случило до
палатката на св. И.. Наред с горното подсъдимият твърди, че след като е бил
нападнат и бутнат на земята е правил опити да се освободи, включително търсил
да намери някакъв предмет, с който след това замахвал към нападателя. Това
според подсъдимия се случило два пъти, тъй като първият намерен от него
предмет, му бил избит от ръката. Действително в подкрепа на обясненията на
подс. М. са показанията на свидетелите С.К., Б.К., Х., Х., А., К. и Р., всички
те членове на мотоклуб „***“. Посочените свидетели поддържат изложената от
подсъдимия версия относно това, че са били нападнати от непознати за тях лица,
като отричат те да са инициирали инцидента. За да не кредитира обясненията на
подс. М. в посочената им по-горе част и подкрепящите ги показания на
свидетелите, правилно районният съд е взел предвид предшестващото поведение на
подсъдимия преди инцидента във връзка с опитите му за отстраняване на св. М. от
мотосъбора, включително и чрез саморазправа с него, кулминацията на което се
явява именно побоят, при който е пострадал св. И., а наред с това и други лица
от неговата компания. Настоящият съдебен състав споделя и извода за житейска
нелогичност на обясненията на подс. М. за нападение от случайни и непознати за
него хора, от една страна, тъй като не се установяват каквито и да било причини
за това, а от друга предвид предшестващото поведение на подсъдимия, логичният
завършек на което се явява процесният инцидент. Освен това нелогично е и това,
че след като пристигнали от гр. София и паркирали автомобилите си на паркинга,
членовете на мотоклуб „***“, които били посрещнати от подс. М. и св. Х., влезли
на територията на събора не през бариерата, която била официален вход, а
отстрани, по неосветени места. Още повече, че същите твърдят, че са искали да
отидат до сцената, до която обаче са щели да стигнат по-бързо по централния
път, а не по този, по който са вървели. Освен това от доказателствата по делото
се установява, че към този момент на сцената не е имало изпълнители. От горното
следва да бъде направен извод, че не това е била целта на подс. М. и останалите
лица от неговата компания, поради което и доколкото няма каквото и да било
друго логично обяснение следва да се приеме, че тяхната цел е била да отидат
именно до палатката, в която се е намирал св. М., за да се саморазправят с
него. Категорично от показанията на св. Б. се установява, че подс. М. и лицата
от неговата компания са нападнали палатката, в която е бил св. И.. Този
свидетел, както беше посочено по-горе не се установява да се намира в каквито и
да било отношения с лицата от едната или другата компания, респ. по някакъв
начин да е заинтересован от изхода на делото.
Относно показанията на св. Е. П. правилно районният
съд е приел, че същите по никакъв начин не опровергават извода за причинените
на св. И. от подс. М. травматични увреждания, доколкото тези показания се
отнасят до нанесените щети по автомобилите на пристигналите от гр. София
членове на мотоклуб „***“.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е разпитан и св. Г.Т., показанията на когото правилно не са били
кредитирани, доколкото същите се опровергават от доказателствения материал по
делото. Следва да се отбележи и това, че св. Т. веднъж твърди, че подс. М. влязъл
в една от шатрите и вътре бил нападнат от лице, което свидетелят не видял. След
това св. Т. посочва, че подсъдимият минал покрай една от шатрите, при което бил
нападнат от други лица, които обаче не били от шатрата, а идвали от сцената,
като твърди, че може и да са вървели заедно с подсъдимия. Т.е. показанията на
св. Т. не само, както беше посочено по-горе противоречат на останалите
доказателства, а част от тях и на обясненията на подсъдимия и лицата от
неговата компания, но са и вътрешно противоречиви, поради което и не следва да
се кредитират.
В подкрепа на показанията на св. И. са и изготвените
по делото съдебномедицински експертизи, заключенията на които правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд като обективно и компетентно изготвени, с
нужните знания и опит в съответната област и от които се установяват
причинените на св. И. при инцидента травматични увреждания, включително и проникваща
в коремната кухина прободно-порезна рана със засягане на голямото було на
червата, което наложило извършване на оперативно лечение по спешност. От
експертизите се установява, че на пострадалия са били причинени и други
травматични увреждания, които обаче са преценени като причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, респ. болка и страдание, поради
което и се поглъщат от по-тежкия резултат, доколкото нараняването в областта на
корема е преценено като проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване по смисъла на
чл.129 от НК. По делото е назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза,
от която се установява, че на пострадалия са били извършени една хирургическа
операция по спешност и след това същият бил опериран още два пъти, като според
вещото лице в причинно-следствена връзка с претърпяното прободно-порезно
нараняване, проникващо в коремната кухина, е настъпилата непроходимост на
червата поради сраствания. Действително в разпита му в съдебно заседание вещото
лице, изготвило втората експертиза, е заявило, че към този момент не може да се
каже от какъв предмет е причинено нараняването на св. И. с оглед на това, че на
раните е извършена ревизия и хирургическа обработка. Следва обаче да се
отбележи, че съгласно заключението на първоначалната експертиза
прободно-порезните рани са причинени от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб, например нож и е възможно по начин и време да се получат така, както
е съобщено в предварителните сведения към момента на инцидента. Посочено е и в допълнителната
експертиза, че прободно-порезната рана се причинява от предмет с остър връх и
режещ ръб /един или два/, различни видове ножове, ками и други.
Кредитирани от районния съд са и изготвените по
отношение на свидетелите М. и Б.К., и подс. М. съдебномедицински експертизи, от
които се установят причинените на двамата при инцидента травматични увреждания.
Относно нараняванията на подсъдимия следва да се отбележи, че макар и да се
установява, че такива са били причинени, това е логично предвид създалата се
ситуация, при която същият е нападнал с нож други лица, които е нормално да се
опитват да се предпазят, включително и наранявайки го. Действително съгласно
заключението на експертизата видът на травмите в областта на гърба и лява
раменница позволява да се направи извод, че са били причинени с твърд, тъп
предмет с ограничена площ, продълговата контактна повърхност. Тяхното
причиняване могло да бъде обяснено добре с нанесени удари с метална тръба,
както съобщавал пострадалият. Именно с тръба твърди подсъдимият в обясненията
си, че е бил удрян. От доказателствата по делото не се установява обаче същият
да е бил нападнат. Установява се това, че той е сред нападателите, поради което
и не може да се приеме посочената от него причина за нанесени му удари с тръба.
Относно направеното с жалбата и поддържано в съдебно
заседание пред въззивната инстанция възражение за това, че по време на
инцидента е било тъмно, поради което и не би могло да се твърди, че именно
подс. М. е нанесъл ударите с нож на св. И., включително и този в областта на
корема, следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява
така, както е приел и първоинстанционният съд, че около палатката е било тъмно,
като вътре в нея е имало осветление, както и че по време на инцидента палатката
и всичко намиращо се в нея е било съборено. Това обаче не означава, че св. И. не
би могъл да разпознае човека, който го е нападнал при положение, че двамата се
били в непосредствена близост, още повече, че подсъдимият първо е нападнал св. М.,
а св. И., виждайки това решил да се намеси, тъй като имал опасения от
причиняване на смъртоносно нараняване на св. М.. Освен това подс. М. и св. И.
са се познавали, поради което и няма как свидетелят да не го разпознае. Не са
налице каквито и да било причини св. И. да твърди, че именно подсъдимият е
нападнал първо св. М., а след това и него, при положение, че е познавал и други
от присъстващите на събора лица, двама от които, а именно свидетелите К. и Р. дори
е разпознал сред нападателите. Освен това пристигналите след инцидента на
мястото лица както от организаторите, така и от РУ на МВР Карлово, въпреки че е
било тъмно, са успели да установят намиращите се там лица, както и това, че има
пострадали и да им снемат обяснения.
Относно другото възражение, че не бил намерен нож,
поради което и предвид заключението на съдебномедицинските експертизи и
заявеното от вещите лица в съдебно заседание, че прободно-порезната рана в
областта на корема може да бъде причинена и от друг предмет, следва да се
отбележи на първо място, че ненамирането на ножа не опровергава извода относно
това, че именно по този начин е било причинено травматичното увреждане на св. И.,
доколкото именно в този смисъл са събраните по делото доказателства. Макар и според
експертизите прободно-порезната рана в областта на корема да може да бъде
причинена и от действието на друг предмет с остър връх и режещ ръб, е посочено,
че такъв предмет е и ножът. Освен това логично е към момента на изготвяне на
второто заключение, едва в хода на съдебното следствие пред районния съд, да не
може да се каже от какъв предмет е причинено нараняването на св. И. с оглед на
това, че на раната е извършена ревизия и хирургическа обработка. Следва да се
отбележи и това, че на мястото на инцидента не е бил намерен какъвто и да било
друг предмет, поради което и ако се приеме тезата на защитата на подсъдимия,
следва едва ли не, че на св. И. по време на инцидента не са били причинени наранявания,
което обаче е безспорно установено по делото.
Относно нанесените щети по автомобилите на
пристигналите от гр. София на мотосъбора лица, правилно районният съд е
посочил, че това обстоятелство по никакъв начин не опровергава изводите относно
причинените на св. И. от подс. М. наранявания.
При така установените факти първоинстанционният съд е
приел, че подс. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 25.09.2016г. в
землището на гр. С., обл. Пловдивска е причинил средна телесна повреда на М.Л.И.,
ЕГН ********** ***, а именно – нараняване с нож, с което му е била причинена
проникваща в коремната кухина прободно-порезна рана със засягане на голямото
було на червата.
Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че подс.
М. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление, нанасяйки
удар с нож в лявата част на корема на св. И., в резултат на което на последния
е било причинено нараняване, представляващо средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици, в каквато връзка са и изложените от първоинстанционния съд
съображения.
При индивидуализиране на наказанието, което да бъде
наложено на подс. М., съдът е отчел наличието както на смекчаващите
обстоятелства, а именно това, че същият е личност с невисока степен на
обществена опасност, не е осъждан към момента на извършване на деянието, с
добри характеристични данни и трудово ангажиран, така и на отегчаващите такива
– безпричинното причиняване на сериозно телесно увреждане, което за един
известен период от време в значителна степен е засегнало здравословното
състояние на пострадалия, поради което е прието, че извършеното е с висока
степен на обществена опасност. При наличието на посочените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства правилно районният съд е приел, че на подс. М.
следва да бъде определено наказание към предвидения в закона минимум, а именно
една година лишаване от свобода.
Изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата, доколкото за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Съдът намира за неоснователни направените с жалбите и
поддържани в съдебно заседание пред настоящата инстанция искания от страна на
подсъдимия и неговия защитник за намаляване размера на наложеното му наказание,
респ. частния обвинител и граждански ищец и от повереника му – за увеличаване
на същото, като и на изпитателния срок, с който е отложено изпълнението на
наказанието. Така наложеното на подс. М. наказание се явява справедливо и би
постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК. Правилно от първоинстанционния съд е определен и
изпитателният срок, с който е отложено изпълнението на наложеното наказание.
Правилно първоинстанционният съд е осъдил подс. М. да
заплати на св. И. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК, а именно болки и страдания, като за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като недоказан. За
да определи обезщетение в посочения размер съдът е изложил подробни
съображения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, поради което и
същите не следва да бъдат преповтаряни. В този смисъл неоснователни са
исканията за увеличаване, респ. за намаляване уважения размер на гражданския
иск, доколкото същият е определен по справедливост така, че да могат да бъдат
обезщетени причинените на пострадалия имуществени вреди от престъплението, без
този размер да се явява завишен.
Подс. М. е осъден да заплати посочената сума от 15 000
лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на причиняване
на увреждането – 25.09.2016г. до окончателното изплащане на същата.
Законосъобразно е произнасянето на съда и в частта за
разноските, доколкото съгласно чл.189 ал.3 от НПК в случаите, когато
подсъдимият бъде признат за виновен следва да бъде осъден да заплати разноските
по делото. Предвид горното подс. М. е осъден да заплати: по бюджета на
изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 540,96 лв.,
представляваща направени в досъдебното производство разноски за четири броя
съдебно-медицински експертизи; по бюджета на съдебната власт, в полза на ВСС,
по бюджетна сметка на КРС направените по делото разноски в съдебното
производство в размер на 820 лв., представляващи възнаграждение и пътни
разноски на вещи лица, както и сумата от 600 лв., представляваща държавна такса
върху уважената част от гражданския иск.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да
бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И. сумата от 300
лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Относно направените от частния обвинител и граждански
ищец пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение, за
присъждането на които е направено искане както в хода на съдебните прения, така
и с допълнителна молба по делото след постановяване на присъдата, следва
районният съд да се произнесе в производство по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Поради изложеното обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за
изменение или отмяната й.
Имайки предвид изложеното и на основание чл.334 т.6
вр. чл.338 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 22/22.05.2018г. по НОХД № 248/2017г. по описа на Районен съд - Карлово, I н.с.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. А.М.М. да заплати на частния обвинител
и граждански ищец М.Л.И. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на
страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: